О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260021 11.08.2020
г град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, на единадесети август, две хиляди
и двадесета година в закрито съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 1343 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „СКУБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление с. Лозен, община Столична, магистрала „Тракия“, 5-ти
километър, местност „Крива река“, представлявано от управителя Антон Симов чрез
адв. Антони Аврамов САК със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 7,
ет. 2, офис 4 против разпореждане № 724/16.03.2020г., издадено по ч.гр.д. №
243/2020г. на описа на РС Несебър, с което РС е отхвърлил заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против „СЪНИ
ТРАНС“ЕООД, ЕИК: ********* за сумата от 84 236.33 лв. (осемдесет и четири
хиляди двеста тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят
счита разпореждането за неправилно и моли да бъде отменено. Сочи, че неправилно
съдът е приел, че е сезиран с един иск, чиято цена възлизала на повече от 25000
лева. Касаело се за отделни парични вземания по 25 бр. данъчни фактури, които
били доказателство за възникнали търговски продажби по 25 броя неформални
договора за търговска продажба. Били налице обективно кумулативно съединени
искове, като цената на всеки иск била под 25000 лева, поради което били
подсъдни на Районен съд. Намира, че РС неправилно не е взел предвид цената на
всеки иск и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли да се има предвид, че издаването на
заповед за изпълнение е отказано поради липса на родова компетентност на съда,
т.е. на процесуално основание, поради което държавната такса е дължима в размер
на 15 лева, а не съобразно интереса като се позовава на съдебна практика.
Препис
от обжалваното разпореждане е връчен на заявителя на 20.05.2020г. като частната
жалба е постъпила с пощенско клеймо от 27.05.2020г., поради което същата се
явява допустима - подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалбата
не е бил връчен на ответната страна.
С
разпореждане № 2581 от 18.06.2020 г. Бургаският окръжен съд е оставил без
движение настоящото производство като е указал на частния жалбоподател, че
следва да довнесе държавна такса в размер на 375 лева, определена с оглед
твърденията, че са предявени 25 отделни претенции за вземания на парични суми.
С молба вх. № 11929/15.07.2017 г. е представено платежно нареждане за довнесена
държавна такса в изпълнение на дадените указания.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и след като се
запозна с материалите по делото и в частност със съдържането на подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК, както и като съобрази относимите законови
разпоредби, намира частната жалба за основателна по следните съображения.
Районен съд Несебър е бил
сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „Скуба България“ ЕООД, ЕИК ********* против „Съни транс“ ЕООД, ЕИК
*********, с което се иска присъждане на вземане в общ размер от 84236.33 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на сумата. В т. 9, б. „в“ от заявлението е уточнено, че
претендираното вземане представлява сбор от вземания по 25 отделни данъчни
фактури, изброени и конкретизирани всяка една с номер и дата на издаване. В т.
12 от заявлението, озаглавена като „обстоятелства от които произтича вземането“
изрично заявителят е посочил, че в периода между 31.07.2019 г. и 30.01.2020 г.
между заявителя, като продавач и ответника по заявлението, като купувач, са
били сключени двадесет и пет броя неформални договори за покупко –продажба на
стоки. Посочено е, че за дължимата продажна цена на закупуваните стоки е била
издавана съответна данъчна фактура, в която освен дължимата сума, бил посочен и
падежа за плащане. С заявлението е направено искане за присъждане и на
разноските в заповедното производство, а именно държавна такса в размер на
1926.03 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лева. Представени са
пълномощно, фактура за претендираното адвокатско възнаграждение и доказателства
за плащане на сумите, претендирани като разноски.
Несебърският районен
съд, в хода на проверката по чл. 411 от ГПК е приел, че подаденото заявление е
неоснователно, тъй като по заповед за изпълнение по чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК
може да се иска реализиране на парични задължения само, когато искът е подсъден
на районен съд. За присъждане на сума в размер над 25 000 лева,
заповедното производство било неприложимо. На това основание е издал
обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил заявлението на „Скуба България“
ЕООД, като е приел, че същото е за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за едно вземане в общ размер на 84236.33 лв.
Разпоредбата на чл. 410,
ал. 1 т. 1 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение може да се издаде за
вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд. Основната
родова подсъдност на гражданските дела е тази на районен съд като първа
инстанция, като отклоненията от това общо правило са уредени в чл. 104 от ГПК,
в която изчерпателно са посочени делата, подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция. Изводимо от нормата на чл. 104 т. 4 ГПК е правилото, че иск по
граждански и търговски дела с цена под 25 000 лева е подсъден на районен
съд, и обратно при цена на иска над 25 000 лева, спорът е родово подсъден
на окръжен съд като първа инстанция.
Обективното
съединяване на исковете е предвидено в нормата на чл. 210 от ГПК, като същото е
допустимо и в заповедното производство. Условие за едновременно разглеждане на
всички обективно съединени искове в едно производство е същите да са подсъдни на един и същ съд и да подлежат на
разглеждане в едно и също производство.
Решаващия
за изхода по настоящото дело въпрос се състои в това дали в случая със
заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени отделни вземания, всяко едно от
които е предмет на самостоятелно обективно съединен иск, с цена под 25 000
лева, или напротив се касае за едно вземане, произтичащо от едно
правоотношение, искът за който е един, с обща цена от 84236.33 лева. За да
извърши тази преценка и да формира извод, че в случая се касае до 25 отделни
вземания, всяко едно от които е предмет на отделен обективно съединен иск,
въззивния съд изходи от съдържанието на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК.
В същото заявителят изрично е посочил, че всяко едно от вземанията, произхожда
от отделен договор за продажба. При липса на твърдения в заявлението, че
претендираното вземане произтича от едно единствено правоотношение,
представляващ общ правопораждащ факт
на вземанията по отделните фактури, изводът на районния съд, че се касае до
един иск, с предмет едно вземане с размер над 25 000 лева се явява
необоснован. Този извод не се променя от обстоятелството, че в т. 9а от
заявлението паричното вземане е посочено в размер, равняващ се на сбора на
отделните вземания, тъй като от изложените обстоятелства става ясно, че се
касае до отделни търговски продажби, всяка една от която представлява
самостоятелно правоотношение. При констатирано несъответствие между изложените
обстоятелства и заявеното искане, районния съд е могъл да приложи и
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 т. 1 от ГПК като даде съответни указания на
заявителя да отстрани констатираните нередовности в подаденото заявление. Към
настоящия момент необходимостта от подобно уточнение е отпаднала, доколкото и в
частната жалба с категоричност е заявено, че претендираните вземания произтичат
от 25 отделни неформални договори за продажба, поради което всеки един от
обективно съединените искове, с които е сезиран районния съд е на стойност под
25 000 лева.
Поради изложеното по –
горе и поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да се отмени, като
вместо това да се постанови издаването на заповед за изпълнение за
претендираните суми.
По аргумент от т. 8 от
ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК
настоящото определение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
724/16.03.2020г., издадено по ч.гр.д. № 243/2020г. на описа на РС Несебър, с
което РС е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против „СЪНИ ТРАНС“ЕООД, ЕИК: ********* за сумата от
84 236.33 лв. (осемдесет и четири хиляди двеста тридесет и шест лева и тридесет
и три стотинки), ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на СКУБА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Лозен, община Столична,
магистрала „Тракия“, 5-ти километър, местност „Крива река“, представлявано от
управителя Антон Симов за
заплащане на сумите, както следва:
сума в размер на
1 514.76 лв. - по фактура № 20027707 от 31.7.2019 г.;
сума в размер на
217.10 лв.- по фактура № 70014926 от 21.8.2019 г. ;
сума в размер на
16 645.79 лв.- по фактура № 20027961 от 30.8.2019 г.;
сума в размер на
339.12 лв.- по фактура № 20027998 от 31.8.2019г.;
сума в размер на 69.50 лв.- по
фактура №40024396 от 24.9.2019г.;
сума в размер на 228.46 лв.-по
фактура №70015400 от 25.9.2019г.;
сума в размер на 520.92 лв.- по
фактура №70015487 от 30.9.2019г.;
сума в размер на 31.19 лв.- по
фактура №20028156 от 30.9.2019г.;
сума в размер на
11 468.97 лв.- по фактура №20028194 от 30.9.2019г.;
сума в размер на 10 422.84 лв.-по
фактура №20028270 от 12.10.2019г.;
сума в размер на
47.07 лв.- по фактура №70015756 от 17.10.2019г. ;
сума в размер на
7 346.90 лв.- по фактура №20028323 от 18.10.2019г.;
сума в размер на
295.04 лв.- по фактура №70015890 от 28.10.2019г.;
сума в размер на
3 421.61 лв.- по фактура № 20029369 от 28.10.2019г.;
сума в размер на
1 016.94 лв.- по фактура №20028437 от 31.10.2019г. ;
сума в размер на
1 958.10 лв. - по фактура №20028517 от 8.11.2019г.;
сума в размер на
4 350.36 лв.- по фактура №20028566 от 14.11.2019г.;
сума в размер на
8 232.88 лв.- по фактура №20028744 от 29.11.2019г.;
сума в размер на 59.79 лв.- по
фактура №70016624 от 11.12.2019г.;
сума в размер на
3 883.73лв.- по фактура №20028865 от 11.12.2019г. ;
сума в размер на
3 066.46 лв.-по фактура №20029016 от 31.12.2019г.;
сума в размер на
3 890.13 лв.-по фактура №20029115 от 14.01.2020г.;
сума в размер на
71.05 лв.- по фактура №20029232 от
30.01.2020г. ;
сума в размер на 39.16 лв.- по
фактура №70017188 от 30.01.2020г.;
сума в размер на 5 198.46 лв.- по
фактура № 20029230 от 30.01.2020г., ведно със законната лихва върху отделните
главници за периода от датата на подаване на заявлението в съда до пълното
изплащане на дължимите суми и ведно с направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 1926.03 лв. (хиляда деветстотин двадесет и шест лева
и три стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лв. (пет хиляди и
четиристотин лева).
Връща
делото на Районен съд Несебър за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.