№ 28
гр. Плевен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело №
20214400900018 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Д. М. Б. и от С.Ц. Я. ,чрез пълномощника
им адв.П. К. , с посочен адрес за призоваване в гр.Казанлък ,ул.*** , с
която срещу Застрахователно дружество ЗД„Евроинс „ АД – гр.София
,бул.*** са предявени два субективно съединени иска по чл. 432,ал.1 от
КЗ –всеки един за сумата по 30 000 лв. /частични искове от 200 000 лв./
– обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат от
смъртта на сина им М. М. ,настъпила при ПТП на 18.07.2020г. с участието
на застрахован при ответника лек автомобил,ведно със законната лихва,върху
всяка от двете суми , считано от 25.07.2020г. до окончателното и изплащане.
В съдебно заседание на 14.03.2022г. съдът е допуснал изменение на
предявените искове на осн. чл. 214 от ГПК ,като същите са увеличени от
30 000лв. на 180 000лв. за всеки от ищците.
Предвид заявения от ищцата предмет на иска, съдът намира, че се касае за
търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се
включва и наличието на застрахователен договор , страна по който е
ответното дружество . Поради това съдът приема,че спорът следва да бъде
разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
Този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд.
В исковата молба се твърди ,че на 18.07.2020 г. около 13,20 ч. в гр.Велико
Търново по ул. *** се е движил л.а. „*** „ с рег. №*** управляван от С. Г.
П.,който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал мотоциклет
„***“ с рег. № 1121 К , управляван от М. А. М. ,в резултат на която
катастрофа е загинал мотоциклетиста М. М.. Сочи се ,че по случая е
образувано ДП № 543 /2020г. по описа на РУ-Велико Търново ,което не е
1
приключило.Твърди се ,че е налице пряка причинна връзка между деянието
на водача на лекия автомобил и настъпилата смърт на мотоциклетиста
.Твърди се също така,че по отношение на увреждащия лек автомобил има
сключена застраховка „гражданска отговорност „ по застрахователна полица
№ BG/07/119003053496/ 31.10.2019г. със срок на валидност една година до
01.11.2020г. вкл. със ЗД“Евроинс „ АД-гр.София.
Твърди се ,че ищците ,които са родители на загиналия М. М. изключително
тежко са преживели загубата на своя син ,който е бил мъж в разцвета на
силите си и в отлично здравословно състояние ,трудолюбив и водил
динамичен начин на живот.Отношенията на всеки от двата ищци със сина им
,макар и те да се били разведени към настоящия момент ,са били изпълнени с
чувство на много обич , уважение ,силна привързаност и подкрепа и те са го
отгледали в едно сплотено и задружно семейство и са го възпитали да почита
общочовешките ценности и идеали. Сочи се ,че дори след като е създал свое
семейство ,той е продължил да поддържа тесни и постоянни контакти със
своите родители ,споделял болките и радостите им и искал от тях житейски
съвети. Със смъртта му , ищците са загубили моралната и физическата
подкрепа на своя син ,както и своите мечти и надежди ,които са възлагали на
него.Твърди се ,че и до настоящия момент ,мъката от внезапната загуба на
сина им предизвиква силни емоционални изживявания у ищците и се отразява
негативно на здравословното им състояние.
Твърди ,че ищците са предявили на осн. чл. 308 от КЗ претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно пред ЗД „Евроинс
„АД ,като са представили всички документи с които разполагат и че
застрахователят е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с
писмо с обр.разписка от 26.08.2020г. и въпреки че са били образувани две
щети ,то по тях застрахователят не е изплатил никакви обезщетения.
Поради това и на основание чл. 432 от КЗ счита ,че пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е
ЗД „Евроинс „ АД – гр.София при когото била застрахована гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „*** „ с рег. №***,който водач има
вина за настъпването на ПТП и се иска този ответник да бъде осъден да
заплати обезщетение в размер на 30 000 лв.на всеки от двамата ищци по
повод гореописаните неимуществени вреди, получени от ищците в резултат
на процесното ПТП, както и законната лихва върху претендираните главници
, считано от 25.07.2020г. до окончателното и изплащане.
В даденият му двуседмичен срок за писмен отговор ответното дружество
ЗД„Евроинс „ АД – гр.София е подало писмен отговор с който оспорва
исковата претенция по основание и по размер.
Най-напред се правят възражения по редовността на исковата молба ,като
според ответника тя не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1 т. 4 от
ГПК –не съдържала изложение на обстоятелствата на които се основава
иска,не бил описан механизма на ПТП .
- Не се спори от ответника за наличието на сключена застраховка
„гражданска отговорност „ по застрахователна полица №
2
BG/07/119003053496/ 31.10.2019г. със срок на валидност една година от
02.11.2019г. до 01.11.2020г. вкл. със ЗД“Евроинс „ АД-гр.София.
-не се спори и ,че на 31.08.2020г. е предявена извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователни обезщетения и че по този повод са били
образувани щети № ********** и № ********** .
Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба :
Оспорва се механизма на ПТП и по –точно това ,че водачът на лекия
автомобил е причинил катастрофата. Твърди се ,че вината е изцяло на
мотоциклетиста ,който се е движил с превишена скорост , / над 100 км. / ч./
,която е много над позволената за конкретния пътен участък – 40 км./ ч.
Освен това се счита ,че е налице забавена реакция от негова страна ,тъй като
при конкретните пътни условия / прав участък , ясно и сухо време с добра
видимост /мотоциклетиста е могъл да възприеме своевременно автомобила
от голямо разстояние и да спре преди мястото на удара при разрешената
скорост от 40 км. / ч. , а дори и при по-висока скорост.
Той обаче се движил с много над разрешената скорост ,не е съобразил ,че се
намира в градски условия и в непосредствена близост до спирка на градския
транспорт и така сам се е поставил в риск , а е застрашил и останалите
участници в движението.
Освен това се твърди ,че той е управлявал мотоциклета под въздействие на
алкохол и / или наркотични вещества. Впоследствие, това твърдение на
ответника е оттеглено с молбата му от 14.10.2021г./на л. 169 от делото
/,заедно с искането за експертиза в това отношение.
Изразена е тезата ,че за водача на лекия автомобил катастрофата се явява
случайно деяние ,тъй като няма негово противоправно поведение.
Прави се изрично възражение за съпричинавене на вредите от
мотоциклетиста ,както поради описаните по-горе твърдения относно неговото
поведение допринесло за настъпване на ПТП ,така и поради обстоятелството
, че е бил без предпазна каска ,което също така е довело де леталния изход.
Оспорва се причинно –следствената връзка между ПТП и вредоносния
резултат , а така също се оспорват и неимуществените вреди и твърдяната
духовна връзка между ищците и загиналия . Акцентира се върху това ,че
майката има друго семейство и друг син, а освен това загиналият е създал
свое отделно семейство и към момента на ПТП е живял в друго населено
място и в друго домакинство. Счита се ,че претенциите за неимуществени
вреди са прекомерно завишени.
Оспорват се също така и акцесорните искове за забава върху
претендираните обезщетения ,тъй като застрахователят е бил уведомен за
събитието с извънсъдебната претенция на 31.08.2020г. с оглед на което и като
се имат предвид нормите на чл. 405 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ ,то срокът за
изплащане на обезщетение е тримесечен или в случая изтича на 30.11.2020г.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК в което
като се поддържат твърденията в исковата молба ,заедно с това се оспорват
всички възражения на ответника и се правят доказателствени искания , и са
3
представени други доказателства относно личността на починалия при ПТП.
Постъпил е и допълнителен отговор от ответното застрахователно
дружество в който пък се оспорват всички твърдения и уточнения , направени
с допълнителната искова молба и се възразява срещу направените с нея
доказателствени искания.
Върху ищците е доказателствената тежест да установят и докажат пред
съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на
застрахователя, а именно :
1.за механизма на осъществяване на процесното ПТП, и за противоправното
поведение на водача на лекия автомобил,причинило неговото настъпване.
2.че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба
ПТП и претърпените от ищците болки и страдания .
3. за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания.
Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на
обстоятелства ,които изключват или намаляват отговорността на водача на
лекия автомобил, които твърди в писмения си отговор ,а именно за това ,че за
него въпросното ПТП било случайно събитие, както и за съпричиняването
на вредите от починалия мотоциклетист .
При извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
,съдът намира ,че ищцитe са изнесли успешно възложената им
доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на
предявените от тях искове ,но само частично по доказване размера му, а
ответникът пък от своя страна успешно е осъществил възложената му
доказателствена тежест по доказване основателността на направеното от
него възражение срещу иска,свързано със съпричиняването на вредите от
самия пострадал.
В конкретния случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд
,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това
дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на
дееца.
Поради това се налага изследването на въпросите дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца,т.е.въпроса
има ли деликт , да се извърши в рамките на настоящото исково производство
след преценка на събраните годни писмени и гласни доказателства.
На първо място в това отношение съдът съобрази подробните свидетелски
показания на свидетеля С.П. –водач на л.а. „*** „ с рег. №*** с чието участие
се е осъществило ПТП, както и показанията на свидетеля Д. И. Т.,който е
възприел местопроизшествието сравнително скоро след инцидента,докато
двете превозни средства и тялото на мотоциклетиста са били още на пътя ,
както и приложеният албум за оглед на местопроизшествието ,който също
така дава представа за разположението на двете превозни средства след
удара ,за пътните знаци и пътната маркировка на местопроизшествието ,които
доказателства освен това са подробно интерпретирани в заключението на
4
съдебната автотехническа експертиза изготвен от в.л.инж.В.И. .
Вещото лице изяснява достатъчно категорично причината за реализиране на
процесното ПТП ,като сочи ,че тя „ е комплексна : от една страна е свързана с
действия от страна но водача на процесния л.а. „*** „ с рег. №***-
С.П.,изразяващи се в навлизане върху хоризонтална маркировка /забраняваща
пресичане /и навлизане върху насрещната пътна лента ,върху която
транслационно се е движил мотоциклета,когото водачът на МПС е имал
възможност да възприеме като направление и посока.От друга страна
,причината за ПТП е свързана с предхождащи действия на водача на
мотоциклет „***“ с рег. № 1121К - М. А. М.,изразяващи се в движение със
скорост 93,6км./ч.по ул.“***“в гр.Велико Търново при ограничение на
скоростта за този пътен участък от 40 км./ч. при което този водач сам се е
поставил в невъзможност да предотврати ПТП.“ Пояснено е изрично и че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, тъй като към момента на навлизане върху хоризонталната маркировка е
имал възможността да възприеме мотоциклетиста на отстояние от него 66,3
м. ,да преустанови движението , да пропусне мотоциклета с което да
предотврати ПТП.
От тази фактическа обстановка може да се направи извод, че и двамата
водачи ,участвали в ПТП са извършили нарушения на правила на
Закона за движение по пътищата ,които са намират в причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП .
Водачът на л.а. „*** „ с рег. №***- С.П. е извършил маневра обратен завой
, свързана с пресичане на хоризонтална пътна маркировка „коси успоредни
линии –М15“ ,която съгласно раздел ІІІ т. 6 от Правилника за прилагане на
Закона за движение по пътищата обозначава площ ,забранена за движение
на пътни превозни средства,като границата на тази площ е очертана с
непрекъсната линия,т.е.предприел е маневра на място ,където това не е
разрешено . Самият свидетел С.П. в показанията си не отрича ,че му е
известно ,че на това място не следва да извършва обратен завой ,но пояснява
,че това било обичайна практика ,поради което и самият той решил да
извърши такава маневра за да достигне до хранителния магазин в „***“ .При
извършването на тази забранена на конкретното място маневра , освен това
водачът на л.а. „*** „ с рег. №*** не е спазил и изискването на чл. 38 , ал. 2
от ЗДвП ,според което водачът следва да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства ,която норма пък е свързана и с чл. 25, ал.1 от
ЗдВП,която изисква водачът на ППС ,което ще предприеме каквото и да било
маневра…… ,трябва да се убеди ,че няма да създаде опасност за участниците
в движението ,които се движат след него ,преди него или минават край него ,
и да извърши маневрата ,като се съобразява с тяхното положение ,посока и
скорост на движение . Същественото е това,че водачът на л.а. „*** „ с
рег. №*** като е предприел маневра ,пресичайки хоризонталната пътна
маркировка ,която е забранено да се пресича и да се движи по нея , е
поставил началото на причинно- следствената връзка ,довела до
настъпването на ПТП, в т.см. неговото поведение се оказва това
необходимо условие ,без което въпросното ПТП изобщо не би
5
възникнало.
Налице е ,обаче, и противоправно поведение на водача на мотоциклет
„***“ с рег. № 1121К - М. А. М.,изразяващи се в движение със скорост
93,6км./ч.по ул.“***“в гр.Велико Търново при ограничение на скоростта за
този пътен участък от 40 км./ч. Скоростта на движение на мотоциклетиста
преди ПТП в конкретния случай се явява от една страна надвишаваща
максимално разрешената скорост за движение в населено място /каквото
безспорно е мястото на произшествието / ,която е 50 км./ч. , а заедно с това
надвишава значително и конкретната за този пътен участък ,скорост ,
посочена в пътния знак В26 /до 40 км./ч./ .Тя освен това се явява и
несъобразена с конкретните пътни условия след като очевидно не е
позволила на мотоциклетиста да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие.В т.см. от страна на мотоциклетиста пък са
нарушени нормите на чл. 21 , ал. 21и на чл. 20 , ал.2 от ЗДвП.Категорично в
това отношение е експертното заключение на САТЕ ,което сочи ,че „ при
сравнение на отстоянието на което се е намирала челната част на
мотоциклетиста спрямо мястото на удара към момента в който
мотоциклетиста е предприел спиране ,след като е забелязал навлизането на
автомобила върху хоризонталната маркировка/ забраняваща пресичане / ,с
дължината на опасната зона на мотоциклета при скорост 40 км./ч.се налага
извода ,че при движение на мотоциклета с разрешената за този участък
скорост от 40 км./ч. и реализиране на същите действия на спиране,които е
предприел, мотоциклета ще спре до мястото на удара и ще се предотврати
ПТП.Това е така защото отстоянието на мотоциклета / 66,3м. е било
значително по –голямо от опасната зона за спиране при скорост от 40км./ч.
,която е само 24,16 м. От друга страна изчислената опасна зона при
реалната скорост на движение на мотоциклета/ 93,6 км./ч./ е равна на
83,54 м. ,което означава ,че при тази скорост на движение мотоциклета не
е могъл да спре ,тъй като тази опасна зона е значително по-голяма от
посоченото по –горе отстояние от 66,3 м.Поради това съдът приема ,че е
налице и виновно и противоправно поведение и на водача на мотоциклета
,което също така се намира в причинна връзка с настъпването на ПТП,т.е
налице е съпричиняване на вредите от самия пострадал.
Това съпричиняване е в значителна степен ,като се има предвид ,че ако
се е движил с разрешената за този пътен участък
скорост,мотоциклетиста щеше да има възможност да спре преди да
достигне мястото на удара с лекия автомобили по този начин да избегне
изобщо настъпването на процесното ПТП. Като се съобрази ,обаче
,посоченият по –горе факт,че неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил,който е извършил забранена на конкретното място маневра , е
първоначалната и основна предпоставка за възникване на опасността от
ПТП,то съдът приема ,че съотношението на приноса на водача на лекия
автомобил за ПТП към приноса на мотоциклетиста за конкретното
ПТП е 60 / 40 . Затова при определяне на размера на дължимото
обезщетение за всеки от двамата ищци , общият размер на обезщетението
за всички вреди ще следва да бъде намален с тези 40% ,дължащи се на
6
съпричиняване на вредите от самия пострадал.
Що се отнася до твърдението ,че мотоциклетиста е бил без предпазна каска
и това е форма на съпричиняване на вредите ,то както от показанията на
свидетеля Д.Т., на свидетеля С.П., така и от албума на местопроизшествието
,а също и от заключението на СМЕ и на САТЕ се налага извод ,че
мотоциклетиста е бил с поставена предпазна каска ,която ,обаче при
конкретния механизъм на ПТП само до известна степен е способствала за
това черепно-мозъчната травма да не е възможно най-тежката / вж.
отговорите на в.л.С.К. на л. 187 от делото /,но не е могла да предотврати
леталния изход за мотоциклетиста,тъй като смъртта му е резултата от
съчетана механична травма на глава , на шия и граден кош , а не само на
главата.Поради това съдът приема ,че не е доказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от мотоциклетиста поради движение
без предпазна каска.
За определяне действителния обем ,продължителност и интензитет на
търпените болки и страдания от всеки от двамата ищци ,съдът взе предвид
свидетелските показания на разпитаните свидетели Е.О.П.,И. В. И. , Д. И. Т.
и Т. П. Х..,както и представената медицинска документация –амбулаторен
лист № 465 за посещение от ищеца Д.Б. на психиатър и заключението на
комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза,която беше
допусната само по отношение на този ищец .
Всички разпитани свидетели установяват наличието на много силна
връзка между Д. М. Б. и синът му М. М. ,като в случая е налице и тази
особеност ,че М. ,както и неговият брат П. от сравнително ранна детска
възраст са били отгледани именно от бащата Д.Б. ,след като родителите са се
развели, а майката С. Ц. Я. е заминала за *** ,където живее и понастоящем и
където е създала друго семейство и има др. деца.
Свидетелите сочат, че тази силна връзка между баща и син е продължила и
след като М. М. е създал свое семейство с П. Б. М. и двамата са се отделили
да живеят в друго жилище. Свидетелите установяват, че двамата/баща и син/
са си помагали непрекъснато при решаване на всички важни житейски
въпроси , както и че са имали намерение и са предприели действия за
започване на съвместен бизнес в гр.Никопол ,с оглед на което М. си бил
продал автомобила за да набавят средства за това.
Свидетелите също така установяват ,че Д.Б. е преживял много тежко както
първоначалната новина за смъртта на сина си , така също продължава и
досега да преживява тежко тази загуба и че са настъпили негативни промени
в поведението и личността му ,свързани с тази загуба.
Налице са и медицински данни за душевното състояние на Д.Б., отразени в
представения / на л. 133 от делото / амбулаторен лист от 30.09.2021г. в който
е отразена основна диагноза „ тежък депресивен синдром без психотични
промени “.Посочено е също така ,че към момента на прегледа мисловният
процес е тематично фискиран върху психотравмата ,с мисли за
безперспективност .., разплаква се неудържимо в хода на разговора ..“
7
Според съдебно психологическата и психиатрична експертиза Д.Б. е
преживял остра стресова реакция при вестта за смъртта на сина му,като тази
психологическа криза представлява едно от най-травмиращите психични
състояния .Сочи се също така ,че продължаването на симптомите при него за
повече от месец води до постравматично стресово разстройство ,което при
освидетелствания води до емоционална лабилност ,депресивно настроение
,инхибирани интереси и инициативност, мисловни руминации на
преживяното ,с нарушаване на стереотипите и активността. Налице са по –
ниски годности за справяне в ситуации на дистрес и фрустрация с
податливост на негативните въздействия от тях и по-голяма уязвимост по
отношение на последиците им в психичен план.
С оглед на изложеното дотук , според съда адекватният размер на
обезщетението за претърпените от Д.Б. болки и страдания би се равнявал на
150 000 лв., но като се има предвид ,обаче посоченото по –горе относно
съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал,този размер
следва на осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД да бъде редуциран с 40 % /което се равнява
на сумата 60 000лв./ ,след което остава обезщетение в размер на 90 000 лв.
,което в крайна сметка следва да се присъди на ищеца Д.Б.. За разликата
до претендираните от този ищец 180 000лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Що се отнася до майката С.Ц. Я.,то безспорно и в т.сл. са налице болки и
страдания , претърпени от нея във вр. със смъртта на сина и М. ,но в случая
следва да се отчетат следните обстоятелства :
-майката твърде отдавна е напуснала семейството си и поради това не е
полагала непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата
си от първия брак –М. и П..
- тя отдавна е заживяла в *** ,което безспорно е представлявало пречка за
поддържането на близки ,основани на непосредствени ежедневни контакти
отношения със сина си , като си е идвала в България твърде рядко и
контактите със сина и са били предимно по телефона.
- създала е в *** друго семейство –има съпруг и син на 12 или 13 години ,към
които е поела основните си и непосредствени ангажименти.
Разбира се , всичко това не означава ,че тя не е оказвала морална и
материална подкрепа на сина си и че загубата му за нея не е травмиращо
събитие .Свидетелката Т. Х. /майка на съпругата на М. / споделя ,че като си е
идвала за великденските празници през 2021г., майката е изглеждала
„изключително отслабнала ,стопила се е“,както и че „била угаснала и
запустяла „/ според думите на свидетелката/.Споделя също така ,че при
последния им разговор С.Я. и споделила ,че посещава психолог в *** ,който и
предписал лекарства ,както и че след инцидента била отключила
хипертония.За разлика от Д.Б.,за С.Я. няма никаква медицинска
документация ,сочеща развитието на психологически или психиатрични
проблеми при ищцата вследствие на смъртта на сина и .
Така установените от свидетелите болки и страдания ,претърпени от С.Я.
8
съдът оценява на 90 000 лв. , които обаче редуцирани с 40% заради
посоченото съпричиняване на вредите от пострадалия , остават в размер
на 54 000 лв. За разликата до претендираните от тази ищца 180 000лв. , искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не се спори ,че на 31.08.2020г. е била предявена извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователни обезщетения за двамата
пострадали , и че по този повод при ответното дружество са били
образувани щети № ********** и № **********. Няма данни
застрахователят да е бил уведомен преди тази дата за настъпилото
застрахователно събитие.
Върху сумите от 90 000лв. и от 54 000лв. ,ответникът дължи и лихва за
забавено плащане , но не от датата 25.07.2020г.,както се претендира в
исковата молба , а от 30.11.2020г. до окончателното и изплащане. Тази дата
на забавата съдът определи като съобрази кога е била предявена към
застрахователя писмената извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Според представените писмени доказателства/
молба вх.№ 5884/31.08.2020г.,вложена на л. 49 от делото / това е станало на
31.08.2020г. Поради това и като съобрази нормата на чл. 496, ал. 1 във вр. с
чл. 497, ал. 1 т. 2 от КЗ , съдът приема ,че началото на тримесечния срок за
определяне и изплащане на обезщетението е поставено именно на
31.08.2020г., когато е била входирана при застрахователното дружество
молбата от ищците за изплащане на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди , а краят на този срок е на 30.11.09.2020г. ,след която
дата ответното дружество изпада в забава,тъй като до тази дата не е
определил размера на застрахователното обезщетение . За периода от
25.07.2020г. до 30.11.2020г. ,претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед този изход на делото ,следва ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на Плевенски окръжен съд д.т. в размер на 3600лв. изчислена върху
уважения размер на иска предявен от Д.Б. ,както и д.т. в размер на 2160лв.
изчислена върху уважения размер на иска предявен от С.Я..
Ответното дружество също така следва да заплати и съответна част от
направените деловодни разноски от бюджета на ПлОС/общо 946 лв./
,съразмерно с уважената част на исковете,което се равнява на 378лв.
Поради това ,че на ищците Д. М. Б. и от С.Ц. Я. е била оказана безплатна
правна помощ от пълномощника им адв.П. К.,което се вижда от
представените договори за правна помощ ,където е посочено ,че тя е
безплатна на осн. чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗА ,то следва ответното дружество да
бъде осъдено да заплати в полза на адв.П. К. адвокатско възнаграждение в
размер на 3230 лв. за защитата на Д.Б. и 2150лв. за защитата на С.Я..Върху
тези суми ,обаче следва да се начисли и ДДС ,доколкото адв. К. е
регистрирана по ЗДДС / видно от доказателството на л. 240 от делото /
поради което техният размер става съответно 3876лв. и 2580лв.
Ответникът също така има право на съответна част от направените от него
9
деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлените части на исковете . Според
представения списък с разноските / л. 247 от делото / те са в размер на 550 лв.,
а към тях следва да се прибави и юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв. ,определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр с чл. 37 от Закона за
правната помощи във вр. с чл. 25 от наредбата за заплащане на правната
помощ, или общият размер на деловодните разноски направени от ответника
става 910лв. Като се има предвид отхвърлената част на исковете,следва ,че
ищците трябва да заплатят на ответното дружество деловодни разноски в
размер на 546 лв. ,съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 , ал.1 от КЗ Застрахователно дружество „Евроинс „
АД , ЕИК-*** – гр.София ,бул.***,представлявано от Й. Ц. –председател на
съвета на директорите и Е. И. изпълнителен директор ,да заплати на Д. М. Б. ,
ЕГН-********** от с.*** , обл.Плевен , ул.*** сумата 90 000 лв.
,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на сина му М. А. М. ,настъпила при ПТП на 18.07.2020г. с
участието на застрахован при ответника лек автомобил, ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от 30.11.2020г. до окончателното и
изплащане ,като за разликата до претендираните от този ищец 180 000лв.
обезщетение, и за периода от 25.07.2020г. до 30.11.2020г. по претенцията за
законната лихва , ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 , ал.1 от КЗ Застрахователно дружество
„Евроинс „ АД , ЕИК-*** – гр.София ,бул.***,представлявано от Й. Ц. –
председател на съвета на директорите и Е. И. изпълнителен директор ,да
заплати на С. Ц. Я. , ЕГН- **********, ОТ С.*** , обл.Плевен , ул.***
сумата 54 000 лв. ,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на сина и М. Д. М. ,настъпила при ПТП
на 18.07.2020г. с участието на застрахован при ответника лек автомобил,
ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 30.11.2020г. до
окончателното и изплащане ,като за разликата до претендираните от този
ищец 180 000лв. обезщетение, и за периода от 25.07.2020г. до 30.11.2020г.за
законната лихва , ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс „ АД , ЕИК-*** – гр.София
,бул.*** да заплати в полза на Плевенски окръжен съд д.т. в размер на
3600лв. изчислена върху уважения размер на иска предявен от Д.Б. ,както и
д.т. в размер на 2160лв. изчислена върху уважения размер на иска предявен
от С.Я..
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс „ АД , ЕИК-*** – гр.София
,бул.*** да заплати в полза на Плевенски окръжен съд съответна част от
направените деловодни разноски от бюджета на ПлОС/общо 946 лв./
,съразмерно с уважената част на исковете,а именно - 378лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс „ АД , ЕИК-*** – гр.София
10
,бул.*** да заплати на адв. П. К. от САК с адрес гр.София ,ул.*** с адрес за
призоваване гр.Казанлък ,ул.***, на осн. чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 3876 лв./с ДДС/ за защитата на Д.Б. и
2580лв./ с ДДС/ за защитата на С.Я..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 , ал. 3 от ГПК Д. М. Б. , ЕГН-********** от с.*** ,
обл.Плевен , ул.*** и С. Ц. Я. , ЕГН- **********, от с.*** , обл.Плевен ,
ул.*** да заплатят на Застрахователно дружество „Евроинс „ АД , ЕИК-*** –
гр.София ,бул.*** направени от ответника разноски в размер на 546 лв.
,съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
11