№ 2194
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Автотранс - 2000“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4000, р-н Източен, бул.
„Източен“ № 48, ет. 6, представлявано от *** И.А.Ч. чрез адв. Ц.Ч. против
Наказателно постановление № 36-0000467 от 31.05.2021 г., издадено от
И.Д.Ц. – ***, с което на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по
чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ.
бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения поради съставяне на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието само
на един свидетел и поради липсата на надлежно описание. Поддържа, че към
датата на извършване на нарушението в обхвата на разпоредбата на чл.24,
ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не са попадали документите по чл. 18,
ал. 1, т. 6 от същата наредба. Взема становище да липсват доказателства за
извършването на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендират се разноски. С допълнителна молба с вх. № 39053 от
14.07.2021 г. се поддържа АУАН да е съставен след изтичането на
тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а при определянето на
1
датата на извършване на нарушението да не е съобразено продължаването на
срока за изпълнение на материалноправното задължение със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се
представлява от адв. Ц.Ч., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 32391 от
17.06.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението да е установено по категоричен начин. С писмено становище с
вх. № 38497/12.07.2021 г. се поддържа възраженията по жалбата да са
неоснователни, а извършеното нарушение да не представлява маловажен
случай. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Автотранс - 2000“ ООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.06.2021 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 15.06.2021 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Автотранс - 2000“ ООД притежавал Разрешение №
1117 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътни превозни средства, издадено на 09.06.2016 г. и със срок
на валидност до 21.06.2026 г.
На 05.06.2020 г. бил преиздаден Сертификат № 72957, с който се
удостоверявало, че системата за управление на качеството, внедрена в
контролно-техническия пункт на жалбоподателя „Автотранс - 2000“ ООД и
приложима за периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на ППС, била одитирана и регистрирана за съответствие с изискванията на
ISO 9001:2015. Обстоятелствата на внедрената система за управление на
качеството и на преиздаването на сертификата за това се удостоверявали със
Сертификат № 72957.
В 7-дневен срок от 05.06.2020 г. жалбоподателят не уведомил писмено
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
2
администрация“ чрез директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация гр. Пловдив за настъпилата промяната и не приложил
документите, които я удостоверяват – Сертификат № 72957, преиздаден на
05.06.2020 г.
На 15.03.2021 г. жалбоподателя подал писмено уведомление с № 42-03-
23-579 до директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, към
което приложил копие от Сертификат № 72957, преиздаден на 05.06.2020 г. и
така изпълнил задължението си да уведоми писмено за настъпилата промяна.
По така подаденото уведомление била извършена проверка от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, която била
възложена на свид. Х.Й.Ч. на длъжност ***.
На 10.05.2021 г. свид. Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 285122 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на свидетел и на пълномощник на
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Х.Й.Ч.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, както и че сертификатът за
внедрена системата за управление на качеството в стопанисвания от
жалбоподателя контролно-техническия пункт е бил преиздаден. Свидетелят
изяснява още, че жалбоподателят е уведомил Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за преиздаването на сертификата чрез
подаването на уведомление, което е дало повод за извършването на
проверката, както и че това уведомление е подадено след изтичането на
предвидения 7-дневен срок. Показанията на свид. Ч. изцяло намират подкрепа
в събраните писмени доказателства и в този смисъл се явяват проверени по
делото. Ценят се за подробни и вътрешно непротиворечиви, депозирани от
незаинтересован по делото свидетел. По тези съображения свидетелските
показания получават доверие от съда.
От Разрешение № 1117 за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства (лист 52 от
делото) се изяснява, че жалбоподателят „Автотранс - 2000“ ООД е
притежавал разрешение по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП и чл. 16 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. за извършване на периодични прегледи за техническа
изправност на ППС, издадено на 09.06.2016 г. и със срок на валидност до
21.06.2026 г.
От Уведомление с № 42-03-23-579/15.03..2021 г. (лист 54 от делото) се
3
установява, че същото е подадено от жалбоподателя „Автотранс - 2000“ ООД
пред директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив на дата 15.03.2021 г., както и че приложено с уведомлението е
представено копие от преиздаден Сертификат с № 72957 от 05.06.2020 г.
От Сертификат № 72957 (лист 55 от делото) се изяснява, че същият е
преиздаден на 05.06.2011 г. и удостоверява, че системата за управление на
качеството на „Автотранс - 2000“ ООД, приложима за периодични прегледи
за проверка на техническата изправност на ППС, е одитирана и регистрирана
за съответствие с изискванията на ISO 9001:2015.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид
правораздавателни актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от
материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното
постановление.
Възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение поради
липсата на посочени поне двама свидетели при съставянето на АУАН съдът
намира за неоснователно. Действително актът за установяване на
нарушението е подписан само от един свидетел. Доколкото обаче
нарушението е извършено чрез бездействие, то не би могло да се търси
очевидец на това бездействие на жалбоподателя. Систематичното тълкуване
на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН също не налага извод, че АУАН задължително следва винаги да се
съставя в присъствието на двама свидетели. Последното може да бъде и
невъзможно понякога, което не следва да става пречка пред съставянето на
акта. В процесната хипотеза съдът намира, че при съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел не е ограничено правото на защита на
жалбоподателя и не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Съгласно Решение № 1980 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2156/2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив преценката за същественост на
процесуално нарушение, изразило се в липса на втори свидетел, следва да се
основава на критерия нарушено право на защита /в хипотезите на ограничени
или отречени права/. В случая АУАН е подписан от лице в качеството на
пълномощник, за което по преписката се съдържа надлежно пълномощно. На
същото е предявен актът и то е получило препис, без да се сочат възражения.
4
Поддържаната от жалбоподателя нередовност в АУАН не е съществена, тъй
като не се е отразила на законосъобразността на НП и не е препятствала
разкриването на обективната истина. Нередовността е отстранена съобразно
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който наказателното постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Несподелимо е и твърдението на жалбоподателя, че към датата на
извършване на деянието нарушената материалноправна норма на чл. 24, ал. 1
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не е включвала в хипотезата си настъпила
промяна на обстоятелствата, удостоверени конкретно с документите по чл.18,
ал.1, т.6 от същата наредба. На това възражение е отговорено изчерпателно в
писменото становище от въззиваемата страна на лист 15 от делото, като
изложените съображения изцяло се споделят от настоящия състав.
Действително с § 13 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-
32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, в сила от 13.11.2020 г. (Обн. ДВ,
бр. 80 от 11.09.2020 г.), в чл. 24, ал. 1 се прави следното допълнение, като
след думите „чл. 18, ал. 1“ се добавя „т. 4, 6 - 10“. Приложимата редакция на
разпоредбата към момента на извършване на деянието гласи, че задължението
за лицето по чл. 16 да уведоми писмено изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е настъпвало при
промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1 от
Наредбата. Следователно към датата на деянието уведомителното задължение
е настъпвало при промяна на обстоятелствата, удостоверени в кой да е от
документите по чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. С последващото
изменение, на което се позовава жалбоподателят, приложното поле на
разпоредбата не е за пръв разширено чрез добавяне и на обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г., а точно обратното – обхватът на разпоредбата е стеснен до
изрично предвидените хипотези по чл. 18, ал. 1, т. 4 и т. 6 - 10, които обаче и
преди това са били част от хипотезата на чл. 24, ал. 1 от Наредбата. И преди
датата на допълнението, обнародвано с ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.,
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е съдържала 11
точки. Затова, когато препращането по чл. 24, ал. 1 от Наредбата е било само
към чл. 18, ал. 1, но без посочване на конкретна точка, то е било към всички
точки на разпоредбата, включително и на чл. 18, ал. 1, т. 6. Макар
използваната нормотворческа техника да е допълнение на съдържанието на
разпоредбата, то в случая с направеното допълнение не са били прибавени
нови, необхванати от преди това хипотези, а както се посочи, съдържанието
на разпоредбата всъщност е стеснено. С други думи до измененията и
допълненията с ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. смисълът, в който трябва да се
тълкува разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., е, че
уведомителното задължение за лицето по чл. 16 е възниквало при промяна на
5
обстоятелствата, удостоверени в документите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от
Наредбата. Това означава, че настъпването на промяна в обстоятелствата,
удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011
г., е факт, който и към датата на нарушението е пораждал правното
задължение за писмено уведомяване в 7-дневен срок на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. По тези
съображения разгледаното възражение е неоснователно.
Неоснователно е и възражението АУАН да е съставен след изтичането на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба и приложимата в случая хипотеза актът за установяване на
нарушението следва да бъде съставен в 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението.
Следователно двата срока имат различен начален момент. Неправилно в
пренията и в писменото становище на лист 41 от делото началото на
тримесечния срок се обвързва с датата на извършване на нарушението, тъй
като към този момент нарушителят все още не е бил известен за наказващата
администрация. В случая от датата на деянието следва да се брои единствено
едногодишният срок, който категорично се явява спазен, тъй като АУАН е
съставен на 10.05.2021 г., а нарушението е извършено през месец 06.2020 г.
Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, т.е. моментът на
откриване на нарушението и нарушителя, представлява датата 15.03.2021 г.
На този ден жалбоподателят е подал уведомление с вх. № 42-03-23-
579/15.03.2021 г. чрез директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив, с което е уведомил за настъпването на интересуващата делото
промяна в обстоятелствата, изразена в преиздаването на сертификат с №
72957 от 05.06.2020 г. Самото материалноправно задължение, за чието
неизпълнение е санкциониран жалбоподателят, има за свое съдържание да
бъде уведомена наказващата администрация за настъпилата релевантна
промяна в обстоятелствата. След като законодателят сам е предвидил, че
надлежният ред, по който Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да узнае за настъпилата промяна, е чрез уведомяване от
страна на лицето по чл. 16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., няма как да се
изисква от наказващия орган да е наясно за промяната още от датата, на която
тя е настъпила, но без да е уведомен за нея от задълженото лице. Чрез
възражението си жалбоподателят се домогва до това да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. След като узнава за настъпилата
промяна в обстоятелствата относно документите по чл. 18, ал. 1, т. 6 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г., вместо да уведоми за нея съответния
компетентен орган, в продължение на повече от 3 месеца жалбоподателят
пази тази информация скрита от наказващия орган и така е препятствана
възможността последният да узнае за настъпилата промяна. След това
жалбоподателят сам се позовава на изтекла давност. Подобен подход е
категорично несподелим. Той е в противоречие с основни принципи на
административнонаказателния процес. Трайно изяснено е в съдебната
6
практика, че процесуалният закон разграничава понятията „откриване“ на
нарушението/нарушителя от неговото извършване. Нарушението се счита за
открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са
констатирани факти за наличие на поведение - действие или бездействие, на
конкретно лице, което от обективна страна сочи на допуснато
административно нарушение. Въпросът за откриване на нарушителя е винаги
фактически, но съществено за процесната хипотеза е, че наказващият орган
не би могъл да се снабди с необходимата информация за установяване на
нарушението чрез служебен достъп до информационна система, в която
информацията да е налична. Освен това нарушителят се счита открит не от
момента, когато потенциално е имало възможност за това, а от фактическото
му и реално откриване. Предвид тези съображения съдът приема, че
моментът на откриване на нарушението и на нарушителя следва да бъде
отнесен към уведомяването на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив от страна на жалбоподателя за настъпилата
промяна чрез преиздаден сертификат за внедрена система за управление на
качеството. По делото се доказа, че това уведомяване е извършено на
15.03.2021 г. и от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен на 10.05.2021 г. и следователно този срок е
спазен. Относно цитираната съдебна практика следва да се посочи, че
формираните правни изводи в решението неправилно са пренесени
механично към настоящото дело, при което има различна фактическа
обстановка. В разглеждания казус е липсвало посочване на дата, на която е
изтекъл срокът за изпълнение на задължението, което е препятствало
преценката за спазването на едногодишния срок от извършване на
нарушението, а е била посочена единствено датата на изпълнение на
задължението. В процесния казус такъв недостатък липсва. От друга страна
видно е и че цитираната практика всъщност споделя изводите на настоящия
състав за това, че датата на изтичане на срока за изпълнение е относима към
теченето на едногодишния срок от извършването на нарушението, но не
задължително и на тримесечния, който е от откриване на нарушителя.
На следващо място не се споделят възраженията на жалбоподателя при
определянето на датата на извършване на нарушението и броенето на
сроковете да е трябвало да бъдат съобразени разпоредбите на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (ЗМДВИППП). Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон
продължават се с един месец от отмяната на извънредното положение
сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време
на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти. Със ЗИД на Закона за
здравето, обнародван в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., са направени изменения и
допълнения на разпоредби от ЗМДВИППП, като в § 13 от преходните и
7
заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЗ е регламентирано, че сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на
ЗЗ в Държавен вестник, т.е. считано от 21.05.2020 г. Извънредното
положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на 44-то Народно събрание,
обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. (извънреден), обхваща времето от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. Следователно срокът, който не е спазил жалбоподателят,
въобще не е започвал да тече през времето от обявяването до отмяната на
извънредното положение. Хипотезата на правната норма на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
ЗМДВИППП ясно и недвусмислено посочва кои факти от обективната
действителност активизират приложение на правилото й за поведение.
Спират, респ. продължават се само тези срокове, които са изтичали по време
на извънредното положение. Липсва правно основание това законодателно
разрешение да се прилага и спрямо срока, който не е спазил жалбоподателят,
тъй като същият е започнал да тече след края на извънредното положение и
в момент, когато дори и спрените срокове също са били възобновени.
Възражението не е съобразено с фактите по делото и периода, през който е
настъпило задължението за жалбоподателя. Промяната в обстоятелствата,
удостоверена с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011
г., е настъпила на 05.06.2020 г., когато е преиздаден сертификат за внедрена
система за управление на качеството с № 72957. Това означава, че процесният
7-дневен срок по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за уведомяване
нито е бил спиран, нито е бил продължаван и остава извън приложното поле
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците.
Неоснователно е възражението за липса на надлежно описание на
нарушението. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
надлежно е индивидуализирано дружеството жалбоподател, описано е
обстоятелството от обективна страна, придаващо му качеството на субект на
нарушението, а именно притежаването на Разрешение № 1117 за извършване
на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС;
описано е и конкретното обстоятелство, в което е настъпила промяна –
преиздаването на сертификат № 72957 за внедрена в контролно-техническия
пункт система за управление на качеството, както и че това обстоятелство е
било удостоверено с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. – процесният Сертификат № 72957. По ясен и несъмнен
начин е описана датата, на която е настъпила промяна – 05.06.2020 г., както и
продължителността на срока за уведомяване – 7 дни. Описано е и самото
поведение, представляващо изпълнителното деяние – „не е уведомил ИА
„Автомобилна администрация“ гр. София в законоустановения срок от 7
дни“. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на
правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на санкционираното лице в осъществяването му, а
8
следователно обуславят и редовността на описанието на нарушението. С
оглед конкретно направеното описание в АУАН и в НП съдът намира, че
правото на защита на жалбоподателя не е ограничено или препятствано,
последният е своевременно уведомен за фактите, срещу които трябва да се
брани, и е могъл да участва адекватно в процеса. Това мотивира съда да
приеме и това възражение за неоснователно.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят „Автотранс - 2000“ ООД е осъществил
нарушението по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. На първо място
дружеството жалбоподател е лице по чл. 16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.,
тъй като притежава разрешение за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС, представляващо Разрешение с
№ 1117 и приложено на лист 52 от делото. Следователно „Автотранс - 2000“
ООД е годен субект на административното нарушение. На следващо място от
обективна страна се доказа и настъпилата промяна в обстоятелство,
удостоверено с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
Съгласно последната разпоредба обстоятелство, което лицата по чл. 16 от
Наредбата следва да удостоверят с нарочен документ, е внедряването в
контролно-техническия пункт на система за управление на качеството по
чл.11, ал.5 от Наредбата. Това обстоятелство се удостоверява със сертификат,
издаден от орган по сертификация на системи за управление, акредитиран от
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ или от
чуждестранен орган за акредитация, който е страна по Многостранното
споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за
акредитация за област сертификация на системи за управление. Сертификатът
за внедрената в процесния контролно-технически пункт система за
управление на качеството е преиздаден на 05.06.2020 г. Този сертификат
удостоверява, че системата за управление на качеството е одитирана и
регистрирана за съответствие с изискванията на ISO 9001:2015.
Преиздаденият сертификат с № 72957 е приет като писмено доказателство по
делото и е приложен на лист 55. Фактът на преиздаването му представлява
промяна на обстоятелство, удостоверено с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. С осъществяването на този факт в обективната
действителност са настъпили всички обстоятелства, включени в хипотезата
на нормата по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. и от този момент
за жалбоподателя е възникнало съответното правно задължение.
Съдържанието на това му задължение е било да уведоми писмено
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ чрез ръководителя на регионалната дирекция със седалище
гр. Пловдив за настъпилата промяна, като приложи документите, които я
удостоверяват – в случая това е екземпляр от преиздадения сертификат.
Срокът за изпълнението на това задължение е седемдневен.
Задължението за жалбоподателя е било да предприеме определено
активно поведение. Доказа се по делото, че задължението си за уведомяване
9
той е изпълнил на 15.03.2021 г., когато е подал писмено уведомление до
директора на Регионална дирекция „АА“ Пловдив, към което е приложил
копие от преиздадения сертификат с № 72957. Писменото уведомление е с №
42-03-53-579/15.03.2021 г. и също е прието като писмено доказателство,
приложено на лист 54 от делото. При тези факти се установява, че
жалбоподателят е изпълнил уведомителното си задължение по чл. 24, ал. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. след изтичането на предвидения за това 7-
дневен срок. Забавеното изпълнение и бездействието до изтичането на
законово установения срок от седем дни представлява изпълнителното деяние
на нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Нарушението е
формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние, без необходимост от последващ вредоносен
резултат. С наказателното постановление е ангажирана обективната
отговорност на юридическо лице, поради което въпросът за вината не
подлежи на изследване в процеса.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът приема, че
жалбоподателят е бил в забава още на 15.06.2020 г., но като му е предоставил
още един допълнителен ден за изпълнение на задължението му, наказващият
орган не е допуснал съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице,
ако жалбоподателят е наказан за дата, на която 7-дневният срок за
уведомяване още не е бил изтекъл, тъй като липсва правно основание деецът
да бъде лишаван от нормативно предвиден срок за изпълнение на правно
задължение. От друга страна правомощие на наказващия орган е да не налага
наказание, ако изпълнението е сторено в първия следващ изтичането на срока
ден. Тъй като жалбоподателят е изпълнил уведомителното си задължение по
чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. едва на 15.03.2021 г., то
следователно той е бил в нарушение и в неизпълнение през всеки ден след
изтичането на срока и до преустановяване на бездействието. В този смисъл на
16.06.2020 г. нарушението е било извършено. Предоставеният един ден
допълнителен срок за изпълнение по никакъв начин не нарушава правото на
защита на жалбоподателя, а точно обратното - изцяло е в негова полза. В тази
връзка неоправдано е при доказано извършване на нарушението НП да бъде
отменено поради предоставен допълнителен ден за изпълнение, когато се
установява, че на посочената като нарушена дата жалбоподателят
действително е бил в нарушение. Следва да се напомни изведеният в
практиката на касационната инстанция критерий за същественост на
процесуалното нарушение, изяснен при разглеждане на възражението за
липса на двама свидетели по АУАН. Съдът счита, че в случая по никакъв
начин не е нарушено или ограничено правото на защита на жалбоподателя.
По този начин не се е стигнало и до подмяна или заобикаляне на сроковете по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Както беше изяснено, тримесечният срок тече от дата
15.03.2021 г., когато е открит нарушителят, поради което датата на
нарушението в случая няма отношение към него. Не е неоправдано
продължен и в нарушение на правата на жалбоподателя и едногодишният
10
срок, тъй като АУАН е съставен през месец 05.2021 г., а в началото на месец
06.2020 г. все още не е било настъпило обстоятелството, породило
задължението на жалбоподателя по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г., тоест 7-дневният срок е започнал да тече през месец юни
2020 г. и при всяко положение АУАН е съставен преди по-малко от една
година от извършване на нарушението. Не е препятствано и формирането на
сила на пресъдено на нещо, тъй като тя не се ограничава само до датата, а до
съвкупността от всички съставомерни факти, поради което жалбоподателят
не би могъл правомерно да бъде наказан за същото си бездействие в друго
производство и с друга дата на нарушението.
При доказано извършване на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателят, правилен е изводът на
административнонаказващия орган, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да
бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност на конкретното деяние. В
процесния случай като смекчаващо обстоятелство се приема липсата на
предходни нарушения от страна на дружеството жалбоподател. Само по себе
си това не е достатъчно деянието да бъде квалифицирано като маловажен
случай. Липсват данни за настъпили вредни последици, но следва да бъде
съобразено и че извършеното нарушение е формално. Основанието за
реализиране на административнонаказателната отговорност е самият факт на
извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. Наличието на вредни последици не може
да се приеме за типичен резултат за този вид нарушения, за да може тяхното
отсъствие в случая значително да понижава степента на обществена опасност
на деянието.
Същевременно изпълнението на уведомителното задължение от страна
на жалбоподателя не е сторено в кратък срок след изтичането на законовия
срок. Уведомяването е направено 9 месеца по-късно. Забава с такава
продължителност според настоящия състав категорично не се квалифицира
като маловажен случай. Не се установяват и никакви уважителни причини за
толкова дълго продължаващото противоправно бездействие на
жалбоподателя. Всичко това сочи на липса на дисциплина и неглижиране на
обществените отношения, охранени с нарушената правна норма. Степента на
обществена опасност не само че не е по-ниска от обикновените случаи на
нарушения от този вид, но в случая тя дори е със значителен интензитет.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от
11
ЗДвП е предвидена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба, като жалбоподателят е
лице, което притежава разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗДвП - Разрешение №1117
/лист 52 от делото/. Видът и размерът на санкцията са определени от
законодателя във фиксиран размер. В тази връзка наложената с наказателното
постановление имуществена санкция е правилно определена, като е
индивидуализирана в единствения й възможен размер. Тя не би могла да бъде
изменена по аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, който следва да намери
съответно приложение спрямо имуществените санкции.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, издадено при правилно приложение на процесуалния и на
материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която обаче
не е поискала овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказала
извършването на такива. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът
трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски - до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000467 от
31.05.2021 г., издадено от И.Д.Ц. – ***, с което на „АВТОТРАНС - 2000“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
п.к. 4000, район „Източен“, бул. „Източен“ № 48, ет. 6, представлявано от ***
И.А.Ч., ЕГН: ********** на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
12
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13