Решение по дело №3445/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260032
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20195640103445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260032 / 26.08.2020 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд             Трети граждански състав

на единадесети август през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                                Съдия : Нели Иванова                    

секретар Геновева Стойчева

прокурор

като разгледа докладваното от Съдията

гражданско дело №3445 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от изпълнителните директори Д.Б.Б. и М.Д.Д., чрез юриск.Т. Г.Д., против Б.А.А. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 14.12.2017г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен договор за заем, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 3000лв. Подписвайки договора за заем заемополучателят удостоверил, че получил от кредитора заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите общи условия сума в общ размер на 3610,08лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на общите условия, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му бил предоставен СЕФ с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договора да бъде сключен. Съгласно общите условия, при които бил подписан договора, заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 610,08лв., на 48 равни седмични погасителни вноски в размер на 75,21лв. Първата вноска била платима на 22.12.2017г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 3610,08лв.

На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане за допълнителни услуги на 14.12.2017г. между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен и договор за допълнителни услуги към заема, съгласно който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, подробно описани в приложение №1 към договора, предоставено му при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписването клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 864лв., като му била предоставена възможност да я заплати на 48 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 18лв., при първа погасителна вноска, платима на 22.12.2017г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги заемодателят в качеството на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството му застраховка „Защита“ към застрахователна компания „Уника Живот“ АД, конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на заемополучателя и подписана от него. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия в срок от 48 седмици на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 20,63лв., платими считано от 22.12.2017г., или обща сума за застрахователна премия 990лв.

На длъжника била начислена лихва за забава по договор за заем – 74,51лв. за периода от 28.07.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги – 17,14лв. за периода от 28.07.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Срокът на договора изтекъл на 16.11.2018г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем.

Междувременно на 09.11.2018г. било подписано приложение №1 към рамков договор за цесия от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземанията на последния срещу ответника, произтичащи от договор за заем и договор за допълнителни услуги, били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви на дружеството-кредитор. Ответника бил уведомен за станалата продажба на вземането с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Писмото се върнало като неполучено с отбелязване, че не е потърсено. Писмото било изпратено на адреса, съответстващ на този, посочен в искането за заем, в договора за заем и в личната карта на ответника. Ето защо, следвало да се приеме, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с исковата молба, към която било надлежно приложено уведомлението с другите доказателства по делото.ПКГПК

Предвид гореизложеното са иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1175,79лв. – главница по договора за заем, 76,40лв. – договорна лихва по договора за заем, 288лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 74,51лв. – лихва за забава по договор за заем; 17,14лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че цялата сума, дължима по договора за кредит, ведно с договорната лихва, изплатил напълно на ищеца в размер на 3610лв. и не дължал друго плащане. Прави възражения за нищожност на договора за допълнителни услуги. Освен позоваването на изначална нищожност на договора за допълнителни услуги ответникът твърди, че не дължи плащане по него, защото кредитодателят не бил извършил нито една услуга или действие от посочените в договора, а плащане по договор за услуга се дължало само, когато същата е извършена. Поради недължимост на главното задължение, не дължал и плащане на лихви за забава, претендирани от ищеца. Прави възражение, че ищецът не е носител на правата по процесния договор за допълнителни услуги, дори в случай, че се приеме за действителен, тъй като същият не му бил цедиран. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на иска изцяло и присъждане на направените от ответника разноски.

С влязло в сила определение, постановено в с.з. на 05.03.2020г. е прекратено частично производството по делото по отношение на претенциите за установяване дължимост на сумата от 288лв. за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 27.07.2018г. – 16.11.2018г. и за сумата от 17,14лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода 28.07.2018г. – 31.05.2019г.

С влязло в сила определение, постановено в с.з. на 09.06.2020г. е прекратено частично производството по делото в частта на претендираната главница за сумата над 1157,79лв. до пълния предявен размер от 1175,79лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.1415/2019г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1175,79лв. – главница по договор за заем №1181-10173828 от 14.12.2017г.; 76,40лв. – договорна лихва за периода от 27.07.2018г. до 16.11.2018г.; 288лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заема; 74,51лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 28.07.2018г. до 31.05.2019г.; 17,14лв.лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 28.07.2018г. до 31.05.2019г. и законната лихва върху главницата от 31.05.2019г. до окончателното изплащане. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1415/2019г. по описа на съда. Видно от приложените с исковата молба искане за заем и договор за заем е, че същият е сключен между ответника и „Микро кредит’’ АД на 14.12.2017г., в който е отразено размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на същите, лихвените проценти. Въз основа на искане за допълнителни услуги е сключен и договор за допълнителни услуги от същата дата 14.12.2017г. На 16.01.2015г. между „Микро кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Приложено е и потвърждение за сключената цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от 09.11.2018г. и пълномощно, с което Микро кредит” АД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми по установения ред всички длъжници за сключения на 16.01.2015г. рамков договор за цесия. На 14.11.2018г. до ответника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия и размера на задължението, като няма данни за извършено връчване на адресата.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че размера на дължимите суми по процесния договор за заем от 14.12.2017г. възлизат на 1157,79лв. за главница; 76,40лв. – договорна лихва за периода 27.07.2018г. – 16.11.2018г.; 80,19лв. – лихва за забава за периода 28.07.2018г. – 31.05.2019г. В допълнително депозираното заключение по поставената допълнителна задача вещото лице дава два варианта на изчисления относно дължимите и заплатени суми по процесния договор за заем. Според изчисленията, направени от експертизата и в двата варианта има надвнесени суми от ответника, но в различни размери.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за паричен заем.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между „Микро кредит” АД и ответника на 14.12.2017г., последният е получил в заем определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В настоящото производство се твърди, че сумата не е изплатена по така сключения договор за паричен заем, като е вземането е прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия. Несъмнено между кредитодателя и ищеца е сключен рамков договор за цесия, по силата на който са прехвърлени и вземанията на първия от ответника. Не се спори между страните, че уведомлението за цесия, изпратено на адреса на ответника не е достигнало до адресата и е останало невръчено. Съгласно трайната съдебна практика не съществуват пречки уведомлението за извършената цесия да се връчи на длъжника и заедно с преписите от исковата молба, подадена срещу него в съда. Ето защо, съдът приема, че е налице валидно връчено уведомление за извършената цесия на ответника в настоящото производство. Не се спори между страните, че е налице валидно сключен договор за заем между цесионераМикро кредит“ АД и ответника. Не се оспорва факта на получаване на заемната сума, нито нейния размер. Спорен е въпроса относно това останали ли са неизплатени суми по този договор за заем и в какъв размер. Съдът счита, че следва да се кредитират извършените от вещото лице изчисления по допълнително депозираното заключение, от което се установява, че не само не са останали неизплатени от ответника суми, но има и надвнесени такива. В настоящия случай следва да се има предвид, че производството е прекратено по отношение на претендираните суми по договора за допълнителни услуги. Наред с това следва да се отбележи, че съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а предвидените в процесния договор допълнителни услуги по естеството си са действия, свързани с управление на кредита. На следващо място, не е спазено и императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК, доколкото за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение и съответно не може да се установи тежестта на всяка една от тях в ежемесечните вноски, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им, поради което следва да се приеме, че не са ясно и точно определени същите. Освен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, уговорката за заплащане на пакет от допълнителен услуги е нищожна и на основание предл.2 от същата разпоредба, тъй като с нея се заобикаля забраната по чл.19 ал.4 от ГПК, защото към общите разходи по кредита се присъединяват и тези по договора за допълнителни услуги, тъй като не представляват такси и комисиони за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК, а всъщност са прикрити разходи по кредита, като по този начин ще се надхвърли максимално определения от закона размер. Клаузите на процесния договор за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като няма данни да са индивидуално уговорени, а са включени в типово искане за отпускане на кредит. Тези клаузи се явяват във вреда на потребителя, тъй като за част от изброените допълнителни услуги се дължи заплащане на възнаграждение, макар че по силата на закона има право да поиска предоговаряне на падежа или на размера на погасителни вноски; не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради липсата на еквивалентност между поетите от тях насрещни задължения. Ето защо, следва извода, че сумите по този договор за допълнителни услуги трябва да се приспаднат от общия дължим размер на кредита, тъй като същите се явяват нищожни и съответно не са дължими.  При тези данни по делото съдът счита, че следва да се отхвърли изцяло предявения иск, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че всички дължими от ответника суми по договора за заем са изплатени.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 380лв. за адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за вещо лице или общо 480лв.

Мотивиран така, съдът

                         

 Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от изпълнителните директори Д.Б.Б. и М.Д.Д., чрез юриск.Т. Г.Д., против Б.А.А. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от 1157,79лв. – главница по договора за заем, 76,40лв. – договорна лихва по договора за заем, сключен на 14.12.2017г. между ответника и „Микро кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на рамков договор за цесия от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №677/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1415/2019г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 

                                                           СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.