Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 87

гр. Видин, 18.11.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен съд              наказателно отделение         в публичното заседание на седемнадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав :

              

                                        Председател : А. П.

                                                 Членове: Л. Л.

                                                                  В. М.

                                                                      

при секретаря        Н. К.       и в присъствието на

прокурора  В. Н. като разгледа докладваното        от              СЪДИЯТА Л.          ВНАХД  №  189  по описа

за 2019г.,   и за да се произнесе , съобрази следното:  

          Делото е образувано по протест на РП-Видин, с правно основание чл.378, ал.5 от НПК, против решение № 241/11.06.2019г. по НАХД № 478/2019г., по описа на Районен съд – Видин, с което обвиняемия В.С.К. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 27.03.2017 г. в гр. Видин е потвърдил неистина в частен документ - декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата а именно, че е изгубено/откраднато СРМПС с рег.№ ВН 8087 ВР, част II, която по силата на чл. 141, ал.2 от ЗДвП се дава за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство и го употребил пред Началника на „ПП“ гр. Видин, като доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, за което и на основание чл.9, ал.2, предл. второ от НК, К. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.313, ал.1 от НК.

            Против решението е подаден в срок протест от РП-Видин. В протеста са развити съображения, че решението е неправилно. Предлага се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго с което обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. 

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин даде заключение, че протеста е основателен и решението на ВРС следва да бъде отменено, и обвиняемия следва да бъде признат за виновен по чл.313, ал.1 от НК.

            От данните по делото във връзка с оплакванията в протеста, Окръжния съд намира, че същия е основателен.

                ВРС е преценил правилно доказателствата по делото, и фактическите му изводи се базират на тях. ВОС възприема фактическата обстановка визирана в атакуваното решение. От друга страна, неправилно ВРС е преценил, че са налице условията на чл.9, ал.2 от НК и юридическия извод в тази насока е грешен.

            ВОС ще маркира обстоятелствата, които са от съществено значение по делото, съобразно неговия предмет.

            На 27.03.2017г. в гр. Видин, обвиняемия В.С.К. е потвърдил неистина в частен документ - декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата а именно, че е изгубено/откраднато СРМПС с рег.№ ВН 8087 ВР, част II, която по силата на чл. 141, ал.2 от ЗДвП се дава за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство и го употребил пред Началника на „ПП“ гр. Видин, като доказателство за невярно удостоверено обстоятелство. В действителност част II на СРМРС, ведно с процесния автомобил, самият К., през 2015г., лично предал на свидетеля К. И. Т., с оглед уговорка за продажба на автомобила. При Т. се е намирало СРМПС- част II до 27.12.2017г., когато Т. го предал на контролните полицейски органи. Големия талон на автомобила останал при обвиняемия К.. Последният на 27.03.2017г. подал в КАТ-Видин заявление № 170953002555 за прекратяване на регистрацията на ПС с рег. № ВН 8087ВР, към което представил и процесната декларация с декларирано невярно обстоятество.

            Горните обстоятелства се доказват от: декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата от 27.02.2017г., подписана от В.С.К.; заявление № 170953002555/27.03.2017г. за прекратяване на регистрацията на ПС с рег. № *; СРМПС- автомобил с рег.№ ВН 8087 ВР, част I; показания на свидетелите К.И. Т., В. М. Г., Е. Х. С., И. О. Й., дадени на ДП; заключение № Г-18/14.05.2018г., на съдебно почеркова експертиза; протокол за очна ставка от 25.11.2018г. между Т. и К.; АУАН № 0277602/27.12.2017г.; протокол за доброволно предаване от 27.12.2017г.; жалба от К. до РПУ; телеграма за издирване на рег. табели на МПС; документи за собственост на МПС; удостоверение от 13.03.2017г. за заявени изгубени рег. табели; декларация по чл.146, ал.6 от ЗДП; декларация за рег.табели.

            Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

            Обяснения на обвиняемия на ДП от 04.06.2018г. не поставят под съмнение, но потвърждават приетата фактическа обстановка.

            От обективна и субективна страна се установи, че обвиняемия К. е осъществил състава на чл.313, ал.1 от НК. К. е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата, която по силата на цитирания текст от от ЗДП се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на посочено в нормата обстоятелство. К. е знаел къде се намира процесното СРМПС, като определено е съзнавал, че документа не е откраднат или загубен. Освен че е в противоречия с доказателствата по делото, то и логически е несъстоятелен аргумента на обвиняемия, че след като процесния документ не е при него, значи е изгубен или откраднат. Ясно е, че от първото обстоятелство не се налага извод, при липса на алтернатива, че документа е изгубен или откраднат. С други думи- от едното не следва непременно другото. В крайна сметка- обвиняемия съзнателно е декрарирал неистина. Ръкописния текст „II ч.“ не повлияна и не променя същността на декрарираното. В тази насока е неоснователна защитна теза, за дописване в декларацията. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъплавено им. Относно субективната страна, съображения са визирани по-горе.

            ВОС намира, че са налице предпоставките за приложение на  чл.78а от НК: за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или „глоба“ от 100 до 300 лева; обвиняемия не е осъждан; от деянието не са настъпили имуществени вреди. По отношение на обвиняемия К. са налице условията на посочената норма от НК, поради което той следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минимален размер 1000 лева.   В тази насока ВОС съобразява правилото “reformatio in peius”.

            Макар първоинстанционният съд да е стигнал до верни фактически изводи, то крайния му юридически извод за несъставомерно поведение на обвиняемия по чл. 313, ал.2, ал.1 от НК е неправилен. ВОС не споделя съображенията на ВРС, че в случая са налице условията за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

            Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, изисква необходимо условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или че без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се извърши през призмата на конкретиката на деянието, неговата значимост на съответния етап на развитие на обществото и личността на дееца.

            ВОС намира, че в случая, с оглед неговата конкретика, не може да се направи извод, че макар деянието на обвиняемия да осъществява формално признаците на престъпния състав чл.313, ал.1 от НК, то не е престъпно, с оглед чл.9, ал.2 от НК.

            Обобщено може да се каже, че основния аргумент на ВРС за приложение на чл.9, ал.2 от НК са подбудите на обвиняемия, поради които е извършил деянието и предходните му действия. Всъщност, освен, че ВРС ги е преценил превратно, то те характеризират дееца негативно. С цел да прекрати регистрацията на автомобила, за да няма данъчни задължения за него, К. подал жалба в полицията в която визирал обстоятелства, които не отговорят на истината. Въз основа на тях полицейските органи разходвали ресурс, осъществявайки дейност досежно процесния автомобил. С оглед процедурата която сам инициирал, К. потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 141, ал.2 от ЗДП. С други думи, за да компенсира това, че не сторил своевременно необходимото по закон за надлежното прехвърлянето на процесното МПС, обвиняемия К. извършил редица недобросъвестни действия, с користната цел /укорима подбуда/ да бъде освободен от данъчни задължения за автомобила. Напълно неоснователни са доводите на ВРС, че обвиняемия е действал по закон и воден от добри намерения, и загрижаност да не послужи автомобила за противозаконни действия.

            Деянието по чл.313, ал.1 от НК е на формално извършване и негативното въздействие върху обществените отношения се изразява в тяхното застрашаване, а не увреждане. Обществена опасност на деянието, предмет на делото, не е занижена в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Конкретиката на стореното, го разкрива  с обществена опасност, чувствително по-висока от „явно незначителна“. Също така, обществената опасност на дееца определено не е занижена.

            С оглед на горните съображения протеста е основателна и следва да бъде уважен.

            Решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено.

            По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК,  Съдът

 

            Р     Е     Ш     И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 241/11.06.2019г. по НАХД № 478/2019г., по описа на Районен съд – Видин.

          ПРИЗНАВА обвиняемия В.С.К. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това че на 27.03.2017 г. в гр. Видин е потвърдил неистина в частен документ - декларация по чл. 141, ал.2 от Закона за движение по пътищата а именно, че е изгубено/откраднато СРМПС с рег.№ *, част II, която по силата на чл. 141, ал.2 от ЗДвП се дава за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелство и го употребил пред Началника на „ПП“ гр. Видин, като доказателство за невярно удостоверено обстоятелство, за което и на основание чл.9, ал.2, предл. второ от НК - престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК, ОСВОБОЖДАВА обвиняемия К. от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. 

            Решението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: