РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. гр. Хасково, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200499 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано е по жалба от Н. ГР. ДЖ. от гр. Пловдив, чрез адв.Х.И. от АК-
Бургас, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К, № 5496706/10.12.2021г. издаден от ОД на
МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 50 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като се навеждат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и
санкциониране на административното нарушение, както и доводи за незаконосъобразност
на самата процедура по регистриране на скорост с мобилна система за видеоконтрол по
аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил описаното нарушение. Също така административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не била ангажирана правилно. Жалбоподателят не бил собственик на
процесният автомобил и нямало представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с която да
се посочи лицето на което е представен за ползване автомобила. това можело да стане, ако
ЕФ се издаде на собственика и той да посочи лицето на което е предоставен автомобила.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание редовно призован и не изпраща
представител. Адв.Х.И. от АК-Бургас, представя пълномощно по делото и писмена защита.
Претендира за разноски.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован,
не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата. С писмото с
което е представена преписката, се иска съдът да не уважава жалбата и се прави възражение
1
за прекоморност на адвокатският хонорар.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, до колкото наказващият орган не се е ангажирал с доказателства за
датата на връчване на ЕФ. Не са представени доказателства в тази насока, като с писмото с
което е представена преписката е посочено, че се представя цялата преписка в оригинал.
Тоест съдът приема, че наказващият орган не разполага с доказателства за датата на
връчване на ЕФ и затова приема , че последният е обжалван в срок.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:
На 10.12.2021г. в 17:10 часа, в обл.Хасково на път І-5, км.302, срещу Мото
писта, с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743с7, било заснето движение на лек
автомобил марка “Опел Инсигния ”, с регистрационен номер ********** със скорост от 109
км./ч., при разрешената стойност от 90 км./ч. общо ограничение на скоростта. В ЕФ е
посочена скорост на движение от 105 км/ч, като е отчетен толеранс от минус 3% от
засечената скорост. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като
собственик и нарушител е вписано името на жалбоподателката. В описателната част на
фиша е вписано движение с установена скорост от 105 км./ч. – превишаване с 15 км/ч. За
дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от
приложения протокол от проверка на техническото средство същото успешно е преминало
проверка отразена в протокол № 43-СГ-ИСИС/05.10.2021г., която проверка е с
продължителност една година. За място на нарушението в електронния фиш е вписано че е
установено в обл.Хасково на път І-5, км.302, срещу Мото писта в посока гр.Кърджали. При
общо ограничение 90 км/ч. , без да се сочи дали става въпрос за населено или ненаселено
место, като камерата е насочена към гр.Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер,
се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя
вид и същият е регистриран на името на Г.Н. Д..
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото
писмени доказателства, както и приложения снимков материал – снимка
№11743С7/0537115. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона
за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47
от 2012г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В -
Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и
Скоростен път 120 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2) Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (2) Водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т.2. (изм. -
2
ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не отговаря на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.,
докладчик съдията Лозан Панов - Във връзка с използването на мобилни технически
средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 - При
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните
работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство;
Според т.7 от (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да
извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Във следващата алинея на същият текст е
вменено в задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена
от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство
относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би
се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от
друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на
ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за
изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното
място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като
нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на
нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с
мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото
географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в
градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази
връзка са и разписаните правила в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и
правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща
към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на
ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на
нарушението от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ посоченото мястото на извършване нарушението не е
точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено в
обл.Хасково на път І-5, км.302, на срещу Мото писта, в посока гр.Кърджали. Видно обаче
от снимковият материал приет по делото, в снимка №11743С7/0537115 е отразено, че
локацията е ПП І-5 , разклон за село Манастир. Мястото на установяване на нарушението
вписано в ЕФ и мястото на контрол, вписаното за място на извършване на засичането в
3
конкретният час и дата в протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР също се различават. В него е посочено като място на засичане - ПП І-5 , км.302, Мото
писта Хасково. Тоест посоченото место на извършване на нарушението в ЕФ несъответства
на местото на което реално е извършван контрола с техническото средство и е отбелязано в
изготвената снимка №11743С7/0537115. Тоест не се доказва на посоченото в ЕФ место да е
извършено описаното нарушение от жалбоподателя в ЕФ.
Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено
изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в
процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният
фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от
ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал – снимка
№11743С7/0537115, както и снимка на разположението на уреда в случая на преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 № 11743С7.
Последнита снимка е изготвена във връзка с чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Тя обаче не ни дава
никаква представа за това къде е било разположено техническото средство, за да може да се
направи обоснован извод, че то е било разположено именно там където е засечена скоростта
на процесният автомобил, тоест мястото посочено на снимка №11743С7/0537115. Тук
следва да се отбележи и факта, че и от последната снимка също не могат да се направят
каквито и да са изводи за местото на засичане на скоростта. и двете снимки са абсолютно
неясни и негодни за преценка на каквито и да са обстоятелства свързани с мястото на
извършване на нарушението и съответно на локацията на техническото средство.
Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и
приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният
също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на
това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, и др.
изисквания по наредбата.
Протоколът в настоящият случай не е попълнен изцяло и правилно. Нещо повече
видно от същият протокол в него не са посочени номера на изготвените от АТСС снимки,
между които да е номера на приложената по делото снимка. Тоест не е ясно дали така
приложената по делото снимка №11743С7/0537115, е заснета на посоченото в протокола по
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР място или на друго такова
посочено в самата снимка. Поради това по никакъв начин приложената и приета по делото
снимка и нейният номер не могат да се съотносят към протокола приложен и приет по
делото.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда, тоест на мобилното АТСС. Такава снимка на практика е представена и приета по
делото. Тя обаче както вече бе посочено по-горе не дава възможност да се прецени дали
това е именно мястото и времето когато е поставена съответната система за контрол и с нея
е заснето съответното описано в ЕФ нарушение.
Към изброените до тук процесуални нарушение при описанието на нарушението в
ЕФ следва да се добави и факта, че в него липсва точно посочване на това къде именно се е
движило процедното МПС, дали в населено или извън населено место. Това не е изрично
посочено в ЕФ. Последното не дава възможност както на жалбоподателя така и на съда да
прецени къде е извършено нарушението и дали правилно е санкционирано същото, дали
правилно е приложен материалният закон.
Описаното до тук както вече отбеляза съда, е основание за отмяна на атакуваният
електронен фиш до колкото не се доказва по безспорен начин извършеното и описано във
4
фиша нарушение, на същото място и време, както и надлежното заснемане и документиране
на измерената скорост, както и посоката на движение на лекия автомобил и мястото на
извършване на нарушението. На практика представените и приети доказателства по делото,
са предадени във вид, които не са съгласно изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР и поради това няма как съдът да ги кредитира при преценката на
фактите по делото.
От горното съдът по същество намира, за недоказано по делото че жалбоподателят
управлявайки горният автомобил е извършила нарушението на ЗДв.П, описано в ЕФ по
описаните вече съображения по-горе.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази
насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС, като в
случая това е Г.Н. Д.. Тоест жалбоподателят, който е посочен като извършител на
нарушението не е собственик на процесният автомобил. В тази насока е и приложената по
преписката справка от КАТ –Хасково за установяване на това обстоятелство. Поради това и
съдът приема доводите на жалбоподателя, че е следвало ЕФ да се състави на собственика на
автомобила, както изисква чл.188, ал.1 от ЗДвП. след това да му се връчи и едва тогава ако
се изпълни процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно ако в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ собственикът предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, на
това лице , в случая на жалбоподателя да се издаде и изпрати електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Това
обаче не е спазено от ОДМВР-Хасково и така на практика е нарушена процедурата по
издаване на ЕФ. Това от своя страна е съществено процесуално нарушение, което на свой
ред също води до отмяната на ЕФ.
Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е
процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към
момента е в сила поради което на жалбоподателя, се следва адвокатско възнаграждение с
оглед изхода на делото. С оглед представеното пълномощно по делото и договора за правна
помощ, се установява, че се касае за заплатен от жалбоподателя адвокатски хонорар в
размер на 300 лева.
По делото е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ОДМВР-Хасково. Във връзка с това възражение и с крайният изход на делото съдът намира,
че възнаграждението за адвокат следва да се определи в размер на 300 лева, което е
минимален размер. Затова и съдът намира, че следва наказващият орган да бъде осъден да
заплати адвокатското възнаграждение на жалбоподателя в размер на 300 лева.
Всичко описано до тук според настоящият състав води до отмяна на ЕФ, като
незаконосъобразен.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К, № 5496706/10.12.2021г. издаден от ОД на
МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Н. ГР. ДЖ. ЕГН ********** от гр.
Пловдив, сумата в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6