Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Й., като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 3930 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., чрез надлежно
упълномощения ю.к. М. М. – С., с която срещу Й.Й.Я. с ЕГН ********** ***, е
предявен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на издадената по ч.гр.д.
№703/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №366 от 25.02.2019г., а именно:
-
сумата от 500 лв. – неиздължена главница по договор за паричен заем №****** от ****г.,
сключен между длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК 2**** с Приложение №1
от 01.08.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 01.12.2016г., а впоследствие на ищеца с Приложение №1 от 03.05.2019г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда (19.02.2019г.) до окончателното плащане;
-
сумата от 69,38 лв. – договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до
19.07.2018г.;
-
сумата от 207,06 лв. – такса за експресно разглеждане на документи;
-
сумата от 207,06 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 25.12.2017г. до 19.07.2018г.;
-
сумата от 245 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането;
-
сумата от 55,69 лв. - мораторна лихва за периода от 20.07.2018г. до
11.02.2019г.
Претендират се сторените
разноски в исковото и в заповедното производство.
Претендираните права
произтичат от следните обстоятелства:
На 01.08.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължение (цесия) от 01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД, ЕИК **** и Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ******, по силата на който
вземането, произтичащо от сключения между Й.Й.Я. и „Вива кредит“ ООД, Договор
за паричен заем № ****/*** г., е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 03.05.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК **** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ******, по силата
на който вземането, произтичащо от сключения между Й.Й.Я. и „Вива кредит"
ООД, Договор за паричен заем № ******/***** г., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
Съгласно чл. 4.5 от
Договора за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до
длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество е упълномощено за
извършване на това действие съгласно изрично пълномощно от законния
представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В
изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5404611 от 22.05.2019г. от страна на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между
„Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Също
така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/5404811
от 22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършената на дата
03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Към момента на подаване на исковата
молба обратните разписки не са се върнали с резултат от уведомяването.На
07.10.2019 г. ищцовото дружетво е изпратило повторно уведомителни писма до
длъжника с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5404611 и Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/ 5404611, като
писмото е върнато в цялост. С исковата молба ищецът представя копия от
уведомленията за извършените цесии с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/ 5404611 и Изх.№
УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/ 5404611.
На 21 декември 2017 г., Й.Й.Я.
като Заемател е сключила договор за паричен заем с № ******* с „Вива кредит“
ООД като Заемодател, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 500
лв. Предаването и получаването на сумата е удостоверено и с подписването от
страните на разходен касов ордер № *** от **** г. Длъжникът се е задължил да
върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 69.38
лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер
на 569.38 лв. на 7 месечни погасителни вноски.
При попълване на
документите за отпускане на кредита, Й.Й.Я. се е възползвалa от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за
подадените от нея документи за отпускане на кредита, като се е съгласила да
заплати за това такса в размер на 207.06 лв.
Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора -
поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21 годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000,00 лв.; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на Заемателя по договора за целия срок на договора. Заемателят е бил длъжен да
даде съответното обезпечение, което той не е изпълнил. Поради неизпълнение на
цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните,
на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължение за периода считано
от 25 декември 2017 г. - трети ден след усвояване на заемната сума, респективно
непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от страна на длъжника до
19 юли 2018 г. - падеж на договора, в размер на 207.06 лв. Начислената
неустойка е разсрочена на равни части, като във всяка от месечните погасителни
вноски е включена част от нея и съответно същата е дължима на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно договора и
тарифата на „Вива кредит“ ООД при забава на плащането на погасителна вноска
Заемателят дължи на Заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения представляващи направени разходи за изпращане на смс-и,
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане. В случая, общият размер на
начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 245 лв.
По договора за паричен
заем, ответницата не е извършвила нито едно плащане.
Уговореният краен падеж
на договора е 19 юли 2018 г.
Поради гореизложеното,
ответникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер
на 55.69лв. за периода от 20.07.2018г. до 11.02.2019г., както и законната лихва
от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите
суми.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от редовно уведомения ответник. В съдебно заседание
не взема участие, като съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №703
по описа за 2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 25.02.2019г. е
издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът Й.Й.Я. да заплати на кредитора „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД следните суми: сумата от 500 лв. – неиздължена главница по
договор за паричен заем №***** от *****г., сключен между длъжника и „Вива
кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ***** с Приложение №1 от 01.08.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., а
впоследствие на ищеца с Приложение №1 от
03.05.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху същата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда (19.02.2019г.) до окончателното плащане; сумата от 69,38 лв. – договорна лихва за
периода от 20.01.2018г. до 19.07.2018г.; сумата от 207,06 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи; сумата от 207,06 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 25.12.2017г. до 19.07.2018г.; сумата от 245 лв. – разходи за извънсъдебно
събиране на вземането и сумата от 55,69 лв. - мораторна лихва за периода от
20.07.2018г. до 11.02.2019г., както и разноски в заповедното производство в
размер на 25,68 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 12.09.2019г. заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на 30.09.2019г.
От приложените по делото
доказателства се установява, че след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК на
03.05.2019г. вземането по процесния договор е прехвърлено на ищцовото дружество
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД. Легитимиран да предяви иска е освен
цедента и цесионерът, ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК, каквато е
настоящата хипотеза (т.10б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Исковата молба е
подадена на дата 30.10.2019г., поради което като допустима, подлежи на преценка
по основателност.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ
вр. чл. 79 ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна
норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на
иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно
правоотношение между страните по силата на сключен между цесионера и ответника
договор за потребителски кредит, по който цедентът е изправна страна /т.е. предоставил
е уговорената сума/; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него;
размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се
изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да
установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и
факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на
цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за
точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
По делото е представен договор за
паричен заем
№***** от ***г., сключен между „Вива
Кредит” ООД и Й.Й.Я.. По силата на договора кредиторът е отпуснал на
заемополучателя сумата от 500 лв., която сума следва да се върне в срок до
19.07.2018г. на 7равни месечни вноски, всяка в размер на 110,92 лева - главница
и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 40,30 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,46 %. Общата
стойност на кредита е 776,44 лева с включени разходи по кредита (без да са
посочени конкретно).
Съобразно уговореното в чл.2, ал. 3
от договора длъжникът се възползвал от допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката за подадените от нея документи за отпускане на кредита,
като се е съгласил да заплати за това такса в размер на 207.06 лв. Наред с това
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора - поръчител, който да отговаря на следните
изисквания: да е навършил 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора за целия
срок на договора. При неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 207.06
лв., която следва да се разсрочи на равни части, като във всяка от месечните
погасителни вноски се включи част от нея, като по този начин размерът на цялото
задължение възлиза на сумата от 983,50 лева.
Погасителен план не е представен по
делото.
Липсват твърдения, а и доказателства
ответникът да е извършил каквито и да е погашения по договора.
Видно от приетия като
доказателство по делото рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
и Приложение №1 от 01.08.2018г. към него от 01.06.2018г., кредиторът „Вива
Кредит” ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД – заявителя по ч.гр.д. №703/2019г., в качеството му на
цесионер, процесното вземане към ответника Й.Й.Я..
На 03.05.2019 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019 г. между заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *** и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***,
по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Й.Й.Я. и „Вива
кредит" ООД Договор за паричен заем № ***/*** г. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
По делото е представено пълномощно
от цедента „Вива Кредит“ ООД, по силата на което цесионерът „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Представени са и пълномощни, съгласно които ищцовото дружество е упълномощено
както от първоначалния кредитор – „Вива кредит“ ООД, така и от последващия - „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД да уведомява длъжника за извършените
цесии.
Към исковата молба
ищецът е приложил и уведомления, изходящо от него и от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, адресирани до ответника, с които на осн. чл. 99 от ЗЗД го уведомяват за извършените цесии. По силата на упълномощаването
съобщаването за цесията е направено от стария кредитор, в съответствие с
изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно приложената по делото обратна
разписка уведомленията са изпратени на посочения в договора за заем адрес на
длъжника, но последният не е откри - т.е. налице е фингирано връчване.
Дори да се приеме, че не
е налице фингирано връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил
и уведомителни писма с Изх. № ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5404611 от 22.05.2019 г., Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/5404611
от 22.05.2018 г., Изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ВИВ/5404611 от 07.10.2019 г. и Изх. №
ЛД-С-АКПЗ-ВИВ/5404611 от 07.10.2019 г. за извършените прехвърляния на вземанията,
изходящи от цедентите и адресирани до ответника в качеството му на длъжник.
Уведомленията, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства са
надлежно връчени на ответника, видно от съобщението, находящо се на л. 50 от
делото.
В обобщение съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла
на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършените цесии на негови задължения по договора за
заем от 21.12.2017 г., както и че към настоящия момент титуляр на тези вземания
е ищецът.
Макар и да е валидна и да е породила
действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради
което ответникът разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си
кредитор.
Крайният срок на договора за кредит е
19.07.2018г., като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано по пощата
след настъпването му (на 19.02.2019г.).
По
делото не е спорно, че сумата от 500 лева е получена от длъжника.
Събраните по делото
доказателства установяват, че между цедента „Вива Кредит“ ООД и ответника е
възникнала облигационна връзка по договор за кредит, който попада под
приложното поле на Закона за потребителския кредит – чл. 1, т. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща
стойността на финансовата услуга чрез извършване на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Заемателят има качеството на „потребител“
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а заемодателят -
„кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК – юридическо лице, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност.
Приложение намира и Законът за защита на потребителите – заемателят отговоря на дефиницията за „потребител” по
смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП;
заемодателят – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13,
т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост. В
случая, съдът служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни освен ако не
са индивидуално уговорени. Не са индивидуално уговорени клаузите, когато са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено при договори с общи условия.
По делото не са
представени доказателства, че на потребителя е връчен погасителен план (такъв
не е приложен и по делото), от който да е видно каква част от дължимата месечна
вноска е главница и каква част представлява възнаградителна лихва, т.е. налице
е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението
на кредитодателя да уреди в договора условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр.
Тази информация е необходима на потребителя, за да може той да вземе
информирано решение и да бъде наясно с конкретните задължения, които поема,
встъпвайки в заемно правоотношение с икономически по-силна страна. По делото иищецът
е представил стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, формуляр за кандидатстване за кредит, но не и
погасителен план към договора за кредит. Общи условия също не са представени.
Липсват твърдения, а и доказателства за
наличие на първоначален погасителен план, който длъжникът следва да получи при
сключване на договора. Непредоставянето на информация относно крайните
параметри на заема под формата на погасителен план води до невъзможност за
потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го
поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна
противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл. 12 от
Закона за задълженията и договорите. Непредставянето на погасителен план
съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което според чл. 22 от ЗПК
прави договора недействителен. Тази недействителност не е частична, а обхваща
целия договор. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В допълнение следва да
бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,30 % фиксиран годишен
процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание
за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер
на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 1106/2003 г., II г. о.
В случая се установява,
че така наречените „такса за експресно разглеждане на документи” и „разходи за
извънсъдебно събиране” са в противоречие
с нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК, защото е предвидено, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а освен това, от изложеното не се установява да е
изпълнено изискването - видът, размерът и действието, за което се събира
таксата, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не
е посочено какъв е характерът на тази такса, доколкото не са изброени
извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, а именно: да не
се оскъпява кредита, а обратното води до
неоснователно обогатяване. Практически посочените в заявлението дейности не
касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са
дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в
полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал
във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в
изброените услуги в чл.10а, ал.1 ЗПК.
Що се отнася до
неустойката за неизпълнение на задължение по договора, в случая - неизпълнение
на задължението за осигуряване на поръчител при забава в плащанията от страна
на кредитополучателя, настоящият състав счита, че тази клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Така договорена, неустойката при непредставяне на
обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции и отново води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди
на кредитора би покрила и в този смисъл са и мотивите на ОСТК, отразени в т.3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., ОСTK. Същевременно по този начин се
заобикаля законът във връзка с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК и
е в противоречие с чл.8, §1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране,
§ 40-43 от решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на СЕС, ІV състав, досежно
процедурата първо да се отпуска кредит, а след това да се иска обезпечение.
По изложените
съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева - неизплатена
главница, а претенциите за установяване на договорна лихва, обезщетение за
забава и различни видове такси да бъдат отхвърлени. Върху уважената част от
главницата следва да се присъди и претендираната законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й плащане.
Що се касае до
претенцията за лихва за забава в размер на 146,42 лв. за периода от ***г. до ***г.
настоящият съдебен състав намира, че доколкото договорът е нищожен изцяло,
недействителна е и уговорката за дължимост на обезщетението за забава. Освен
това, с оглед извода за нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, за да постави длъжника в забава,
кредиторът следва да поиска връщане на чистата сума по кредита. Към
претендираната от дружеството - ищец дата 20.07.2018г. на ответника все още не е била предявена
претенцията за връщане на главницата по договора за кредит, така че той не е
бил поставен в забава. Такова искане следва да се счита направено едва с подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 19.02.2019г. г. А
след като не е бил изпаднал в забава, длъжникът не дължи обезщетение под
формата на мораторна лихва до датата на предявяване на иска.
Относно отговорността за
разноски:
При този изход на
процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по
производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно
уважената част на претенцията.
При съобразяване
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за заповедното производство в общ размер 44,47 лева, включващи
държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 19,47 лева.
За исковото производство, разноските, които
ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, са
както следва: 25 лева - държавна такса и 38,94 лева - юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата от 63,94 лева.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК
в отношенията между ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С.
и ответника Й.Й.Я.
с ЕГН ********** ***, че ответникът дължи
на ищеца сумата от от 500 лв. – неиздължена
главница по договор за паричен заем №*** от ***г., сключен между длъжника и
„Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *** с Приложение №1 от 01.08.2018г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., а
впоследствие на ищеца с Приложение №1 от
03.05.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда (19.02.2019г.) до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №366 от
25.02.2019г. по ч.гр.д. №703/2019г. на ДРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
Й.Й.Я. с ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление град С., следните суми по договор за паричен заем №*** от ****г.,
сключен между длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *** с Приложение №1 от
01.08.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г., а впоследствие на ищеца с Приложение №1 от 03.05.2019г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., а именно: -
сумата от 69,38 лв. – договорна лихва за периода от ***г. до ***г.; сумата
от 207,06 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 207,06 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от ***г. до ***г.;
сумата
от 245 лв. – разходи за извънсъдебно събиране
на вземането и сумата от 55,69 лв. - мораторна лихва за периода от
***г. до ***г.
ОСЪЖДА Й.Й.Я. с ЕГН ********** ***,, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С., съдебно – деловодни разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело №703/2019г. на ДРС в размер на 44,47 лева, включващи държавна такса от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 19,47 лева и съдебно – деловодни разноски по настоящото гр.
дело №3930/2019 г. на ДРС в размер на 63,94 лева, 25
лева - държавна такса и 38,94 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: