Р Е Ш Е Н И Е
Номер711 от 27.05.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.Галя Русева
при
секретаря Йовка Банкова и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от
съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 460 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК, във вр. с чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Поморие, бул.“Велико Търново“ №30, ет.5, представлявано от
управителя Н.Д.С., против Решение №5/24.01.2022г., постановено по АНД № 282/2021 г. по описа на Районен съд -Поморие,
с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-касатор е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното
решение като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на твърденията не
са посочени нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не изпраща представител. По делото е постъпила молба от адв.В., пълномощник на
дружеството - касатор, с искане за отмяна решението на РС-Поморие и отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаляне размера на наложената санкция. В
молбата е изложено и искане за присъждане на сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, се представлява
от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Сочи, че решението на
РС-Поморие е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение, че оспорването е неоснователно.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №5/24.01.2022г.,
постановено по АНД № 282/2021 г., Районен съд–Поморие, е потвърдил наказателно постановление №02-0003692/18.10.2021г.на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което
за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
За да
постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен материалния закон при
безспорно установено неизпълнение на конкретно задължение към държавата от страна
на наказаното юридическо лице и в посоченото му качество, като е допуснал до
работа в качеството му на работодател на 06.07.2021г. в снек-бар „Манц“
гр.Поморие лицето Найле Кадирова Узунова, изпълняваща по време на проверката длъжност
„чистачка“, преди да предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП Бургас. На 19.08.2021г.
на дружеството е съставен АУАН, в който
са отразени посочените обстоятелства. Въз основа на съставения АУАН е издадено
и оспореното пред районния съд НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Обжалваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са
събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента
на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
Съгласно чл. 63, ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл. 63, ал.2
от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните
разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя
преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал.1 от КТ,
т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното
полагане на труд по трудовото правоотношение.
В случая,
ефективно полагане на труд на спорната дата – 06.07.2021г. в 15.55 ч. е било
налице. Този извод може да бъде направен от наличните по делото писмени
доказателства – Трудов договор № 00000013/06.07.2021г. и Справка от НАП от дата
06.07.2021г. – 16.47 ч. Още повече, че видно от Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 02388213062725 - уведомление за
работника Узунова е подадено на 06.07.2021г. в 16.47 часа, поради което към
момента на проверката (06.07.2021 г. в 15.55 часа) съставът на нарушението е
осъществен. Последващо изпълнение на визираните в закона задължения сочи на
извода, че то е вследствие на извършената от контролния орган проверка, поради
което съдът не споделя възражението на дружеството-касатор за липсата на състав
на административно нарушение.
Съгласно чл. 416,
ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Касационният
състав намира, че дружеството – касатор не е успя да проведе пълно насрещно
доказване в надлежна форма, с което да обори констатациите на административнонаказващият
орган, като не е налице и твърдяното противоречие между обстоятелствената част
на АУАН и НП, и посочената правна норма.
Неоснователно е
искането на касатора да се приеме, че нарушението за което е санкциониран, е маловажен случай.
В разпоредбата на
чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и
хипотезите на тази норма следва да бъде разгледана, доколкото тя се явява
специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.415в
от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2.
В случая,
нарушението, за което е санкциониран касатора, попада сред изключенията
посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не
са маловажни, поради което направеното искане за приложение на този правен
институт е неоснователно.
Относно размера на имуществената санкция,
съдът съобрази следното:
Имуществената санкция от 2000 лв.,
наложена на дружеството, е в размер
близък до минималния от 1500 лв. Санкцията е определена при отчитане на
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи
обстоятелства първоинстанционният съд е преценил установените множество
нарушения, допуснати в не малък туристически обект, които мотиви се споделят
изцяло от настоящата съдебна инстанция. Затова наказанието не може да се определи в
абсолютния минимум и АНО правилно и справедливо е определил размера на
наказанието, като е взел предвид всички факти и обстоятелства, които водят до
отегчаване и смекчаване на отговорността, както и целите на наказанието ще
бъдат постигнати с налагане на имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно се явява и своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за присъждане
на разноски. Касаторът следва да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (юридическото лице, в чиято
структура е наказващия орган) разноски в размер на 100.00 (сто) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5/24.01.2022г., постановено
по АНД № 282/2021 г. по описа на Районен
съд –Поморие.
ОСЪЖДА „Билмар 1963“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, бул.“Велико Търново“
№30, ет.5, представлявано от управителя Н.Д.С., да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100.00 (сто) лева–разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.