Р Е Ш Е Н И Е
№
08.06.2021
год., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на десети май две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар: Донка Табакова
като разгледа,
докладвано от съдия Пенчева а.н.д. дело
№ 129 по описа за 2021 г. на
Районен съд Велинград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по
жалба на Д.Г.П. против Наказателно Постановление № 20-0367-000324 от 01.08.2020
г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което са му наложени
административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лв./ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.3, пр.
1 ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и
се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, обосновани с непосочване на конкретната законова хипотеза
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която се явява
нарушена, липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, което нарушавало правото на жалбоподателя да узнае в какво е обвинен
и да организира защитата си.
Позовава са на
нарушение на принципа non bis in idem, тъй
като за същото деяние спрямо същото лице е било образувано наказателно
производство, прекратено впоследствие и било недопустимо повторно ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Счита, че наказателното
постановление е издадено при неспазване на едномесечния преклузивен
срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, в писмено становище, оспорва жалбата и моли да се
потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена
в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
/обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 19.02.2021
г., а жалбата е подадена на 25.02.2021 г./, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2019 г., около
15,10 часа, в гр. Велинград, в района на квартал „Индустриален“, в близост до
Централни гробища, служителите на РУ Велинград мл. автоконтрольор
Т.И.Г. и мл. инспектор А.А.М., при извършване на
обход, видели срещу тях да се движи товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, без
поставени регистрационни табели. Предприели проверка на водача и автомобила.
Установили, че се управлява от жалбоподателя Д.Г.П.. След справка в ОДЧ на РУ
Велинград по номера на рамата на автомобила, се установило, че не е регистриран
на територията на страната. Водачът обяснил, че наскоро го е закупил от
чужбина, че го е ремонтирал и е искал да го изпробва. Не отрекъл, че автомобилът
не е регистриран.
За случая била изпратена
оперативно-дежурна група от РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик за извършване на
оглед. На 01.10.2019 г., по реда на чл. 356, ал. 3 НПК, било образувано
досъдебно производство № 367 ЗМ508/2019 г. по описа на РУ Велинград, за
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК със
съставяне на протокола за първото действие по разследването-оглед на
местопроизшествие.
С постановление от
22.11.2019 г. на прокурор при РП Пазарджик ТО Велинград наказателното
производство било прекратено. Представителят на държавното обвинение приел, че
в конкретния случай деянието, макар формално да осъществява от обективна и
субективна страна признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, степента на обществената
му опасност е явно незначителна. След преценка, че за същото деяние е предвиден
състав на административно нарушение, постановил материалите по преписката да се
изпратят на началника на РУ Велинград. Постановлението за прекратяване е връчено
на жалбоподателя на 20.12.2019 г. и не е обжалвано от него. На 03.01.2020 г.
материалите са по преписката са изпратени от РП Пазарджик ТО Велинград на РУ
Велинград. Приети са на 08.01.2020 г.
На 08.01.2020 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което с което на П. е
наложено наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП. Посочено е, че се издава на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на
постановление за прекратяване на наказателно производство.
Фактическата
обстановка съдът установи от приетите по делото писмени и гласни доказателства.
Обстоятелството, че на 01.10.2019 г. жалбоподателят е управлявал в гр.
Велинград, по път, отворен за обществено ползване, товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“,
който не е регистриран по надлежния ред, се установява от показанията на
свидетелите Т.Г. и А.М., които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на
делото лица. Показанията на свидетелите почиват на личните им и непосредствени
възприятия, които възпроизведоха по идентичен начин при разпита им в хода на
съдебното следствие. Свидетелите са видели, автомобилът да се движи без
поставени регистрационни табели, при разминаване с него и са установили, че се
управлява от жалбоподателя, след проверката, която са извършили. При тази
проверка са констатирали, че превозното средство не е регистрирано на
територията на страната.В подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на
свидетеля Г. Данаилов П., които съдът в тази част кредитира, като отчете
възможната му заинтересованост от изхода на делото, предвид близката му
родствена връзка с жалбоподателя, тъй като не противоречат на показанията на
полицейските служители.
Установената от показанията
на свидетелите фактическа обстановка се потвърждава и от материалите на
приложеното по делото досъдебно производство вх. № 1137/2019 г година по описа
на РП Велинград и № ЗМ 508/2018 г. година по описа на РУ Велинград. В
допълнение, жалбоподателят не отрича, че е управлявал горепосоченото МПС, че
същото е негова собственост и че не е регистрирано след закупуването му.
При така
установената фактическа обстановка, съдът счита от правна страна следното:
Наказателно
постановление № 20-0367-000324 от 08.01.2020 г. е издадено от компетентен орган, съгл. т. 2.8 от
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, във чл.
чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. При съставянето му
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя. Посочени са точно и конкретно фактическите
обстоятелства от състава на нарушението-време и място на извършването,
обстоятелствата, при които е извършено-като водач на товарен автомобил, т. е.
при управлението му. Посочено е в какво се изразява нарушението-управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Същото е в достатъчна степен
индивидуализирано и на лицето е гарантирано правото да разбере в какво се
обвинява. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението и
наказанието.
Неоснователно е и
възражението, че с непосочването на конкретната хипотеза на чл.
140, ал. 1 ЗДвП е налице
неяснота на административното обвинение. Обвинението е единство от фактически
белези, описващи обективната страна на нарушението и неговата правна
квалификация. Посочването на фактите, чрез които се твърди, че се осъществява
съставът на дадено нарушение и подвеждането му под съответната правна норма в
достатъчна степен го индивидуализират. В случая, в АУАН и в наказателното
постановление се съдържа описание на фактите-време, място, начин на извършване
на нарушението. Посочена е приложимата материалноправна
норма. С това правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен е
гарантирана в необходимата степен. Цитираната разпоредба поставя две кумулативно
предвидени изисквания за движещите се по пътищата за обществено ползване
превозни средства- 1./да са регистрирани по надлежния ред и 2./ да са с поставените
на определените места табели с регистрационен номер, видно от поставения съюз
„И“. С неизпълнението на което и да е от тях водачът извършва нарушение на нормативната
повеля. Непосочването на конкретното предложение от текста на закона не създава
неяснота, ако словесно са посочени обективните признаци от състава на нарушението.
Доколкото обаче в случая управляваното моторно превозно средство е било и без поставени
регистрационни табели и това обстоятелство е описано в обжалваното наказателно
постановление, не може да се приеме, че правото на лицето да разбера в какво е
обвинен е нарушено. При описание на нарушението наказващият орган, ясно е
посочил, че моторното превозно средство е без поставени регистрационни табели и
след извършена проверка и направени справки е установено, че не е регистрирано
по надлежния ред, Предвид че лицето се защитава срещу фактите, следва да се
приеме, че нарушението е описано ясно и недвусмислено.
Неоснователно е възражението,
че неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН за произнасяне по административнонаказателната
преписка налага отмяна на обжалвания акт.
На първо място следва да се посочи, че наказателното постановление е издадено
в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, след като образуваното за същото деяние
наказателно производство е прекратено и материалите по преписката са изпратени
на административнонаказващия орган. Тези материали са
постъпили в деловодството на РУ Велинград на 08.01.2020 г., видно от
приложеното по делото писмо –л. 8, а Наказателно постановление № 20-0367-000324
е издадено в същия ден и срокът за произнасяне е спазен. Освен това, този срок
е инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не
води до незаконосъобразност на постановлението, стига същото да е издадено в
шестмесечен срок от постъпване на материалите по преписката, съгласно чл. 34, ал.3 от ЗАНН, както е в настоящия случай.
Неоснователно е
възражението за нарушение на принципа non bis in idem.
Забраната „non bis in idem" не е нарушена по
причина, че образуваното бързо досъдебно производство от наказателен характер е
прекратено и е налице пречка да се води второ, наказателно по своята правна
природа производство. С постановление от 22.11.2019 г. прокурор при РП Пазарджик
ТО Велинград е прекратил наказателно производство № 1137/2019 г. и ЗМ 508/2019
г. по описа на РУ Велинград, водено
срещу Д.Г.П. за престъпление по чл. 345, ал. 2
вр. с ал. 1 от НК,
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 9, ал. 2 НК
/деянието не съставлява престъпление/. Прел е, че поради своята по-ниска степен
на обществена опасност, представлява административно нарушение по смисъла на чл. 140 от ЗДвП.
Правомощието на прокурора да изпрати материалите по преписката на административнонаказващия орган в тази хипотеза произтича
от закона- чл. 243, ал. 3 НПК и чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Постановлението за прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е необходимо условие за спазване на забраната "non bis in
idem", поради което не може да бъде подвеждано
като факт, сочещ на вече реализирана от държавата наказателна принуда спрямо
същото лице за същото деяние. Забраната за двойно наказване не допуска да се
повдига два пъти обвинение за едно и също деяние. С постановлението за
прекратяване на наказателното производство, поради това, че извършеното не
представлява престъпление, но отговаря на признаците на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН за административно нарушение, се повдига едно и за първи път административнонаказателно обвинение, по аргумент от чл. 243, ал. 3 от НПК и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Прокурорът може да повдигне административнонаказателно
обвинение с постановлението за прекратяване на наказателно производство, на
основание заключението му, че извършеното не представлява престъпление, поради
липса на обществена опасност /малозначително/– чл. 9,
ал. 2 предл. първо или поради нейната явна
незначителност – чл. 9, ал. 2 предл. второ от
НК, като постановлението за
прекратяване на наказателното производство има значението на АУАН. Липсата на
обществена опасност, поради формално осъществяване на признаците на престъпния
състав, сочещо на малозначителност на случая, както и
явната незначителност на обществената опасност, изключват само определянето му
като престъпление, но не и като административно нарушение по аргумент от чл. 6, ал. 1 от ЗАНН. Към датата на ангажиране на
административно-наказателната отговорност на П. с обжалваното наказателно
постановление не е било налице друго висящо наказателно производство за същите
факти, с оглед на което не е бил нарушен принципа non
bis in idem.
Наказателното постановление в процесния случай е
издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, който текст урежда образуване на административнонаказателно
производство и без приложен АУАН, когато наказателното производство е
прекратено от прокурора.
От
приложените по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е
извършил нарушението, в което е обвинен.
Съгласно правилото
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията
и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и
юридически лица, се определят в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до
един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен
или временен) от съответния митнически орган.
Установи се, че на 01.10.2019 г.Д.П. е управлявал моторно превозно
средство-товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“,
като се е предвижвал с него в населено място по път за обществено
ползване. Пред контролните органи се е представил за собственик на автомобила.
Управляваното превозно средство подлежи на регистрация, тъй като не попада сред
изключенията на чл. 1, ал. 4 от Наредба I-45 от 23.04.2000 г.
Установи се също, че към 01.10.2019 г. не е представено за регистрация в
ОДМВР по постоянния адрес на собственика. Ето защо от обективна страна П. е
осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Деецът е
осъществил и субективната страна на нарушението, тъй като въпреки, че е знаел
за липсата на регистрация, а като правоспособен водач е познавал и нормативната
забрана да го управлява в този случай, е предприел управлението му. Нарушението
е формално и е извършено при пряк умисъл, като форма на вина.
Съдът счита, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. От
съвкупната преценка на доказателствата не се налага извод, че нарушението
притежава по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този
вид.
Тезата на
жалбоподателя, че управлението се е наложило, за да бъде придвижено от гаража
до мястото, където е бил паркиран автовоза, на който
е следвало да го качи, за бъде транспортирано до ОДМВР Пазарджик за
регистрация, съдът намира за защитна позиция, която остана недоказана. Съдът не
дава вяра в тази част на показанията на свидетеля Г. П., поради родствената му
връзка с жалбоподателя и възможната негова заинтересованост. Освен това
показанията на свидетеля противоречат на показанията на свидетелите М.
и Г., категорично и единодушно заявиха, че по време на проверката жалбоподателят
им е казал, че управлява автомобила, за да го изпробва, тъй като преди това го
е ремонтирал. В допълнение, невъзможността автовоза
да бъде докаран на мястото, където се е намирало нерегистрираното превозно
средство, поради паркираните там коли, които са пречили, не е срез изключващите
или намаляващите обществената опасност на деянието в конкретния случай.
Деянието е типичен случай на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на което сочат и изложените причини за неговото
извършване. Привеждането на автомобила в движение не е обусловено от извънредни
обстоятелства, сочещи на незначителност на деянието до степен да се изключи и
административно наказателната отговорност. Нито краткото разстояние, нито
желанието да бъде докарано до автовоза сочат на
по-ниска степен на обществена опасност. Управлението на нерегистрираното МПС е
извършено в светлата част на денонощието, на път с интензивно движение,
автомобилът е бил без поставени регистрационни табели, движило се е на не
толкова кратко разстояние-около 100 м., поради което не може да се счита, че е
маловажно. Поведението на водача и оказаното от него съдействие в хода на
административнонаказателното производство и по време на прекратеното наказателно
такова е отчетено от при определяне на наказанието, като същото е наложено в
минимален размер и съдът го намира за справедливо.
С оглед
гореизложеното, подадената жалба е неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно, следва да се потвърди.
По тези съображения,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0367-000324 от 08.01.2020
година на Началник РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което
на Д.Г.П., с ЕГН **********, е наложено административни наказания глоба в
размер на 200,00 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от връчване на
г съобщението на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева