Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Сливен, 29.05.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Ст. Михайлова въззивно гражданско дело №274 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на взискателя Община Сливен срещу разпореждане
от 25.04.2019г. на ДСИ при СлРС, с което е отказано образуване на изпълнително
дело в СИС при СлРС по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-455/15.04.2019г.
В жалбата си жалбоподателят твърди,
че обжалваното разпореждане за отказ от образуване на изпълнително дело е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдебният изпълнител не бил
посочил на основание точно коя разпоредба на чл.427 от ГПК се е позовал, за да
откаже да образува изп. дело. Посочва, че с молбата за образуване на
изпълнително дело са съобразени законовите изисквания и е са посочени
изпълнителни способи, като е направено искане за извършване на необходимите
справки и проучване на имуществото на длъжника. Посочва, че от справка в Служба
по вписванията, приложена към жалбата, се установява и съдебният изпълните е
можело и следвало да установи, наличието
на недвижимо имущество, находящо се в гр. Сливен. Позовава се на
приложението на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК. Посочва, че установените недвижими
имоти – земеделски земи, не са декларирани в МДТ при Община Сливен и затова не
са били посочени в първоначалната молба, но се установяват при справка в
Службата по вписвания. С молбата било поискано насочване на изпълнението спрямо
недвижими имоти, собственост на длъжника и налагане на възбрани. С оглед
изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане за отказ
да се образува изпълнително дело и да върне делото на ДСИ с указания да
образува изпълнително производство.
Съдебният изпълнител е депозирал писмени
обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че е отказал
образуване на изп. дело, тъй като длъжникът „Бул Инвест груп“ ООД е със
седалище и адрес на управление в гр. София, а изрично искане изпълнението да се
насочи срещу имот на територията на СлОС нямало направено. Съгласно приложената
справка, длъжникът не е декларирал имущество на територията на Община Сливен.
Преценката за компетентност ДСИ прави към момента на образуване на делото и
намира, че допълнително представената справка за наличие на недвижими имоти на
територията на Община Сливен не можело да заличи пропуска в молбата за образуване
на изпълнително дело.
След като се запозна с жалбата и с документите,
съдържащи се в изпратената от съдебния изпълнител преписка по молба
вх.№СД-03-03-455/15.04.2019г. по входящия регистър на СИС при СлРС, съдът
констатира следното:
На 15.04.2019г. в СИС при СлРС е подадена молба от Община
Сливен с която на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ се моли ДСИ да образува
изпълнително дело срещу „Бул Инвест груп“ ООД, с адрес на управление гр. София
за събиране на нейни вземания за данък върху превозно средство по АУЗ №№РА000741/09.06.2014г.
С молбата е направено искане за извършване на
необходимите справки за проучване на имущественото състояние на длъжника,
поискано е налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника и запори на
движими вещи, МПС, ППС, вземания на длъжника, дялове в търговски дружество.
Като изпълнителни способи са посочени: изпълнение чрез опис, оценка и продажба
на недвижимите имоти и движимите вещи на длъжника. С молбата е поискано
изискване от СлВп на справка и документи за собственост на недвижимите имоти на
длъжника.
Към молбата е представен акта за установяване на
задължения и актуална справка за размера им, както и справка от Д“МДТ“ при
Община Сливен за липса на декларирани в дирекцията имоти и МПС.
С разпореждане от 25.04.2019г. ДСИ е отказал
образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС на основание чл.427, ал.1 от ГПК,
тъй като длъжникът е със седалище в друг съдебен район и няма посочено
имущество в района на ОС – Сливен.
Препис от разпореждането е
връчено на взискателя на 09.05.2019г.
Жалбата
против него е подадена на 15.05.2019г.
Към жалбата е представена справка от 13.05.2019г.,
изготвена от Служба по вписванията – Сливен, съгласно която „Бул Инвест груп“
ООД е придобил правото на собственост по силата на три договора за
покупко-продажба от 2007г. и 2008г. върху три недвижими имота – земеделски
земи, находящи се в землището на гр.Сливен, подробно описани в справката.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подадената частната е допустима, като подадена в
срок, от субект имащ правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледана по
същество частната жалба е основателна.
Предмет на настоящото производство е разпореждане на
съдебния изпълнител за отказ за образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС
по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-455/15.04.2019г.
На
първо място следва да се посочи, че с молбата е поискано изпълнение на акт,
който по силата на закона подлежи на такова – чл.4, ал.2 от ЗМДТ, приложен към
молбата. Самата молба отговоря на изискванията на чл.426, ал.2 от ГПК.
По отношение на местната компетентност, която ДСИ
счита, че няма в случая, съдът намира, че същата е налице и обуславя
задължението на съдебния изпълнител до образува и проведе изпълнително
производство за събиране на подлежащите на изпълнение вземания по представения
от взискателя – Община Сливен акт за установяване на задължения по ЗМДТ. Действително
в молбата не е посочен конкретен недвижим имот на длъжника на територията на
общината, но е поискано извършване на надлежна справка в СлВП относно това
обстоятелство, както и изискване на документ за собственост на недвижими имоти
на длъжника. С жалбата е представена справка от Служба по вписванията – Сливен,
от която е видно наличието на право на
собственост на длъжника – юридическо лице върху три недвижими имота, находящи
се на територията на Община Сливен, съответно в района на СлОС. Съдът следва да
зачете това надлежно установено обстоятелство, което безспорно обуславя местната
компетентност на ДСИ при СлРС по правилото на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед
тази, посочена и от самия взискател хипотеза, ДСИ не следва да прилага общата
такава по чл.427, ал.1, т.5 от ГПК /седалище на длъжника/, приложима в случай,
че не е налице някоя от предходните специални разпоредби относно определяне
местната компетентност на съдебния изпълнител, пред който следва да се подаде
молбата за образуване на изпълнително производство.
Друг е въпросът, че ако впоследствие, вследствие
нарочно поисканото от взискателя проучване имуществото на длъжника, се
установят имущества в района на друг съдебен изпълнител, следва да се приложи
разпоредбата на чл.427, ал.2 от ГПК, а ако се установят парични вземания –
чл.427, ал.3 от ГПК, според която изп. дело не се препраща.
С
оглед изложеното, съдът намира атакуваното разпореждане за отказ на образуване
на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност за
незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да образува
изпълнително производство и да предприеме извършване на съответните надлежно
поискани му действия от страна на взискателя.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ДСИ при СлРС да образува изпълнително дело по
молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-455/15.04.2019г., съдържащ се в разпореждане от 25.04.2019г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА преписката на ДСИ при СлРС за образуване на изпълнително производство
по надлежния ред и предприемане на съответните изпълнителни действия по него.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.