Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.Раднево, 15.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря: Иванка Стоянова като разгледа докладваното
от съдията ВЪЛЧАНОВА АНД № 17/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.Д.Н. ЕГН **********
адрес *** против Наказателно постановление № 43-0000381 от 12.12.2017 г.,
издадено от и.д началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр.Стара
Загора, с което за нарушение на чл.
139, ал.1, т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.
6, ал.1, т.3 б. „а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извън
габаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 65/24.07.2001 г.),
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на
основание чл.
177, ал.3 предл. второ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „Глоба” в
размер на 2000 лева.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата
обстановка и се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила
– непосочване на конкретно място на извършване на нарушението. На следващо
място, по преписката отсъствали данни кое лице е собственик на процесното ППС,
респ. кое лице има качеството на превозвач по смисъла на закона, който би
следвало да носи отговорност. Наред с това, оспорва метрологичната годност на
мобилната везна, с която проверяващите са осъществили измерването. Поради това
се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа
жалбата и представените писмени бележки на заявените в тях основания.
За административнонаказващия орган, редовно
призован, също не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
Около 15,40ч. в Община гр. Раднево, по посока
на движението от с. Каменец до ТЕЦ „Марица изток
При извършването на проверката с техническо
средство електронна мобилна везна, марка "DINI ARGEO", с платформи модел WWSE10DTMRF и индикаторен блок модел DFWKRPRFI било установено, че при допустима максимална маса за
движение на съчленено ППС с пет оси 40000кг., съгласно чл.6, ал.1 т.3 б.”а” от
наредба 11 от 03.07.2001 на МРРБ, същата е
Поради установеното при проверката, против жалбоподателя
Н. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който
били описани направените измервания и констатации, и действията му
квалифицирани като нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а” от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
При личното предявяване на акта жалбоподателят
посочил, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на нарушението
по чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а” от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
административно-наказващия орган наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в
размер на 2 000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.
59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл.
57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. В тази връзка следва да
се отбележи и, че възраженията на жалбоподателя в обратната насока са
необосновани и немотивирани.
По възражението за липса на материална
компетентност на АНО.
Настоящият състав на Районен съд Раднево, намира
така наведеното възражение за неоснователно. Съдът, преценявайки разпоредбата
на чл.
166, ал.2, т.8 от ЗДвП, счита, че в правомощията именно на проверяващите е
да извършат замерването и да констатират извършеното нарушение, тъй като
цитираната разпоредба им предоставя такова право. Съгласно нея „При изпълнение
на функциите си по този
закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на
размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за
превоз за собствена сметка на пътници и товари.”
Безспорно е, че по отношение компетентността
на актосъставителя не е приложима разпоредбата на чл.
167, ал.3 от ЗДвП, съобразно която общата маса, осовото натоварване и
габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни
лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването
им от разрушаване. Безспорно е също така, че с тази разпоредба, на
горепосочените два органа са вменени задължения по контрол на общата маса на
превозни средства, но единствено и само по отношение правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. И това е така, защото именно
Агенция "Пътна инфраструктура" разходва средства за изграждане на
нова пътна инфраструктура; за експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция
на републиканските пътища, по аргумент от Закона за пътищата.
Извън въпросите, свързани с правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, контролни функции
по отношение на движещите се по пътя пътни превозни средства, извършващи
обществен превоз, са вменени не на визираните от жалбоподателя агенции, а на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администратиця" и от там - на
работещите в нея длъжностни лица. Ето защо, съставеният АУАН е издаден от
компетентно по см. на чл.
189, ал.1 от ЗДвП длъжностно лице. Настоящото разрешение на въпроса относно
компетентността не е изолирано в практиката на съдилищата /в този смисъл
Решение № 360 от 9.11.2012 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 318/2012 г.,
Решение № 320/01.07.2016 г. по к.а.н.д. № 451/2016 г. на Административен съд –
Плевен, Решение от 09.05.2016 г. по НАХД № 626/2016 г. по описа на Плевенския
районен съд и много други/.
В тази връзка следва да се има предвид и
константната практика на Административен съд Бургас, обективирана в Решение №
1592/06.10.2014 г. по КНАХД № 1ЗЗ7/2014 г., Решение № 153/04.02.2016 г. КНАХ
дело № 1656/2015 г., Решение № 2437/22.11.2011 г. КНАХ дело № 1656/2015 г. и
много други, в които последователно се застъпва, че органът, съставил акта за
установяване на административно нарушение /инспектор при ОО „АА”/ е
компетентен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
166, ал.2, т.8 от ЗДвП на органите от ИА „Автомобилна администрация” е
възложен контрола относно товара и габаритите на МПС, движещи се по пътищата за
обществено ползване на територията на Република България.
В тази връзка пред Районен съд Раднево беше
представена и Заповед РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, посредством която се упълномощава началник
на областен отдел „Автомобилна инспекция" да издава наказателни постановления
във връзка с установени нарушения на Закон за движение по
пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него.
По възражението за липса на точно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение.
В обжалваното НП изрично е посочено, че
водачът извършва превоз на товари/варовик/ със съчленено ППС, състоящо се от
МПС с две оси и полуремарке с три оси, с обща маса
С оглед на изложеното съдът намира, че
нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано както от правна, така и от
фактическа страна, като същото се изразява в извършване на превоз с ППС, чиято
маса надвишава нормите от допустима максимална маса за движение по пътищата
отворени за обществено ползване. Именно във връзка с така посоченото нарушение
е ангажирана и отговорността на жалбоподателя видно от цифровата квалификация,
дадена от АНО. Фактът, че в постановлението е посочено, че към момента на
проверката не е представена квитанция от „АПИ” за претоварване, не води до
съмнение относно извършеното нарушение, във връзка с което е санкциониран водача.
Досежно възражението, че в случая отговорност
за допуснатото претоварване следва да носи превозвача, а не водача на товарния
автомобил, съдът намира същото за неоснователно, доколкото законът и наредба №
11 не посочват изрично субект на административна отговорност, като при все това
са категорични, че не следва да се движат МПС, при които е било допуснато
претоварване, тъй като допускането му е в състояние да създаде голяма опасност
за всички участници в движението.
По съставомерността на нарушението.
За вмененото на жалбоподателя нарушение АНО
се е позовал на текстовете на чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.
6, ал.1, т.2, б. „а” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Нормата на чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Другият цитиран в наказателното постановление текст на чл. 6 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ визира допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като в ал.1, т.2,
б. „б" от същия текст на Наредбата е определено "състав от ППС с 5,6
и повече оси, както следва: „Допустимата максимална маса на съчленени ППС с
пет, шест и повече оси е за: съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както
следва: б. „”": моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и
повече оси - 40 t."
Чл.
139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата на свой ред задължава
всички водачи на движещи се по пътя пътни превозни средства да спазват
изискването на нормативните актове и да не допускат по пътищата за обществено
ползване да се движат товарни автомобили с тегло над разрешеното. Това
задължение е свързано със запазване на пътната инфраструктура, която при
изграждането си е предвидена за движение на автомобили с определен тонаж. Всеки
водач на пътно превозно средство е длъжен да се съобразява с тези нормативни
изисквания.
В настоящия случай е налице осъществяване от
обективна и субективна страна на състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Същият е управлявал пътно превозно средство, състоящо се от МПС с
две оси и полуремарке с три оси, с обща маса
Следва да се отбележи, че в кориците на
административно – наказателната преписка са представени писмени доказателства,
че електронната везна марка "Dini Argeo", тип "DFWL"с фабр.
№ 0140222111430085 и № ********** и стикер за годност 00403 (която е била
използвана от инспектор В.Н. от ОО "Автомобилна администрация" гр. Стара
Загора за установяване на параметрите на нарушението) е била към датата 18.09.2017
г. техническа годна и се е намирала в техническа изправност към момента на
извършване на проверката, поради което и съдът няма причина да се съмнява в
достоверността на показанията на уреда.
В същото време съгласно чл.
8, ал.4 и чл.
14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., на тежките пътни превозни средства
(т.е. надхвърлящи максимално допустимата маса по чл. 6), които имат обща маса
до 45 тона, се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.
Това означава, че ППС от кръга на процесното
могат да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само след
заплащане на съответната такса и произтичащото от това разрешение на
администрацията, стопанисваща пътя. Доказателства в тази връзка обаче не са
представени от жалбоподателя нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в хода на съдебното обжалване. Нещо повече, от жалбоподателя
не са навеждани дори твърдения в този смисъл. Тъй като е налично претоварване
на процесното ППС и липсва квитанция за заплащане на такса за претоварване, Районен
съд Раднево намира, че е налице обективната съставомерност на вмененото
нарушение.
По размера на наложеното наказание.
Осъщественото нарушение правилно е било
съотнесено към съответната санкционна норма, а именно разпоредбата на чл.
177, ал.3, предл.2 ЗДвП /в редакцията й от ДВ, бр. 101 от
Съдът намира, че с оглед очертаната по – горе
фактическа обстановка, тежестта на допуснатото нарушение и фактът, че липсват
данни за допускани предходни нарушения от страна на жалбоподателя, размер на
санкцията от 500 лв. се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и
достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
С оглед на горното Районен съд Раднево
намира, че наложената глоба следва да бъде намалена от 2000 лв. на 500 лв.,
поради което
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000381/12.12.2017 г.,
издадено от Антон Ставрев Ставрев и.д. Началник ОО „АА” гр. Стара Загора, с
което на жалбоподателя Н.Д.Н. ЕГН ********** адрес ***, на основание чл.
177, ал.3, предл.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
139, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл.
6, ал.1, т.2, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е
наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената глоба от 2000 лева на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – Стара Загора в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: