Решение по дело №13256/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1474
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Галя Митова
Дело: 20211100513256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1474
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова

Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100513256 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по жалба на ипотекарния длъжник “М.“АД, ЕИК ******* с вх. №
10839/21.09.2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.Б., подадена срещу
Разпределение от 17.09.2021 г., изготвено по реда на чл. 460 ГПК, по изпълнително дело
№ 20208500400320 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд.
В жалбата се поддържа, че при изготвяне на обжалваното Разпределение ЧСИ е
признал вземания и е нарушил поредността на погасяване, установена с чл. 136 ЗЗД. Сочи се
несъобразяване с постановките на т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Релевират се доводи, че в разпределението не
било посочено, че се изготвя на основание чл. 461 ГПК, че не е индвивидуализиран
собственика на процесните недвижими имоти, както и че не съдържа данни, че се прихваща
вземане на взискателя. Според оплакванията в жалбата по изпълнителното дело нямало
доказателства, че взискателят е внесъл авансово таксите и разноските от първи ред, а
преценката на ЧСИ за това кои са “необходими“ разноски била неправилна. Поддържа се,
че вземанията, за които е заделена сума за погасяване, не са индивидуализирани, като
нямало и яснота сумата, посочена като “неолихвяема сума за разноски по производството от
60 150.00 лева“ с каква привилегия се ползва. Искането е да се отмени обжалваното
разпределение.
Взискателят “П.И.Б.“АД е подал възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК извън срока.
Присъединеният по право взискател ТД на НАП – София, не е взел становище по
жалбата на “М.“АД.
Длъжниците “С.С.И.Б.“ЕООД, “Т.“ АД и “Т.“ЕАД, не са взели становище по
1
жалбата на “М.“АД.
ЧСИ А.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които излага становище за нейната недопустимост, предвид, че изхожда от
ипотекарния длъжник, а при условията на евентуалност – излага мотиви за неоснователност
на така подадената жалба.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност, материалите
по изпълнителното дело и обсъди доводите на страните, съотнесени към релевантния закон,
и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, от
легитимирано да обжалва лице (съгласно задължителните указания на горестоящия съд,
-ти
дадени с Определение № 2995 от 24.11.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3119/2022 г. на САС, 11
търговски състав), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
изпълнител.
От изпратените на Софийския градски съд по компетентност материали по
изпълнително дело № 20208500400320 по описа на ЧСИ А.Б. – общо 2 тома, се установи
следното:
Взискател по изпълнителното дело е “П.И.Б.“АД (“ПИБ“АД/, ЕИК *******, която се
легитимира като кредитор на солидарно отговорните длъжници “С.С.И.Б.“ЕООД, ЕИК
*******; “Т. ЕАД, ЕИК ******* и “Т.“ АД, ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист
-ти
от 12.10.2020 г., издаден по гр. дело № 42974/2020 г. на СРС, 125 състав, за следните
суми: 3 000 000.00 лева – за главница по договор за банков кредит от 30.10.2014 г.,
претендирана като частично вземане, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2020 г. до
окончателното плащане на вземането и 60 150.00 лева разноски по заповедното дело.
С молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани и разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лева, а като способ на изпълнение е сочена
публична продан на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, собственост на
жалбоподателя “М.“АД. По делото качеството му на ипотекарен длъжник на продадените на
публична продан имоти не е спорно, а се установява и от Нотариален акт за покупко –
продажба № 114, том III, рег. № 9051, дело № 375 от 24.10.2017 г. на нотариус Г.Г., рег. №
637 на НК, с район на действие Софийски районен съд.
Не се спори, че подробно описаните в Нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижим имот № 11, том II, рег. № 5925, дело № 133/2014 г., вписан в СВ – гр. София, вх.
рег. № 61152/26.11.2014 г., акт № 63, том XXIII, дело 46404, поземлен имот с
идентификационен номер 68134.2045.2658 с площ 3 291 кв. м., ведно с изградените в него
сгради: 6 броя еднофамилни жилищни сгради в сграда – пропуск със следните
идентификационни номера: 68134.2045.2658.1; 68134.2045.2658.2; 68134.2045.2658.3;
68134.2045.2658.4; 68134.2045.2658.5; 68134.2045.2658.6; 68134.2045.2658.7., са изнесени и
продадени на публична продан, проведена в периода 19.07.2021 г. – 19.08.2021 г. За купувач
е обявен взискателят “ПИБ“АД за сумата от 2 433 787.00 лева без ДДС (протокол от
20.08.2021 г.).
Постъпило е Удостоверение, вх. № 10614/16.09.2021 г. от ТД на НАП – София, видно
от което длъжникът “С.С.И.Б.“ЕООД има задължение по наказателно постановление в
размер на 200.00 лева, като не е започнало принудително изпълнение за събиране на това
вземане и не са налагани обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството -
длъжник.
С обжалваното Разпределение от 17.09.2021 г., изготвено на основание чл. 460 ГПК,
ЧСИ Б. е изброил вземанията, предявени до изготвяне на разпределението, както следва: 1.
Вземания на взискателя и ипотекарен кредитор “П.И.Б.“АД в размер на 3 000 000.00 лева
главница; 314 791.23 лева законна лихва, за периода от 04.09.2020 г.; неолихвяема сума за
2
разноски в размер на 60 150.00 лева; неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение
от 150.00 лева; 2. Вземания на присъединен взискател като хирографарен кредитор по
реда на чл. 456 ГПКняма по делото; 3. Вземания на НАП по горепосоченото
удостоверение – 200.00 лева; 4. Вземания за данъци и такси за имотите няма, съгласно
писмо на Столична община, Дирекция “Общински приходи“ и 5. Вземания за такси и
разноски по изпълнителното дело – по т. 26 ТТРЗЧСИ – пропорционална такса в размер
на 61 197.00 лева, съразмерно на сумата, за която взискателят е обявен за купувач; такса за
образуване на изпълнително дело – 24.00 лева с ДДС, заплатена от “ПИБ“АД; такса по т. 5
ТТРЗЧСИ – за връчване на покани за доброволно изпълнение в размер на 72.00 лева с ДДС,
заплатена от “ПИБ“АД; такса по т. 10 ТТРЗЧСИ – за вписване на възбрана в размер на 18.00
лева с ДДС, заплатена от “ПИБ“АД; такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне на
разпределение (5 бр. по 36.00 лева) общо 180.00 лева; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за оценка от
вещо лице, платена от взискателя “ПИБ“АД – 1 500.00 лева и 200.00 лева за актуализация на
оценката; такса по т. 20 ТТРЗЧСИ, платена от взискателя “ПИБ“АД в размер на 56 347.91
лева и такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 1 500.00 лева за изготвяне на повторна оценка от
вещото лице, платена от “М.“АД.
Поредността на вземанията, подлежащи на погасяване със сумата, за която
взискателят “ПИБ“АД е придобил имотите – 2 433 787.00 лева, е следната: вземания по т.
1 – Разноски в хода на изпълнителното производство, съобразно с чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
– такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 4 849.09 лева с ДДС – за довнасяне, след приспадане
на таксата за опис от пропорционалната такса от 61 197.00 лева; Вземания, обезпечени с
ипотека в полза на “ПИБ“АД – заплатени авансови прости такси в размер на 114.00 лева –
пълно погасяване; такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за оценка от вещо лице, платена от взискателя
“ПИБ“АД – 1 500.00 лева и 200.00 лева за актуализация на оценката – пълно погасяване;
такса по т. 20 ТТРЗЧСИ – опис 56 347.91 лева – пълно погасяване; такса по т. 26 ТТРЗЧСИ –
4 849.09 лева – частично погасяване; юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лева – пълно
погасяване; неолихвяема сума за разноски по производството – 60 150 лева – пълно
погасяване; законната лихва върху главницата от 04.09.2020 г. – 314 791.23 лева – пълно
погасяване и главница 1 995 684.77 лева – частично погасяване. За НАП – 0.00 лева и за
Столична община – 0.00 лева. Остатъчно дължима сума към взискателя “ПИБ“АД -
1 004 315.23 лева, представляваща остатъчна главница ведно със законната лихва, считано от
17.09.2021 г. Взискателят ПИБ“АД следва да внесе сумата от 4 849.09 лева – такса по т. 26
ТТРЗЧСИ и ДДС в размер на 20% върху продажната цена – 486 757.40 лева.
Предвид тази фактическа установеност и съобразно наведените от жалбоподателя
оплаквания, настоящият състав на съда намира, че подадената срещу Разпределение от
17.09.2021 г., жалба е неоснователна.
При проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното
разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата. Не е допуснато неправилно
приложение на чл. 136 ЗЗД относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва
от тях. Съгласно мотивната част на т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което жалбоподателят се позовава,
първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както и
разноски за възнаграждение на един адвокат (в случая – юрисконсулт). В първия ред на
специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ - такси за налагането на
възбрана по изпълнителното дело – в процесния случай 18.00 лева с ДДС, за извършването
на опис - 56 347.91 лева, таксите за извършване на публична продан на вещта, включващи в
конкретния случай таксите за оценка от вещо лице в размер на 1 500.00 лева и в размер на
200.00 лева за актуална оценка. Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на
други изпълнителни способи, какъвто е и процесният случай, в този ред се включват и
3
таксите по образуването на изпълнителното дело – 24.00 лева с ДДС, таксите за връчване на
поканите за доброволно изпълнение – общо 72.00 лева с ДДС, и разноските за юрисконсулт
от 150.00 лева. Таксите за образуване на изпълнителното дело, връчването на поканите за
доброволно изпълнение и таксата за вписване на възбрана сумарно възлизат на 114.00 лева,
които са конкретизирани в обжалваното Разпределение като авансови такси. Авансово
дължимите от взискателя такси, дори да не са заплатени от него, се събират направо от
длъжника при разпределението, съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, и съставляват “разноски по
принудителното изпълнение“ по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, когато тези такси са
начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез
който е получена подлежащата на разпределение сума.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворение разноските в заповедното
производство. Те се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределението
в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай това
е посочената от ЧСИ Б. като напълно погасена и неолихвяема сума от 60 150.00 лева по
издадения на 12.10.2020 г. изпълнителен лист и съставляваща разноски по заповедното
производство. Ето защо доводите на жалбоподателя за липса на индивидуализация на тази
сума са неоснователни.
Вземането на присъединения по право взискател – държавата, от 200.00 лева по
наказателно постановление, съобразно с Удостоверението на НАП, не се ползва с право на
предпочтително удовлетворяване - арг. от чл. 136, ал. 2 ЗЗД, поради което за него правилно
не е заделена сума за погасяване.
Съобразно изложеното, жалбата на “М.“АД следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски за настоящото
производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба, вх. № 10839 от 21.09.2021 г. на “М.“АД, ЕИК
*******, срещу Разпределение от 17.09.2021 г. , изготвено по изпълнително дело №
20208500400320 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 463, ал. 2 ГПК, може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд – София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4