№ 881
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500717 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 16.05.22г. /с участието на секретаря Милкова/
въззивно гражданско дело № 717/22г. и констатира следното:
С решения на СГС 1-23 състав от 09.08.21г. и от 29.11.21г. /второто постановено при
условията на чл. 251 от ГПК/ по г.д. № 14120/17г. са уважени /частично – до размера на сумите по
11 666, 67 лева – за всеки от ищците – обезщетения за неимуществени вреди, следствие от ПТП-е,
заедно със законна лихва върху посочените главници за периода след 12.04.17г./ искове /по
унгарския закон, регламентиращ правоотношения, свързани с действие на застраховка „ГО“ на
водачи на МПС-ва/ на М. Г., Е. Г. и Я. Г. /наследници на починалия в хода на делото М. Г. – баща
на загинал от ПТП-е В. Г./ против VOLKSWAGEN AUTOVERSICHERUNG AG /ФОЛКСВАГЕН
АУТОФЕРЗИХЕРУНГ АГ/.
Решенията на СГС се обжалват и от двете страни както следва:
От М. Г., Е. Г. и Я. Г. /съобразно уточнението на въззивната жалба, направено в
съдебното заседание на 16.05.22г./ в частите, с които: главните искове са отхвърлени за сумите над
11 666, 767 лева до 33 333 лева /за всеки от ищците/ и в частта за присъдените законни лихви
върху посочените главници.
От VOLKSWAGEN AUTOVERSICHERUNG AG /ФОЛКСВАГЕН
АУТОФЕРЗИХЕРУНГ АГ/ в частите, с които: главните искове са уважени за сумите над 3 333, 33
лева до 11 666, 767 лева /за всеки от ищците/ и в частта за присъдените законни лихви върху
посочените главници.
Предмет на делото е и жалба на М. Г., Е. Г. и Я. Г. против определение на СГС 1-23
състав от 29.11.21г. по г.д. № 14120/17г. /постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните в процеса /в рамките на производството пред СГС/ доказателства /писмени
и експертни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/
установяват, че:
На 22.08.16г. е настъпило /на територията на Унгария/ ПТП-е и в резултат на същото –
1
В. Г. /пътник в МПС-во; наследодател - син на първоначалния ищец М. Г., последният починал в
хода на делото и заместен при условията на чл. 227 от ГПК от наследниците си М. Г., Е. Г. и Я. Г./
е загинал. Инцидентът е причинен от N. H. /водач на МПС-во/. Всички обстоятелства, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на деянието,
вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на N.
H./ са удостоверени по делото със събраните пред СГС доказателства /писмени и експертни –
преценени в съвкупност; в това число и в хипотезата на чл. 300 от ГПК – с влязъл в сила съдебен
акт на чуждестранен наказателен съд/. Към датата на ПТП-е N. H. е имала действаща застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника. Не се спори /този факт е и доказан в процеса – с
писмени доказателства/, че ответникът вече е изплатил на ищците /извън – съдебно/ обезщетения
за неимуществени вреди /следствие от инцидента/ в размер на по 3 333, 33 лева /за всеки от
ищците/.
Жалбите /касаещи решенията на СГС/ са неоснователни:
С оглед съдържанието на всички твърдения – възражения на страните /заявени в
рамките на производството пред СГС/ и предвид съдържанието на въззивните жалби и отговорите
към тях /преценени в контекста на правилото по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ към момента следва да
се приемат за безспорни следните обстоятелства /като същите на практика се явяват и доказани по
делото – с писмени, гласни и експертни доказателства/:
Приложимо към процесния казус е правото на Унгария; последното позволява -
наследник /какъвто в случая се явява първоначалният ищец М. Г., съответно и конституираните на
мястото му при условията на чл. 227 от ГПК негови наследници - универсални правоприемници М.
Г., Е. Г. и Я. Г./ на пострадал /загинал/ при ПТП-е лице /В. Г. – син на М. Г./ да претендира
обезщетение за неимуществени вреди /следствие от загубата на наследодателя си/; фиксираният в
унгарския закон лимит на застрахователна отговорност /за хипотеза като процесната/ надвишава
значително заявената в процеса сума /общо 100 000 лева – съобразно жалбата на ищците/;
чуждестранният закон допуска редуциране на заявените обезщетения в хипотеза на съпричиняване
на вредоносния резултат /от страна на пострадалия – загиналия/; застрахователят вече е изплатил
на ищците /извън-съдебно/ частично обезщетение за неимуществени вреди /в размер на
посочените по-горе суми/.
Изложените обстоятелства налагат извода, че: исковете /от една страна/ се явяват –
доказани /на практика и признати/ по основание и /от друга страна/ спорни /към момента/ в
процеса се явяват единствено въпросите:
Налице ли е съпричиняване /и в какъв размер/ на вредоносния резултат /от страна на В.
Г./; какъв размер обезщетение се следва на ищците; от кой момент се дължи законна лихва върху
заявените обезщетения за неимуществени вреди.
В горните насоки:
По делото е доказано /с приетата пред СГС комплексна експертиза; като констатациите
на вещите лица – не се явяват опровергани от други доказателства/ категорично /еднозначно/, че в
момента на инцидента – пострадалият /В. Г./ е пътувал /в МПС-во/ без поставен предпазен
/обезопасителен/ колан и, че наличието на такъв би предотвратило причиняването /изцяло или
частично/ на всички /или на някои/ от процесните травми /физически увреждания/, съответно и на
настъпилият вследствие на тях вредоносен резултат. Посоченото обстоятелство /преценено в
контекста на конкретния механизъм на инцидента – както е очертан със събраните в процеса
доказателства/ може /принципно – следва/ да се окачестви като – допринасящо за настъпването на
настъпилата вреда. Предвид конкретиката на механизма на ПТП-е /както е очертан по делото/ и
съдържанието на унгарското право /което принципно не позволява приносът на пострадалия да
бъде приравнен по размер с този на делинквента – възражението на ищците в тази насока е
основателно/ процесното съпричиняване следва да се ограничи до „размера“ на 45%.
Процесните неимуществени вреди /психически болки и страдания на М. Г. – следствие
от смъртта на сина му В. Г./ се явяват удостоверени /доказани/ със събраните в процеса /пред СГС/
гласни доказателства. От друга страна /в същата връзка – принципно/: наличието на такива вреди
/в случая и във всяка подобна хипотеза – при липса на доказателства за влошени отношения между
роднините – какъвто е настоящият случай/ следва да се и презумира /загубата на близък човек, на
роднина – винаги причинява психическа болка и страдание; обратният извод е незащитим
житейски/. Последният принципен извод /преценен в контекста на: съдържанието на събраните в
2
процеса гласни доказателства; горните съображения, изложени в контекста на института на
„съпричиняването“; възрастта на пострадалия В. Г.; възрастта на баща му М. Г. – към момента на
инцидента/ обосноват определяне на обезщетение в размер на сумата общо 100 000 лева /която
сума – след редукцията от 45% се ограничава до размера на сумата общо 45 000 лева /или по
15 000 лева за всеки от новоконституираните ищци/. Посочената обща сума /преценена сама по
себе си – по размер и в контекста на обстоятелството, че представлява обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от загуба на син/ в никакъв случай /преценена в контекста на
което и да е европейско законодателство, в това число и на унгарското, което е част от същата
правна система, към която принадлежи и националното право/ не може да се окачестви като
прекомерна /несъразмерна, завишена; несправедлива/.
От посочените суми /по 15 000 лева – за всеки от ищците/ следва да се приспаднат /в
хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ вече получените от последните /извън-съдебно/ обезщетения
/в размер на по 3 333 лева – за всеки от ищците/. С оглед това – всеки от исковете следва да бъде
уважен до размера на сумите по 11 667 лева /15 000 минус 3 333, т.е. – колкото са присъдени от
СГС/.
С оглед изложеното: първоинстанционните решения следва да бъдат - потвърдени /в
частите, касаещи – главните искове/.
На последно място /във връзка с размера на исковете/: настоящият съдебен състав
съобразява /при определяне на процесните обезщетения/ и обстоятелството, че – съдебният акт ще
рефлектира /в случая – предвид настъпилото в хода на делото правоприемство/ в правната сфера на
новоконституираните ищци /които не са преки увредени лица от инцидента, а само са встъпили в
правата на първоначалния ищец/.
Законна лихва върху горните главници /обезщетения за неимуществени вреди/ се
следва /в съответствие с чуждестранното право в тази насока/ за периода след 12.04.17г. /3-месеца
след 12.01.17г. - когато застрахователят е бил сезиран извън-съдебно от М. Г. с искане за
изплащане на обезщетение/. Релевантното обстоятелство /което обосновава ангажиране на
имуществената отговорност на дружеството за забава/ в случая /и във всяка подобна хипотеза/ е,
че – ответникът не е изплатил заявеното обезщетение в рамките на законния тримесечен срок.
Правилото /от чуждестранния закон/, че законна лихва се дължи от момента на инцидента касае
/подобно на националната регламентация/ само делинквента /но не и застрахователя/. Обратната
логика /която се поддържа от ищците/ би лишила от смисъл съществуването на визираният в
унгарския закон 3-месечен срок /предоставен на застрахователя да определи и изплати
обезщетение на пострадалите или увредени от ПТП-е лица/.
С оглед изложеното: решенията на СГС следва да бъдат - потвърдени /и в частите,
касаещи - акцесорните искове/.
Заявеното от ищците /в рамките на първоинстанционното производство/ възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. При условията на Наредба № 1 - в полза на дружеството се
следва /върху заявената цена на исковете в размер на общо 140 000 лева/ адвокатски хонорар в
размер на 4 330 лева. Тази сума следва /с оглед отхвърлената част от исковете в размер на общо
105 000 лева/ да бъде редуцирана /при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК/ до размера на сумата
общо 3 248 лева или по 1 083 лева – за всеки от ищците/. В останалата част /касаещо присъдените в
полза на ответника съдебни разноски/ възражението на ищците е – неоснователно: съдебните
разноски /в размер на общо 1 395 лева или по 465 лева – за всеки от ищците/ са присъдени в полза
на дружеството в съответствие с представеният от ответника списък и правилото на чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
С оглед изложеното: определението на СГС от 29.11.21г. /постановено при условията
на чл. 248 от ГПК/ следва да бъде – отменено /и отговорността на страните за съдебни разноски
следва да бъде - преразпределена в съответствие с горните изчисления/.
Предвид изхода на спора пред САС /предвид неоснователността и на двете въззивни
жалби/ в полза на никоя от страните не се следват съдебни разноски /в това число и
възнаграждение по чл. 38 от ЗА/.
Съдът,
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решения на СГС 1-23 състав от 09.08.21г. и от 29.11.21г. /второто
постановено при условията на чл. 251 от ГПК/ по г.д. № 14120/17г. в частите, касаещи присъдените
главници, законни лихви, държавна такса, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗА.
ОТМЕНЯ решения на СГС 1-23 състав от 09.08.21г. и от 29.11.21г. /второто
постановено при условията на чл. 251 от ГПК/ по г.д. № 14120/17г. в частта, с която М.Г., Е.Г. и Я..
Г. са осъдени да платят на VOLKSWAGEN AUTOVERSICHERUNG AG /ФОЛКСВАГЕН
АУТОФЕРЗИХЕРУНГ АГ/ адвокатски хонорар над сумата от общо 3 248 лева /или над по 1 083
лева – за всеки от ищците/.
ОТМЕНЯ определение на СГС 1-23 състав от 29.11.21г. по г.д. № 14120/17г.
/постановено при условията на чл. 248 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4