МОТИВИ
към Присъда № 393/
18.07.2016г.
по НОХД № 582/2016год.
по описа на СРС
Подсъдимият К.С.П.
е предаден на съд за това, че на
29.06.2016 г. в с.К. обл.С по ул.”Ради Перчемлиев” до ОУ”Черноризец Храбър” е
управлявал МПС- лек автомобил „ВАЗ 2107” с рег.№ Р 11-66 РВ без свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред
за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с НП №
16-1099-000189/ 11.03.2016г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-С., влязло в
сила на 24.03.2016г. за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление – престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
Представителя на обвинението в предвид доказателствата по
делото пледира за присъда, като указва на подсъдимия да се определи наказание
„лишаване от свобода” под минимален размер за това престъпление, което да бъде
отложено за срок от 3 години на основание чл.66 от НК и глоба в минимален
размер.
Подсъдимият П., редовно призован, явява се лично в
съдебно заседание, признава се за виновен и моли съда за снизхождение. Дава
обяснения по обвинението си.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2016 год. св. В.И.А. – младши полицейски
инспектор в ПУ – К., съвместно с колегата си А.М. – Началник Участък – К., изпълнявали
служебните си задължения на територията на Община К. Около 18.30 часа свидетелите
в изпълнение на план за СПО спрели със служебният си автомобил в с. К. по ул.
„Ради Перчемлиев“ до ОУ „Черноризец Храбър“. В близост до хранителен магазин по
ул. „Ради Перчемлиев“ бил паркиран лек автомобил марка „ВАЗ”, модел „2107” с рег.№
Р 11-66 РВ, син на цвят. Малко след това лекият автомобил потеглил в посока към
ул. „Седми септември“. Св. В.А. подал сигнал с ръка на водача на лек автомобил
марка „ВАЗ”, модел „2107” с рег.№ Р 11-66 РВ да спре. Сигналът бил възприет от
водача и същият спрял автомобила в ляво на платното за движение. В автомобила
освен водача пътували неговата съпруга и синът му. В хода на проверката е било
установено, че водач на лек автомобил марка
„ВАЗ”, модел „2107” с рег.№ Р 11-66 РВ е подс. К.С.П. ***. При извършената проверка на документите на
подс. К.С.П., същият не представил свидетелство за управление на МПС. Била е
извършена справка чрез дежурния в РУ на МВР – С., по време на която е било
установено, че подс. К.С.П. е неправоспособен водач на МПС, тъй като са му били
отнети всички контролни точки. За изясняване на случая, св. В.А. поискал
съдействие от своите колеги от Сектор „Пътна полиция“. На место пристигнали С.Т.К.
и К.Г.Д. – двамата на длъжност младши автоконтрольор. Св. С.Т.К. извършил
проверка на документите на подс. К.С.П. и за констатираните нарушения съставил
АУАН №729 и с бланков №277573 от 29.06.2016 год., в който е отразено, че подс. К.С.П.
е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Свидетел при съставянето на акта бил св. В.И.А. и К.Г.Д..
Актът е бил подписан от подс. К.С.П. без възражения. След изискана справка от
Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – С., е било установено, че на подс. К.С.П.
му е било наложено наказание за извършено от него нарушение на чл. 150 ЗДвП с
наказателно постановление НП №16-1099-000189/11.03.2016 год., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, което е било връчено на нарушителя на 16.03.2016
год. и е влязло в сила на 24.03.2016 год.
Направена е справка със Сектор „ПП” към ОД на МВР – С. от
която е видно, че подс. К.С.П. е бил наказван по административен ред за
извършени нарушения на ЗДвП, както и че същият не е водач.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: признаването
на вината от подс.П. чрез неговите обяснения, депозираните свидетелски показания,
както и от приетите като надлежно
доказателство по делото материали от бързо производство № 1886 ЗМ-385/2016 год.
по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият П. е осъществил състава на престъпление по чл.343в ал.2 от НК,
тъй като на 29.06.2016 г. в с.К. обл.С по ул.”Ради Перчемлиев” до ОУ”Черноризец
Храбър” е управлявал МПС- лек автомобил „ВАЗ 2107” с рег.№ Р 11-66 РВ без
свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказанието му по
административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление с НП № 16-1099-000189/ 11.03.2016г. на Началник сектор ПП при ОД на
МВР-С., влязло в сила на 24.03.2016г. за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.343в
ал.2 от НК са обществените отношения, свързани с транспортната дейност. Предмет
на престъплението са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия по
нарушаване на разпоредбите, залегнали в Закона за движение по пътищата и
настъпването в резултат на тях общественоопасни последици. Изпълнителното
деяние на това престъпление по чл.343в ал.2 от НК, което е от категорията на
формалните престъпления е довършено. Реализираното от подсъдимия П.– управление
на МПС представлява опасност за движението и за настъпване на материални и /
или други последици, свързани с живота и здравето на хората.
От субективна страна: Деянието е осъществено
при форма на вина с умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 предл. 1 от НК - деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият П. е
съзнавал всички елементи от състава на престъплението и не е искал да ги
предотврати, видно от поведението му преди, по време и след извършване на
деянието. Същевременно е съзнавал неправомерността на поведението си, но и не е
искал да предотврати последиците от него.
Като причина за деянието съдът отчита
незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона
за движение по пътищата и ниското правосъзнание на подс.П..
Водим от горното и при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, като съобрази обществената опасност на подсъдимият П. и
извършеното от него, подбудите за извършване на престъплението и другите
обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказателната му отговорност,
както и липсата на такива, които да препятстват реализирането на тази отговорност,
но имайки в предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства- чистото
съдебно минало, тъй като същия е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК, изразеното
съжаление за постъпката си, критичното му отношение към извършеното от него, както
и сътрудничеството му във фазата на проверката и досъдебното производство и
обстоятелството, че дееца не е личност с висока степен на обществена опасност и
като взе в предвид липсата на отежняващи вината обстоятелства, и имайки в
предвид обществената опасност на деянието, извършено от подс.П. съдът определи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 5 / пет / месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години и ГЛОБА в размер на 500 /
петстотин / лева, тъй като двете наказания са кумулативно представени,
съобразно нормата на чл.343в ал.2 от НК.
Не са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, съобразно нормата на чл.78а от НК, тъй като видно от свидетелството
на съдимост на подс.П., приложено по делото същия с Решение № 501/ 12.06.2012г.
по АНД № 461/2012г. по описа на РС-С., подс.П. е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК и
тъй като не е настъпила реабилитация за
същото, то съобразно нормата на чл.78а ал.1 б.”б” от НК тази привилегия на
закона не може да се приложи.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът
с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на
деянието и дееца и така наложеното наказание отмени взетата спрямо него мярка
за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер
присъдата в този си вид ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна
роля и целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /