РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч…15 септември
2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд …… наказателна колегия………………………………… в публично заседание на……дванадесети август двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ ИВАН И.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при секретаря .........ЦВЕТОМИРА БАЕВА...............…………и
в присъствието на…........……прокурора
…………………...........………………като разгледа
докладваното от
съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нчхд………№ 226…….. по описа за
2020 година, и за да се
произнесе съобрази:
Производство с правно основание член
317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда №
1/21.01.2020 година по наказателно частен характер дело № 270 от 2019 година на Районен съд Тетевен.С
цитираната присъда съдът е признал подсъдимия А.Д.Н., роден на *** ***,
Ловешка област, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
ЕГН ********** за виновен в това, че на дата 18.08.2019 година, около 13,30
часа в сливовия масив в местността „Шипа“, землището на с.Б.И., Ловешка област
е обидил на публично място В.С.И. *** негово присъствие, като го е напсувал с
думите „да ти еба майката”, с което е унижил честта и достойнството
му-престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, поради което
и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му
налага административно наказание ГЛОБА от 1000 /хиляда/ лева в полза на
държавата.
Със същия съдебен акт А.Д.Н. *** заплати на В.С.И. *** от
1000 /хиляда/ лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждането-18.08.2019 година до окончателното и издължаване,
както и сумата от 612 /шестстотин и дванадесет/ лева разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 50 /петдесет/ лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от така постановения
съдебен акт е останал жалбоподателя А.Н.,който го обжалва с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност.Сочи,че на първо място,съдебния състав е
бил предубеден към него,тъй като тъжителя
по делото е общински съветник и се ползва,по негово мнение със
значително влияние.Позовава се на показанията на свидетеля М.И.,брат на
тъжителя,според който подсъдимия се е отдалечил на разстояние 700-800 метра от
тъжителя,следователно не може да се говори за обида,нанесена в негово
присъствие.Сочи,че в мотивите си съдът не е обсъждал въобще обществената
опасност на деянието,като не е изложил мотиви дали са налице многобройни и
смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на член 78А от НК.Изтъква,че
в мотивите на присъдата си изобщо не е обсъдено,защо и по какви причини
Тъжителя В.И. не е споделил пред кмета на селото – А. Милчев,че са го псували
на майка.Твърди, че качил баба
си в джипа и отишли на место и баба му говорила с тъжителя, но тъй като
последният започнал да повишава тон, той слязъл и попитал тъжителя дали има
документи, за да бере сливите, на което тъжителят отговорил, че има документи,
но не са в него. Твърди, че е предложил на тъжителя да го
закара до селото, за да вземат документите, но той отказал. Твърди, че се е качил на автомобила и се отстранил на около 200
метра и отново двамата започнали да спорят. Твърди, че
е предполагал, че ще има обаждане на тел.112 и по тази причина е извадил
пушката от джипа, извадил патроните, поставил я в калъф и я оставил в
автомобила. Твърди, че е дошъл вуйчо му и Стефчо и му
обяснили за т.нар. „бели петна“ и след това се
прибрал. Твърди, че псувни срещу тъжителя не е имало, че на место са псували
дядо му и Кънчо Семков. Твърди, че срещу тъжителя имало подписка в селото и той
бил инициатор.По
посочения начин,според защитата,съдът не е изпълнил
императивните разпоредби на член 305,ал.2 от НПК,поради което присъдата следва
да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
В
съдебно заседание въззивника поддържа жалбата си лично и чрез защитника си адв.Б.
на изложените в нея основания.
Въззиваемия В.И. се представлява от адв.Г..Поддържа становище,че жалбата
е неоснователна и недоказана,а постановеното решение правилно и
законосъобразно.Защитата изтъква,че въззиваемия работи като земеделски
производител и в това му качество чрез своя брат М.И. и баща си С. С., като
негови пълномощници били включени в Заповед №РД-04-221-45/28.09.2018 година на
Директора на ОД „Земеделие“ гр. Ловеч за сключване на споразумение между
собствениците и ползвателите за определяне на масиви за ползване на земеделски
земи-трайни насаждения, намиращи се в с.Б.И., Ловешка област. Твърди, че в тази
връзка наел работници-берачи на сливи от съответните насаждения. Сочи, че на
18.08.2019 година, около 13,30 часа в масива, където бил с около 10 работници
пристигнал въззивника Н. с джип с ДК№ ***, заедно с баба си и друго лице.
Твърди, че същият спрял извадил две пушки и едната насочил към него като се
заканвал, че ще го убие, псувал го на майка и го обиждал. Твърди, че се е
изплашил, но позвънял на тел.112 и го свързали с РУП на МВР гр.Тетевен. Сочи,
че някой от работниците извикал да снимат подсъдимия и той се изплашил като
изпуснал пушката на земята, след което я взел и извадил патроните от нея.
Твърди, че въззивника звънял по телефона и малко след това на место пристигнал
кмета на с.Г, заедно с три лица, а по късно пристигнал и Кънчо Семков, който
казал, че В. има право да бере сливите. Твърди, че около 15,00 часа си тръгнал
и въззивника, а малко след това на место пристигнали и органите на полицията,
на които обяснил за случилото се. Твърди, че за заканата за убийство е сезирал
прокуратурата. Твърди, че с деянието си въззивника накърнил достойнството му,
злепоставил го пред работниците и предизвикал в него негативни преживявания и
емоции,поради което счита,че наложената му с присъдата санкция е
законосъобразна и справедлива и моли,съда да остави въззивната жалба без уважение,като потвърди
първоинстанционната присъда.
От
съвкупната преценка на събраните в хода на досъдебното производство и в хода на
въззивното такова писменни и гласни доказателства съдът приема за установено
следното :
Въззивната жалба на А.Н. е подадена в срока по член 319 от НПК и е
допустима за разглеждане,но по същество е неоснователна.От фактическа
страна,след като е съобразил обясненията
на въззивника А.Н., показанията на разпитаните по делото
свидетели-А.С.Б., М.М.Б., Г.М.Б., М.С.И., С. Р.Д., К.С.К., А.Л.А., С.И.Р., Л.Н.К.,
Т.Р.К., А.М.М., Н. Р.Ъ., приетите и приложени по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, решаващия първоинстанционен съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Въззиваемия В.И. е земеделски производител и в това му качество чрез
своя брат М.И. и баща си С. С., като негови пълномощници били включени в
Заповед №РД-04-221-45/28.09.2018 година на Директора на ОД „Земеделие“ гр.Ловеч
за сключване на споразумение между собствениците и ползвателите за определяне
на масиви за ползване на земеделски земи-трайни насаждения, намиращи се в с.Б.И.,
Ловешка област.
На дата 18.08.2019 година, В.И. се намирал в сливовия масив, в местността „Шипа“,
землището на с.Б.И., където бил с около 10 работници, които наел. На същата
дата, около 13,30 часа пристигнал А.Н. с автомобил-джип с ДК№ ***, заедно с баба
си, която слязла и казала, че сливите, които берат са на майката на подсъдимия
и да не ги берат. Въззиваемия
И. заявил,
че няма да остави сливите, тъй като е платил, за да ги бере, при което от
автомобила слязъл и Н. и поискал от И. да му покаже документи, които да установят неговото право
да бере сливите. Въззиваемия заявил, че в себе си няма тези документи. Н. се качил в автомобила и
спрял на известно разстояние, излязъл от джипа и извадил ловна пушка и започнал
да псува В.И. на майка с думите „да ти еба майката“. Последния се изплашил, но позвънил на тел.112 и го свързали с
РУП на МВР гр.Тетевен, като междувременно някой от работниците извикал да
снимат А. и той изпуснал пушката на земята, след
което я взел и извадил патроните от нея. След което
също звъннал по телефона и малко след това на место пристигнал кмета на с.Г,
свид.Д.и свид.К.К., който казал, че ако В.И. има
споразумение има право да бере сливите. След това А. тръгнал към дома си с
автомобила, а на место в имота пристигнали трима полицейски служители-свидетели
по делото, на които въззиваемия
обяснил за случилото.
За
да приеме за установена тази фактическа обстановка,решаващия първоинстанционен
съд е извършил добросъвестен и задълбочен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели-А.С.Б.,
М.М.Б., Г.М.Б. и М.С.И., тъй като и четиримата свидетели по делото са очевидци
на деянието на Н. и са категорични
в съдебно заседание, че именно Н. е поискал обяснение от И., защо бере сливите, че е поискал и документи затова и
че е псувал въззиваемия на майка с думите „да ти еба майката“. Съдът обосновано е приел за
обективни показанията на посочените свидетели, тъй като същите са очевидци на
случилото се в имота в местността „Шипа“ и са категорични в съдебно заседание пред Районен съд Тетевен, че именно А.Н.
е пристигнал на место, както и че е псувал И. и в
присъствието на тези свидетели е изрекъл обидните думи „да ти еба майката“.
Съдът обосновано е дал вяра и
на показанията на тримата полицейски служители, които са посетили първоначално
дома на Н., които малко по-късно се появил и
установили, че в автомобила му е имало две ловни пушки и същия представил документ за лов същия ден, както и че
тримата свидетели са посетили и мястото на инцидента, където са разговаряли с въззиваемия, че същият е бил изплашен и той им заявил,
Н. е извадил оръжието и го е заплашвал,както
и че го е обидил.
Съдът е анализирал показанията на свидетелката А.А., която е била на мястото
на инцидента, като е
стигнал до принципно правилния извад да даде вяра частично на нейните показания и то само в частта им,
в която твърди, че в имота е пристигнал Н. и
между него и И. е имало конфликт, че в последствие са
дошли кмета на селото и свидетелите Д.и К., но в останалата им част не им е дал вяра и съответно не ги
кредитирал, а именно, че не е видяла огнестрелно оръжие,
което е държал Н. и че не е чула обиди от Н. по адрес на И., тъй
като в тази им част показанията и противоречат на показанията на свидетелите и даже на обясненията на съмия Н.,който
по същество не отрича,че е вадил оръжие от автомобила.
По отношение на показанията на свидетелите Д.,
К. и М., съдът е
подходил мотивирано и законосъобразно,като е дал вяра на техните показания, но следва
да се посочи, че тези свидетели не са очевидци на деянието на Н., същите са пристигнали в последствие на мястото на
инцидента и показанията им не са свързани със самото деяние, което е било вече
приключило при тяхното пристигане в имота.
По същия
начин решаващия съд е подходил и към показанията на дядото на Н.- свид.Ъ., който е бил на мястото на инцидента съдът е дал вяра частично на
неговите показания и то само в частта им, в която твърди, че е бил на мястото
на инцидента, че е пристигнал и неговия внук и че в последствие са дошли кмета
на селото и свидетелите Д.и К., но в останалата им част не им е дал вяра и съответно не ги е кредитирал, а
именно, че „А.не е вадил оръжие,извод,напълно правилен.
В
допълнението си към въззивната жалба защитата поддържа оплакване за
предубеденост и необективност на съдебния състав.Това твърдение изцяло не се
споделя от въззивния съд,настоящата инстанция счита този довод за напълно неоснователен. Присъдата
на Районен съд Тетевен, която
се атакува с жалбата, не
страда от пороците визирани в чл. 348, ал.
3 НПК, наличието на
които са само основания за нейната
отмяна и връщане на делото за
ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода
на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в
пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета
на доказване в процеса. При това тази инстанция, не е
възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика.
При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не
престъпление от подсъдимия, по посоченият текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с
решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – разпитани са
свидетелите А.С.Б., М.М.Б., Г.М.Б.,
М.С.И., С. Р.Д., К.С.К., А.Л.А., С.И.Р., Л.Н.К., Т.Р.К., А.М.М., Н. Р.Ъ.,от техните показания и приложените писмени и веществени доказателства са установени точно
обстоятелствата около инцидента. След като е установено по несъмнен начин, че Н. е осъществил състава на инкриминираното с тъжбата деяние, правилно е бил осъден за това.
Районен съд Тетевен е извършил и анализ на правната квалификация на
деянието,като обосновано е приел,че цитираните
думи, явяващи се ругатни, псувни, се считат за обществено неприемливи и обидни,
доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на казващият ги
към този, към който са отправени. Безспорно изразът е с обиден характер и е бил
лично възприет от И.. Засегнати са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и самооценка на човека, в случая въззиваемия. С думите си А.Н. е изразил отрицателната си,
презрителна оценка за личността на И.
и е засегнал честта и достойнството на същия, собствената му оценка за неговата
личност, имайки предвид негативното съдържание на използваната обида. Безспорно Н. съзнателно е изрекъл обидните думи в
присъствието на И., изрекъл ги
е на висок глас, думите са били чути от намиращите се на мястото свидетели А.С.Б.,
М.М.Б., Г.М.Б. и М.С.И., като по този начин е целял да засегне честта и достойнството на В.И..
На база на тази фактическа и правна фактология съдът е стигнал до
правилния извод,че по този начин Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, поради
което съдът го е признал за
виновен по този текст от НК, но тъй като за това
деяние, законодателят е предвидил наказание глоба от 3000 до 10000 лева и обществено
порицание, Н. не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от деянието му няма причинени имуществени
вреди, съдът правилно е приел, че са налице основанията на чл.78а от НК за
освобождаване на Н. от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание, е счел за справедливо, че едно наказание глоба в минималния размер предвиден в закона
от 1000 лева в полза на държавата, предвид ниската степен на обществена
опасност на деянието и дееца, напълно съответства на извършеното и ще изиграе
своята възпиращо-предупредителна и възпитателна роля, както по отношение на
него, така и по отношение на останалите граждани.
Предявения граждански иск е
уважен по справедливост,като съдът е приел
че се явява доказан по основание, тъй като по делото безспорно
се доказа реализираното от Н.
престъпление „обида“. Причинените на И. неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на чувството му за достойнство и чест са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на дееца и е налице причинна връзка
между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Относно размера на
претенцията, съдът справедливо
е счел, че същият следва да
бъде уважен, съгласно и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД в пълен размер от 1000
лева, който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените
неимуществени вреди от тъжителя.
Водим от горните съображения съдът приема,че Присъда № 1/21.01.2020 година по
наказателно частен характер дело № 270
от 2019 година на Районен съд Тетевен е правилна и законосъобразна – не са налице
основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК за ревизия на съдебния акт,поради
което на основание член 338 от НПК същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/21.01.2020 година по наказателно частен характер дело №
270 от 2019 година на Районен съд
Тетевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ...............................
ЧЛЕНОВЕ:1/..............................
2/..............................