Решение по дело №1169/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260879
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 6 януари 2021 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120101169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260879

 

гр. Бургас, 16.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1169 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.187, ал.5 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, предявен от А. В П. *** против Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр.С.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществува служебно правоотноше-ние, по силата на което заема длъжност “мл. експерт“ командир на отделение в ОЗ “Затвора” – Б. Твърди и че полага труд на смени – по график, като 24-часови дежур-ства. Сочи, че през периода от 17.02.2017г. до 17.02.2020г. е полагал извънреден труд – по 45 минути за подготовка и провеждане на инструктаж преди започването на всяка от смените, и по 60 минути за отвод и сдаване – след края й, т.е. общо по час и 45 минути, а след издаването на Заповед № Л-2271/2019г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, с която е определено отработено време от 30 минути общо за тези дей-ности, считано от 11.05.2019г. – по час и 15 минути, който не му е платен – общо 327.33 лв. Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ГД да стори това. Претендира законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва претенцията и иска тя да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, се уста-новява, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността “мл. експерт“ командир на отделение в ОЗ “Затвора” Б, за част от исковия период, а именно от 17.02.2017г. до 17.09.2018г., когато е напуснал служба-та, като през това време е полагал труд на смени, по график, като 24-часови дежурства.

Не се спори и за това, че преди започването на смените той е участвал в провеж-дания инструктаж, а след края им – в отвода, сдаването и освобождаването от наряда.

Със Заповед № Л-2271/13.05.2019г. на Гл. директор на ГД “Изпълнение на нака-занията“ е указано, че към отработеното време следва да се прибави и това за подго-товка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, което за всички затвори следва да е в рамките на 30 минути.

В съответствие с нея, Началникът на ОЗ “Затвора” – Б, със своя Заповед № 436/01.07.2019г. е детайлизирал времената, необходими за извършване на горните дей-ности, а именно – 30 минути при 24-часовите и 12-часови дневни смени, и 15 минути за 12-часовите нощни и 8-часовите смени.

До 11.05.2019г., въпреки наличието на Заповед № 453/14.08.2014г. на Началника на затвора, в която е било предвидено, че инструктажът започва 15 минути преди съот-ветното дежурство, такова не е било начислявано, респективно – заплащано.

Или безспорно между страните е обстоятелството, че преди началото на смените и след техния край – през периода от 17.02.2017г. до 17.09.2018г., ищецът е полагал из-вънреден труд /в този смисъл цитираните по-горе заповеди от 2019г. представляват из-вънсъдебно признание на същото за указаните в тях времена, доколкото няма твърде-ния, а и не се установява по делото каквато и да било промяна в процедурите по про-веждане на инструктажа, отвода, сдаване и освобождаването от наряд/, като спорът е относно продължителността му.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и до-пълнителни такива, а според чл.178, ал.1, т.3 от с.з. – и допълнително такова за извън-реден труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните слу-жители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбеляза-но също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното ме-сечно възнаграждение, преповтаряща чл.187, ал.6 от ЗМВР. А според чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемането, сдаването и освобождаването от наряд или дежурство, също е част от отработеното време.

Тъй като липсва обективна възможност да се установи конкретната продължи-телност на полагания от ищеца труд, извън този – в рамките на самите смени, за всяко отделно дежурство, по делото е допуснато извършването на ССЕ от специалист по ор-ганизация на труда, който да отговори на въпроса – какво е необходимото време за осъ-ществяване на процесните дейности, респективно – да изчисли размера на дължимото и неизплатено възнаграждение за тях.

От заключението на вещото лице Д.П., което като обективно и ком-петентно изготвено Съдът изцяло кредитира, включително и с направените в съдебното заседание при приемането му уточнения, се установява, че определените със заповеди-те на Гл. директор на ГД “Изпълнение на наказанията“ и Началника на ОЗ “Затвора” – Б, времена са напълно достатъчни за извършването на дейностите по инструктажа, приемането, сдаване и освобождаването от наряд. Установява се, също така, че дължи-мото, неизплатено възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, изчислено с оглед тези времена, за периода от 17.02.2017г. до датата на прекратяването на служеб-ното правоотношение, е в претендирания с исковата молба размер от общо 327.33 лв.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е осно-вателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва – от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – 300 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Б, – 50 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССЕ.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр.С, да заплати на А.В.П., ЕГН: **********,***, сумата от общо 327.33 лв., представлява-ща дължими възнаграждения за положен извънреден труд в периода от 17.02.2017г. до 17.09.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.02.2020г. до оконча-телното й изплащане, както и сумата 300 лв. разноски по делото за адвокатско възна-граждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 250 лв. за ССЕ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на стрaните.

 

                                                                                   Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                   Вярно с оригинала: З.М.