Решение по дело №2921/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 2 921/2017 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

РЕШИ:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 57, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите на А.П.К. срещу Л.Н.М. за заплащане на 72 585,00 лева – половината от пазарната стойност на недвижим имот към 21.06.2005г. Този имот е апартамент 17, намиращ се в гр. София, ж. к. «Хиподрума», ул. «******

 

[2] ОСЪЖДА А.П.К. да заплати на Л.Н.М. 1 650,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 451,70 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           По исковата молба на ищеца

 

[5] А.К. заявява в искова молба от 08.03.2017 г., че е син и наследник по закон на М.И.. Като такъв той притежава 1/2 идеална част от наследството на майка си.

 

[6] През 2004 г. М.И.е прехвърлила на ответника Л.М. свой собствен имот – апартамент 17 в гр. София, ул. „******. По-късно А.К. е подал искова молба пред съда, с която е искал прогласяването на нищожността на тази сделка по отношение на неговата 1/2 идеална част от апартамента. С решение по гр. д. 2 141/2013 г. ВКС е прогласил нищожността на продажбата по отношение на идеалната част на А.К..

 

[7] Междувременно обаче, през 2005 г. Л.М. е продал апартамента на Н.К.. А.К. е предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу Н.К., по който е било образувано гр. д. 3 397/2014 г. на СГС, 13-ти с-в. По това дело е влязло в сила решение, с което съдът е отхвърлил иска на А.К., защото е приел, че ответниците са придобили имота с изтичането на кратката петгодишна давност.

 

[8] А.К. твърди, че след прогласяване на нищожността на сделката между М.И.и Л.М. по отношение на 1/2 идеална част от апартамента, Л.М. дължи на А.К. връщане на тази 1/2 идеална част от имота. Понеже Л.М. я е отчуждил, А.К. моли съда да осъди Л.М. да му заплати нейната равностойност от 72 585,00 лева (исковата молба, л. 2-3; определението за допускане на увеличението на иска, л. 124-гръб).

 

2.           По писмения отговор на ответника

 

[9] Л.М. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. А.К. му дължи 25 975,00 лева – цената за 1/2 идеална част от апартамент 17, която М.И.е получила от Л.М.;

2. Л.М. дължи евентуално на А.К. само половината от цената, която е получил от продажбата на апартамент 17 през 2005 г., а именно 28 760,00 лева, защото е продал апартамента преди поканата на А.К.;

3. правото на иск на А.К. е погасено по давност, която е започнала да тече или на 17.09.2004 г., когато е била сключена нищожната сделка, или на 21.06.2005 г., когато Л.М. е продал имота. Затова Л.М. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 60-61; молбата, л. 92).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[10] А.К. е заявил, че Л.М. му дължи половината от действителната стойност на апартамента, а не от продажната цена. Също така А.К. твърди, че погасителната давност е започнала да тече не през 2004 г. или 2005 г., а едва след влизането в сила на решението, с което е бил отхвърлен искът му по чл. 108 от ЗС. Затова той моли съда да уважи иска (становището, л. 93-94).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] На 17.09.2004 г. М.И.е продала на Л.М. апартамент 17 за 51 950,00 лева, като данъчната оценка на апартамента е била 51 914,80 лева (нотариалния акт, л. 5-6). М.И.е починала на 10.05.2005 г., като е оставила за свои наследници по закон сина си А.К. и дъщеря си Н.И.(удостоверението за наследници, л. 42).

 

[12] На 21.06.2005 г. Л.М. е продал на Н.К. апартамент 17 за 57 520,00 лева, като данъчната оценка е била 57 513,00 лева (нотариалния акт, л. 7-8). Към този момент пазарната стойност на апартамент 17 е била 145 170,00 лева (заключението на вещото лице М., л. 116-118).

 

[13] През 2005 г. А.К. е предявил срещу Л.М. иск за прогласяването на продажбата от 17.09.2004 г. за нищожна поради противоречие със закона, по който е било образувано гр. д. 2 581/2005 г. на СГС (решението на СГС, л. 9-14). По този иск на 27.11.2013 г. е влязло в сила решение на ВКС, с което съдът е уважил иска за 1/2 идеална част от апартамент 17 (решението, л. 28-34).

 

[14] През 2014 г. Н.И.е предявила срещу Л.М. иск за прогласяването на нищожността на продажбата от 17.09.2004 г. поради противоречие със закона по отношение на нейната 1/2 идеална част от апартамента. Със същата искова молба Н.И.и А.К. са предявили срещу Н.К. и С.Ц.иск по чл. 108 от ЗС за признаването им за собственици на апартамент 17 и осъждането на ответниците да им предадат владението му.

 

[15] На 07.02.2020 г. е влязло в сила решение, с което съдът е прогласил нищожността на продажбата от 17.09.2004 г. по отношение на 1/2 идеална част от апартамент 17. Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС, защото е приел, че Н.К. и С.Ц.са придобили собствеността на апартамента по давност (решението, л. 72-75).

 

[16] Не се спори, че Л.М. не е заплащал на А.К. половината от действителната стойност на апартамент 17. А.К. е заплатил: 2 903,41 лева държавна такса (л. 50 и л. 122); 220,00 лева за вещо лице (л. 91); 3 500,00 лева на адвокат (л. 44). Л.М. е заплатил 1 650,00 лева на адвокат (л. 59).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

      

[17] А.К. е предявил иск по чл. 57, ал. 2, връзка с чл. 34 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

 

1. По иска по чл. 57, ал. 2, връзка с чл. 34 от ЗЗД      

 

[18] Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, ако се дължи връщане на вещ, която получателят е отчуждил, получателят дължи действителната стойност, получената цена или това, от което се е възползвал. Когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея (чл. 34 от ЗЗД).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. А.К. (неговата наследодателка М.И.) да е предал на Л.М. владението на апартамент 17 по нищожен договор;

2. Л.М. да не е върнал на А.К. апартамент 17, защото го е отчуждил;

3. Л.М. да не е заплатил на А.К. обезщетение.

 

[20] Съдът установи, че:

- с договора от 17.09.2004 г. наследодателката на А.К. е продала на Л.М. апартамент 17 и му е предала владението за него;

- този договор е бил прогласен за нищожен по отношение на 1/2 идеална част на А.К. с решение, което е влязло в сила на 27.11.2013 г.;

- Л.М. не е върнал на А.К. тази 1/2 идеална част от апартамента, защото го е отчуждил;

- Л.М. не е заплатил на А.К. обезщетение. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

 

[21] Л.М. е възразил обаче, че правото на иск на А.К. за процесното вземане е погасено по давност. Възражението е основателно.

 

[22] „Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното прогласяване на нищожността“ (решение на ВКС 303-2015-IV Г. О. по гр. д. 2 081/2015 г.; т. 7 от ППВС 1/28.05.1979 г.[1]). В случая се търси връщане на дадено по нищожна сделка, като поради отчуждаване на даденото се търси цената, получена при отчуждаването. Нищожната сделка е била сключена на 17.09.2004 г. Следователно от тази дата е започнала да тече давността за връщането на даденото по нея, независимо от това, дали даденото е било отчуждено или не, защото няма причина носителят на правото да търси връщането да бъде поставян в по-благоприятно положение в зависимост от това дали даденото е било отчуждено от длъжника или не.

 

[23] Ето защо погасителната давност в случая е изтекла на 17.09.2009 г. Настоящият иск е бил предявен седем години след изтичането на давността, т.е. правото на иска на ищеца за процесното вземане е погасено по давност. Затова възражението на ответника е основателно и съдът отхвърля иска.

 

2. По разноските

 

[24] Л.М. търси разноски. Той е направил такива за 1 650,00 лева.

 

[25] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло иска. Затова съдът осъжда А.К. да заплати на Л.М. 1 650,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: