№ 7600
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110133399 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 06.06.2022 г. г. , в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 33399/21г. -*-. за да
се произнесе, взе предвид следното:
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че имат задължения към ищеца за заплащане на
посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергя, начислена
за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Прави и възражение за погасителна давност.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по него доказателства се установява обстоятелството, че
ответниците са придобил правото на собственост върху процесния имот въз основа на
оригинерно основание – изтичане на релевнатния давностен срок, наличието на което
обстоятелство е удостоверено с издадения в тяхна полза нотариален акт /л. 15 от
делото/,поради което съдът за доказано твърдението на ищцовото дружество, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение през спорния период, по което
ответникът има качеството на купувач на топлинна енергия и носител на задължението за
заплащане на нейната цена в полза на ищеца.
Припадащата се част на вески от ответниците от процесното задължение е в размер
на ½ идеална части, доколкото в нотариалния акт не е отеблязяно в какъв размер се
признават правата на всеки от тях от правото на собственост върху процесния имот, което
обуславя прилагане на фикцията на чл. 30 ЗС, че правата им са равни.
По делото е допусната и назначена СТЕ, чието заключение съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно.
Установява се, че през процесния период е била начислявана и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, чието количество е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото лице изяснява, че през процесния
период в имота не е имало монтирани отоплителни тела, бил е монтиран водомер, по който
се е отчитал разходът на топлинна енергия за загряване на топла вода...
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода м. 1.2018г. до м.04.2020 г.. възлиза на сумата от
86.55лв.
Съдът намира периода м. 12.2017г. . до м.04.2020 г..., за релевантен при определяне
на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради следното, а
именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на аден парк.
Ето защо съдът приема, че и за тях се прилага тригодишна давност".
Заявлението е подадено на 28.01.2021г., ., поради което в този момент е прекъснато
2
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 12..2017г. този срок е изтекъл на 14.02.2018г. т.е. вземането за
цена на топлинна енергия за м12.2017 г.. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.12.2017г.-
м.04.2020 г.., възлиза на сумата от 86.55лв./83.64лв. е цената на топлинна енергия за
периода м.01.2018г.-м.04.2020 г., съгласно допълнителното заключение от ССЕ/ +цената за
м.12.2017г., възлизаща на сумата от 2.91лв., представляваща разлика от сумата по прогнозна
цена съгласно издадената фактура на стойност от 8.05лв. и резултатът от изравнителните
сметки от 5.14лв./61.73лв. е резултатът за връщане за периода м.05.2017г.-м.04.2018г./12м/
/лв поради което искът следва да се уважи за сумата от 86.5 лв..или от по 43.25лв. за всеки от
ответниците. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 507.77 лв. или за
сумата от по 253.88 лв. за всеки от ответниците и за периода от м. 01.2017г. до м.11.2017г.,
вкл.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.12.2017г. до
м.04.2020 г.
С оглед допълнителното заключението от ССЕ, съгласно което лихвата, текла върху
главницата от 83.64лв. за процесния период възлиза на сумата от 9.21лв., а лихвата текла
върху главницата за м. 12.2017г. за процесния период възлиза на сумата от 0.69 лв., то този
иск следва да се уважи за сумата от 9.9лв. или от по 4.95лв. за всеки от ответниците. и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от по 52.72 лв. за всеки от ответниците
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от първоначалната ССЕ стойността на таксата за дялово
3
разпределение, начислена за процесния период възлиза на сумата от 41.83лв../таблица № 3,
ст. 6 от първоначалната съдебно-счетоводна експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото не е депозиран договор , сключен между ищеца и дружеството,
извършващо услугата дялово разпределение, въпреки, че такъв фигурира в описателната
част на приложенията към исковата молба.
Предвид на това, че по делото не е представен действащ към момента на
съсществуване на процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в
какъв размер е уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата
дялово разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане, този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да
се отхвърлят като недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице и
112.38лв. в исковото производство и в размер от 10.87лв., разноски в заповедното
производство.
В полза на бюджета на съда следва ищецът да изплати на основание чл. 77 ГПК
депозит за допълнителната ССЕ в размер от 213.74лв., а ответникът – да заплати депозит в
размер от 36.25лв.
С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 282.86лв. в полза на всеки от
ответниците.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
4
Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, че АТ. Г. С., ЕГН **********, с адрес адрес и М. В. С., ЕГН
**********, с адрес адрес имат задължения към ищеца за сумата от по 43.25 лв. ,..,
представляваща ценна на топлинна енергия за периода м.12.2017г. до м.04.2020 г.г.,., ведно
със законната лихва, считано от 28.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от по 253.88 лв. за всеки
от ответниците и за периода от м. 01.2017г. до м.11.2017г., вкл..; както и сумата от по
4.95лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.9.2018 г. до 18.1.2021 г.., като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от по 52.72 лв. за всеки от
ответниците
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу АТ. Г. С., ЕГН
**********, с адрес адрес и М. В. С., ЕГН **********, с адрес адрес за признаване за
установено спрямо ответниците, че ищецът има вземания към тях за сумата от по 20.92 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017
г. до 30.4.2020 г., мораторна лихва в размер на от по 3.55 лв. за периода от 31.1.2018 г. до
18.1.2021 г.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на АТ. Г. С., ЕГН **********, с адрес
адрес и М. В. С., ЕГН **********, с адрес адрес, разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от по 282.86лв. в полза на всеки от ответниците.
ОСЪЖДА АТ. Г. С., ЕГН **********, с адрес адрес и М. В. С., ЕГН **********, с
адрес адрес да заплатят в полза на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, сумата от по 56.18лв., сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице и. в исковото производство и сумата от по 5.4 лв., разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати в полза на СРС депозит за
допълнителната ССЕ в размер от 213.74лв
ОСЪЖДА АТ. Г. С., ЕГН **********, с адрес адрес и М. В. С., ЕГН **********, с
адрес адрес, да заплатят в полза на СРС депозит за допълнителната ССЕ в размер от по
18.12лв. всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„Техем
Сървивис ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6