Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  08.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на осми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                       

                                                                                         

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 469 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13857/01.02.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение от 17.01.2019г. с което съдът се произнесе по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД на Т.Д.П. срещу З. „Б.и.“ АД.

В молбата се твърди, че в първия абзац от диспозитива на решението била допусната техническа грешка, тъй като мотивите на съдебното решение разкривали действително формираната воля на съда, че законната лихва върху присъдената сума на обезщетението следва да се дължи от 30.11.2017г., докато в диспозитива на решението било посочено погрешно, че тази лихва е дължима от 30.11.2017г.

Насрещната страна по молбата  З. „Б.и.“ АД не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

Производството е допустимо, съдът е сезиран в рамките на установения от закона преклузивен срок с процесуално допустимо искане.

В конкретния случай, съдът съобрази, че в мотивите на съдебното решение, на стр.9, абз. втори съдът е възприел извода, че ответникът е изпаднал в забава на 30.11.2017г., като е свързал този свой извод с момента, в който ответника е узнал банковата сметка на ищеца.

В диспозитива на съдебното решение е посочен обаче друг израз, съдържащ несъответна дата. Налице е очевидна фактическа грешка, защото коректната дата е 30.11.2017г. Именно в такава насока е логиката на мотивите, обективиращи действителната воля на съда.

Споменатата очевидна фактическа грешка, която се дължи на грешка при техническото създаване на документа /съдебно решение/ е в действителност е налице и подлежи на поправяне - с цел да се коригира формалното несъответствие между действителната воля на съда в мотивите на решението и външното й обективиране.

 Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА по молба с вх. № 13857/01.02.2019г. на Т.Д.П., с адрес *** в Решение от 17.01.2019г., постановено по гр. д. № 469  съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2017г., в първия абзац от диспозитива, където след поправката, датата „30.11.2018г.“ да се чете като „30.11.2017г.“

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                                                                                                    СЪДИЯ: