Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.06.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
осемнадесети май година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15428
по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Производството по делото е образувано по
предявени от А.Л.М., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,
с която против ответното З. „Б.И.” АД е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
по повод възникнало на 02.02.2014 г. ПТП, при което е починал Н.Л.М. – брат на ищеца,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2014г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на
02.02.2014 г. по път ІІ-15, км 4+100м с посока от гр.
Оряхово към гр. Враца, при управлението на МПС - л.а „Ленд
Роувър Дискавъри” с рег. № *******,
водачът И.В.Х. в нарушение на правилата за движение по пътищата, като
управлявал автомобила с несъобразена скорост и в пияно състояние, при което
ударил пешеходеца Н.Л.М.. Вследствие на удара е причинена смъртта на
пешеходеца, който е получил несъвместими с живота телесни увреждания, довели до
неговата смърт.
По случая било
образувано НОХД №182/2015 г. по описа на
ОС Враца водено срещу И.В.Х. за престъпление по чл. 343 ал.3, прел. 4, б. „б”, вр. с чл.343, ал.3, пр.1 и пр.4, във вр.
ал.1, б. „в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл. 54 от НК. Наказателното производство е приключило с
присъда № 5/18.02.2016 г. на ОС-Враца, с която водачът на увреждащия автомобил
е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С това нарушение на
правилата за движение по пътищата е управлявал МПС с несъобразена скорост
с атмосферните условия, състояние на
пътя, интензивността на движението, в комбинация от пияното състояние на дееца,
съществува пряка връзка между смъртта на пострадалия и деянието на водача.
Излага съображения,
че починалият е бил мъж на 52 г., в
работоспособна възраст, работещ, бил е деен, активен, в добро здравословно
състояние. Бил е опора за семейството си, на брат си А., всички са разчитали на
неговата помощ и подкрепа. Смъртта на Н.е довела до неизмерима и непреходна
скръб. Между двамата братя е съществувала много силна връзка, характеризираща
се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.
Поддържали са постоянна връзка, двамата са се грижили за баща си, оказвали са
си взаимна помощ и подкрепа, били са много близки, постоянно взаимно са си
помагали, израснали са заедно в един дом и са поддържали близки отношения
помежду си. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата
и нелепа загуба на неговия брат се отразяват изключително тежко на
емоционалното му състояние.
Наведен е довод,
че за увреждащия л.а „Ленд Роувър Дискавъри”
с рег. № *******, водачът И.В.Х. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, №02113002424941/08.10.2013г. за срок от една година със З. „Б.И.”.
В
срока по чл.367 ГПК ответното З. „Б.И.” е депозирало отговор на исковата молба. В
него ответникът оспорва предявения пряк иск като неоснователен. Поддържа
възражение, че ищецът не е от кръга на лицата, който имат право на обезщетение,
т.е се оспорва „особено” близката връзка с починалия и дали са действително
претърпени от смъртта му вреди. При евентуалност ответникът релевира
и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия, тъй като се е движил по пътното платно, в нарушение на правилата
за движение по пътищата, поставяйки се в превишен спрямо нормалния риск.
В
проведеното на 18.05.2021г. о.с.з. ищецът А.М. по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК е заявил искане за намаление размера на иска за неимуществени вреди, от 50
000 лева на 30 000 лева.
В
съдебно заседание ищецът, чрез адв. Б.поддържа предявените
искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист 131 от делото/
В
съдебно заседание ответното З. „Б.И.“ АД, чрез
пълномощника адв. А., оспорва исковете. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист
132 от делото/
С определение от з.с.з. на 27.08.2019г. на
основание чл.219 ГПК И. В.Х., е конституиран като трето лице помагач на
ответното З. „Б.И.“.
Софийски градски съд, I- 7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетото неоспорено
удостоверение за родствени връзки с изх. № 9170 от 09.10.2018г., изд. от Столична
община се установява обстоятелството, че ищецът А.Л.М. е брат на Н.Л.М. –
починал на 02.02.2014г. /л.18 от делото/
По делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2259 от
19.02.2014г. на „Пътна полиция“ ОД на МВР - Враца, съставен относно процесното ПТП.
От приетата в заверен препис Присъда №5/ 18.02.2016 г., постановена по НОХД
№ 182/2015 г. по описа на Окръжен съд - Враца, се установява, че И. В.Х., ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 02.02.2014 г. на път 11-15
на км.4+100 в посока гр.Оряхово - гр.Враца, при управление на МПС - лек
автомобил марка "Ланд Ровер
Дискавари" с ДК № *******, собственост на И. В.Х.
е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДП - управлявал е МПС със
скорост, несъобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - мрачно време, валеж, заснежена и мокра пътна
настилка и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.Л.М. от гр.София, като деянието е извършено в пияно
състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл.343, ал.3, пр.1 и пр . 4 , б."б", вр . ал
. 1, б. "в" , вр. чл . 342, ал.1, пр.3, вр. чл.54 от НК е осъден на
3 /три/ години лишаване от свобода.
Съдът приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила присъда по НОХД № 182/2015 г. по описа на Врачански окръжен съд,
същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното
деяние, вкл. причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Н.Л.М. -
брат на ищеца.
Видно от неоспореното писмо изх. №
7735 от 30.10.2018г., ответното З. „Б.И.“АД е отказало изплащане на обезщетение
на ищеца А.М. по заведената от него претенция за неимуществени вреди от смъртта на Н.М. при
ПТП на 02.02.2014г.
За установяване на неимуществените вреди по делото е допуснато събиране на
гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката А.А./52г., без родство/ сочи в
показанията си, че познава ищеца А. и брат му Н.от деца, защото са близки се събират на празници т. Поддържала връзка и
с брат му Н., докато бил жив. Свидетелката посочва, че двамата братя се
разбирали много добре. Н.бил по-голям и А. много се вслушвал вдумите му. Родителите им ги оставяли на село при баба им и
дядо им. Не е имало никакви проблеми. Живели заедно до момента, когато Н.се
оженил, отделил се в друг апартамент с жена си. Родило им се дете. Свид.А.сочи, че двамата братя се събирали на село през
почивните дни. След като Н.се развел, живял около 8-9 месеца живял при брат си.
По това време А. вече бил семеен, с две деца. Майката на двамата братя живеела също
при тях. Баща им живял в село Медковец. Когато бабата починала, Н.се преместил,
да живее и да се грижи за баща си в село Медковец. Когато Н.идвал в София,
отсядал при брат си. Свидетелката си спомня, че А. много тежко понесъл новината
за смъртта на брат му. Заявява, че от тогава се разболял от диабет. А. поел
ангажимента и разноските по погребението. Тежко понесъл случилото се.
В показанията си свидетелят Н.А.Л. /25г., син на ищеца/ сочи, че отношенията
между баща му и вуйчо му били братски. Винаги са били заедно, на село. Събирали
са се на всички празници.Свид. Л. сочи, че баща му и вуйчо
му живеели отделно, до момента, в който вуйчо му се развел. След развода той отишъл
на живее при тях за известно време и след това се преместил на село, за да се
грижи за родителите си. След като майка им починала, двамата братя поделяли
грижите за баща си. При всяка възможност прекарвали времето си на село. Късно
вечерта разбрали за инцидента. След настъпилото ПТП, ищецът ходил до разпознае
брат си. Организирали всичко около погребение. Към момента на инцидента, вуйчо му бил разведен. Баща му
няма други братя или сестри и понесъл тежко загубата.
Показанията на свидетеля Н.А.Л., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
като взема предвид, че е син на ищеца и съобразява възможната заинтересованост.
Показанията на свид.А.кредитира като непосредствени и
изходящи от незаинтересовано от изхода на спора лице.
По делото е допуснато изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. М.М., оспорена
от ищцовата страна. В него е посочен най-вероятен
механизъм на ПТП:
на 02.02.2014 г. около 20,15 ч. по второкласен
път II-15 с посока към гр. Враца, в дясната пътна лента и със скорост около 95 km/h се е движел л. а. марка „Ленд
Ровър“, модел „Дискавъри“ с
per. № *******, управляван от И. В.Х. на 36 години. В
същото време, по същата отсечка и в същата посока на разстояние около 1,00
метър вляво от десния край на пътното платно се е движел пострадалият Н.М.. И.Х.
е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, като наближавайки км
04+10° не е забелязал движещия се пешеходец и съответно не е предприел аварийно
спиране. При така създадената опасна ситуация е последвал удар между лекия
автомобил и пешеходеца, вследствие на който тялото на пострадалия е получило
ударен импулс, с който е отхвърлено до мястото, в което е открито по време на
огледа. Лекият автомобил „Ленд Ровър“
е продължил движението си напред, след което е завил надясно и се е установил в
покой в десния банкет върху заснежена повърхност.
След ПТП водачът на лекия автомобил е напуснал местопроизшествието.
Вещото лице посочва, че в резултат на произшествието пешеходецът Н.М. е
получил травми, несъвместими с живота. Вещото лице описва, че при същата
траектория на движение на лекия автомобил и движение на пешеходеца плътно
вдясно, непосредствено до натрупания сняг, не би възникнало ПТП. В момента на инициалния удар
пешеходецът се е намирал по широчина на пътното платно на около 1,00 m вляво от
дясната граница, гледано по посока на огледа. Според предоставените материали
по делото пешеходецът се е движел по посока на движение на автомобила (към гр.
Враца). При
установените траектории на движение на участниците в ПТП би следвало, че
инициалният удар е между дясната част на предна броня на автомобила и задната
част на долните крайници на пешеходеца. Като причини за
настъпване на ПТП, вещото лице е приело:
- водачът на лекия автомобил не е
предприел екстремно спиране при възникване на опасна ситуация;
- пешеходецът се е движел по пътното
платно, като не се е съобразил с наличието на приближаващи автомобили. Посочено е още, че водачът на л. а. „Ленд Ровър Дискавъри“
е имал възможност да не допусне ПТП, ако при възникване на опасната ситуация е
предприел екстремно спиране или е заобиколил
пешеходеца (в случай, че е нямало изпреварващи го автомобили).
В проведеното на
16.02.2021г. открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че не е имало
годен банкет или тротоари, защото е имало снежна покривка с височина от 40,00
см., която е заемала целия банкет и краищата на пътното платно. Крайните
ограничителни линии са били покрити със снежна покривка. Вещото лице е
определило, че пешеходецът се е движил по пътно по посоката на движение на
автомобила, като е определил посоката съобразно травмите, които са описани по
пешеходеца. Описани са основно травмите, които са в предната част на тялото, а
при такъв механизъм на удара, съответно той трябва да има травми, както в
предната част на тялото, така и в задната част на тялото. При удар отзад, както
е прието, че се е движил по пътно с лекия автомобил, тялото след удара се
отхвърля напред и вдясно, като по време на летежа на тялото, то не може да
променя своята посока. Бутайки го автомобила отзад, тялото е паднало по очи в
снега. От снимките на фотоалбума, които са приложени се вижда, че е по гръб, но
в документите и в описанието, тялото е преместено преди идването органите с цел
да се определи самоличността. Тоест след удара, в момента на установяването му
на покой, той е бил по очи. Тялото пада върху някаква растителност в резултат
на която получава и разкритата рана на корема. Има счупване в областта на таза,
който най-вероятно се е получил в резултат на удара отзад и след това тази
разкрита рана, която има в областта на корема, най-вероятно е получена при
падането върху растителност - /ниски дървета, които са били покрити със снежна
покривка/. Според експертът, от автомобила няма как да получи такава разкрита
рана. Посочва, че няма деформации по автомобила, които да предизвикат такива
разкъсвания. Тялото след произшествието е било установено по очи. При този
механизъм по време на летежа тялото не може да промени своята посока, т.е. пада
с очи напред при удар отзад. Инцидентът
е станал в тъмната част на денонощието. Видимостта на автомобила се е
подсигурявала от фарове. Осветеността на къси светлини на автомобила е около 50
м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скоростта, с която се е
движил е 106 м. На къси светлини не е имал възможност да го възприеме и да
предотврати инцидента. Вещото лице
пояснява, че се позовава на данни от приложеното наказателно производство
относно положението на тялото. Може да получи
същите фрактури, но нараняванията в областта на лицето няма как да ги е получил
при удар, ако е бил насрещно движещ се. Няма приплъзване
на тялото по предния капак на автомобила, а направо отхвърляне понеже
автомобилът е висок.
Заключението на
САТЕ изготвено от инж. М., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
По искане на
ищеца е допуснато изслушването на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено от вещи лица инж. С.Д.
и д-р В.Т.. В него е посочено, че при комплексната оценка на материалите по
делото, повредите по автомобила и вида, морфологията и анатомичната локализация
на констатираните при аутопсията на трупа на Н.М. травматични увреждания, може
да се направи извод, че в момента на първоначалния контакт между автомобила и
пострадалия, последният е бил ориентиран с гръб спрямо автомобила. Това личи от
локализацията на тежките травматични увреждания на скелета-счупването на
ребрата двустранни в задната половина на гърба, счупването с изместване на
фрагментите на гръбначния стълб в областта на седми шиен и десети гръден
прешлени, счупването с характерната деформация на тазовия пръстен, които се
наблюдават от директен удар със значителна енергия и широка площ на
контактуващия предмет или предмети. В подкрепа на твърдението е и характера на
счупването на гръдната кост и разкъсването на предната коремна стена получени
при прерязтягането на тялото в момента на удара/ в
зоната на фрактурата на гръдната кост няма констатирани контактни увреждания по
кожата/.
В обясненията си
в о.з. на 18.05.2021г., вещото лице д-р В. Т. описва, че при тези увреждания,
пешеходецът не е бил с лице към автомобила.
Заключението на
КСМАТЕ изготвено от инж. С.Д. и д-р В.Т., съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено.
Между
страните не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за лек автомобил л.а. „Ленд Ровър Дискавъри" с рег. № *******,
със срок на застрахователно покритие към датата на събитието. В самия отговор
ответникът не оспорва наличието на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния лек
автомобил и период.
Така
установените факти, сочат на следните правни изводи:
По
допустимостта: предвид
поддържаните в исковата молба твърдения предявения пряк иск е допустим.
По същество: Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената
тежест да установи настъпването на следните факти: механизъм на настъпване на процесното ПТП, взаимоотношенията на ищеца с пострадалия от
ПТП /преди неговото настъпване/ и претърпените от ищеца неимуществени вреди –
описаните в исковата молба в резултат на ПТП.
По делото е представена влязла в
сила присъда относно процесното ПТП, от която се
установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия
автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца.
С Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г.
на ОСНГТК на ВКС бе прието, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С посоченото
тълкувателно решение се прие, за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ.
1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно
решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в
случая брат/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
Изрично е посочено в мотивите на
касационния съд, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в
решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че
право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е
справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
С оглед на така изложеното, решаващият
състав намира, че в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, е да установи съществуването на изключителност в
близостта между двамата братя,
надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
От анализа на събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелят А.и свидетеля Л., съдът намира, че от тях не се
установява, връзка различаваща се извън обичайната и традиционна за българското
семейство връзка на обич и взаимна привързаност между братя. В свидетелски
показания се съдържат данни, че помежду им /ищеца и неговия загинал брат/ са
изградени добри и хармонични отношения. Установи се още, че всеки от братята,
включително починалото лице, са създали свои собствени семейства, имали са
родни деца, живели са в отделни домакинства и съответно никой от тях не е
разчитал на финансова издръжка или помощ от другия, като от тези факти може да
бъде направен извод, че разглеждания случай не попада в хипотезата на
посоченото по-горе изключение в тълкувателното решение. В конкретния случай от
събраните свидетелски показания се установява, че помежду им /ищеца и неговия
загинал брат/ са изградени добри и хармонични отношения, емоционална връзка и
привързаност. Съдът приема, че доколкото всеки от братята, включително
починалото лице, са създали свои собствени семейства, имали са родни деца,
живели са в отделни домакинства /като в различни населени места/ и съответно
никой от тях не е разчитал на финансова издръжка или помощ от другите, от тези
факти може да бъде направен извод, че разглеждания случай не попада в
хипотезата на посоченото по-горе изключение в тълкувателното решение. От
събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се установява връзка
между ищеца и починалия брат, различаваща се и извън обичайната и традиционна
за българското семейство на обич и взаимна привързаност. Т.е остана недоказано,
че е била налице много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на
ищеца с починалото лице – неговия брат, чиято загуба да е била понесена много
тежко от ищеца, засягайки сериозно неговия душевен мир, причинявайки му болки и
мъка, които надминават обичайното страдание, нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Решаващият състав, намира че ищеца, който
съгл. чл.154, ал.1 ГПК носи доказателствената тежест,
не доказва при условията на пълно и
главно доказване, че претърпените от него болки и страдания при загубата на
брат си надминават обичайното страдание, свързано със смърт на близък човек. Това
сочи на извод, за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в изключителни морални болки и страдания. Следва да се приеме, че
извън формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите
предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в
решение по т.д. № 1/2016г. Това е така, тъй като по делото не е доказано по
несъмнен начин, че ищецът е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания. С оглед на така приетото, се налага извода, че отговорността на
ответното дружество за обезщетяване на претендираните
от ищеца неимуществени вреди от загубата на неговия брат не следва да бъде
ангажирана.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има
ответника, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
В представения на лист 132 от делото списък на
разноските по чл. 80 ГПК, пълномощникът на ответното дружество, претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева без ДДС и 200 лева депозит за
експертизи. Съдът констатира, че по делото на лист 38 от делото е представен
договор за права защита и съдействие, съгласно който страните договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева без вкл. ДДС, като е
посочено, че сумата е платена в брой. Съдът намира за основателно въведеното от
пълномощника на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското
възнаграждение претендираното от ответника. При
отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и нормативно
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 2 030 лева, а в случая се претендира
2 500 лева. С оглед изложеното, ищецът следва да заплати на ответника разноски
в общ размер на 2 636 лева, от които 2 436 лева адв.
възнаграждение с вкл. ДДС и 200 лева – депозит за АТЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО,
I- 7 състав:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.Л.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 10 – чрез адвокат П.К. срещу З. „Б.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП настъпило 02.02.2014г., при което е
причинена смъртта на неговия брат – Н.Л.М., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 02.02.2014г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА
А.Л.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – чрез адвокат П.К. да заплати на З. „Б.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2
636 лева разноски пред СГС.
Решението е постановено при участие на И. В.Х., като трето лице помагач на ответното З. „Б.И.“.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: