Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На шести декември Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светла Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Станчо Савов
Румяна
Петрова
Секретар Даниела Тодорова
Прокурор –Златин Златев
като разгледа докладваното от съдия Савов ВНОХД №1285 по описа на съда
за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид:
Предмет
на въззивното производство е присъдата №242 по НОХД №5540/2017год. по описа на
Районен съд Варна- трети състав, постановена на 20.09.2018гоод., с която
подсъдимия И.Р.Р. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
08.01.2017г. в с.Каменар, обл.Варна, на ул."Хан Маламир", причинил на
В.Г.Г. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на 6-то, 7-мо, 9-то леви
ребра и 9-то дясно ребро обусловили в своята съвкупност трайно затруднение в
движението на снагата за период не по малък от
три месеца – поради което и на осн. чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 от НК и
чл.54 от НК му е наложено накзание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата си съдът
е осъдил подсъдимия Р. да плати на частния обвинетел В.Г.Г. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, както и
го е осъдил да заплати разноските по производството в полза на Районен съд -Варна и в полза на ОД-МВР-Варна.
В жалбата на
подсъдимия инициирала настоящето
въззивно производство се излага, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неправилно
тълкуване на събраните по делото
доказателствата, като се моли
въззивния съд да отмени така постановената присъда и да бъде постановена нова с която подсъдимия да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание подсъдимия се явява, като се представлява от адв.Ч. и
адв.Д.С., които от своя страна поддържа депозираната жалба и отново моля
подзащитният им да бъде оправдан. Навеждат твърдения, че от събраните по делото
докзателства не може да се стигне до безспорен и категоричен извод за виновност
от стрна на подсъдимия, което да води до постановяване на осъдителна присъда.
Алтернатинто се моли и за връщане на делото на първата инстанция поради
допуснати процесуални нарушения.
В съдебно заседание адв.М. - пълномощник на
пострадалия от престъплението, излага, че жалбата е неоснователна тъй като
присъдата е правилна и законосъобразна, поради което моли и същата да бъде
потвърдена изцяло. Претендират се направените по въззивнотно производство
разноски.
За варненски окръжна прокуратура прокурор З. моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде оставена в сила, като правилна и
законосъобразна.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на
основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено
следното:
Свидетелят В.Г. живеел и имот находящ се в
с. Каменар обл.Варна, ул."Хан Маламир" №14, като негов съсед по имот на №13 бил подсъдимият И.Р..
На 08.01.2017г., около 10:30 ч. св. Г. се
намирал в имота си, като чистел с
лопата натрупалия се сняг. В един момент забелязал, че съседа му по имот, а
имено подсъдимия Р., чистел сняг около автомобила си с метална лопата, като
снега натрупвал пред гаражната врата на свид. Г..
Виждайки действията на подсъдимия , св.Г.
му извикал да не хвърля снега на това
място, а да прави това в двора на сестра му /свид. С.Г./, който бил в
съседство, тъй като там снега нямало да пречи на никого. Подсъдимият обаче
продължил да хвърля сняг пред гаражната врата на съседа си Г., без да се
съобразява, че с това ще затрудни достъпа от гаража към улицата.
Виждайки, че липсва реакция от страна на
подсъдимия свидетелят Г. счел, че не е чут от съседа си и решил да отиде до
него и да повтори молбата си. С приближаването си към него, излизайки от двора
на улицата, св.Г. бил хванат от
подсъдимия Р. за качулката на якето, с което бил облечен и в последствие
притиснат към земята. В следствие на упражненото насилие, свид.Г. паднал на
колене на земята, като якето му се изхлузило към главата и се обърнало с
хастара навън. По този начин ръцете му останали в якето и за него било невъзможно да се защитава.
Възползвайки се от създалата се ситуация подсъдимия започнал да нанася
множество удари с юмруци по тялото на св. Г. в областта на гръдния кош.
Очевидец на случващото се станала свид. Ст.Г., която разговаряла
по телефона от дома си и гледала през
прозореца на стаята към двора и улицата. Виждайки първоначално подсъдимия,
който чистейки снега го хвърлял пред портата на брат й, а именно свид. В.Г., тя
възнамерявала след като свърши разговора, да му каже да прави това към нейното
дворно място.Виждайки обаче случващото
се с брат й тя бързо излязла от жилището си и отишла на мястото на инцидента,
за да му окаже помощ.
Свид. Ст.Г. започнала да вика
по адрес на подъдимия да спре защото ще го убие, след което издърпала
подсъдимия настрани. В следствие на виковете и, както и на създалата се суматоха,
било привлечено и вниманието на свид. В. Г. - съпруга на
пострадалия. Същата веднага отишла на място и заедно със свид. Ст.Г. помогнали на В.Г.
да стане от земята. Тогава подсъдимият ударил св.В.Г. с юмрук в лявата страна
на лицето, а след това вземайки лопатата си го ударил в зоната на дясното око с
горния й край. От нараняването получено
от удара потекла кръв.
Тъй
като св.В.Г. се оплаквал от болки и затруднено дишане двете свидетелки го
отвели в дома му. Междувременно за инцидента бил подаден сигнал на телефон 112.
Подсъдимият
Р., не оказал каквато и да е помощ на пострадалия след инцидента, а потеглил с
автомобила си към гр.Варна.
Полицейските служители изпратени в с.Каменар
по сигнала - свид. Н.Господинов и Г.Г., както и свид д-р Д.Ч. от екипа на
ЦСМП-Варна възприели видимите наранявания на свид. Г.. Пострадалият бил откаран
с автомобил на спешна помощ и приет за лечение с хоспитализиране в отделението
по гръдна хирургия на МБАЛ Св.Анна-Варна" АД.
От
своя страна около обед същия ден подсъдимият отишъл във Второ РУ на МВР- Варна,
където разказал за случилото се преди това в с.Каменар, между него и свид. Г..
По делото е назначена съдебно-медицинската експертиза от заключението
на която се установява, че в резултат на нанесените удари св.В.Г. е получил
счупване на б-то, 7-мо, 9-то леви ребра и 9-то дясно ребро, ограничен
левостранен пневмоторакс, разкъсно-контузни рани по лицето, контузия на гръдния
кош и кръвонасядания по гръдния кош, като вещото лице е приело, че тези
травматични увреждания са резултат на удари с юмруци и други реализирани в
областта на лицето и гръдния кош. Счупванията са обусловили трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък
от 3 месеца.
Съдебно-медицинската експертиза изготвена
по отношение на подсъдимия Р. е установила контузия на дясна киткова става и
кръвонасядания по двете мишници, които са резултат на удар с или върху твърди,
тъпи предмети; ожулване по носа -резултат на удар с или върху предмет с
подчертан ръб. Тези увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Видно от заключението на СПЕ, изготвена за
подс.И.Р. се установява, че при извършване на деянието същия не е бил в състояние на физиологичен или
патологичен афект с характерните за това симптоми. Могъл е да ръководи
постъпките си. В хода на
експериментално -психологическото изследване е установено, че той не е склонен
да влиза в директна физическа разправа, но заема себезащитна позиция под
формата на бягство.
Видно от заключението на СПЕ по отношение
на пострадалия В.Г. се установява, че по време на инцидента той е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, и
че няма данни за състояние на афект.
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимия се установява, че същият към момента на извършване на
деянието е бил неосъждан.
Гореизложената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е изградил на база обективен анализ на всички събрани по
делото доказателства, а именно отчасти от
обясненията на подсъдимия, както и от показанията на свидетелите В.Г.,
В.Г.0, Ст.Г., Н.Г., Г.Г. и Д.Ч., частично тези на
свид. Ив.П., заключенията на психиатричните и медицинските
експертизи, както и от останалите писмени доказателства по делото приобщени по
съответния ред, като е направил законосъобразен извод, че осъществяването на
престъплението е доказано по безспорен начин
по мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и
счита, че не следва да ги преповтаря.
От правна страна първоинстанционния
съд правилно е приел, че деянието на
подсъдимия осъществява признаците на чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 от НК
Настоящия състав намира, че
първоинстанционния съд е оценил
детайлите, при които е извършено престъплението – начина и причините за
извършването му. Взел е предвид
интензитета и бруталността на
извършеното престъпление, както и че
същото е резултат на агресивното
поведение което е имал подсъдимия спрямо св.В.Г., което от своя страна
води до извод за сравнително високата степен на обществената опасност на извършеното от подсъдимия.
От друга страна правилно първоинстанционния
съд е взел предвид при преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства факта, че подсъдимия е със сравнително ниска степен на обществена
опасност, като няма други негативни данни
за личността му.
При индивидуализацията на наказанието
следва да се има предвид и факта, че
освен нанесената телесна повреда подсъдимия е причинил на пострадалия и психически стрес, който дълго
време след това е давал отражение в живота му.
Противоправните действия на подсъдимия са били извършени на улицата в светлата част на денонощието,
което е индиция за проявена от страна на подсъдимия наглост и
безцеремонност при извършване на престъплението, както и грубо
незачитане на неприкосновеността на личността- в случая на св.Г..
Настоящия съдебен състав, намира за
неоснователни възраженията на защитниците на
подсъдимия относно твърдението, че същият не е извършил престъплението
за което е предаден на съд и че събраните доказателтва са ценени превратно. От
всички относими доказателства които са били събрани на досъдебното производство
и по време на съдебното следствие, правилно преценени от районния съд се стига до е единственио
правилния извъд, а именно, че подсъдимия
е осъществил състава на престъплението наказуемо по чл. 129, ал. 2, вр.
с ал.1 от НК. Същия е извършил поредица от действия спрямо пострадалия в
резултат на които на последния е била причинена средна телесна повреда-
безспорно установен факт с оглед изготвените и приети СМЕ.
Правилно е било преценено също така и
обстоятелството, че причинената телесна
повреда не е в резултат на действията на подсъдимия, извършени при условията на
неизбежна отбрана. Първоинстационния съд правилно е анализирал доказателствата по делото, като е стигнал до едиствения
правилен извод, че от страна на св.Г. не са предприети действия по нанасянето
на телесна повреда спрямо подсъдимия, като в същото време последния е действал
по начин по който е причинил телесна повреда на св.Г., като нещо повече, дори след като съприкосновението помежду им
вече е било прекратено, подсъдимият отново е нанесъл удари с юмрук и с дръжката
на лопатата в лицето на пострадалия Г.. В
този смисъл наведените от защитниците на подсъдимия твърдения в съдебно заседание пред въззивната
инстанция са недоказани и неоснователни.
Действията на подсъдимия след инцидента по
отношение на посещенията му в полицията и съдебен медик явно са целели
единствено изграждането на защитна позиция от негова страна, която да
противопостави при евентуален процес спрямо него.
По делото са събрани необходимия брой и в
достатъчно пълна степен доказателства които да разкрият в пълнота фактическата
обстановка по делото и от преценката на които се стига до извода за осъществен
състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 от НК от страна на
подсъдимия.
По изложените от първоинстанционния
съд съображения и тези в настоящия
съдебен акт въззивната инстанция намира,
че присъдата, като правилна и законосъобразна
следва да бъде потвърдена, като
счита, че така определеното наказание
във вид и размер посочен в присъдата на РС,
ще изпълни генералната превенция на чл.36 от НК, като отложено с
посочения изпитателен срок по най добрия начин ще бъдат постигнати целите й.
Предвид на горното жалбата
следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
След цялостна служебна не бяха констатирани
основания които да налагат отменяване или
изменяване на съдебния акт, както и връшане на делото на първа инстанция
с оглед допуснати процесуални нарушения.
По делото пред въззивната инстанция
доверителя на пострадалия и частен обвинител адв.М. е представила доказателства за платена
адвокатска услуга в размер на 800лева, като предвид неоснователността на
жалбата на подсъдимия тази сума следва да бъде възложена в негова тежест.
Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК ,
съставът на Варненския окръжен съд ,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъдата №242 по НОХД №5540/2017год. по описа на Районен съд Варна- трети
състав, постановена на 20.09.2018гоод.,
ОСЪЖДА
И.Р.Р. ЕГН ********** *** да
заплати на В.Г.Г. *** сумата от 800лева
/осемстотин лева/ -представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.