Решение по дело №6918/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260606
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330206918
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер  260606                                21.07.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесети януари                               двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     6918  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № КГ-2353/10.11.2020г. на Председателя на ДАМТН, с което на „Лайт газ“, ЕИК *********, адрес гр.П., ул.”П”№*  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 / петдесет хиляди/ лв. за нарушение по чл.47, ал.4, вр с чл.47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ. Със същото са възложени и направени по делото разноски в размер на 125лв.

          Дружеството жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.

          Въззиваемата страна – ДАМТН - София, редовно призована не изпраща представител.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в срок, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 27.05.2020г. била извършена проверка от служители на ДАМТН в бензиностанция стопанисвана от дружеството жалбоподател, находяща се в с.Б., обл.П. на ул.“П.“№*. От бензиноколока №1 била взета проба от гориво – бензин А95Н, за което бил съставен и съответен протокол. Самото гориво било доставено от „Лукойл България“ ЕООД и надлежно придружено с декларация за съответствие № 0154/08.05.2020г. След изпитване на пробата обаче в лаборатория в гр.София се установило, че горивото не съответства на показателя за съдържание на биогориво. Нормата за същото е 9 обемни %, а горивото било с резултат от изпитването 8.37 %. Недоволно от резултата дружеството жалбоподател поискало повторно изследване, поради което била извършена арбитражна проба, този път в друга лаборатория. Била изготвена Експертиза № Еа-020/03.08.2020г., съгласно която горивото отново не съответства на показателя за съдържание на биогориво. Това изследване определило съдържанието пак като 8.57 %. Съгласно критериите за прецизност на използвания метод, всеки резултат под 8.67% сочи на несъответствие на горивото с нормативните изисквания по чл.7 НЕКТГУРНТК. При това положение срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН №А-254/07.08.2020г. от свид.Е. С. С.. Въз основа на посочения АУАН било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Е.С.С., Н.И. М. и частично от тези на свид.Г. И. м. - разпитани пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се изтъкват процесуални нарушения в хода на администартивнонаказателното производство. Тези възражения са неоснователни според настоящата инстанция. На първо място не е вярно твърдението, че лицето взело пробата от гориво не било компетентно за това. М. заедно С. като длъжностни лица в ДАМТН имат задължението именно да вземат проби, които след това да бъдат изпитани в лаборатория, с оглед качеството на горивото в проверявания обект. На следващо място не е основателно възражението, че самото вземане на пробата било в нарушение на установения ред. Това твърди само свид.М., който обаче е зависим от жалбоподателя поради факта, че е негов служител. М. и С. от своя страна изрично посочиха, че са съхранявали пробите с гориво в охладителни чанти, и пак така са превозени до издаването им за изследване. С това според настоящия състав са взети необходимите мерки за получаване на достоверни резултати от изследването. В този смисъл установеното по делото сочи, че именно на 27.05.2020г. дружеството е предлагало гориво с несъответстващ показател на съдържание на биогориво. На следващо място действително възможно е поради добавяне на горива от различни партиди да се е достигнало до горния резултат. Възможно е това да е станало при самото транспортиране на горивото, както и по различни други причини. Това обаче е без значение за съставомерността на нарушението, поради което е и без значение искането за назначаване на допълнителна експертиза, която да посочи наличието на такива възможности. Задължение на жалбоподателя е да предлага на клиентите си гориво съобразно нормативните изисквания и в този смисъл негова е грижата как да постигне този резултат. Като не се е съобразил с горното „Лайт газ“ООД е извършил вмененото му нарушение , защото безспорно се установи , че на процесното време и място е предлагало гориво, което не съответства на показателите за качество, а именно съдържание на биогориво. Следва да се има предвид, че отговорността е безвиновна с оглед субекта на нарушението – юридическо лице. В този смисъл е без значение как точно се е стигнало да нарушение качеството на горивото, тъй като „Лайт газ“ в конкретния казус е отговорно за неговото разпространение в стопанисван от него обект. Чл. 47, ал.4 ЗЕВИ сочи, че крайните разпространители следва да предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 от същата норма в срок до два месеца след изтичането на съответния срок. Последната точка пък сочи, че  от 1 март 2019 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, трябва да съдържа минимум 9 процента обемни. Не е основателна и критиката към вече извършените изследвания на горивото. Спазена е процедурата, включително чрез изследване на арбитражната проба като е даден отговор на всички значими въпроси, включително съдържанието на етери.

На следващо място правилно наказващия орган е приложил и санкционната норма на чл.67, ал.3 ЗЕВИ, според която се наказва с имуществена санкция в размер на 50 000 лв юридическо лице, което извърши нарушението по чл.47, ал.4 ЗЕВИ. В случая санкцията е в абсолютно определен размер и допълнителна индивидуализация не е допустима.

Не е налице и хипотезата на чл.28 б.а ЗАНН като е осъществен състав на административно нарушение,  който не изисква да са настъпили някакви резултатни вредни последици. Достатъчно е поставянето в опасност на неопределим брой потребители. Настоящия случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид.

При извършената служебна проверка не се откриха нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили процесното НП. Ето защо същото следва да се потвърди. Правилно са възложени с процесното НП в тежест на жалбоподателя и разноски за изпитване на горивото в размер на 125лв.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2353/10.11.2020г. на Председателя на ДАМТН, издадено срещу „Лайт газ“, ЕИК *********, адрес гр.П., ул.”П.”№*. 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

Секретар: К.Ч.