РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. гр. Добрич, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500680 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Д. К. Д. от гр.Г. Т., чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№15/13.07.2021г. по гр.д.№175/2021г. на Г. Т. районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу *** – гр.Г. Т. иск за отмяна
поради незаконосъобразност на заповед №РД-03-416/14.03.2021г. на
директора на *** и въззивницата е осъдена в полза на другата страна за
сторените от нея разноски по делото в размер на 150 лева.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички въведени от
ищцата основания за незаконосъобразност на наложеното й с посочената
заповед дисциплинарно наказание „забележка“, както и обсъдил избирателно
и превратно събрани по делото доказателства, а други игнорирал. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на становище, че въззивницата не е
1
извършила нито едно от нарушенията на трудовата дисциплина, за които е
санкционирана; от фактическа страна обстоятелствата не се били
осъществили, както се поддържало от работодателя, а, ако все пак се
приемело обратното, то трябвало да се вземат предвид други обстоятелства,
изключващи въззивницата да има вина. Настоява се за отмяна на решението
на районния съд и постановяване на друго, с което наложеното на
въззивницата дисциплинарно наказание да бъде отменено.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемата страна *** – гр.Г. Т., чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и иска
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от ***, чрез упълномощения адвокат, срещу
определение №106/07.09.2021г. по делото, с което съдът е отхвърлил молбата
на тази страна за изменение на решението в частта на присъдените й разноски
– адвокатско възнаграждение. Настоява се за отмяна на това определение и
присъждане на страната на адвокатско възнаграждение в общ размер от 720
лева.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от Д. К. Д.
срещу *** – гр.Г. Т. спор по чл.357 ал.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „забележка“, наложено на ищцата със заповед №РД03-
416/14.03.2021г., издадена от директора на ***. Ищцата е атакувала
дисциплинарното наказание като незаконосъобразно на няколко основания.
Изложени са доводи, че заповедта за налагането на наказанието е
немотивирана, като не съдържа конкретните фактически и правни основания,
аргументирали извода на работодателя за извършени от ищцата нарушения на
трудовата дисциплина, обхванати от нормите на визираните в заповедта
чл.187 ал.1 т.1, 3 и 10 от КТ. Наказанието било наложено в нарушение на
изискванията на чл.193 ал.1 от КТ, защото работодателят не събрал от ищцата
обяснения за всички нарушения, за които я санкционирал. Случилото се на
съответната дата не съставлявало неизпълнение на трудовите задължения на
ищцата и то по нейна вина, а работодателят не изяснил и не преценил всички
обстоятелства, имащи значение за налагането на наказанието.
2
Установено е по делото, че страните са в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата Д. К. Д. работи в ответното *** – гр.Г. Т. като ***. По
силата на допълнително споразумение №31/19.10.2020г. през *** ищцата е
работила по изпълнявания в *** проект на Европейския социален фонд
„Подкрепа за успех“, изразяващо се в организирането, провеждането и
отчитането допълнително обучение ***, в съответствие с утвърдени
тематична програма и времеви график, и при спазване изискванията на
инструкцията за изпълнение на дейностите по проекта.
Не е спорно, че на 17.02.2021г., в изпълнение на възложената й работа
по посочената програма, ищцата е провела ***.
В действителност занятието е започнало в 15.50 часа, ищцата го е
провела по тема „***“, присъствали са ***.
Това се установява от показанията на свидетелките И. К. Б. и Н. Ю. С..
Те са *** в ответното *** и на посочената дата са извършили проверка на
изпълнението на задълженията на ищцата по ***; свидетелките лично са
присъствали на занятието и за резултатите от проверката са съставили
констативен протокол №1/17.02.2021г. Служебното положение на
свидетелките и отношенията им със страните по делото не дискредитират
техните показания, които съдържат непосредствените им, лични възприятия
за случилото се, както и са дадени под страх от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване. Освен това изнесеното от свидетелките кореспондира с
представеното от ищцата възражение /л.76/ срещу констативния протокол от
проверката по образователната програма и от дадените от нея по реда на
чл.193 ал.1 от КТ обяснения с вх.№889/18.03.2021г. И в двете изявление до
работодателя ищцата е посочила редица обстоятелства, свеждащи се до това,
че не тя е отговорна за причините, поради които занятието е започнало и
развило по констатирания от свидетелките начин и/или този начин е по-
правилен и полезен за обучението на децата. Но в нито едно от двете
изявления ищцата не е твърдяла учебният час да е започнал своевременно, да
е проведен по зададената тема, да са присъствали всичките осем ученика или
тя да е вписала в дневника отсъствието на един от тях. Следователно по тези
въпроси констатираното и изнесено от свидетелките е вярно.
По повод резултатите от проверката, обективирани в констативния
протокол, директорът на ответното *** изискал от ищцата да даде обяснения
3
за три обстоятелства – неспазеното начало на учебния час, невписването в
присъствения дневник на отсъстващия ученик и несъответствието на темата
на занятието с утвърдената тематична програма. Искането е с изх.
№АС06276/11.03.2021г., връчено е на ищцата и в отговор тя е депозирала
обясненията с вх.№889/18.03.2021г.
После е издадена заповед №РД03-416/14.03.2021г., с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Пределно ясно е от заповедта, че дисциплинарното наказание е
наложено за три деяния на ищцата, осъществени от нея на 17.02.2021г. в
занятието по *** в рамките на ***, а именно: по т.1 – за неспазено начало на
учебния час, по т.2 – за невписване своевременно в присъствения дневник на
отсъстващ ученик и по т.3 – за провеждане на часа не по утвърдената в
тематичната програма тема, която е самоволно променена.
В заповедта е обсъдено и още едно обстоятелство – в посочения ден
ищцата се явила на работа в 15.25 часа, което било 15 минути преди
занятието, вместо, както било изискуемо, 30 минути по-рано, т.е. в 15.10
часа. За часа на явяването й на работа от ищцата не са искани обяснения, но
то е без значение, защото за закъснение за работа ищцата не е санкционирана.
Часът на идването й на работа на 17.02.2021г. е въведен от самата ищца в
обясненията й с вх.№889/18.03.2021г. и то е сторено при излагане на
съображенията й, изключващи причината за неспазеното начало на учебния
час да е у нея. Съответно, в заповедта за налагане на наказанието, същото
обстоятелство е обсъдено от работодателя като такова, неизключващо вината
на ищцата за неспазения начален час на учебното занятие. Противно на
посоченото в исковата молба, в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание не са въведени и други още обстоятелства /неосвобождаване на
учениците веднага в края на учебния час, невписване и на други реквизити в
присъствения дневник/. Такива се съдържат в констативния протокол
№1/17.02.2021г., но не и в заповедта за дисциплинарното наказание. Поради
това е без значение, че работодателят не е искал обяснения от ищцата и по
посочените въпроси, нямащи отношение към наложеното й дисциплинарно
наказание.
Същественото е, че за трите горепосочени деяния, за които ищцата е
санкционирана, работодателят е спазил изискванията на чл.193 ал.1 от КТ и е
4
събрал нейните обяснения. Те са обсъдени и са преценени в съвкупност с
данните от констативния протокол относно тези три конкретни деяния,
приети от работодателя за нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта
детайлно и ясно са изложени фактическите и правните основания на
работодателя за дисплинарното санкциониране на ищцата. Следователно
заповедта е мотивирана, съответно на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ.
Както се отбеляза, на първо място наказанието е наложено за това, че
ищцата не е спазила началния час за започване на учебното занятие. Установи
се по-горе, че при изискване за започване на занятието в 15.40 часа, то е
започнало в 15.50 часа. Според поддържаното от ищцата, както в
дисциплинарното производство пред работодателя, така и сега в съдебното
производство, причините за неспазения начален час на занятието не са у нея –
в *** нямало утвърдено разпределение на помещенията/стаите, в които да се
провеждат различните занятия, двата кабинета, в които ищцата имала
намерение да проведе занятието си, се оказали заключени и докато се донесе
ключ за втория, минало време. От фактическа страна, така твърдяното от
ищцата е вярно и се подкрепя от показанията на двете свидетелки, но то не
налага извод, че причините за ненавременното започване на учебния час са
извън ищцата. Така, ищцата е дошла на работа в 15.25 часа и може с
основание да се предположи, че, ако бе дошла на работа в 15.10 часа, както се
изисква, тя своевременно би взела ключа, би отворила заключения кабинет и
би започнала занятието в правилния час. Очевидно причината за неспазения
начален час на занятието се свежда до друго неспазено от ищцата изискване
касателно трудовия процес, за което тя не е наказана, но то е предпоставило
нарушението за което тя е наказана и, което, по изложените съображения, е
извършено виновно от нея.
На следващо място наказанието е наложено за това, че ищцата не
вписала ***. Във въззивната жалба се навежда, че не е доказано изобщо да е
имало ***. Доводът се черпи от факта, че в дневника не е отбелязано
отсъствие, но то е несъстоятелно, предвид, че именно това е нарушението –
ищцата не е отбелязала отсъствието. Отделно, че пред работодателя и в
първоинстанционното производство ищцата не е отричала ***, но се е
позовавала, че било по-важно да започне и проведе занятието, вместо да се
занимава с документация. Може да се приеме, че при късното започване на
занятието, неговото ефективно провеждане в оставащото време е било с
5
предимство пред оформянето на документите, но поне след приключване на
занятието ищцата е трябвало да впише в дневника ***, което не е сторила.
На последно място наказанието е наложено за това, че ищцата не
провела занятието по зададената в програмата, а по друга тема. Несъмнено е
правото на учителя да внесе промени в утвърдената програма за ***. Но
промяната не може да се извърши самоволно и по лична преценка на *** за
необходимост от затвърждаване на знанията /поддържано от ищцата/, а само
след предварително съгласуване по реда, по който е утвърдена
първоначалната програма.
С горните си действия ищцата не е изпълнила изискванията на чл.34
ал.30, чл.35 т.1, чл.57 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.32 от
инструкция/указания за провеждане на дейностите по ***, с което е
извършила нарушения на трудовата дисциплина, попадащи в хипотезите на
чл.187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина
обосновават санкционирането на ищцата, като наложеното най-леко
наказание „забележка“ кореспондира и е съответно на невисоката тежест на
нарушението и последиците от него – изискване по чл.189 ал.1 от КТ.
От изложеното следва, че въззивната жалба на Д. К. Д. е неоснователна.
Първоинстанционното решение, с което неоснователно предявеният от нея
иск за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание е отхвърлен, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съответно на този резултат по спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът има право на разходите за водене на делото във всяка от двете
инстанции.
В първоинстанционното производство ответникът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева. По възражение по чл.78 ал.5 от ГПК на
ищцата възнаграждението е намалено и с решението на районния съд на
ответника е присъдена сумата 150 лева.
С определение №106/07.09.2021г. първоинстанционният съд е
отхвърлил искането по чл.248 от ГПК на ответника решението в частта за
разноските да бъде изменено, като на тази страна се присъди адвокатско
възнаграждение в общ размер от 720 лева.
Частната жалба на ответника срещу това определение е основателна.
Платеното от него адвокатско възнаграждение от 900 лева е прекомерно, с
6
оглед фактическата и правна сложност на делото, но делото не е напълно
лишено от такава, за да се приеме за обосновано намаляването на
адвокатското възнаграждение под минимума. Преценката се прави при
съобразяване на приложимия в случая чл.7 ал.1 т.4 от НМРАВ /ред. ДВ
бр.68/2020г./, предвиждащ минимален размер адвокатско възнаграждение по
неоценяеми искове – 600 лева, което с прибавяне на ДДС /адвокатът на
ответника е регистриран по закона/ възлиза на 720 лева.
Така, определението по чл.248 от ГПК е неправилно и следва да бъде
отменено, след което първоинстанционното решение следва да се измени в
частта за разноските на ответника, на когото да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на разликата над 150 лева до 720 лева.
За въззивното производство на ответника – въззиваем също следва да се
присъди платеното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15/13.07.2021г. по гр.д.№175/2021г. на Г.
Т. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. Д. с ЕГН **********
от гр.Г. Т., ***, срещу *** – гр.Г. Т. иск за отмяна на дисциплинарното
наказание „забележка“, наложено на ищцата със заповед №РД-03-
416/14.03.2021г. на директора на ***.
ОТМЕНЯ определение №106/07.09.2021г. по гр.д.№175/2021г. на Г. Т.
районен съд, като
ИЗМЕНЯ решение №15/13.07.2021г. по гр.д.№175/2021г. на Г. Т.
районен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Г. Т., ***, да заплати на ***
– гр.Г. Т. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на
разликата над присъдената с решението сума от 150 лева до размера от 720
лева.
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Г. Т., ***, да заплати на ***
– гр.Г. Т. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 720
лева.
На осн.чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8