ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15337
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110142008 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от П. Г. Я., ЕГН **********, адрес: гр.***, чрез адв.
П. П., срещу „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от И.И.К..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
На ищеца следва да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане,
доколкото не се посочват различни факти, за доказването на които да са необходими двама.
Искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-психологична експертиза, която да даде
отговор на поставените в исковата молба задачи не следва да бъде уважено, доколкото
задачите не налагат използване на специални знания и умения и касаят обстоятелства, които
могат да бъдат установени чрез гласни доказателства, събиране на каквито е поискано от
ищеца.
Доколкото ищецът не носи докаателствената тежест да установява отрицателни факти,
че не са извършени определени действия, не следва да бъдат уважени направените от него
искания за изискване на справка от Административен съд – Бургас и МРРБ. Не следва да се
уважи и искането за допускане на СТЕ по същите мотиви, както и защото текущото
местоположение на система за видеонаблюдение е ирелевантно за спора, а момента на
поставяне, респ. извършени промени в същата е фактически въпрос, извън компетентността
на вещо лице.
Искането на ответника за изискване на документи от трети лица не е придружено с
молба по чл. 192 ГПК, поради което следва да бъде дадена възможност за представянето й.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от
10,40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на довеждане, като УКАЗВА
на ищцата, че втори свидетел подлежи на допускане при наличие на основание по чл. 159,
ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за назначаване на съдебно-
психологична експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и за изискване на справки
и информация от МРРБ и от Административен съд - Бургас.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи по делото молби по чл. 192, ал. 1 ГПК с надлежно посочени документи, за които
поддържа искане да бъдат задължени да представят неучастващите в настоящото съдебно
производство лица – Министерски съвет и ДП „Пристанищна инфраструктура“.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на указанията исканията по т. III и IV
от отговора на искова молба ще бъдат оставени без уважение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба, с която ищецът П. Г. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, чрез адв. П. П., предявил срещу ответника „****“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Чумерна“ № 14, ет. 1,
представлявано от И. И. К., осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7000 лева, предявен като
частичен иск от вземане в пълен размер от 15000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически неразположения, негативни
чувства, емоции и преживявания, уронване на достойнството и доброто име, чест и
обществен авторитет в професионалната му дейност като областен управител, претърпени в
периода от 30.11.2023 г. до 12.07.2024 г. в резултат на публикация в уебсайт – www.bliz.bg от
дата 30.11.2023 г., със заглавие „Некадърен областен управител върна Бургас в средните
векове“ и подзаглавие „Губернаторът до такава степен е писнал на местните си покровители,
че дори общинските съветници на ПП-ДБ с нарочна декларация – петиция до Министерски
съвет и Народното събрание, искат незабавното му отстраняване“, ведно със законната лихва
от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.11.2023 г. ответникът чрез своите служители е
публикувал в стопанисвания от него уебсайт – www.bliz.bg информационна статия със
заглавие „Некадърен областен управител върна Бургас в средните векове“ и подзаглавие
„Губернаторът до такава степен е писнал на местните си покровители, че дори общинските
съветници на ПП-ДБ с нарочна декларация – петиция до Министерски съвет и Народното
събрание, искат незабавното му отстраняване“. В текста на статията ищецът поддържа, че
се съдържат множество обидни и клеветнически изрази, употребени за него. Твърди, че под
снимката в началото на статията е написан текст: „Най- добрият град за живеене в България
– Бургас е на път да бъде върнат в средните векове от некадърен, но партийно верен
областен управител на новата власт“. Твърди се, че към статията е публикувана снимка с
образа на ищеца, а статията е достигнала до изключително голям кръг от читатели, като е
била прочетена над 53000 пъти. В тази връзка твърди, че му е нарушено правото на личен
живот, установено в чл. 32 от Конституцията на Република България. Посочени са
множество изрази в статията, които ищецът счита за клеветнически и обидни и като цяло
свързани с негативно внушение спрямо личността му. Посочва като вредоносни следните
2
конкретни изрази от процесната статия: „Държавният каймакамин П. Я. се забърква в
скандал след скандал“; „Поредният провал на чиновника с рехава и съмнителна биография е
забавянето на ремонта на язовир „Ясна поляна “; „Това е само част от проблемите, които Я.
трупа като лавина върху морската ни столица.“; „ ...подигравката с правото на
самоуправление на местните общности ще стои като брошка на ревера на П. Я.“; „ ...-от 11
години Я. обикаля политически сили и търси държавно гнездо, в което да снесе яйце.“; „ П.
Я. се гърчи, но успява да влезе под кожата на местния нобилитет. “; „ Напрежението
очевидно идва твърде силно за младия областен и той се пропуква психически, казват
негови подчинени.“; „работата в областната управа е блокирана, тъй като се налагат спешни
решения. “; „ семейство Я.и се оправя доста добре. Преди време П. се опита да нареди брат
си Д. Я. на поста генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура Братът
скоропостижно изхвърча, след като се опита да прехвърли милиардите на пристанището на
турска банка.“; „Дали психически неуравновесен човек с нищожна биография и политически
мек гръбнак трябва да управлява цялата държавна собственост на област Бургас? Това
трябва да кажат неговите покровители. “. Поради изложеното моли за уважаване на
предявения иск. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Сочи, че от
цитираните в исковата молба текстове на процесната статия не се установява коя дума или
израз ищецът счита за обида или клевета или приписване на престъпление. Твърди, че
посочените от ищеца като обидни и съдържащи клевети твърдения в статията нямат такъв
характер, доколкото процесният журналистически материал бил изготвен след отправени в
информационната агенция десетки обаждания сигнали от граждани, служители в
Областната управа - гр. Бургас, кметове, представители на неправителствени и граждански
организации и представители на общини в Област ***, отправени по повод некомпетентното
управление на областния управител на гр. **** – П. Я.. Сочи, че предвид обстоятелството,
че ищецът е публична фигура, същият може да бъде подложен на обществена критика на по-
високо ниво от това, на което са подложени частните лица. Излага подробни аргументи, че
изразите, чрез използването на които ищецът претендира да е било осъществено
непозволеното увреждане, по своята същност представляват оценка на действията и на
биографията на ищеца. Счита, че с изложеното в статията не се достига и до създаване на
внушения, каквито ищецът твърди, като написаното от автора представлява коментар на
общозначима тема. Посочва, че сочените в исковата молба факти, обстоятелства и твърдения
са направени преди ответника от други медии, като ищецът се е запознал с тяхното
съдържание. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му за твърдените от ищеца вреди, доколкото ако такива са налице, то те са
нанесени на ищеца преди публикуването на процесната статия.
На основание чл. 154 ГПК в ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ на ищеца по иска с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно
и главно доказване, че физическо лице – пряк изпълнител при изпълнение на възложена му
от ответника работа, е реализирало фактическия състав на деликта чрез непроверени
клеветнически и обидни твърдения, съдържащи се в публикуваната статия на посочената
дата в издание на ответника, от което в причинно-следствената връзка ищецът е понесъл
конкретни неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
възраженията си, вкл. истинността на изнесените факти, както и да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
3
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на
исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4