СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
13.02.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 16.01.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 14295/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от В. Д. и М. Д. против З. „А.“ АД с
правно основание чл. 226 от КЗ за сумите: по 60 000 лева – за всеки от
ищците /обезщетения за имуществени вреди – загуба на издръжка за периода
11.11.10г. – 01.11.15г./; по 1 000 лева месечно – за всеки от ищците /обезщетения за имуществени вреди – загуба на
издръжка за периода 01.11.15г. – 31.07.27г./. Претендира се и законната лихва
върху посочените суми.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
11.11.10г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал С. Д.
/наследодател; баща на ищците/. Произшествието е причинено от Н. М..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на Н. М./ не
са спорни между страните, съответно са удостоверени със събраният по делото
доказателствен материал /преценен в съвкупност/, в това число /при условията на
чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд. Същите
обстоятелства са установени и с влязло в сила решение на СГС І-2 състав от
28.05.14г. по г.д. № 3837/12г. Към датата на ПТП-е Н. М. е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
Исковете
са – неоснователни:
В
процесната хипотеза се претендират /при условията на чл. 226 от КЗ/ обезщетения
за имуществени вреди /пропусната полза/ - загуба на издръжка за периода общо:
от 11.11.10г. /датата на деликта, настъпване на ПТП-е до 31.07.27г. – датата,
когато ищците навършват пълнолетие/. Безспорно – този вид имуществена вреда
/пропусната полза/ принципно подлежи на обезщетяване в хипотезата на чл. 226 от КЗ.Такъв вид /процесните/ обезщетения обаче се следват на ищците /пострадалите
лица/ само, ако съответната загуба на издръжка /пропусната полза/ не се явява
компенсирана /имуществено по друг начин/. Именно такъв е настоящият случай:
Приетата
по делото счетоводна експертиза установява, че: за двамата ищци /за целият
исков период 11.11.10г. - 31.07.27г./ би се следвала издръжка в размер на общо
412 714 лева /или 2 x
206 357 лева/. Към момента по банкови сметки на майката на ищците
/законният представител на последните/ са налични /съгласно констатациите на
вещото лице/ суми в размер на: общо 438 841, 86 лева и 10 769, 11
евро. Тези две суми – покриват изцяло посоченият размер на дължимата
/следващата се/ на непълнолетните ищци издръжка /за целият исков период/.
Посоченото обстоятелство съставлява основание /съобразно изложеното по-горе/ за
отхвърляне на исковете /доколкото: процесната – заявената имуществена вреда се
явява компенсирана с други – налични средства/. Тази рекапитулация /сама по
себе си/ налага горният извод, без да бъдат отчитани: наличието на основание за
редуциране на заявените обезщетения с 20 % /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, което обстоятелство не е спорно между страните/, както и следващите
/изрично и конкретно установени от вещото лице обстоятелства, които също
подкрепят горната теза/, а именно: вече получените от ищците и от тяхната майка
обезщетения за неимуществени вреди – следствие от процесният инцидент;
наличните средства по банкови сметки на самите ищци; получените от С. Д.
парични средства преди настъпването на ПТП-е; получените от майката на ищците
дивиденти, приходи от работна заплата и от аренда; придобитите от Д. Д.
недвижими имоти; отчуждените от същата такива – срещу съответна цена; както и
сумата, придобита от майката на ищците при продажба на наследените от съпруга й
дружествени дялове. Всички тези активи /налични към момента/, които няма как да
не бъдат съобразени в рамките на преценката за конкретната нужда на ищците от
издръжка – покриват изцяло заявената пропусната полза /за целият исков период/.
С
оглед изложеното – исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 226 от КЗ на В.С.Д. ЕГН ********** и М.С.Д. ЕГН
********** против З. „А.“ АД.
ОСЪЖДА
В.С.Д. и М.С.Д. да платят на З. „А.“ АД 300 лева - съдебни разноски и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: