О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 130/4.3.2021г.
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в
закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при Секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Председателя адм. д.
№ 270 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и е образувано по молба на Директора на ДСП-Ямбол – ответник по адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС, с която се иска изменение досежно разноските на
постановеното по делото Определение № 23 от 12.01.2021 г., допълнено с
Определение № 84 от 08.02.2021 г. по описа на ЯАС в частта, с която е
определено адвокатско възнаграждение на адвокат С.Д. *** размер на 400 лева за
осъщественото от него процесуално представителство на А.М. в касационното
производство по оспорване на Определение № 391 от 29.10.2020 г. на ЯАС, с което
е оставено без уважение особеното искане за спиране предварителното изпълнение
на оспорената заповед, допуснато с раздпореждане на
административния орган.
Видно от петитума на депозираната молба, конкретното искане,
отправено към съда, е да не се определя служебно размер на адвокатското
възнаграждение и да не се присъжда такова за проведеното пред касационната
инстанция производство поради наличие на процесуални пречки за това с оглед
обстоятелството, че договорът за правна помощ, въз основа на който е определен
размерът, е сключен в нарушение на чл. 4 от ЗЛС, тъй като липсва указаното в
нормата съгласие на законните представители на непълнолетната А.М. за
извършване на правни действия и в този смисъл се твърди, че
сключеният договор не поражда права и задължения за страните. Отделно, в
изложението на молбата се сочи, че в договорите за правна защита и съдействие е
отразено единствено затрудненото материално положение на лицето, с което са
сключени те – непълнолетната А.М., но липсва отразяване на обстоятелството на
затруднено материално положение на нейните родители и законни представители,
които съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да ѝ осигурят условия на живот, необходими
за нейното развитие, и ѝ дължат издръжка, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Излагат се и доводи, че компетентен в случая да присъди разноски е ВАС, а
не първоинстанционният съд.
В срока по чл.
248, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК е изискан и представен от насрещната
страна отговор по направеното искане за изменение на определението в посочената
част за разноските. В отговора се възразява срещу искането, като се застъпва
становище за недопустимост по съображения, както следва: първото определение,
след допълването му в частта за разноските с второто определение, няма
самостоятелно действие, а поражда действието на разпореденото
с диспозитива на второто определение, т.е. след
постановяване на Определение № 84 от 08.02.2021 г., то става по същество
функционална част от съдържанието на Определение № 23 от 12.01.2021 г. досежно частта за разноските. Сочи се още, че срещу
определението, с което е допълнено определението, чието изменение се иска,
ответникът е депозирал частна касационна жалба пред ВАС, по която е образувано
съдебно производство и това обстоятелство се явява процесуална пречка за
разглеждане на направеното искане за изменение на Определение № 23 от
12.01.2021 г. в частта за разноските.
При разглеждане на постъпилата молба съдът съобрази следното:
Производството по
адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС е образувано по жалба на А.К.М. против Заповед №
ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“–Ямбол. Жалбата е депозирана чрез упълномощения от нея адвокат С.Д.
*** с посочен служебен адрес, към която е приложено съответно пълномощно, а
впоследствие е представен и договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020 г., в който е посочено, че услугата (представителство и
съдействие във връзка с обжалването на административния акт) се предоставя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Освен заявеното
оспорване на издадената от Директора на ДСП-Ямбол заповед, в жалбата е
направено и особено искане за спиране на предварителното ѝ изпълнение, допуснато с разпореждане на административния орган. С жалбата
е заявена и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 400 лева съобразно разписаното в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като в
тази връзка изрично е посочено, че оказваната адвокатска помощ и съдействие в
случая е поради затрудненото материално положение на оспорващата и нейното
семейство.
С Определение №
391 от 29.10.2020 г. ЯАС, първи административен състав, е оставил искането за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“–Ямбол без уважение.
С Определение № 392
от 29.10.2020 г. съдът е насрочил адм. д. № 270/2020 г. за разглеждане в открито съдебно заседание, като в проведеното на
19.11.2020 г. второ по ред открито с. з. по делото К.Н.М. – майка и законен
представител на непълнолетната жалбоподателка А.К.М.,
изрично е заявила, че е запозната с извършеното оспорване на процесния акт и
поддържа подадената жалба.
С Определение № 121 от 06.01.2021 г. по адм. д. № 13459/2020 г. ВАС на РБ е
отменил Определение № 391/29.10.2020 г. на ЯАС, (с което искането за спиране
предварителното изпълнение на заповедта е оставено без уважение), и е върнал
делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е
посочил, че първоинстанционният съд следва да даде указания за приподписване на жалбата от
родителите/попечителите на непълнолетната жалбоподателка
или за писмено потвърждаване от тяхна страна на извършваните от непълнолетната
им дъщеря процесуални действия. В тази връзка с Определение
№ 23 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 270 от 2020 г. ЯАС, първи
административен състав, е отменил допуснатото предварително изпълнение на
Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Ямбол, като в съдебния акт липсва произнасяне досежно разноските.
По отношение на дадените с отменителното определение
на касационната инстанция указания за приподписване
на жалбата от родителите/попечителите на непълнолетната жалбоподателка,
респ. - за писмено потвърждаване от тяхна страна на извършваните от
непълнолетната им дъщеря процесуални действия, съдът изрично е посочил, че в
проведеното на 19.11.2020 г. открито съдебно заседание по делото К.Н.М. – майка
на непълнолетната жалбоподателка А.К.М., изрично е
заявила, че поддържа изцяло извършените от дъщеря ѝ процесуални действия, с което според съда по този начин указанията на ВАС
на РБ на практика са изпълнени и даването отново на указания в горния смисъл е
ненужно.
Определение № 23 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС
е връчено на страните, като в срока за обжалването му е постъпила единствено молба
за допълването на акта в частта за разноските от процесуалния представител на
оспорващата по делото, по която съдът се е произнесъл с Определение № 84 от
08.02.2021 г., като е уважил искането за допълване на съдебния акт, така както
е предявено. Последното определение е връчено на Директора на ДСП-Ямбол на 08.02.2021
г., молбата за изменение на предходно постановения съдебен акт е подадена на
12.02.2021 г., като паралелно с нея на 11.02.2021 г. от Директора на ДСП-Ямбол
пред съда е депозирана и частна касационна жалба с вх. № 359/11.02.2021 г. по
описа на ЯАС против Определение № 84 от 08.02.2021 г. По постъпилата частна
касационна жалба са предприети действия по администрирането ѝ, в резултат на което е
постъпило възражение против жалбата от насрещната страна и предстои изпращане
на делото за образуване на касационно производство пред ВАС на РБ.
При тази фактическа установеност и като съобрази относимата за конкретния
казус нормативна уредба, ЯАС, първи административен състав, намира депозираната
молба за изменение на постановеното по делото Определение № 23 от 12.01.2021 г.
досежно посочената в петитума
част за разноските, за процесуално недопустима, което обуславя оставянето ѝ без разглеждане и
прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство.
Съображенията за това са следните:
В случая предмет на искането е Определение № 23 от 12.01.2021 г.,
постановено по адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС, допълнено с Определение №
84 от 08.02.2021 г. досежно разноските, в частта, с която ДСП-Ямбол е осъдена
да заплати на адвокат С.Д. адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство в развилото се касационно производство по оспорване
на Определение № 391 от 29.10.2020 г. на ЯАС, с което е оставено без уважение
особеното искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед,
допуснато с раздпореждане на административния орган.
Производството по чл. 248 от ГПК е част от съдебното производство, инициира
се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт
относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт в частта относно
присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят
пропуски или грешки на съда, с оглед на което то няма самостоятелен характер, а
обжалваемостта му следва от обжалваемостта на акта, който се изменя или
допълва.
Както се посочи по-горе, с жалбата по оспорването на заповедта на Директора
на ДСП-Ямбол е отправено и особено искане за спиране на предварителното ѝ изпълнение, първоначално
отхвърлено с акт на първоинстанционния съд,
впоследствие отменен от ВАС, в която връзка е и постановеното по адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС Определение № 23 от
12.01.2021 г. за отмяна предварителното изпълнение на оспорения административен
акт. Същото е връчено на страните, като в срока за обжалването му е постъпила единствено
молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските от процесуалния
представител на оспорващата по делото, по която съдът се е произнесъл с
Определение № 84 от 08.02.2021 г., като е уважил искането за допълване на
съдебния акт, така както е предявено, а именно: допълнил е постановеното по
адм. д. № 270 от 2020 г. по описа на ЯАС Определение № 23 от 12.01.2021 г. в
частта относно разноските, като е осъдил Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
Ямбол да заплати на адвокат С.Д. *** - процесуален представител на оспорващата
по адм. д. № 270/2020 г. А.К.М., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в производството по обжалване на допуснатото предварително изпълнение на
Заповед № ЗД/Д-Я-051 от 17.09.2020 г. на Директора на ДСП-Ямбол, възлизащо в
общ размер на 800 лева, от който 400 лева – за производството пред
първоинстанционния съд, и 400 лева – за производството пред касационната
инстанция. В хода на проведеното във връзка с молбата за допълване съдебно
производство е изискано и представено становище от насрещната страна –
Директора на ДСП-Ямбол, в което са изложени съображения в подкрепа на
застъпената теза за неоснователност на искането за допълване на съдебния акт по
поискания начин, като основното възражение е било за недължимост
на адвокатското възнаграждение поради недействителност на представените
пълномощни и сключените договори за правна защита и съдействие; по същество изложените
в отговора съображения преповтарят изтъкнатите в настоящата молба за допълване
на предходно постановеното определение доводи; наведените в развилото се
съдебно производство по допълване на Определение № 84 от 08.02.2021 г. са
обстойно обсъдени в произнесения от съда акт и са отхвърлени като неоснователни
по изложени в мотивите доводи. Макар и с настоящата молба да се иска изменение
на съдебен акт, допълнен с друг такъв, касаещ присъдени разноски, при горната
установеност съдът приема, че спорният по делото въпрос е досежно
дължимостта на присъденото от ЯАС адвокатско
възнаграждение в съответния размер, по който въпрос вече е налице произнасяне с
Определение № 84 от 08.02.2021 г., оспорено по надлежния ред чрез подаване на
частна касационна жалба именно от иницииралия настоящото съдебно производство
субект. Това обстоятелство според настоящия състав на съда съставлява
процесуална пречка за разглеждане на настоящото искане по същество, тъй като
предстои произнасяне на по-горна инстанция. Определение № 84 от 08.02.2021 г. е
връчено на Директора на ДСП-Ямбол на 08.02.2021 г., молбата за изменение на
предходно постановения акт е подадена на 12.02.2021 г., като паралелно с нея на
11.02.2021 г. от Директора на ДСП-Ямбол пред съда е депозирана и частна
касационна жалба с вх. № 359 от 11.02.2021 г. по описа на ЯАС против
Определение № 84 от 08.02.2021 г. По постъпилата частна касационна жалба са
предприети действия по администрирането ѝ - с Разпореждане № 92 от 18.02.2021 г. на ЯАС е разпоредено
препис от нея да бъде изпратен на насрещната страна, като в съдебния акт се
съдържат указания досежно възможността за подаване на възражение с писмени
доказателства в посочения 3-дневен срок от получаване на преписа, след което
делото следва да бъде изпратено във ВАС. В съответния срок е постъпило
възражение от насрещната страна чрез процесуалния ѝ представител, като предстои
изпращане на делото за образуване на касационно производство пред ВАС. Именно в
това производство втората инстанция при преценка законосъобразността на
постановения съдебен акт ще се произнесе и по спорния въпрос за дължимостта на адвокатското възнаграждение. Ето защо ЯАС в
настоящия си състав намира молбата за недопустима, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Водим от горното, ЯАС, първи административен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 367 от 12.02.2021 г. по описа на ЯАС, с която Директорът на
ДСП-Ямбол – ответник по адм. д. № 270/2020 г. по описа на ЯАС, иска изменение
на постановеното по делото Определение № 23 от 12.01.2021 г. досежно
разноските, допълнено с Определение № 84 от 08.02.2021 г. по описа на ЯАС, в
частта, с която е определено адвокатско възнаграждение на адвокат С.Д. ***
размер на 400 лева за осъщественото от него процесуално представителство на А.М.
в касационното производство по оспорване на Определение № 391 от 29.10.2020 г.
на ЯАС, с което е оставено без уважение особеното искане за спиране
предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато с раздпореждане на административния орган, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част.
Съобразно
разписаното в чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете