№ 21279
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110143358 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. ХР. АНГ. срещу Г.
Ц. Г., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на 5000 лева и да
„направи заверен писмен отказ“ от присъдените му суми за получаване от Т.Л. Г.а с
неправилно поставено със Решение №55331/2019 г. по гр. д. №16508/2016 г. на СРС.
Съдът намира, че предявените искове са недопустими.
На първо място претенцията за сумата 5000 лева е недопустимо заявена поради следните
съображения. Ищцата, въпреки дадените указания, не излага надлежно обстоятелства, на
които основава искането си съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В исковата
молба сочи, че е дала на ответника сума в размер на 50000 лева като помощ при покупката
на собствено на него и дъщеря жилище, т.е. твърди, че е дарила сумата на ответника и
трето за производството лице. Едновременно с това претендира сума в размер 5000 лева,
като поддържа, че това е стойността на 50000 лева след деноминацията, която е била дадена
на ответника и ползвана за вноска при покупка на ап. №** в ж.к. ***, бл. 80, ет. 14, но с
уточнителна молба от 19.11.2021 г. твърди, че вземането за тази сума е възникнало на
основание исканата от ответника публична продан на апартамента, както и искания развод
след навършване на пълнолетие на децата. От изложеното е видно, че ищцата въвежда
противоречиви и неясни основания на своята претенция от една страна, а от друга страна
въвежда като основание реализирането на продан на имот, което обстоятелство не твърди да
е настъпило към датата на предявяване на исковата молба.
Искането за задължаване на ответника да направи писмен отказ от присъдена му сума със
съдебно решение не съставлява допустима претенция. Съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК иск за
пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви
само в предвидените в закон случаи. Изрично са уредени случаите, в които е възможна
съдебна намеса в съществуването на едно правоотношение /и то в което ищецът не е страна/
и задължаване на едната страна да търпи определена промяна. В случая претендираният от
1
ответника отказ съставлява по същество искане да се задължи ответника да извърши
опрощаване на съдебно признато вземане в негова полза срещу трето за настоящото
производство. Подобна промяна в имуществената сфера на ответника не е допустимо да се
извърши по пътя на исковия процес, поради което и исковата молба и в тази част съдът
преценява като недопустима.
По изложените аргументи предявените от ищцата искове съдът намира за недопустими,
поради което и исковата молба, в която са обективирани, следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. №31785/23.07.2021 г., подадена от Й. ХР. АНГ. срещу Г.
Ц. Г., по която е образувано гр.д. №43358/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2