Решение по дело №878/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 798
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20207170700878
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

№ 798

гр.Плевен, 10.12.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                               2. РАЛИЦА МАРИНСКА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- ИВО РАДЕВ, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №878/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

         Депозирана е касационна жалба от М.Г.М., в качеството му на председател на Съвета на директорите на ЖЗК „Съгласие“ АД, гр. София, ЕИК *********, против Решение № 410/23.07.2020г.. по НАХД№ 1117/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К №3178117/07.11.2019г, издаден от ОД на МВР – Плевен. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като съдът е приел за безспорно установена фактическа обстановка, при липса на безспорно установяване на авторството на нарушението. Посочва, че не е управлявал на процесната дата- 07.11.2019г, л.а. „Тойота Авенсис“, с рег.№ *****, за което е представил нарочна декларация по реда на чл. 188, ал.1 от ЗДвП. Посочва, че ПлРС неправилно е приел, че за визираното в декларацията лице няма доказателства, че е управлявало автомобила на посочената дата. Твърди се, че законът, освен декларацията с данни за лицето, извършило нарушението и копие от СУМПС, не предвижда представяне на други доказателства, за това, че посоченото в нея лице,  е управлявало автомобила, като по този начина, съда е допуснал нарушение на нормата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Посочва също, че факта на заплащане на глобата е ирелевантен, като се уточнява, че същата е заплатена от дружеството, а не от касатора- лично. Твърди се също, че от страна на ПлРС е допуснато нарушение и на нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като дружеството се представлява от две физически лица- заедно, което се установява и от справка в ТР.

В заключение моли съда да отмени обжалваното Решение №410/23.07.2020г. по НАХД№1117/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, като неправилно и отмени издадения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, серия К №3178117/07.11.2019г, издаден от ОД на МВР – Плевен, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява. От негова страна е депозирано писмено становище, с което поддържа депозираната касационна  жалба на посочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба, р. пр., не изпраща представител  и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че решението на ПлРС е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното Решение №410/23.07.2020г. по НАХД№1117/2020г по описа на Районен съд – Плевен,, съдът е потвърдил ЕФ серия К №3178117/07.11.2019г. на ОД на МВР – Плевен, въз основа на който, на жалбоподателя  М.Г.М., в качеството му на  законен представител на ЖЗК „Съгласие“ АД, гр. София, ЕИК *********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, е наложена глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 07.11.2019г, в 10,06 часа, на Първокласен път Бяла- Ботевград Е 83 км. 89.2, Околовръстен път гр. Плевен, МПС „Тойота Авенсис“, с рег.№ ***** в размер на 300лв, се е движело със скорост, различна от допустимата 90км/ч, а именно- 129км/ч., като е бил заснет с автоматизирано техническо средство №00209D32F66C, като законосъобразен. Въззивният съд е приел за безспорно установена изложената в ЕФ фактическа обстановка. Приел, е че процесният ЕФ съдържа всички законоизискуеми реквизити и нарушението е безспорно установено по съответния ред. Приел е, че при издаването на ЕФ няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е също, че въпреки представянето на декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, няма други доказателства, че посоченото в декларацията лице, е управлявало процесния л.а. на посочената в ЕФ дата. Приел е също, че наложената глоба е заплатена от жалбоподателя. В заключение е приел, че  обжалваният ЕФ е изцяло законосъобразен.

Касационният съд приема, в настоящият си състав приема, че обжалваното Решение №410/23.07.2020г. по НАХД№1117/2020г., по описа на Районен съд– Плевен, е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Съдът намира, че съобразно събраните по делото писмени доказателства, правилно въззивният съд е приел за установена изложената в процесния ЕФ фактическа обстановка- на 07.11.2019г, в 10,06 часа, на Първокласен път Бяла- Ботевград Е 83 км. 89.2, Околовръстен път гр. Плевен, МПС „Тойота Авенсис“, с рег.№ ***** в размер на 300лв, се е движело със скорост, различна от допустимата 90км/ч, а именно- 129км/ч., като е бил заснет с автоматизирано техническо средство №00209D32F66C. Правилно е приел, че нарушението е установено по надлежния ред- чрез автоматизирано техническо средство или система №00209D32F66C, както и че издаденият ЕФ съдържа всички необходими и законоустановени реквизити, съобразно изискванията на ЗДвП.

Неправилен и незаконосъобразен е обаче извода на съда, за доказаност на авторството на нарушението по издаденият ЕФ. По делото е безспорно установено, че процесният лек автомобил, е собственост на ЖЗК „Съгласие“ АД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от М.М. /касатор/- председател на Съвета на директорите и С. П.- изп. директор.- заедно. Безспорен е и факта, че в случая, УФ е издаден по реда на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, съобразно която когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител. Съдът намира, че в случая няма допуснато нарушение на процесуалните правила, при посочване на законния представител на дружеството- собственик, като нарушител, доколкото установеното по реда на ТЗ и вписано представителство в ТР- заедно с изп. директор, има отношение и действие в отношенията спрямо трети лица, но не и в производството по издаване на ЕФ, по  реда на ЗДвП. Следва да се посочи, че и самата декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, е подадена само от М., като законен представител на дружеството, като декларатор.

Безспорно е по делото също, че процесния ЕФ, е редовно връчен на 24.04.2020г, по пощата, с обратна разписка- приложена, като наложената с него глоба е заплатена с платежно нареждане от 27.04.2020г., от страна на ЮЛ. По делото е безспорен и факта, че от страна на жалбоподателя М.М., е депозирана декларация- приложение 6, по реда на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, входирана на 07.05.2020г., с която същият е посочил, че на процесната дата- 078.11.2020г., автомобилът е управляван от лицето Б.А., ведно с копие от СУМПС на това лице. В отговор на депозираната декларация, е изпратено писмо с вх. рег. №718/26.05.2020г. по описа на ЖЗК „Съгласие“АД, с което касатора М. е уведомен, че с оглед извършеното плащане, издадения ЕФ не може да бъде анулиран и издаден нов, на посоченото в декларацията лице. В законоустановеният срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, е депозирана жалбата, по която е образувано НАХД№ 1117/2020г. по описа на ПлРС.

Съобразно нормата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП., електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2, като в 14-дневен срок от получаването му, собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство; на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая, въпреки извършеното плащане на глобата по ЕФ, от страна на лицето, посочено в ЕФ като нарушител, по реда на чл. 188, ал.2 от ЗДвП- М.М., е представена декларация, ведно с копие от СУМПС на лицето, посочено като водач на автомобила към процесната дата. Приемайки, че по делото няма представени други доказателства, че именно това лице е управлявало автомобила на процесната дата, въззивния съд е допуснал нарушение на цитираната норма на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, довело до незаконосъобразност на постановеното решение. Цитираната норма не предвижда представяне на никакви допълнителни доказателства към декларацията, освен копие от СУМПС на водача. Такива доказателства биха били относими и допустими, след издаване на нов ЕФ, на името на това лице, и при евентуалното негово обжалване, но не и в настоящето производство. въпреки че такива доказателства не са необходими, за пълно следва да се посочи, че касаторът е представил към касационната си жалба,  заверено копие от заповед за командировка № 36/06.11.2019г, с която лицето Б. А.е командирован за периода 07.11-08.11.2019г, в гр. Русе, със служебен автомобил. Напълно ирелеватно към правото на жалба и установяване авторството на нарушението е и извършеното плащане на наложената с ЕФ глоба, в намален размер. Извършеното плащане е основание за отказ за анулиране на издадения ЕФ серия К №3178117/07.11.2019г., но не и аргумент за доказаност на авторството на нарушението, при депозирана декларация в тази насока, от страна на законният представител на дружеството- собственик.

На основание гореизложеното, следва обжалваното Решение №410/23.07.2020г. по НАХД№1117/2020г по описа на Районен съд – Плевен, да бъде отменено и спорът бъде разгледан по същество, като бъде отменен издаденият ЕФ серия К  №3178117/07.11.2019г. на ОД на МВР – Плевен, като незаконосъобразен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ, вр. чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №410/23.07.2020г. по НАХД№1117/2020г по описа на Районен съд – Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №3178117/07.11.2019г. на ОД на МВР – Плевен, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС № 00209D32F66C на ОДМВР- Плевен, с който, на М.Г.М., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на ЖЗК „Съгласие“ АД, гр. София, ЕИК *********, на основание  чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300лв.,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                        

                                                                                                    

 

   2./п/