№ 1885
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502002 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №291 866/23.06.2021г., подадена
от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Г. Бенковски 3, срещу Решение № 261826/03.06.2021г., постановено по гр.д.
№ 12035/2020 г. на Районен съд – Варна, 34-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на КР. М. Г., ЕГН **********, от *****, сумата от
7698.67 лева (седем хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. №
*** пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2020г., около 14.30ч., в гр. Варна,
края на Аспарухов мост, и изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на
щетите по мотоциклет „Ямаха“, модел „**“, с рег. № ** – увредени джанта предна, аморт.
предни – десен и ляв, огледало странично дясно, предна изп.тръба, калник преден, резервоар
гориво, лайсна резервоар дясна, преден спойлер, стойка предна дясна, куфар десен, гума
предна, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 25.09.2020г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
както и сумата от 239.51 лева (двеста тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение,
начислена за периода от 06.06.2020г. до 24.09.2020г., включително.
1
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че от
събраните доказателства и по-специално от разпита на свидетелите, както и заключението
на вещото лице, се установява, че са застъпени от двете страни по делото два напълно
вероятни и все пак противоположни в своя генезис механизми на ПТП. Задължение на съда
в този случай е да изследва пълно и точно представените доказателства и да установи
истината, за която съществуват доказателства по кориците по делото. Поради
обстоятелството, че двустранния протокол за ПТП бил изрично оспорен с отговора на
искова молба, то счита, че ищцовата страна не успя в условията на пълно и главно доказване
да установи фактите и обстоятелствата, необходими за уважаването на исковата претенция.
Процесният Протокол за ПТП не е официален документ, ползващ се с материална
доказателствена сила по отношение на фактите, изложени в него. Двустранният
Констативен протокол по своята правна същност съставлява частен свидетелстващ документ
и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да
се противопостави на субекти, които не са го съставили (в този смисъл изрично е
възражението на ответника в отговора на исковата молба). Следователно, той не е годно
доказателствено средство, удостоверяващо възникването на право на вземане на
извъндоговорно основание на собственика на увредения мотоциклет срещу застрахователя.
Именно виновното противоправно поведение на соченото за делинквент лице не било
доказано чрез пълно и главно доказване по правилата, уредени в чл. 154, ал. 1 ГПК. В
условията на евентуалност, твърди, че е налице „съпричиняване". Със своите действия
водачът на мотоциклета бил допринесъл за настъпване на вредоносният резултат, като
неговият принос бил в размер на 50%. Водачът имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако е управлявал мотоциклета в съответствие с нормите,
инкорпорирани в ЗДвП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. В открито
съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител, който поддържа
въззивната жалба, моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, която счита, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание, страната се
представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба, поддържа
подадения отговор, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди първоинстанционното такова.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
КР. М. Г., ЕГН **********, от *****, срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Г.Бенковски”, № 3, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
2
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на виновно
причинено от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. № *** пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 13.05.2020г., около 14.30ч., в гр. Варна, края на Аспарухов
мост, и изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на щетите по мотоциклет
„Ямаха“, модел „**“, с рег. № ** – увредени джанта предна, аморт. предни – десен и ляв,
огледало странично дясно, предна изп.тръба, калник преден, резервоар гориво, лайсна
резервоар дясна, преден спойлер, стойка предна дясна, куфар десен, гума предна, дължимо
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 25.09.2020г.
до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 316,67 лева /триста и шестнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение, начислена за периода от 06.06.2020г. до 24.09.2020г.,
включително.
В исковата молба и уточняващите такива, ищецът КР. М. Г. твърди, че на
13.05.2020г., около 14.30ч., в гр. Варна, края на Аспарухов мост, посока гр. Варна,
управлявал в най-лявата лента мотоциклет „Ямаха“, модел „**“, рег. № **, когато бил
ударен в дясната страна от лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ***, движещ се в дясната
лента и водачът на който предприел от маневра обратен завод на забранен участък – през
свалената преградна ограда между платната за движение в посока кв. „Аспарухово“. В
резултат на пътнотранспортното произшествие се излага да са увредени следните детайли по
мотоциклета: предна джанта, ляв и десен преден амортисьори, дясно странично огледало,
предна изпускателна тръба, дясна лайсна на резервоар, предна дясна степенка за крака,
предна гума, резервоар, преден калник, междинна конструктивна стойка на предна вилка с
амортисьори, стойка за регистрационен номер на заден калник. За пътнотранспортното
произшествие бил съставен двустранен протокол между участниците в него. Твърди се, че
към датата на произшествието за лек автомобил „Фолксваген“, рег. № *** е била налична
валидна застраховка „Гражданска отговорност” оформена в полица застрахователна полица
№ BG/06/119001546572. Застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие, но
застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение. Моли съда да му присъди
претендираните суми, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Оспорва механизма на настъпилото произшествието, като твърди, че водачът на
лек автомобил „Фолксваген“, движейки се в крайна лява лента, установил, че водачът на
мотоциклета предприел маневра изпреварване от лявата му страна - между автомобила и
мантинелата. Виждайки това, водачът на лекия автомобил предприел маневра вдясно, но в
същия момент ищецът изгубил контрол над управлявания от него мотоциклет и ударил
лекия автомобил, вследствие което настъпили щети по двете превозни средства.
Двустранният протокол бил подписан от водача на лекия автомобил вследствие на заплахи
и принуда от ищеца и група негови близки. С оглед горното счита, че е налице основание за
3
застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не е
изпълнил задължението си да пази и ползва процесното моторно превозно средство с
грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва
техническите и законовите правила за неговата експлоатация, вследствие на което е създал
предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило процесното събитие. Поддържа на
следващо място, че ищецът не действал с дължимото поведение, за да избегне настъпване на
пътнотранспортното произшествие и по този начин е допринесъл до съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва на следващо място размера на претендираното обезщетение
като счита същото за завишено. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че
между собственика на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № *** и ответното дружество е
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 13.05.2020г., както и че на
тази дата е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ищеца
мотоциклет „Ямаха“, модел „**“, рег. № ** и застрахования автомобил.
Горното се установява и от двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 13.05.2020г., съставен от участниците в произшествието. В същия е
посочено, че произшествието е настъпило при движение на двамата участника в една
посока, но в различни ленти и при смяна на лентите. В протокола, водачът на лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № *** е вписал, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по
негова вина. Вписани са и видимите увреждания по двете ППС, като по отношение на
мотоциклета е отразено уврежданията да са по предна джанта, гума, степенка предна дясна,
телескопи колове, огледало дясно, ауспух и радиатор.
От приложените писма от Дирекция „Национална система 112“-МВР, Регионален
център 112 и Сектор „Пътна полиция“, се установява, че на 13.05.2020г., в 15:25ч., в РЦ 112-
Вана е подаден сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие, който е предаден в
4
15:28ч. на дежурен ОДЧ при ОД на МВР-Варна, като мястото на произшествието е посетено
от двама служители на Сектор „Пътна полиция“.
По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие в ответното дружество е
заведена щета № 4308031200439, въз основа на уведомление за щета от 20.05.2020г. от К.Г..
В последното е посочено, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в гр.
Варна, края на Аспарухов мост, като водачът на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № 8880
СК, при смяна на лентите удря отдясно управлявания от Г. мотоциклет и го събаря. В
рамките на производството по ликвидация на щетата са събрани и сведения от водача на лек
автомобил „Фолксваген“, рег. № 8880 СК, в които същият е оспорил вината си, заявявайки,
че е управлявал автомобила в лявата лента, когато водачът на мотоциклета решил да го
изпревари, но се подхлъзнал и ударил в автомобила. С писмо от 05.06.2020г.,
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца.
Видно от приложената по делото фактура № 1781/20.05.2020г. и фискален бон, че
ищецът е направил разход в размер на 120 лева по товарене, транспорт и разтоварване на
мотоциклет „Ямаха“, рег. № **.
В хода на производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице Ал. Василев, което сочи, че при съпоставяне уврежданията на
мотоциклета, описани от застрахователя и видими на представения снимков материал,
установени при извършения от експерта оглед на превозното средство, схемата на
двустранния протокол за ПТП, реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следният – пряк контакт между двете превозни средства,
движещи се в едно и съща посока, като дясното превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген“, предприема извършване на маневра за пристрояване в съседна лява лента за
движение, навлиза в траекторията на движение на лявото превозно средство – мотоциклет
„Ямаха“ и настъпва удар между тях. В резултат на последния по мотоциклета са настъпили
увреждания по следните детайли: джанта предна, аморт. предни – десен и ляв, огледало
странично дясно, предна изп.тръба, калник преден, резервоар гориво, лайсна резервоар
дясна, преден спойлер, стойка предна дясна, куфар десен, гума предна. Необходимите
средства за отстраняване щетите по мотоциклета се определени на 7578.67 лева, при средна
пазарна стойност към датата на пътнотранспортното произшествие на същия в размер на
16 500 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и след изслушване
показанията на водача на лек автомобил „Фолксваген“. Сочи, че принципно е възможно
произшествието да настъпи по начина, описан от водача на лекия автомобил, но с някои
условности – самият автомобил, движейки се в лявата лента, която е с ширина 3.5м. да бъде
плътно изнесен до дясната, тъй като той е с ширина 1.70м, а мотоциклетът почти метър –
0.925м., за да има достатъчно разстояние ако мотоциклетът тръгне да го изпреварва или
заобикаля, но счита, че такава маневра не е логична.
За установяване механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие в
хода на производството са ангажирани от страните и гласни доказателства.
5
Свидетелят Р.Г.К. – служител от Сектор „Пътна полиция“, сочи, че няма съхранен
спомен да е посещавал процесното пътнотранспортно произшествие.
Свидетелят Г.Г.Г. излага, че не е бил очевидец на пътнотранспортното произшествие.
За последното узнал след като му се обадили по телефон около 14.00ч., за да транспортира
мотоциклета. Като пристигнал на мястото на инцидента – след Корабостроителния завод,
първата възможна асфалтова ивица в ляво, в посока центъра, мотоциклетът бил на земята, а
след него бил спрял лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Свидетелят изчакал да дойдат
полицаите и след като последните разговаряли с участниците в произшествието вдигнали
мотора за транспортиране. За последното била издадена фактура.
Свидетелят Т.Г.Т., участник в пътнотранспортното произшествие като водач на лекия
автомобил „Фолксваген“. Излага, че на 13.02.2020г., около 14.00ч. се връщал от работа, като
от островната зона излязъл в посока града. На спирката след камерите се пристоил в лявата
лента, когато видял един моторист, чийто мотор се поднесъл, задната му степенка се
ударила в гумата на управлявания от свидетеля автомобил, в резултат на което гумата се
спукала, той загубил управление и се спрял в бордюрите отсреща. Свидетелят спрял
автомобила, отишъл да види как е моториста и след като последният не поискал да бъде
извикана линейка или полиция, съставили двустранен протокол, в който водачът на
мотоциклета се признал за виновен. След като бил съставен протокола, свидетелят изместил
автомобила си, за да смени гумата. Моторът също бил изместен, като свидетелят сочи, че
същият бил натоварен на пътна помощ, но след като видели, че Тодоров мести автомобила,
пътната помощ дала назад и разтоварили мотоциклета. Извикали полиция, които
пристигнали на мястото на произшествието, но и двете превозни средства, участвали в
същото, били разместени, а не на мястото им след удара. След като полицаите казали, че ще
съставят акт и на двамата участници, свидетелят се съгласил да бъде посочен той като
виновен. Първоначалният съставен протокол свидетелят скъсал.
От правна страна:
С оглед успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото го
лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване
на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва
да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Не се спори между страните, че между собственика на лек автомобил „Фолксваген“,
рег. № *** и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
валидна към 13.05.2020г., както и че на тази дата е настъпило пътнотранспортно
произшествие между управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха“, модел „**“, рег. № ** и
застрахования автомобил, за което застрахователят е уведомен на 20.05.2020 г. Установено е
6
и че по образуваната щета № 4308031200439 застрахователят е отказал да изплати
обезщетение с отказ от 05.06.2020 г.
Оспорва се механизма на ПТП, като твърденията на въззивника са за подписан от
него двустранен констативен протокол, с който се признава за виновен за произшествието,
под влияние на заплахи и принуда, поради което се оспорва и обвързващата му
доказателствена сила. В тази връзка оплакванията във въззивната жалба касаят установяване
на изключителна вина на ищеца за процесното ПТП, а в условията на евентуалност е
релевирано възражение за съпричиняване.
Във връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема,
че представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от длъжностно
лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и обстоятелствата относно
ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в настоящия случай, не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава. Приложеният по делото констативен
протокол за ПТП, обаче, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с
подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с
обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на
застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има
доказателствена сила и по отношение на застрахователя. Не се ангажирани доказателства за
твърдените от ответника – въззивник принуда и заплахи, упражнени спрямо него при
подписване на протокола.
Изложеното в протокола относно движението на участниците в ПТП в различни
ленти съответства на данните от заключението по проведената по делото САТЕ досежно
механизма на настъпване на констатираните от застрахователя и установени с протокола
щети. Дадените в о.с.з., проведено в първоинстанционното производство, обяснения от
вещото лице, че е възможен и твърдения от ответника механизъм, но при определени
условия, настоящият състав преценява с оглед останалия доказателствен материал, като
предвид посочените от вещото лице критерии за настъпване на ПТП при този механизъм,
както и че маневра на мотоциклета за изпреварване на лекия автомобил в лява лента от
лявата му страна е нелогична, съдът намира че следва да се кредитират данните от
заключението, според които ПТП е настъпило, поради маневра за навлизане в лява лента на
движещия се в дясна лента лек автомобил. При извършване на маневрата водачът на лекия
автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и 2, изр. първо ЗДвП, предвиждащи
задължение за водача, който е решил да предприеме маневра преминаване в друга пътна
лента, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат покрай него, да извърши маневрата с тяхното положение,
7
посока и скорост на движение, като преди да извърши маневрата трябва да пропусне
пътните превозни средства, които се движат в съседната пътна лента. От друга страна, извън
показанията на водача на лекия автомобил, с който същият твърди изгодни за себе си факти
/в това число и дадените пред застрахователя обяснения/, по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява поведение на водача на мотоциклета в нарушение
на правилата за движение по пътищата, от която гледна точка съдът намира, че не се доказва
нито изключителна вина на последния, нито съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца.
При установения механизъм на процесното ПТП и въз основа на представените по
делото документи вещото лице констатира, че на мотоциклета са нанесени увреждания по
следните детайли: джанта предна, аморт. предни – десен и ляв, огледало странично дясно,
предна изп.тръба, калник преден, резервоар гориво, лайсна резервоар дясна, преден спойлер,
стойка предна дясна, куфар десен, гума предна. Необходимите средства за отстраняване
щетите по мотоциклета са определени на 7 578.67 лева, при средна пазарна стойност към
датата на пътнотранспортното произшествие на същия в размер на 16 500 лева. С оглед
данните от заключението в тази част, следва да се приеме, че не е налице хипотеза на
„тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал.2 КЗ, доколкото разходите, необходими за ремонт
на мотоциклета, не надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Следователно стойността, необходима за възстановяване на щетите по мотоциклета
вследствие процесното пътнотранспортно произшествие е в размер на 7 578.67 лева, като
към тази сума следва да се прибави и стойността за транспорт на мотоциклета, възлизаща
съобразно представената по делото фактура № 1781/20.05.2020г. на 120 лева. Поради
изложеното, съдът намира, че правилно на ищеца е присъдено обезщетение в общ размер на
7698.67 лева, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълно предявения размер от
10 000 лева.
Що се отнася до претенцията за законна лихва за забава и началния момент, от който
същата се претендира, съдът споделя изложеното от районния съд във връзка с включването
в застрахователната сума и на дължимото обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя по силата на чл. 429, ал.3 КЗ, както и че разпоредбата на чл. 497 КЗ
регламентира последиците от собствената забава на застрахователя спрямо увредения (така
Определение № 320 от 27.05.2021г. на ВКС по т.д.№ 2063/2020г. Поради това и на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалвания акт в тази му
част.
Поради възприетото и с оглед данните по делото за уведомяване на застрахователя за
застрахователното събитие, началният момент, от който същият дължи обезщетение за
забава, е 20.05.2020г., като доколкото претенцията на ищеца е от по-късна дата, следваща
датата на постановения от застрахователя отказ – 06.06.2020г., правилно лихвата за забава е
присъдена за периода от тази дата до датата на подаване на исковата молба – 24.09.2020г.,
включително, в размер на 239.51 лева, изчислен с помощта на лихвен калкулатор.
8
Изложеното обуславя основателността на предявените искове до посочените и
уважени с обжалвания акт размери, което налага потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатското възнаграждение. Въззиваемият претендира 1 000 лева
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита. Направеното възражение за прекомерност от страна на въззивника е основателно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и с оглед минимума на
адвокатското възнаграждение, уреден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 726.91 лева.
Поради това, настоящият състав намира, че на въззиваемия се следват разноски за
процесуално представителство в размер около минимума, а именно 730 лева.
С оглед резултата от въззивното обжалвано първоинстанционното решение не следва
да бъде ревизирано в частта за разноските.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261826/03.06.2021г., постановено по гр.д. №
12035/2020 г. на Районен съд – Варна, 34-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Г. Бенковски 3, е осъдено да заплати на КР. М. Г., ЕГН **********, от *****, сумата от 7
698.67 лева (седем хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, рег. №
*** пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.05.2020г., около 14.30ч., в гр. Варна,
края на Аспарухов мост и изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на
щетите по мотоциклет „Ямаха“, модел „**“, с рег. № ** – увредени джанта предна, аморт.
предни – десен и ляв, огледало странично дясно, предна изп.тръба, калник преден, резервоар
гориво, лайсна резервоар дясна, преден спойлер, стойка предна дясна, куфар десен, гума
предна, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 25.09.2020г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
както и сумата от 239.51 лева (двеста тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение,
начислена за периода от 06.06.2020г. до 24.09.2020г., включително.
В необжалваните части, решението е влязло в сила.
9
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Г. Бенковски 3, да заплати на КР. М. Г., ЕГН **********, от
*****, сумата от 730 лева /седемстотин и тридесет лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10