Р Е Ш Е Н И
Е
№
260445/1.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка И. като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2585 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
установителни искови претенции с пр.осн.чл.422 ГПК от
Е.П. АД, *** за установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№* г. на РС В. с която е разпоредено
длъжникът Б.И.А. с ЕГН **********, с адрес *** С. № *да заплати на
кредитора Е.П. АД, ЕИК/БУЛСТАТ *, с
адрес - Област В., Община В., ГР.В. БУЛ.Вл. В. № *сума размер на 216.25 /двеста и шестнадесет лева и
25 ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА за ползвана и незаплатена ел. енергия за
периода 05.12.2018 год. до 13.03.2019 год. за обект с аб.№
*, находящ се в гр. В., ул.“Д-р С.“ №*, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 34.97 /тридесет и
четири лева и 97 ст./ лева – МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 25.12.2018 год. до
02.10.2020 год.
Ищецът моли за заплащане на разноски за заповедното и за исковото
производство.
Твърденията в молбата са, че вземането
произтича от задължения за ползвана и
незаплатена ел. енергия за периода 05.12.2018 год. до 13.03.2019 год. за обект
с аб.№ *, находящ се в гр. В.,
ул.“Д-р С.“ №*.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал
отговор на молбата с който оспорва
изцяло иска за главница и съединените акцесорни искови претенции както по
основание, така и по размер.
След
подаване на исковата молба ищецът „Е.П.“ АД е подал становище в което заявява,
че е налице ново обстоятелство, а именно извършено плащане от страна на
ответника на 18.09.2021 г. посредством платежна система „Д. М.“ на задължението по издадените фактури. Уточнява,
че към момента дължими са мораторна и
законна лихва в общ размер на 56.05 лева, както и разноските за заповедното
производство. Представя доказателства за извършено плащане и моли съдът да
приеме, че е налице признание на иска за главница, да отчете несамостоятелния
характер на дължимите лихви и при постановяване на съдебния акт по същество на
спора, да съобрази извършеното плащане.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ * г. на ВРС се установява, че е издадена заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК като е уважено заявлението на ищеца срещу ответника за
заплащане на исковите суми, както и за разноски
за заповедното производство. Със същата заповед е разпоредено
длъжникът Б.И.А.1 ЕГН *********** с адрес *** ИВАН С. № * да заплати на кредитора Е.П. АД, ЕИК/БУЛСТАТ *, с
адрес - Област В., Община В., ГР.В. БУЛ.Вл. В. № *сума
в размер на 216.25 /двеста и шестнадесет лева и 25 ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА
за ползвана и незаплатена ел. енергия за периода 05.12.2018 год. до 13.03.2019
год. за обект с аб.№ *, находящ
се в гр. В., ул.“Д-р С.“ №*, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.10.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 34.97 /тридесет и
четири лева и 97 ст./ лева – МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 25.12.2018 год. до
02.10.2020 год., както и разноските по делото в размер на 25 /двадесет и пет/
лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 /петдесет/ лева – ЮРИСТКОНСУЛТСКО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Посочено е, че вземането произтича от
задължения за консумирана и незаплатена
ел.енергия за обект на потребление начислена
за периода 05.12.2018 год.- 13.03.2019 год. за обект на потребление с аб.№ *, находящ се в гр. В.,
ул.“Д-р С.“ №*.
Заповедта е връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му по същата заповед за изпълнение на парично
задължение.
Представена е справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по фактури за
периода от 24.01.2016 г. до 22.12.2020 г. вкл. с титуляр Б.А..
От
извлечение от сметка към * г. се установява, че отв.Б.И.А. има
задължения по 5 фактури, които са издадени в периода 05.12.2018 г. – 13.03.2019
г. на стойност 216.25 лева главница и
34.97 лв. лихва към 02.10.2020 г. Фактурите са представени с исковата молба и
са приложени на л.9-л.13 от делото.
От представено
от ищеца доказателство преди заседанието се установява, че ответникът е
заплатил главницата по процесните фактури. В молбата се сочи, че не е погасено
задължението за лихва 56.05 лева и за разноските
за исковото и за заповедното
производство. С последваща молба от 23.03.2022 г. ищецът е заявил, че са
заплатени и лихви в размер на 56.05 лева. Дължими са разноските за заповедното
и за исковото производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер
на 75.00 лв. за заповедното производство и в размер на 325.00 лв. за исковото производство. Общия размер на
разноските е 400.00 лева.
Между страните няма спор, че главницата и лихвата по представените по делото фактури с настъпил падеж са платени изцяло след подаване на исковата молба.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения положителен установителен иск с пр.осн. чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже факта от
който произтича вземането му. Този иск е специален установителен
за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена в
негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на
главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната
сума и наличието на задължението, а в
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно
релевантни факти и обстоятелства по
възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.
Предвид плащането на процесните суми след подаване на исковата молба, съдът
приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Исковата молба по чл.422 ГПК е подадена на 22.02.2021 г., а плащането на дължимите главници и лихви е
извършено след това – на 18.09.2021 г. и на 04.11.2021 г.
Доколкото
плащането е извършено след подаване на исковата молба, и не са представени
доказателства за погасяване на присъдените в заповедното производство разноски
в размер на 75.00 лева, следва, че същите се дължат съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК. Ответникът следва да
заплати на ищеца и разноските за исковото производство в размер на 325.00 лева,
тъй като с неплащането на задължението на падежа, преди подаване на исковата молба,
ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство.
На особения представител на ответника следва да
се заплати възнаграждение от внесения
депозит в размер на 150.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.П. АД, *** срещу Б.И.А.
с ЕГН **********, с адрес *** С., № 63,
ап.17 с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№* г. на РС В. с
която е разпоредено длъжникът Б.И.А. с ЕГН **********
да заплати на кредитора Е.П. АД, ЕИК/БУЛСТАТ *, с адрес - Област В., Община В.,
ГР.В. БУЛ.Вл. В. № *сума в размер на 216.25 /двеста и
шестнадесет лева и 25 ст./ лева – дължима ГЛАВНИЦА за ползвана и незаплатена
ел. енергия за периода 05.12.2018 год. до 13.03.2019 год. за обект с аб.№ *, находящ се в гр. В.,
ул.“Д-р С.“ №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.10.2020 год. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер на 34.97 /тридесет и четири лева и 97 ст./ лева –
МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 25.12.2018 год. до 02.10.2020 год.
ОСЪЖДА Б.И.А. с ЕГН **********, с адрес *** С.,
№ * да заплати на „Е.П.” АД ЕИК * със седалище и адрес на управление *** разноски за заповедното
и за исковото производство в общ размер на 400.00 /четиристотин/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се изплати
възнаграждение на адв.В.С.С. – назначена за особен
представител на ответника с определение от 29.9.2021 г. в размер на 150.00 лева.
Районен
съдия: