РЕШЕНИЕ
№ 985
гр. Русе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520105890 по описа за 2023 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че С. С. С. е абонат на
дружеството с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен №**********, в гр.Русе, ж.к.“"Ч"“, бл......, вх......., ет........ В
тази връзка сочи, че на 08.03.2021г. ответникът подал заявление №5690511 за продажба на
ел.енергия при Общи условия.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според
разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в
забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 671.90 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2023г. – 28.04.2023г.; 24.40
1
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 20.07.2023г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №1951/03.08.2023г., издадена по ЧГД №4057/2023г. по
описа на РРС срещу С. С. С.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. С. С.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258 сумите: 671.90 лева – главница за консумирана ел.енергия по
фактури, издадени в периода 28.02.2023г. – 28.04.2023г.; 24.40 лева – мораторна лихва, за
периода от падежа на всяко задължение до 20.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.08.2023г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1951/03.08.2023г., издадена на по ЧГД №4057/2023г.
по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.А. К. – особен представител на ответникът С. С. С. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
Съгласно извлечение от сметка по партида с клиентски №**********, абонатен
№********** за обект в гр.Русе, ж.к.“"Ч"“, бл.........., вх........., ет.............., към 20.07.2023г.,
задължението на клиента (ответник в настоящото производство) възлиза на 671.90 лева –
главница, по фактури, издадени в периода 28.02.2023г. – 28.04.2023г.
Електроразпределителното дружество е представило: фактурите, издадени в
процесния период, с които установява задължението на потребителя и отчетите на
инкасатора за исковия период.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №4057/2023г. и се снабдил със заповед №1951/03.08.2023г. за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу С. С. С., ЕГН ********** за сумите: 671.90 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2023г. –
28.04.2023г.; 24.40 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023г. до
окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
2
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 671.90 лева
– главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2023г. –
28.04.2023г.; 24.40 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1951/03.08.2023г., издадена на по ЧГД №4057/2023г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство частно гражданско дело №4057/2023г.
по описа на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа,
регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо
действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща
сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби"
АД".
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за
битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
3
директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.
С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване
разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на
цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота,
съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о.,
ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Не се спори, че ответникът е ползвател на имот в гр.Русе, ж.к.“"Ч"“, бл............,
вх..............., ет................ В тази връзка съдът съобрази искане, депозирано от С. С. през м.май
2023г., за разсрочено плащане дължимата на електроразпределителното дружество сума за
консумираната в жилището ел.енергия. От съществено значение е и факта, че С. С. е заявил
посочения адрес като постоянен и настоящ. Следователно същият е клиент на ищцовото
дружество, титуляр по партида на обекта. Претенцията не е оспорена по размер и е за цена
на доставена от ищеца електроенергия, за периода през който ответникът е обитавал обекта.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 75 лева - по ЧГД №4057/2023г. по описа на РРС и 475 лева – възнаграждения за
процесуално представителство и заплатена държавна такса по гражданско дело
№5890/2023г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че С. С. С., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ж.к.“"Ч"“, бл............., вх......, ет............дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 671.90
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2023г. –
28.04.2023г.; 24.40 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
20.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2023г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
4
№1951/03.08.2023г., издадена на по ЧГД №4057/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №4057/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 475 лева – разноски по ГД №5890/2023г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5