Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 216
Гр.Бяла , 25.10.2018г.
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, II гр. състав,
в публично заседание на десети октомври
, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря МАРИЕТА Й., като разгледа докладваното от Съдията гр.
дело №121 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на постъпила ИМ от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „ДИМИТРОВА И С.", БУЛСТАТ
*********, в качеството си пълномощник на Й.К.П. - Управител на "БЕСТ
ФУДС" ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление град София,
район „Люлин", п.к. 1360, бул. „Европа" № 138, чрез адв. Н.С.,
вписана в САК,против В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника
В.П.Д. да заплати сумата от 17 210.93 лв., представляваща общия размер
на дължимото и неизплатено задължение от страна на ответника, от която сума - главница в размер на 16402.84 лв., представляваща
незаплатен размер на установени липси, за което е подписаното споразумение на
29.01.2016г.; законна лихва за
забава върху главницата в размер на
808.09 лв., изчислена от датата на падежа на третата дължима
вноска по процесното Споразумение - 05.03.2016г. до датата на завеждане на
исковата молба - 28.10.2016г., както и разноските по допуснатото обезпечение на
бъдещ иск по гр. дело № 747/2016 г. по описа на Районен съд Бяла, в размер на
40 лв. Претендира
разноските по делото съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
С Решение № 136 от 27.06.2017г. по
гр.д. № 885/2016г. по описа на РС – Бяла е отхвърлен иска на ищеца за
претендираната с ИМ сума.
С решение №505/2017г.,постановено по
въззивно гражданско дело 680/2017г. е обезсилено Решение № 136 от 27.06.2017г.
по гр.д. № 885/2016г. по описа на РС – Бяла, като постановено по непредявен иск
и делото върнато на Районен съд – Бяла,
за произнасяне по предявения иск,като делото е преразпределено на настоящия докладчик.
С разпореждане от 01.02.2018г. исковата молба е оставена без
движение с дадени указания за отстраняване на нередовностите по ИМ.
С молба –уточнение от 04.04.2018г.
ищецът е релевирал твърдения че между
ищцовото дружество и ответника към дата 29.01.2016г. е било налице трудово
правоотношение,въз основа на което последният е заемал длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“,като в длъжностната му характеристика
било посочено,че същият носи отчетническа отговорност във връзка с поверените
му парични и материални ценности.Поддържа,че в следствие на възложените му
трудови задължения,ответника е имал задълженията за доставка на определено
количество стоки до клиенти на ищцовото
дружество и съответно получаване на дължимата от клиентите към ищеца цена за
доставените стоки.Във връзка с тези му задължения ответника е следвало да
отчете на ищеца сумата в общ размер на 17402.84лв.,представляваща сбор от
платени суми по фактури,приложени по делото.На дата 29.01.2016г. ответника не
отчел процесната сума,за което била издадена Заповед за провеждане на
инвентаризация №1 от с.д.,както и Протокол за извършена инвентаризация и установени липси №1/29.01.2016г. Твърди,че
с оглед констатираната липса и волята на страните за извънсъдебно решаване на
спора между „БЕСТ ФУДС“ООД и В.Д. било сключено споразумение,по силата на което
последният се задължил да изплати сумата от 17 402.84лв. на ищеца
разсрочено, на 34 равни месечни вноски, всяка една по 500лв. ,и една в размер
на 402.84 лв. Ответника заплатил две от вноските,за което бил издаден ПКО №47
от 09.03.2016г.Счита,че от страна на ответника
не е налице изпълнение на задължението му за доброволно плащане на
установените липси,за които същият бил МОЛ,което и обуславяло правният им
интерес от водене на настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника В.П.Д., чрез пълномощника си адв.Бисер
Димов, с който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им, като
неоснователни, ведно с направените разноски по делото. Възразява за нищожност
на споразумението от 29.01.2016г., поради липса на основание и съгласие, както
и поради невъзможен предмет и привидност при абсолютна симулация – чл.26, ал.2
от ЗЗД, целяща заобикаляне на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди, че между ответника
и ищеца, към 29.01.2016г., е налице трудов договор за длъжността „шофьор на
камион”, което е прикрито правоотношение между страните в делото. Възразява, че
претендираната сума не произтича от облигационно задължение на ответника, а от
настъпил деликт в резултат на действията на трето лице, отговорно за кражба на
пари и вещи от камиона, управляван от ответника по време на изпълнение на
трудовите му функции, като от кражбата са пострадали и двете страни по делото,
като ищецът съзнателно е поел риска в автомобили на дружеството да се превозват
парични средства, без автомобилите на дружеството да са оборудвани с каси и без
съхранението и отчитането на паричните средства да е възложено в трудовите
характеристики на служителите-водачи на товарните автомобили. Твърди, че
цитираното споразумение е нищожно, тъй като с него се заобикаля нормата на
чл.211 КТ, според която пълната имуществена отговорност се реализира само по
исков ред.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Към
дата 29.01.2016 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото
дружество, като заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече
тона".,видно от представения по делото Трудов договор № 270 от 15.12.2014г.
Видно от
приложената по делото Длъжностна
характеристика на длъжността „шофьор" в
длъжностни задължения,т.2 са посочени основните задължения на ответника
във връзка с изпълняваната от последния длъжност между които и задължението му
„да пази повереният му товар и парични средства ,а по време на престой да вземе
мерки за неговото съхраняване“. В раздел втори от дл.характеристика е посочено
,че при неизпълнение на възложените му в раздел първи задължения , ответника
носи материална отговорност във връзка с опазване на повереното му МПС и
стока,както и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и
материални ценности.
В Правила за опазване на имуществото, паричния и
материален ресурс на Бест Фудс ООД, подписани от В.Д. на 29.07.2015 г., е
включено: „Отчитането на дневните постъпления от продажбата на стоките и
съпровождащите ги документи, се извършва в касата на дружеството от служителите
осъществили транспорта и доставката на същите до клиентите.“
В следствие
на възложените му трудови задължения, на дата 29.01.2016г. ответника е следвало
да отчете на ищцовото дружество сумата в
общ размер на 17 402,84 (седемнадесет хиляди четиристотин и два лева и
осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща сбор от платени суми по
фактури, платими от клиенти на Дружеството, приети и приложени като
доказателство по делото. На посочената дата, ответникът не е отчел процесната
сума, за което била издадена Заповед за
провеждане на инвентаризация № 1 от 29.01.2016 г., както и Протокол за
извършена инвентаризация и установени липси № 1/29.01.2016 г., въз основа на
тази Заповед, приети и приобщени към доказателствата по делото.
Между „Бест Фудс" ООД и В.Д. било сключено Споразумение от дата 29.01.2016г., по
силата на което последният се е задължил да изплати горепосочената сума от17
402,84 лв. на ищеца „Бест фудс“ООД , разсрочено, на 34 равни месечни вноски
всяка една по 500,00 ( петстотин) лева и
една в размер на 402,84 (четиристотин и два лева и осемдесет и четири стотинки)
лева.В текста на споразумението е посочено,че желанието на страните е да уредят
отношенията си доброволно. Чл.2 на процесното споразумение предвижда в
случай,че ответника не изпълни точно и на деня на падежа която и да от вноските
, това неизпълнение прави незабавно и
без допълнителна покана ,ликвидна и изискуема цялата дължима сума,приета за установена,като
ищеца има право да предприеме предвидените в закона действия срещу ответника.
Не се спори
обстоятелството,че трудовото правоотношение с ответника е прекратено на
08.03.2016г.,като по делото не са налице данни за начина на прекратяване на ТПО.
В следствие
на сключеното споразумение ответника заплатил две от вноските в общ размер на
1000 лв.,за което бил издаден Приходен
касов ордер № 47 от 09.03.2016 г.,приет като доказателство по делото.
По делото са
приети и приобщени като доказателства: уведомително писмо изх.№84/16 от
03.02.2016г. на ОД на МВПР Хасково ,в което е посочено ,че в РУ на МВР Хасково
по повод съобщение за извършено престъпление е образувано ДП №84/2016г. срещу
неизвестен извършител за това,че за времето от 14.20ч. на 28.01.2016г. до 14.30
ч. на 28.01.2016г. в гр.Хасково отнел чужди движими вещи -1 бр. мъжка кожена
чанта и съдържащите се в нея - сумата от 18445 лв.,собственост на „Бест
Фудс“ООД, сумата 120 лв. лични средства ,лична карта,СУМПС,кредитна карта от
владението на В.П.Д.,ЕГН **********,без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.194,ал.1 НК.
Видно от
приложеното по делото Постановление за спиране на наказателно производство на районен прокурор при РП Хасково,на
основание чл.199 и чл.244,ал.1,т.2 от НПК
е спряно ДП № 84/2016г. по описа на РУ на МВР Хасково срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл.194,ал.1 от НК.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза,неоспорена от страните по делото се
установява, следното:
Констатирана
от ищцовото дружество липса въз основа на извършена инвентаризация от
вътрешнофирмена комисия на получените от В.Д. стоки от продуктовата листа на
„Бест Фудс“ ООД и отчетените от него суми за тези стоки за периода 26.01.2016
до 29.01.2016г. ВЛ е посочило,че стоките
са получени от клиентите, платени са в брой фактурите и сумите от тях не са
постъпили в касата на дружеството. Констатираните липси по фактури и клиенти са
обобщени в табличен вид ,като ВЛ е посочило ,че е установена липса на неотчетени от В.Д. средства в размер
на 17 402, 84 лв. Същата със счетоводна
статия № 78 538, по сметка 442104 е
изписана като начислени липси и начети, партида В. Пеков , осчетоводена като
вземане на сума в размер на 17 402,84 лв. ,и като намаление на вземане от
клиенти по сметка Клиенти със същия размер.
ВЛ
установява също ,че съгласно Протокол за извършена инвентаризация и установени
липси № 1/29.01.2016 г. и Придружителен лист от 26.01.2016 г., стоките по
фактури, описаните в Таблица 1, са били предадени на В.П.Д. от склада на „Бест
Фудс“ ООД. Всички стоки са били доставени до съответните търговци от В.П. Д.,като
е следвало да бъдат заплатени в брой на В.П.Д.
при предаване на стоките.
ВЛ е
констатирало,че не са върнати стоки и не са отчетени суми от В.П.Д..
Според
заключението на ВЛ ,на 09.03.2016 г. в касата на дружеството е внесена от В.Д.
сума от 1000 лв., съгласно ПКО № 47/09.03.2016 г., с основание за вноската
„плащане по споразумение 500 х 2 = 1000 лв., за месец юни и юли 2016 г.“ Сумата
е осчетоводена в увеличение на сметка 501 Каса и в намаление на вземане по
липси и начети сметка 442104 - Начислени липси и начети, партида В. Пеков.
Съгласно
изводите в експертизата на 09.03.2016 г. с операция № 14212 сумата от 1000 лв.
е отразена като възстановена сума по липси и начети и по счетоводна сметка
442104 е намалено вземането от 17402,84 лв. на 16 402,84 лв.
От
изчисления в констативно съобразителната част,ВЛ заключава , че дължимата законна лихва за периода от 05.03.2016г.
до 28.10.2016г. е на стойност 1087,97
лв.
В т. 7 от
експертизата ВЛ сочи,че в задълженията на длъжността „Шофьор“ са включени както
превоз на товари, така и отчетнически дейности.
ВЛ
констатира,че на ответника не са били зачислени каса и мобилен електронен касов
апарат с фискална памет памет (ЕКАФП) с които да отчита и съхранява получените
от продажбите пари в брой към 29.01.2016 год. Посочено е още,че не се води в
счетоводството на „Бест Фудс“ ООД книга за отчет на парични средства - приходи
от разносна търговия от В.Д..
Изготвената
експертиза следва да бъде кредитирани изцяло от съда, като изготвена
компетентно и неоспорена от страните по делото.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателства, разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Й. Х. и С. Ц..
Свидетелят Й.Х., заемаща длъжността „Търговски
директор" в Дружеството, посочва, че й е известен спора с ответника , който
не отчел парични средства .Било направено споразумение, но не нотариално
заверено , за което ответника се съгласил и подписал. Свидетелят заявява,че на
ответника с подписването на споразумението бил направен компромис ,т.к. преди
години това се е случвало пак и явно
такава е била практиката на ответника,защото номерът минавал,като същият си
взел безлихвен заем за пореден път.
Свидетелят С.
Ц., заемаща длъжността „Касиер" в Дружеството, възпроизвежда факти и
обстоятелства, на които е станала лично свидетел. Същата сочи, че след
проведена инвентаризация се установила липса в размер на 17 402,84
(седемнадесет хиляди четиристотин и два лева и осемдесет и четири стотинки)
лева, която сума ответникът следвало да отчете. От показанията на св. Ц. се
установява още, че по констатираната липса Д. бил внесъл 1 000,00 лева, за
което бил издаден от свидетелката Приходен касов ордер, който бил подписан от
нея, управителя на фирмата и В.Д.. Сочи, че и преди се е случвало парите, които
е ответникът е следвало да отчете, да ги
няма и след това съшият доброволно да ги плаща.Твърди,че ответника не е бил
уволнен,а сам е напуснал.
Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като обективни, логични, последователни
и вътрешно непротиворечиви,с изключение на изказаните от тях предположения за
произхода на констатираната липса.
В хода на
съдебното дирене, на основание чл. 176 ГПК, управителят на ищцовото дружество е
дал отговор на конкретно поставени от ответника въпроси, а именно ,че в
представеният на ответника ТА е нямало сейф, както и ,че същият не е бил оборудван
за превоз на средства от 10000 лв. до 30000 лв.,като и е нямало допълнителни устройства на ТА,изключващи
възможността за отварянето на вратите на камиона отвън.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Искът е неоснователен
,а съображенията за това са следните:
Установено е
по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение/прекратено
на 08.03.2016г./, по силата на което ответникът е работил в ищцовото дружество
на длъжност шофьор на тежкотоварен камион От представената по делото длъжностна
характеристика, може да се изведе извод,
че ответникът е имал отчетническа функция по смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ. При
решаване на този въпрос следва да се изхожда не от наименованието на
длъжността, а от възложените от работодателя трудови функции и доколко
трудовите задължения на работника-ответник са били свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на материални ценности,може да се направи извод за това
му качество,като отчетническите функции ,както е в разглеждания случай не е
необходимо да запълват изцяло трудовата
функция на работника/служителя – отчетник, но да съставлява ядрото в съдържанието на
трудовата му функция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, отчетникът отговаря при липса в
пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, а
ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата. Последната
се състои в недостиг, недоимък – състояние на неотчетност, като характерното за
този недостиг е неустановения му произход.
Съобразно
решение №878/09 от 14.01.2010 г. по гр. дело №3785/2008 г. на ВКС, IV
г.о. пълната имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен
ред. С осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал.1, т.2 КТ работодателят
реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически
функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и
материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника
имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и
действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на
доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника,
комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126,
т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя.
Отчетникът
обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата
презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия
или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на
липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан
стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД);
поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за
които е отговорен работодателят (чл. 83, ал.1 ЗЗД), като за доказване на тези
възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски
показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X.1955 г., Пленум на
ВС РБ). При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на
отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е
изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение
на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие
с характера на работата (чл. 127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия,
осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на
отчетника стоково-материалните ценности.
Според посоченото ППВС №5/55 г. отчетникът не
отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да
предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина.
По делото е
безспорно установено, че щетата в случая не е с неустановен произход, а в
резултат на извършена кражба,за което свидетелства представеното, приложено и
прието като доказателство постановление на РП гр.Хасково. Обстоятелството, че
извършителят към момента е неизвестен не означава и неизвестност на произхода
на щетата. Ответникът в случая е оборил законовата презумпция за неговата
виновност като отчетник, защото е доказал, че липсата е резултат от
престъпление. Ако бъде установено, че самият отчетник е съпричастен по някакъв
начин към престъплението, то тогава той ще отговаря пред работодателя не за
липса по чл. 207, ал.1, т.2 КТ, а по чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление-в този смисъл Решение
№247/30.06.2015 по дело №970/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.
Отделно от
горепосоченото и само за пълнота на изложеното,съдът преценява предявеният иск
за неоснователен и на друго основание.
Установи
се по делото,че между страните ищец и ответник е било сключено
споразумение,като твърденията на ищеца са ,че същото е по повод уреждане на
отношенията между страните, в следствие на констатираната липса. В текста на
споразумението е посочено,че към датата на неговото подписване ответника
дължина на ищеца сумата от 17402.84лв. ,както и ,че желанието на страните е да
уредят отношенията си доброволно ,като ответника се е задължил да заплати на ищцовото дружество сумата от 17 402,84лв.
разсрочено, на 34 равни месечни
вноски всяка една по 500,00 ( петстотин) лева и една в размер на 402,84
(четиристотин и два лева и осемдесет и четири стотинки). Предвидено е в случай,че ответника не изпълни точно и на
деня на падежа която и да от вноските , това неизпълнение прави незабавно и без допълнителна покана, ликвидна и изискуема цялата дължима
сума,приета за установена,като ищеца има право да предприеме предвидените в
закона действия срещу ответника.
Съобразно
констатната съдебна практика извънсъдебното споразумение между работник и работодател
, като договор за спогодба по чл.365 ЗЗД , има приложно поле в отношенията им
както при възникнала имуществена отговорност на работодателя към увреден негов
работник ( реш.№ 536 от 2012 по
гр.д №215/2011г ІV г.о, ) така и в обратния случай , когато работникът е
имуществено задължен към работодателя.
Действителността
на представеното споразумение е оспорена своевременно от ответника с
доводите,че същото не носи белезите на договор за спогодба по чл.365 ЗЗД,т.к.
не съдържа изявление за спора който уреждат,както и не съдържа взаимни
отстъпки.
Съгласно
чл.365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Според
ал.2-ра с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се
погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодба е
двустранен договор, с който страните по един спор, чрез взаимни отстъпки
прекратяват изцяло или отчасти този спор. Отстъпката е частичен отказ от
първоначалното правно твърдение на страната. Целта на договора за спогодба е да се внесе определеност и яснота в
отношенията на спорещите, като се сложи край на наличния спор. За постигането й
спорещите се съгласяват да считат помежду си, че правното положение е такова
каквото го прогласява договора за спогодба.
Поради това спогодбата включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо
право, респ. за частично поемане на несъществуващо задължение,като двете страни
взаимно се задължават да считат, че правното положение между тях е такова,
каквото го прогласява договора за спогодба, като се въздържат занапред от
всякакво негово оспорване.
В настоящия
случай и с оглед цитираното по-горе съдът счита,че споразумението от 29.01.2016г. не е договор за
спогодба по смисъла на чл. 365, ал.1 от ЗЗД, с който страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки, тъй като в него липсва изрична воля за извършването на взаимни
отстъпки между страните по едно правоотношение, респективно преуреждане на
отношения, а уговаряне на начин и срокове на погасяване в цялост на
претендирано от кредитора вземане. При липса на формирана воля относно
съществените елементи на договора за спогодба, а именно относно правния спор,
за който той се подписва, съдът приема, че така подписаното споразумение не
може да има последиците по чл. 365 ГПК, поради което и не съставлява основание
за дължимост на процесните суми.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени
направените в производството съдебни разноски в размер на 1080.00лв.,съобразно
приложения списък на разноските.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "БЕСТ ФУДС" ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление град София, район „Люлин", п.к. 1360, бул. „Европа" № 138
против В.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 17 210.93 лв.,
представляваща общия размер на дължимото и неизплатено задължение от страна на В.П.Д.,
ЕГН **********,
от която сума: главница в размер на 16402.84 лв., представляваща незаплатен
размер на установени липси, за което е подписаното споразумение на
29.01.2016г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 808.09 лв.,
изчислена от датата на падежа на третата дължима вноска по процесното
Споразумение - 05.03.2016г. до датата на завеждане на исковата молба -
28.10.2016г., както и разноските по допуснатото обезпечение на бъдещ иск по гр.
дело № 747/2016 г. по описа на Районен съд Бяла, в размер на 40 лв.,като
неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА"БЕСТ
ФУДС" ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление град София,
район „Люлин", п.к. 1360, бул. „Европа" № 138 да заплати на В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в
размер на 1080.00лв./хиляда и осемдесет лева/,представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе, в двуседмичен срок от
връчването на страните на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/