Решение по дело №423/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 25 октомври 2018 г.)
Съдия: Капка Емилова Павлова
Дело: 20181700500423
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 343/25.10.2018г.                                                                                    гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия                                          I състав

В публичното заседание на двадесети септември                           Година  2018

В следния състав:           

                                                             Председател: Капка Павлова

                                                                         Членове: Димитър Ковачев

Мл.с.Кристина Костадинова

при секретаря Златка Стоянова  ______________ и в присъствието на прокурора __________като разгледа докладваното от член съдията Капка Павлова, въззивно гр.  дело № 423  по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 40  от 12.04.2018г., постановено по гр.дело №921/2016г.  по описа на РРС Х.Г.Т. *** е осъден да заплати на Е.Д.Т. сумата 297лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена ищцата  поради невъзможност да ползва за периода 16.11.2015г.- 24.10.2016г.  собствените си 3 / 4 /три четвърти/ идеални части от следния недвижим имот: едноетажна полумасивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в с.***, общ.Радомир, обл.Перник, с площ от 681 кв.м., за който имот съгласно утвърдения със заповеди №1231 № 1232 от 1949г. и изменен със заповед №ІІІ -291 от 18.03.1975г. регулационен план на с.С. е отреден парцел ІV-1034, 1035 в кв.29 по плана на с.*** при граници по нот.акт: улица, Б.Н.П. - от две страни и Л.С.Б., а по скица : УПИ Х-1-33, улица,  УПИ Х -1033,1034, УПИ VІ- 1029 и УПИ V-1038,1039, всичките в кв.29 по плана на селото, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 24.10.2016г. до окончателното изплащане на главницата. Искът е  отхвърлен до пълния му предявен размер от 1200лв.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал ответникът в първоинстанционното производство Х.Г.Т. и в законоустановения срок е подал въззивна жалба против него. Моли  същото да бъде отменено и съдът да отхвърли предявените искове изцяло. Правят се оплаквания, че съдът не е обсъдил подробно събраните доказателства и не е обосновал  изводите с фактите, които се установяват от тях.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

С подадената от Е.Д.Т. искова молба, уточенена с молба от 08.11.2016г. се твърди, че същата е собственик на 3/ 4  идеални части от едноетажна жилищна сграда, намираща се в с.***. Община Радомир, която се ползва от ответника, притежаващ останалата  1/ 4 от собствеността. С нотариална покана, получена от Т. на 16.11.2015г. Тя поканила същия да заплаща наем за ползването на  недвижимия имот, но той не изпълнил това свое задължение. С оглед на тези обстоятелства се моли ответникът да бъде  осъден да заплати сумата от 1200лв. наем за ползването на нейната част от имота за процесния период като се посочва,че наемната цена е по 100лв. месечно.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител е оспорил иска като е заявил, че съсобствения  имот му е предоставен за ползване с решението за допускане на развод между страните. Освен това сочи, че  ищцата е  идвала в имота след датата на поканата.

С  първоинстанционното решение е прието, че страните са съсобственици на  описаната в исковата молба жилищна сграда като по делото е  установено, че същата се ползва от ответника. Изложени са съображения, че с оглед предоставянето на ползването на този имот на Т. с решението за допускането за развод, то между страните се  е създадено  правоотношение, което е като наем на  процесния имот. От друга страна е счетено, че се дължи обезщетение за ползването на собствената на ищцата идеална част и предявеният иск е основателен за сумата, посочена като дължима от експерта по приетата  повторна съдебно- икономическа експертиза.

Въззивният съд  като извърши проверка на  обжалваното решение в  рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира че същото е валидно и  допустимо.

По  отношение на правилността на същото съдът намира следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства – нот.акт №114, т.І, дело №251/91г. на нотариуса при РРС; нот.акт №67, .ІІ, рег.01182,д.№200/2005г. по описа на нотариус Б.К.  с рег.№*** ; нот.акт за покупко-продажба на недвижи имот №101, т.ІІ, рег.№ 1529, дело №270/2995г също по  описа на нотариус Б.К., удостоверение за наследници на  К.Б.Т. и решение №16/05.02.2018г., постановено по гр.д.№1198/2017г.на ВКС е установено, че ищцата е собственик на 3 / 4  идеални части от полумасивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот /дворно място/ парцел - ІV-1034, 1035 в кв.29 по плана на с.***., находящ се в с.***, общ.Радомир, обл.Перник, с площ от 681 кв.м.

С решение №1092 от ***  по гр.д№4026/20102г. на ПРС  е допуснат развод между страните по делото като ползването на семейното жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в с.***, Общ.Радомир, в парцел ІV-1034, 1035 в кв.29 по плана на с.***. е предоставено на съпруга Х. Г.Т..

В хода на процеса пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.К.Т. и И.И.Б..  Първата свидетелка е дъщеря на ищцата и съдът преценява нейните показания по реда на чл.172 от ГПК. Същата установява, че след 2014 само ответникът ползва имота. Той сменил ключовете и тя и майка й нямали достъп до къщата.

Свидетелят Б. първоначално твърди, че ищцата идвала в с.***. събота и неделя, а след това заявява, че е идвала веднъж през 2016г.ищцата идвала в с.***., но знае това от Х.. Освен това е заявил, че страните са приятелски отношения, но това го „подразбирал“. От ответника знае, че Е. му помагала  когато  бил зле и му се наложило да ходи на лекар.

По делото са приети първоначална и повторна съдебно-икономически експертизи  за размера на  наема, който се дължи за  такъв тип жилище в това населено място. Вещото лице, изготвило първата експертиза е определило размера на наема на жилищната сграда на 25 лв. месечно / 275лв. за целия период. Вещото лице, изготвило повторната експертиза е определило наем в размер на 36лв. месечно. За 3/ 4  идеални части същият следва да е 27лв. месечно.

Окръжният съд намира, че въз основа на твърденията, изложени в исковата молба  заедно с направеното допълнение към нея  предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.57от СК.  Съгласно тази разпоредба по силата на съдебното решение, с което семейното жилище се предоставя на единия от съпрузите при допускане на развода, между същите възниква наемно правоотношение. Макар наемната цена по същото да не  е определена, предвид обстоятелството, че правоотношението не се основава на договор, а възниква по силата на упражнената от съда  съдебна  администрация, то  няма пречка това да бъде направено по-късно. Самата ищца категорично заявява, че претендира  наем от ответника, а не обезщетение за ползване на притежаваната от нея  идеална част от  имота.

За да бъде уважен такъв иск е необходимо  да бъде установено, че  ищецът притежава изцяло или отчасти собствеността върху жилище, което е имало характер на семейно по смисъла на чл.56 от СК ,че с решението за допускане  на развод същото е предоставено на ответника, както и че не са настъпили  обстоятелства, които да прекратят създалото се наемно правоотношение.  Последното подлежи на проверка само ако е направено възражение в тази насока. В случая ответникът не оспорва, че  живее в жилището, а само твърди, че ищцата също го посещава и в този смисъл той не я е лишил от възможността да  упражнява правата си в съсобствеността. Последното възражение обаче би  имало значение само в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС. Не се твърди да е заплащан наем за ползването на имота.

От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява, че между страните е налице наемно правоотношение за притежаваните от ищцата  идеални части от  жилището, което е възникнало по силата на  съдебното решение, с което е допуснат развод между тях. Безспорно е, че за исковия период това правоотношение  е продължило да съществува. Следователно ответникът дължи заплащане на наемна цена. Що се касае да размера на същата, окръжният съд намира, че следва да бъде  възприето заключението на вещото лице, изготвило повторната съдебно икономическа експертиза в първоинстанционното производство. При изготвяне на същата по- точно са отчетени както  особеностите на  имота, така и  обществено - икономическите  условия, които са  съществени при  определянето на пазарен наем на  един недвижим имот. Размерът на същата 297лв. за  исковия период. Тъй като подаването на исковата молба представлява покана за плащане,то върху тази главница се дължи  и законната лихва, считано от датата на  завеждане на делото  до окончателното изплащане на главницата.

Първоинстанционният съд е уважил претенцията за същия размер, но е приел, че тази сума представлява  обезщетение за ползване на собствената на ищцата  идеална част от имота. Постановеното решение не е  недопустимо макар, както вече  беше прието,  правната квалификация на  иска да е различна от тази  възприета от първата инстанция. Това е така поради обстоятелството, че районният съд се е произнесъл по  релевираните от страната факти  като дори е отбелязал, че отношенията между съпрузите се уреждат като при наем. Решението ще трябва да бъде отменено, тъй като  сумата 297лв.е присъдена като  обезщетение за ползване на притежаваната от ищцата  идеална част от имота, а не като наем за това ползване. Вместо ще следва да бъде постановено ново такова, с което сумата да бъде присъдена като наемна цена предвид променената правна квалификация на иска и необходимостта да се формира сила на пресъдено нещо относно действително предявения иск.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на въззиваемата ще следва да се присъдят направените  в това производство разноски, които са в размер на 300лв.

Предвид на изложеното по-горе , Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 40  от 12.04.2018г., постановено по гр.дело №921/2016г.  по описа на РРС, с което Х. Г.Т. ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Е.Д.Т. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 297лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена ищцата поради невъзможност да ползва за периода 16.11.2015г.- 24.10.2016г. собствените си 3 / 4 /три четвърти/ идеални части от следния недвижими имот: едноетажна полумасивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в с.***, общ.Радомир, обл.Перник, с площ от 681 кв.м., за който имот съгласно утвърдения със заповеди №1231 № 1232 от 1949г. и изменен със заповед №ІІІ -291 от 18.03.1975г. регулационен план на с.***. е отреден парцел ІV-1034, 1035 в кв.29 по плана на с.*** при граници по нот.акт: улица, Б.Н.П. - от две страни и Л.С.Б., а по скица : УПИ Х-1-33, улица,  УПИ Х -1033,1034, УПИ VІ- 1029 и УПИ V-1038,1039, всичките в кв.29  по плана на селото, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 24.10.2016г. до окончателното изплащане на главницата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Х. Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** сумата 297лв., представляваща наем за периода 16.11.2015г.- 24.10.2016г. на собствените й 3 / 4 /три четвърти/ идеални части от предоставения за ползване на ответника на основание чл.56, ал.5 от СК недвижим имот, а именно: едноетажна полумасивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в с.***, общ.Радомир, обл.Перник, с площ от 681 кв.м., за който имот съгласно утвърдения със заповеди №1231 № 1232 от 1949г. и изменен със заповед №ІІІ -291 от 18.03.1975г. регулационен план на с.***. е отреден парцел ІV-1034, 1035 в кв.29 по плана на с.*** при граници по нот.акт: улица, Б.Н.П. - от две страни и Л.С.Б., а по скица: УПИ Х-1-33, улица,  УПИ Х -1033,1034, УПИ VІ- 1029 и УПИ V-1038,1039, всичките в кв.29  по плана на селото, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 24.10.2016г. до окончателното изплащане на главницата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.