Решение по дело №101/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от С. Х. Х. от с. Я., подадена чрез адв. С. Д. от АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1655376 от 28.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС № *********. В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена преди да се изчака резултата от лабораторните химически изследвания на дадената кръвна проба. Оспорват се показанията на извършения тест с техническото средство, като се представят последващи изследвания с негативни резултати. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3803260 от 28.03.2025 г., в който е отразено, че на 28.03.2025 г. около 12,28 ч. в обл. Разград, общ. Разград, по път Разград – Ясеновец – Лудогорци – Исперих – Стефан Караджа – Белица – Тутракан, километър 1, по път III-205 в близост и посока кръстовище с път Е-70 управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ******** след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство DRUGTEST Тест 5000 с фабр. № ARNJ-0010, при което цифровата индикация отчита положителен резултат Амфетамин. Издаден е талон за изследване № 083618. В АУАН е посочено, че нарушителят виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения.

Приложен е талон за изследване № 083618, връчен на жалбоподателя в 13,15 ч. на 28.03.2025 г., в който е отразено съгласието му да бъде подложен на медицинско и химическо изследване.

Видно от лист за преглед на пациент в КБД/СО, на 28.03.2025 г. в 14,26 ч. жалбоподателят е бил прегледан в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград, придружен от екип на МВР, където са му били взети две проби кръв и една проба урина.

Предвид АУАН серия GA, № 3803260 от 28.03.2025 г. е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС № *********.

По делото е представена Мотивирана резолюция № 25-1075-М000024 от 01.04.2025 г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 3803260 от 28.03.2025 г. е прекратено поради наличието на данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е образувано Досъдебно производство № 330-ЗМ-71/28.03.2025 г. по описа на ОДМВР – Разград.

С писмо рег. № 22690/18.06.2025 г. от ОДМВР – Разград съдът е уведомен, че по ДП № 330-ЗМ-71/28.03.2025 г. е назначена химическа експертиза, възложена на ВМА – Варна, но към момента няма изготвено и представено заключение по нея.

Жалбоподателят представя протокол с резултати от изследвания, извършени от СМДЛ Рамус ООД – Варна, според които при изследване на дадени от него проби от кръв и урина, взети на 28.03.2025 г. в 17,51 ч., не са открити наркотични вещества, включително амфетамин. Представя и фиш от токсикохимичен анализ от Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към ВМА – МБАЛ – Варна, удостоверяващ извършен на 31.03.2025 г. скрининг анализ на урина и кръв с полинаркотичен тест, при който в пробите не са открити наркотични вещества.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3, ОДМВР – Разград е служба за контрол. Представена е Заповед № 330з-648/05.03.2025 г., т. 1.8, с която директорът на ОДМВР – Разград е оправомощил служителите на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Разград. Следователно, оспорената ЗППАМ е валидно издадена от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.

Заповедта е в установената форма, има необходимото съдържание по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водача да управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Понятието „наркотично вещество“ е определено в § 1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКНВП с наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци. Амфетаминът е посочен в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се прилага на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Законодателят е посочил алтернативно методите, по които се установява употребата на наркотични вещества – чрез тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В разглеждания случай употребата на амфетамин е установена с тест и положителният резултат от теста е достатъчен да установи предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при което административният орган е длъжен в условията на обвързана компетентност да приложи горната ПАМ.

Съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. По силата на законовата делегация е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / Наредба № 1 от 19.07.2017 г./. Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата с нея се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания - чл. 1, ал. 3. Разпоредбите на чл. 7, чл. 11 – чл. 25 от наредбата предписват строго формална процедура за взимане, изследване и документиране на проби за химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване. Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване /чл. 7, ал. 2/, което се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ /чл. 11/, удостоверява се самоличността на лицето /чл. 12, ал. 2/, извършват се съответни вписвания в амбулаторния журнал на лечебното заведение /чл. 13/, описва се състоянието на лицето, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива /чл. 14, ал. 1/, събират се и се протоколират анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа /чл. 14, ал. 2/. Пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 в случая се изпращат за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА /чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1, б. в“/, където изследването им се извършва чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS) /чл. 23, ал. 2/ от лице с висше образование и професионална квалификация "химик" /чл. 24, ал. 1/.

Изрично в чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е указано, че в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. А съгласно чл. 12, ал. 4 в случаите по ал. 3 се приемат показанията на теста, с което е установена употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Установяването на употреба на наркотични вещества става единствено по правилата, които са изрично и изчерпателно регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Недопустимо е предоставяне на биологични проби в избрано от лицето лечебно заведение и в произволен срок, без надлежно удостоверяване на самоличност и изследване на пробите по начин, различен от указания в наредбата. Поради това представените от жалбоподателя писмени доказателства не са годни да опровергаят резултата от теста, с който е установена употребата на амфетамин. Не следва да се кредитира изследването, извършено от СМДЛ Рамус ООД – Варна, която не е лицензирана да извършва химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества от водачи на МПС. Второто изследване е извършено от оторизираната Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към ВМА - МБАЛ – Варна, но анализираните от нея проби не са взети по реда, предвиден в наредбата и не са изследвани по начините, указани в наредбата. Във фиша от токсикохимичния анализ е посочено, че е извършен скрининг анализ с полинаркотичен тест. Както тестът с дрегер, така и полинаркотичният тест дават индикативен резултат за наличие на някои видове наркотици, докато потвърдителният анализ се извършва посредством лабораторно изследване със специална апаратура по методите, посочени в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая не е извършено такова изследване и по тази причина във фиша е отбелязано, че резултатът няма доказателствена стойност и не може да се използва за юридически цели.

Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че административният орган не е длъжен да изчаква резултите от химическата експертиза, назначена по образуваното наказателно производство. Предназначението и ефектът на принудителната мярка е да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. Не случайно в закона са употребени изрази като „временно отнемане“ и „до решаване на въпроса за отговорността“, а разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП предвижда, че в случаите по чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Изчакването на резултата от биологичните проби би обезмислило прилагането на ПАМ и би създало неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача на превозното средство, така и за останалите участници в движението. В подкрепа на това становище са Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о., Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII о., Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение № 14243 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2017 г., VII о. и Решение № 5367 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2014 г., VII о., които са постановени при различни факти и разглежданите ПАМ са приложени при други хипотези на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП /отказ за тестване с техническо средство за употреба на алкохол и отказ за даване на кръвна проба/.

С прилагането на процесната ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 ЗАНН вр. с чл. 171 ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното нарушение от водача.

Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Х. Х. от с. Я. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1655376 от 28.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград.

ОСЪЖДА С. Х. Х. да заплати на ОДМВР - Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.