Р
Е Ш Е
Н И Е №
262579
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и девет октомври през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4381 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от
ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл.
327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „АГРИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к.
Търговски център Боила, ул. „Самоковско
шосе“ № 2 Л, ет. 3, офис 9, представлявано от ..... Т.Т. и
Г.К., заедно и поотделно чрез адвокат
П. против „ГРИЙН ДОТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Скопие“
№ 90, ет. 6, ап. 17, представлявано от Г.Н.Г за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1586 лв. /хиляда петстотин
осемдесет и шест лева/ с включен ДДС, незаплатената цена за доставената стока, ведно със законната лихва от подаване на
исковата до окончателното
плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че между страните е сключен на 20.05.2016 г. неформален договор за покупко-продажба на стока. По него на същата дата ищеца доставил на ответника ..............., 61
броя броя
разфасовки с единична цена от 21.667 лв. Общата цена на доставената
стока е 1321.67 лв. без ДДС или
1586 лв. с ДДС. Срокът за плащане е до
27.05.2016 г. За доставката е издадена фактура №
**********/20.05.2016 г. Задължението на ответинка за заплащане на цената не е изпълнено. Вземането е притендирано по
реда на чл. 410 от ГПК -
ч.гр.д. № 20169/2019 г. на ПРС. По същото са дадени указания за предявяване на установителен
иск.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича наличието на
договорни отношения между страните. Оспорва да е подписвал представената
фактура, същата да е получена от дружеството и осчетоводена от него. Моли иска
да се отхвърли. Притендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства
и становищата на страните намира от фактическа страна
следното.
От представените писмени доказателства-Фактура № **********/20.05.2016
г. е видно, че за притендираната
сума ищеца е издал счетоводен документ на ответника, който не е подписан от
последния.
От изготвеното заключение от 21.10.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че издадената
фактура не е заведена в счетоводството на ответника. Не е включена в СД и
дневниците за покупки по ЗДДС за съответните периоди или в следващи такива.
От приложеното ч. гр. дело № 20169/2019 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника. От последния е постъпило в срок възражение.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство
между страните за притендираното вземане, по което е
отправено възражение от длъжника съдът намира, че предявения иск по чл. 422 от ГПК е допустим за разглеждане.
Съобразно отправените възражения от ответника за недължимост
на вземането и заявеното от ищеца основание за пораждане на същото съдът
намира, че уважаването на иска е обусловено от установяване на факти сочещи
възникване между старините на облигационно отношение произтичащо от сключен
договор за покупко-продажба на стоки, предаване на стоките от ищеца на
ответника, постигане на съгласие относно цената на същите и определяне на срок
и начин на плащане. Доколкото по делото се ангажира от ищеца единствено писмено
доказателство-фактура за извършената продажба, която не е подписана от
представител на ответника, съдът намира за недоказани основанието за пораждане
на задължението и неговия размер, поради липса на установени данни за
постигнато съгласуване на насрещните волеизявления на страните по основните
елементи на договора за покупко-продажба. Непредставянето на доказателства за
реалното предаване на стоките на купувача е основание да се приеме, че липсва
извършване на доставка, което от своя страна се подкрепя от констатациите на
вещото лице по извършената ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира
изцяло като компетентно осъществена.
Изложените по-горе изводи на съда сочат неоснователност на иска по
отношение на притендираната главница и налагат
заключение за недължимост и на притендираната
лихва. Предвид това предявения иск следва да се отхвърли изцяло.
Съобразно изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят притендираните такива,
съобразно представените доказателства в размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГРИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к.
Търговски център Боила, ул. „Самоковско
шосе“ № 2 Л, ет. 3, офис 9, представлявано от ..... Т.Т. и
Г.К., заедно и поотделно чрез адвокат
П. против „ГРИЙН ДОТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Скопие“
№ 90, ет. 6, ап. 17, представлявано от Г.Н.Г иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1586 лв. /хиляда петстотин
осемдесет и шест лева/ с включен ДДС, незаплатената цена за доставената стока, ведно със законната лихва от подаване на
исковата 07.04.2020 Г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „АГРИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж. к.
Търговски център Боила, ул. „Самоковско
шосе“ № 2 Л, ет. 3, офис 9, представлявано от ..... Т.Т. и
Г.К., заедно и поотделно чрез адвокат
П. да заплати на „ГРИЙН ДОТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Скопие“
№ 90, ет. 6, ап. 17, представлявано от Г.Н.Г
сумата от 300 лв.(триста лева), за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПОС.
СЪДИЯ:/п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ