№ 14599
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110129139 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника му адв. М. Д., АК – София, със
съдебен адрес в гр. София, ул. „Дунав“ № 1, ет. 2, ап. 3, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и против „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к.
„Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от П.Д..
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4842389 от 05.07.2023 г., съгласно
който на ищеца е отпуснат заем в размер на 3 000 лв., която Т. Б. се е задължил да върне на
22 вноски при ГПР от 34,97 % и ГЛП от 30 %. На основание чл. 4 от договора за паричен
заем, между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4842389 от 05.07.2023 г., по който Т. Б. се е задължил да заплати възнаграждение
в размер на 1 175,02 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен заем – по 53,41
лв. на всяка вноска. По договора за паричен заем ищецът е извършвал плащания.
В исковата молба се излагат подробни доводи, че договорът за паричен заем и
договора за поръчителство, са нищожни като противоречаващи на императивни правни
норми и съдържащ неравноправни клаузи.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Т. Б. обосновава
правния интерес от предявяването на обективно съединени искове за прогласяване на
нищожността на договор за паричен заем № 4842389 от 05.07.2023 г., а при условията на
евентуалност на клаузата на чл. 4 от този договор и на договор за предоставяне на гаранция
№ 4842389 от 05.07.2023 г., а при условията на евентуалност – на клаузата на чл. 3 ал. 1 от
този договор.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
1
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на иеца
депозира писмено становище, с което поддържа предявения иск и направените
доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците представят отговори на исковата молба, с които
оспорват исковете.
Ответниците оспорват исковете като неоснователени. Поддържат, че ЗПК се прилага
единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/
гаранция. Поддържат, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване
на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за
поръчителство. Оспорват свързаността между двете ответни дружества да има отношение
към предмета на спора. Поддържат, че процесният договор за обезпечение е напълно
валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и
принципа за справедливост. Оспорват престациите по договора да са явно нееквивалентни,
тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си
имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
Ответниците не ангажират доказателства.
В съдебно заседание ответниците не изпращат законен или договорен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1,
предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за
уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. II и III
ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричен заем № 4842389 от 05.07.2023 г., съгласно който на ищеца е
отпуснат заем в размер на 3 000 лв., както и че на основание чл. 4 от договора за паричен
заем, между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4842389 от 05.07.2023 г., по който Т. Б. се е задължил да заплати възнаграждение
в размер на 1 175,02 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен заем – по 53,41
лв. на всяка вноска..
От представения Договор за паричен заем № 4842389 от 05.07.2023 г. е видно, че
между ищеца Т. Б., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 3 000 лева, която
ищецът се е задължил да върне на двадесет и две равни вноски в размер 199 лв. всяка,
заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 30 % и
годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 34,97 %. В чл. 4 от договора
е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване
на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:
1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер-
2
заемодателя, за сумата по чл. т. 7 от договора със срок на валидност- 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На 05.07.2023 г. между ищеца и втория ответник е сключен договор за поръчителство
№ 4842389, в изпълнение на задължението по чл. 4 от Договора за паричен заем. Въз основа
на договора за поръчителство ищецът се е задължила да заплати на ответника
възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по кредита.
Съгласно уговореното в договора за поръчителство възнаграждението следвало да бъде
заплащано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено от
ответника да събира в тяхна полза сумите по договора.
Съгласно представените справки за извършени плащания по договора за кредит и
договора за гаранция, както и приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че размерът на
начислените вноски за поръчителство са в общ размер на 1 175,02 лв., които ищецът следва
да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, овластено от ответника да събира за негова
сметка вземанията, възникнали от договора за поръчителство. Установява се, че
действителният размер на ГПР е 520,32 %, като за изчисляването му са взети предвид
размера на отпуснатия кредит, възнаградителната лихва и възнаграждението за
поръчителство.
Съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС,
ОСГТК, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск
по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни
клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по
посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в
т.ч. и когато страна по същата е потребител. Следва също така да се посочи, че когато са
предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не
зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че
съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е
нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на
относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа
първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия-
противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
/Така решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др./
Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния
договор за предоставяне на гаранция съдът приема, че следва първо да разгледа иска на
заявеното главно основание- нищожност поради заобикаляне със същия на императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на
ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на
ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно страната по договора за гаранция е
дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема,
че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът
съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на
гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един
към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен
план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява
3
ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо
от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има
качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника да се поддържа,
че сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим на
този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да
бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението,
което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит,
доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на
задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по
договора за кредит. Поради тази причина преценката относно действителността на
процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит,
изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на
наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно
съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка
уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се
приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да
осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 34,97 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно- възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което по мнение на настоящия
състав на съда се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което формално и
юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че за да
бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант.
4
Начинът, по който е предвидено да се отпуска кредитът- възможните предвидени
обезпечения в клаузата на чл. 4 от договора за кредит, създава значително неравновесие в
правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика
лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Прави впечатление,
че също така задължението на потребителя да осигури на кредитора обезпечение е
изпълнимо след сключването на договора за кредит, но фактически договорите с
потребителя са сключени едновременно. Безспорно кредитополучателят е икономически по-
слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от
кредитодателя лице. Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да създаде за
потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързано с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън
договорната лихва и все на кредитодателя, който е овластен да получава и двете плащания.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта
на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства - създаване от
кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество, което да генерира
печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона- чл. 10, ал. 2 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния
план- неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които е включено
задължението за заплащане на възнаграждение на гаранта, което обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения с договора за кредит ГПР- 39,99 %, въпреки че е
включено в общия дълг съгласно обединения погасителен план. Този начин на оповестяване
на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като разход,
неразривно свързан с договора за кредит, то действителният ГПР е в размер на 520,32 %, по
данни от ССчЕ, т.е. със значително по-висок размер над императивно регламентирания такъв
в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на изложеното дотук, съдът приема, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, поради заобикаляне на императивни норми на закона-
с привидно позволени от закона средства се постига забранен резултат- сумата, която се
претендира по процесния договор за поръчителство него не е включена в ГПР, посочен в
договора за кредит, като при включване на възнаграждението по същия, действителният
ГПР по договора за кредит надхвърля поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
нищожността на клаузата, предвиждаща възнаграждение в полза на ответника за поетото
задължение да сключи договор за поръчителство, обуславя нищожността на целия договор за
паричен заем, тъй като при липса на друга стопанска цел за ответника не може да се приеме,
че същият би бил сключен безвъзмездно и без липса на заплащане. Самото поемане на
поръчителството по договор, сключен с кредитора, не изисква непременно сключване на
договор с длъжника, поради което и типичната цел на процесния договор е печалба от
ответника. Следователно и договорът за поръчителство е недействителен в цялост.
Предвид всичко изложено следва да се обоснове извода, че предявените искове за
5
недействителност на договора за паричен заем и на договора за поръчителство са
основателни и доказани изцяло на главното заявено основание- нищожност на договора
поради заобикаляне посредством същия на императивни норми на закона- чл. 19, ал. 4 и чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност,
поради което не дължи произнасяне по същите.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е сторил разноски общо в размер на 578,12 лв. за
държавна такса и депозит за вещо лице, които следва да му се присъдят. Пълномощникът на
ищеца - адвокат М. Д. Д., претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съдът констатира, че по делото не е представен договор
за оказване на безплатни правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
пълномощника му, поради което не следва на адвокат М. Д. да бъде присъждането
възнаграждение за преодставена безплатна адвокатска помощ.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По исковете, предявени от Т. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и
против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от П.Д.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26 ал. 1, предл. II ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК на договор за паричен заем № 4842389 от 05.07.2023 г. и договор за предоставяне на
гаранция № 4842389 от 05.07.2023 г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, представлявано от П.Д. да заплатят разделно и по равно на Т. А. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ... сумата от 578,12 лв. (петстотин седемдесет и осем лева и
дванадесет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащането на
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат М. Д. Д. за присъждане на адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано то датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6