РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1187
гр. Пловдив, 11 юни
2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и първата година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В ЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря М.Г. и прокурора ДАНИЕЛА С.А, като разгледа докладваното от съдия В.
ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 953 от 2021 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от В.Д.П., ЕГН **********,***, против решение № 260225/ 12.02.2021
г., постановено по а.н.д. 7796/2020 по
описа на Пловдивски районен съд, ХХIV наказателен състав, с което е изменено наказателно
постановление № 20-0333-000321 от 09.04.2020г., издадено от началник РУ
Стамболийски към ОД МВР – гр.Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП. на касатора е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, като същото
е изменено в частта на наложената глоба на 200 лева.
Недоволен от решението е останал касационният
жалбоподател, който оспорва решението на районния съд. В жалбата са изложени доводи, че не е доказано
нарушението, описано в АУАН. Твърди, че не била доказана компетентността на
органа, издал АУАН поименно. Счита, че нормата на чл.140, ал.1 ЗДвП има
бланкетен характер и непосочването на друг нормативен акт било съществено
нарушение. Моли да се отмени решението както и наказателното постановление изцяло.
Ответникът по
касацията –РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли същата да бъде оставена
без уважение.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
След преценка на събраните доказателства съдът е
приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред
съда доказателства, извършеното от П. нарушение е безспорно установено. Съдът
подробно е обсъдил всички направени в жалбата пред него възражения, като е
приел, че се установява по безспорен начин, че с действията си соченото за
нарушител лице е осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото
му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в АУАН, на посоченото в АУАН място, извършено ли е от лицето, срещу
което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока
районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и
гласни доказателства. От тях е безспорно е установено, че твърдяното нарушение,
описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от П..
Не се споделят направените с касационната жалба
твърдения относно обстоятелството, че в производството пред ПРС са останали неизяснени
спорни по делото факти, нито че същите са били интерпретирани от първостепенния
съд неправилно.
Не се споделят и възраженията относно
компетентността на актосъставителя за съставя АУАН по ЗДвП.В тази връзка от
съда са били събрани надлежни доказателства както за това каква длъжност
изпълнява актосъставителя С., а освен това по предходното дело е приложено
заверено копие на заповедта на министъра
на вътрешните работи, по силата на която звената и длъжностите, които могат да
осъществяват контрол по ЗДвП, да издават фишове и АУАН за установените
административни нарушения.
Не се споделят и изложените твърдения за допуснати
процесуални нарушения при издаване на НП и АУАН. Правилна АНО е посочил като
нарушена нормата на чл.140, ал. 1 от ЗДвП, съответно нарушението правилно е
било подведено под състава на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Констатира се, че на
водача с решението е наложено минималното за този вид нарушения наказание.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260225/
12.02.2021 г., постановено по а.н.д. 7796/2020
по описа на Пловдивски районен съд, ХХIV наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.