РЕШЕНИЕ
№ 34/02.02.2017г.
гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, I състав
На
деветнадесети януари
Година 2017
В
открито заседание в следния състав :
Председател: Людмила Пейчева
Членове : Капка Павлова
Димитър Ковачев
при
секретаря Емилия Павлова и в присъствието на прокурора _______________ като разгледа докладваното от член -съдия
Капка Павлова, въззивно гр. дело № 769
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 120 от 18.10.2016
год., постановено по гр.дело № 203/ 2016 год. по описа на Б. районен съд Д.Е.К.
от *** е осъден да заплаща на малолетното си дете *** чрез нейната майка и законен
представител Л.З.Г. ежемесечна издръжка
в размер на по 170 лв., считано от 01.07.2016г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на
издръжката. Претенцията до пълния й предявен размер от 200лв. е
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В законоустановения
срок решението е обжалвано от Д.Е.К. в частта му ,с която е
присъдена издръжка над сумата 105лв.
,като се моли същото да бъде отменено и
въззивният съд да постанови друго такова, с което искът над посочения размер да
бъде отхвърлен. Излагат се съображения за незаконосъобразност на
решението в обжалваната му част, която се изразява в неправилно определяне на
процента от общата издръжка, който следва да бъде заплащан от бащата на детето, тъй
като от събраните по делото доказателства е
установено, че същият
участва активно в живота на
детето и предоставя средства за лечение,
почивка и други разходи на същото. Освен това се сочи, че са неправилни изводите за възможностите на двамата родители
да предоставят издръжка на детето си.
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е преценил доходите
на родителите и възможностите им да дават издръжка, възрастта и нуждите на
детето, както и социално
икономическите условия в
страната.
Пернишкият окръжен
съд извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в
жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено и доказано следното:
Жалбата е допустима, подадена са
в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
По същество същата се
явява частично основателна по следните
съображения:
Предявен е иск с
правно основание чл.143,ал.1 от СК. Л.З. Г. в качеството си на майка и законен представител на малолетната ***, родена на ***г. е
поискала ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното дете ежемесечна
издръжка в размер на 200лв.,считано от 01.07.2016г.
Ответникът е подал
писмен отговор, с който е оспорил иска
по размер –над сумата 105лв. месечно. Посочва,
че след като с майката на детето са
решили, че то ще живее при нея, са се споразумели, че той ще заплаща на същото
издръжка в размер на по 80лв. месечно- по 20 лв. на седмица. Тази сума била изплатена до м.юли 2016г. включително. Извън
това, Д.К. купувал на дъщеря си
учебни помагала и пособия, дрехи, обувки и др., водел я на почивка и
предоставял средства винаги когато Л.Г. се е обръщала към него за заплащане на други
разходи, свързани с грижата за детето им.
Предвид
обстоятелството, че решението е
обжалвано само в частта му, с която искът е
уважен над сумата 105лв., в
останала му част същото е влязло в сила. Това
означава, че със сила на
пресъдено нещо са установени основанието за възникването на задължението и правопоражадите го факти. С
оглед направените оплаквания с жалбата и доводите, направени с отговора на въззиваемата страна, спорен е единствено
въпросът за размера на дължимата от ответника издръжка.
Като доказателства
по делото са представени удостоверение за раждане на малолетната *, удостоверение, че е записана като ученичка
в *** и доказателства за доходите на бащата. Събрани са и гласни доказателства
– показанията на свидетелите З. Й. Ц., Н.
З.Г. , Е. Е.К. и Д. К. Л..
Първата свидетелка
установява, че родителите на детето се разделили през ***г. и то останало да живее с майка си. Ответникът
правел подаръци на малолетната си дъщеря, но пари не й давал. * посещавала допълнителни
часове по английски език и хореография,
като само първото занимание се заплаща. Майката на детето вече била в отпуск по
майчинство поради предстоящо второ раждане. Втората свидетелка установява, че Д.
е давал пари за издръжка на детето само докато е на училище, а през ваканциите
не е предоставял средства, но е водил
детето на почивка. Показанията на тези
свидетелки следва да бъдат преценени по
реда на чл.172 от ГПК, тъй като същите
са майка и сестра на законния
представител на малолетната ищца. Окръжният съд
цени същите, тъй като са логични, безпротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен
материал по делото.
Свидетелите К. и Л.
установяват, че ответникът Д.К. е полагал грижи за малолетното си дете, независимо
от факта, че то живее при своята майка.
Той откликвал на нуждите на
детето винаги когато се налагало- за закупуване на лекарства, дрехи, покриване
на разходи за пътувания и др., води го на
различни места за развлечение. И тези показания съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК предвид обстоятелството, че свидетелят К. е брат
на ответника, а свидетелката Л. – негова приятелка, като цени
същите.
Изготвен е социален
доклад, от който става ясно, че служителите на
ДСП-Р. са установили, че малолетното дете е отглеждано адекватно от своята майка, като са
му подсигурени нормални битови условия и
необходимите му облекло, учебни помагала
и др. В същия е отразено, че майката работи в *** и възнаграждението, което получава е в размер
на 570лв.
От описаните
по-горе писмени доказателства се установява, че ответникът получава нетно трудово възнаграждение в размер на
850лв. по делото е безспорно, че същият
не дължи издръжка на други лица.
Пред въззивната
инстанция е прието ново писмено доказателство – удостоверение за раждане от ***г., от което видно ,че Л. Г.
има още едно дете, на което
дължи издръжка- ***, роден на ***г.
С оглед на така
събраните доказателства ,въззивният съд
намира, че издръжка в размер на 180 лв.
ще задоволи нуждите на малолетната *. При
определянето на същия настоящата инстанция взема предвид възрастта на детето,
обстоятелството, че не беше установено
то да има някакви по-специфични нужди като например развиването на определен талант, или пък наличието на
хронично заболяване, размерът на минималната работна заплата към настоящия
момент -460лв. като критерий за
определяне на минималната издръжка
на едно дете, както и обществено –
икономическата обстановка в страната,
която намира отражение в покупателната способност на населението.
От така определената издръжка бащата ще следва да заплаща 150лв., а останалата част ще следва да бъде поета от
майката. Макар, че по делото беше установено, че тя има задължение да издържа още едно
дете, това не я освобождава от
задължението й към малолетната *, а размерът, който ще следва да поеме – 30лв.
съответства на материалните й
възможности.
С оглед на така изложените съображения, въззивният съд намира,
че решението следва да бъде отменено в частта му, с която искът е уважен за
сумата от 20 лева /разликата между присъдената от районния съд ежемесечна
издръжка в размер на 170 лева и определената от въззивния съд такава в размер
на 150 лева/ и в частта му, с която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Б. районен съд държавна такса в
размер на 28.80 лева – разликата между присъдената от районния съд в размер на
244,80 лева и действително дължимата в размер на 216 лева.
В останалата му обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
делото Л.Г. ще следва да бъде осъдена да заплати на Д.К.
още 30лв. разноски, направени пред първоинстанционния съд и 129,60лв.
разноски за въззивното производство.
Д.К. от своя страна
ще следва да бъде осъден да заплати на Л.Г.
207,72лв. разноски, направени в настоящото производство.
Водим от
гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 120 от 18.10.2016 год., постановено по
гр.дело № 203/2016 год. по описа на Б. районен съд в частта му, с която Д.Е.К. с ЕГН ********** с адрес ***
е осъден да заплаща на основание чл. 143, ал. 1 СК на детето си *** с ЕГН **********
чрез нейната майка и законен
представител Л.З.Г. с ЕГН ********** с адрес *** ежемесечна издръжка в размер
на 20 лева /разликата между присъдената от районния съд а издръжка в размер на
170 лева и приетата за дължима сума от 150 лева/; и в частта, с която Д.Е.К. е
осъден да заплати по сметка на Б. районен съд държавна такса в размер на 28.80
лева, като остава дължима такава в размер на 216лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител Л.З.Г. с ЕГН ********** с адрес *** против Д.Е.К. с ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл.142,ал.1 от СК за сумата 20лв. ежемесечна
издръжка, представляваща разликата между присъдените от първоинстанционния съд 170лв. и дължимите 150
лв. месечно като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 18.10.2016 год., постановено по
гр.дело № 203/2016 год. по описа на Б. районен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. З.Г. с ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Д.Е.К. с ЕГН ********** с адрес *** още 30лв.
разноски,направени пред първоинстанционния съд и 129,60лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Е.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Л. З.Г. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 207,72 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.