РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. ***, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
годИ. в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520104734 по описа за 2023 годИ.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, а именно: - претендира се установяване на
парично задължение за договорна неустойка, което е било претендирано по
реда на заповедното производство по ч.гр.дело №***/23 г. на РРС, но
ответницата като длъжник по същото в срок е направила възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „БЛУСКАЙ НЕЙЛС БЪЛГАРИЯ”ЕООД-София, твърдят, че
ответницата е бивш техен служител. Били в трудово правоотношение въз
основа на сключен на *** г. трудов договор. Ответницата работела на
длъжност „продавач разносна търговия“. На *** г. с оглед защитата на
интересите на работодателя тя подписала и декларация за конфиденциалност,
с която поела и задължение за спазване на конфиденциалност и
неразгласяване търговска тайна на работодателя. Забранената за разгласяване
на информация била посочена в т. 5 от декларацията. Това задължение било
поето както за времето на действие на трудовото правоотношение, така и за
времето след евентуално прекратяване на същото. Твърди, че ответницата е
нарушила това си задължение, като след прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца започнала работа за едно от две конкурентни
дружества, осъществяващи конкурентна дейност и предлагащи на крайни
1
потребители (салони за красота) конкурентни продукти, използвани за
ноктопластика. С молба уточнение и в с.з. пълномощниците на ищеца
уточняват твърденията в тази насока. С оглед на изложеното ищецът счита, че
са налице предпоставките на т. 7 от подписаната от ответницата декларация
от *** г., предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на поетото с
нея задължение в размер на 10 хиляди лева. Претендирали сумата по реда на
заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на
РсРС, но по същото ответницата в срок направила възражение, поради което
претендират за установяване на задължението й по исков ред по настоящото
дело. Претендират и за присъждане на разноските по делото.
Ответницата И. Н. Т. от гр.***, оспорва основателността на иска.
Признава сключването на трудовия договор с ищеца и подписването на
декларацията от *** г. Такава декларация била подписана и от останалите
служители на дружеството, но ответницата изобщо нямала достъп до
информация по т. 5 от декларацията. Оспорва да е нарушила т. 4 от
декларацията, която разпоредба счита за недействителността като
противоречаща на конституционно признатото право на труд. Излага правни
доводи в тази насока. С оглед на това се счита, че недействителна е и клаузата
на т. 7 от декларацията. Счита че съвестно е изпълнявала трудова функция на
длъжност „продавач разносна търговия“ като трудовите й функции
включвали именно комуникация с крайни клиенти и предлагане на продукти
по цени по каталог, зададени от ищеца. Единствената специфична
информация била за ежеседмични отстъпки, които се предлагали периодично
на седмична база. Тази информация не била с конфиденциален характер, а с
рекламна цел и съдържание и била предназначена за крайни клиенти на
дружеството. Оспорва твърдението, че след прекратяването на трудовия
договор с ищеца се е свързала с негови клиенти, изтъквайки слабости на
предлаганите от него продукти, и така му е нанесла вреди.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Страните са били в трудови правоотношения по силата на тр.договор
№* от *** г., като ответницата е заемала длъжността “Продавач разносна
търговия”. Не се спори, че същият е прекратен, считано от м.юни *** г., което
е видно и от приета по делото справка от НАП, както и че предлаганите от
ищеца продукти са специфични – лакове за нокти, ползвани в салони за
красота. По време на трудовото правоотношение между страните – на *** г.
ответницата е подписала декларация, с която е поела задължение да не
разгласява търговска тайна на работодателя.
В т.5 от декларацията е посочено, че за такава се счита „търговска
2
кореспонденция, споразумения и други документи, отнасящи се до клиенти,
цени, отстъпки, кредитни лимити, продукти, всякакви разработки на R&D
отдела, производствени рецептури, чертежи, машини и технологии и
свързаните с тях документи, както и незащитени към съответния момент
обекти на интелектуалната собственост – патенти, полезни модели,
промишлени дизайни“.
В т.4 от декларацията е е предвидено, че : работникът/служителят, в
рамките на действието на трудовото му правоотношение, както и
безсрочно след неговото прекратяване, няма да използва, разгласява и
предоставя информация, независимо от начИ. на придобиването , факти,
решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или
на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма
за цели, който не са свързани със осъществяване на стопанската дейност на
същия“
В т. 4 е предвидено още, че „осъществяването на работа, под
каквато и да е било форма, за пряк или косвен конкурент, партньор или
доставчик работодателя за периода на съществуване на трудовото
правоотношение между страните, както и в рамките на срок от една годИ.
след прекратяване на последното, води до предположение, че
работникът/служителят е използвал доведената до неговото знание
информация за цели, различни от онези, обслужващи най-добрия интерес на
работодателя.
В т.7 е предивдено, че при нарушаването на задължението за
неразпространяване на конфиденциална информация се дължи неустойка в
размер на 5 000 лв., а ако е нарушено задължението по т.4 от декларацията –
10 000 лв.
По делото не са представени и посочени доказателства, че по време на
трудовото правоотношение между страните ищецът е предоставил на
ответницата информация по т.5 от декларацията. Относно информацията за
стопанската дейност на ищеца/т.4 от декларацията/, с която ответницата е
разполагала по време на трудовото правоотношение с ищеца се установи, че
тя е имала информация за клиенти на работодателя към него момент; за
актуални каталози с продукти; че й е била предоставен мостреник, с който да
предлага за покупка продуктите на работодателя при посещаване на место на
салони за красота/вече купуващи или таргетирани като потенциални
купувачи/; че не е имала право да дава индивидуални отстъпки, а се е
работело с ценова листа, която периодично е определяна от работодателя.
Тези обстоятелства се установяват както от посочения от ищеца свидетел Х.
3
Х.*** – регионален мениджър, така и от посочените от ответницата свидетели
В. Г., която е бивша нейна колежка при ищеца и М.И., която е собственик и
работеща в един от трите салона за красота, посочени от ищеца като такива
на които ответницата е разкрила търговска тайна на бившия си работодател.
В показанията си св. Х.*** твърди още, че след като е напусна
дружеството ответницата е започнала работа в конкурентна фирма „Олимп
България“ ЕООД, която се занимава идентична търговска дейност и като
техен служител е предлагала конкурентни продукти, в резултата на което
салони за красота в гр.*** са започнали да купуват продукти на
конкурентната фирма, а напълно или почти напълно са преустановили
купуването на продукти на ищеца. Свидетелката смята, че това е станало,
защото ответницата знаела „плюсовете и минусите на продуктите, които
предлагаме“. Смята, че това е търговска тайна. Търговска тайна бил и
„реквизита“ – „Това е палитра, която е изключително уникална и с нея
разполага единствено и само нашият бранд“. Такава тайна били и
телефонните номера на клиенти, които купували продукти на ищеца.
Свидетелката В. Г. твърди, че е работила при ищеца на същата
длъжност като ответницата и да обикалят града и да посещават салони за
красота, а ако салонът стане клиент – да дадат информация за телефона му за
контакт на работодателя. Установява още, че тази информация е била
обобщена от работодателя в списък, който на един или два пъти е бил
предоставен на служителите на позиция “Продавач разносна търговия”.
Установява още, че след като е прекратено трудовото й правоотношение с
ищеца е започнала работа в конкурентна фирма като до клиентите, с които
работи новата фирма, е изпращана от новия работодател – „…от
ръководството получавах задача къде да отида“.
Свидетелката М. И. установява, че е собственик на салон за красота
„***" с търговец „***“ ЕООД, че е закупувала продукти от „Блускай Нейлс
България“ ЕООД докато трудовият договор на ищцата с тях още не беше
прекратен - главно лаковете им. След това като служител на друга фирма
също е работила с нея. Не е забелязала някаква разлика в работата.
Установява, че работи с много фирми – „поне още 10“, както и че когато
ответницата я е посещавала в качеството си на служител на последващия си
работодател не е уронвала престижа на Блускай Нейлс България ЕООД, че с
продуктите на конкурентната фирма работи от около годИ. – две, а преди
това ги е наблюдавала в интернет, но не е поръчвала, т.к. е трудно да се
поръчат по картинки. Установява още, че от никоя фирма не оставят мострите
си. Установява още, че при избора на продукти се ръководи основно от
4
мнения на колежки и коментари в социалните мрежи, но няма спомен
ответницата да е правила такива коментари или публикации за ищеца или за
конкурентния последващ работодател.
При така установеното съдът счита, че предявеният иск е изцяло
неоснователен. На първо място от изложението в исковата молба и молбите-
уточнение на ищеца е видно, че се прави едно недопустимо смешение между
осъществяването но конкурентна дейност и разгласяването на търговска
тайна и се презумира, че със започването на работа в конкурентна фирма се
осъществява разгласяването на такава. Това е предвидено и в подписаната от
ответницата декларация от *** г. Това предвиждане обаче е в нарушение на
конституционно признатото право на труд, по-специално нормата на чл. 48,
ал. 3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на
работа на всеки гражданин. Съгласно трайната съдебна практика
работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се
специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия след
прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се
ограничи правото им на бъдещото престиране на труд, а подобна клауза по
своята същност е нищожна. Това означава, че само по себе си последващото
започването на работа по трудов договор в конкурентна фирма не е
нарушение на поетите по декларацията задължения и не може да е основание
за заплащане на предвидените в нея неустойки. Такова ще е налице само
дотолкова, доколкото до знанието на новия работодател е доведена
информация, която представлява търговска тайна на бившия работодател и то
не според неговите разбирания, а съгласно легалното определение, защото е
налице такова :
„Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и
технологична информация, която отговаря едновременно на следните
изисквания:
1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си
конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или
леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид
информация;
2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в
тайна, от лицето, което има контрол върху информацията“ – чл.3 от
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, Обн. ДВ. бр.28 от 5
Април 2019 г.
От събраните по делото доказателства не се установява ответницата да
5
е предоставила такава информация на новия си работодател. На първо място
не е ясно какви „плюсовете и минусите на продуктите“ и то различни от
публичната информация, която следва да се предоставя за тях на основание
разпоредбите на НАРЕДБА № 36 ОТ 30 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА
ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ е била предоставена
от ищеца на ответницата, кога и как тя я е довела до знанието на новия си
работодател. Същото се отнася и за т.нар. „реквизит“. От показанията на св.
Х.*** не стана ясно дали това е палитрата по мостреника на ищеца, но от
показанията на посочените от ответницата свидетели се установява, че такъв
мостреник не е оставян в салоните за красота и такава е практиката не само на
ищеца и новия работодател на ответницата, но и на всички фирми в бранша.
Самото естество на това пособие е да се ползва публично – за предлагане на
продуктите на клиентите и осигуряване на възможност за по-добро
запознаване с тях. Осъществяването на контакт със салон за красота, който е
купувал продукти на ищеца и предлагането на конкурентни продукти на
новия работодател само по себе си също не е нарушаване на търговската
тайна на бившия работодател и не може да бъде ограничавано, т. к. това ще е
в нарушение на конституционно признатото право на труд. Търговска тайна
обаче би могла да бъде информация за това кои салони за красота в
съответния регион са клиенти на ищеца, както и за изградена от него база
данни за контакти с тях, която обаче не следва да е публична, т.е. трябва да
става въпрос за предоставени от ищеца служебни телефони на клиентите, или
телефони или профили в социални мрежи, които не са публични и не се
ползват от салоните за красота за контакти с други доставчици, а само с
ищеца. В случай, че става въпрос за телефони или профили, които салоните за
красота ползват при обичайното рекламирането на дейността си сами по себе
си те не са тайна, но оформянето им от ищеца като списък, който да улесни
осъществяването на контакти с тях би представлявало търговска тайна ако са
спазени и останалите изисквания на чл.3 от ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА
ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА. В случая от събраните по делото доказателства е
видно единствено, че докато е работила при ищеца на ответницата един или
два пъти е бил даден списък с телефони, които тя и другите продавачи са
набирали при работата си, но не е ясно дали той отговаря на гореописаното, а
още по-малко да го е предоставила на новия си работодател. Установено е
единствено, че е публикувала в социалната мрежа „Фейсбук“ обява за
продуктови семИ.ри на новия си работодател за три дати в края на м.ноември
*** г. Няма обаче данни това да е осъществено при ползване на база данни на
ищеца, за телефони или профили на „негови“ клиенти. Тази публикация не
представлява предоставяне на търговска тайна и не може да е основание за
6
ангажиране на отговорността й за неизпълнение на задължения по
декларацията от *** г., предвид което предявеният иск за заплащане на
неустойка по същата се явява недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК ищецът дължи на ответницата направените от
нея разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „БЛУСКАЙ НЕЙЛС
БЪЛГАРИЯ”ЕООД-София, ЕИК ********* срещу ответницата И. Н. Т.,
ЕГН:***** от гр.*** иск – да се признае за установено задължението й в
размер на 10 000 лв. – неустойка по т.7 от подписаната от нея в качеството й
на бивш служител на ищеца декларация от *** г., която сума е била
претендирана по реда на заповедното производство по ч.гр.дело №***/23 г. на
РРС.
ОСЪЖДА „БЛУСКАЙ НЕЙЛС БЪЛГАРИЯ”ЕООД-София, ЕИК
********* да заплати на И. Н. Т., ЕГН:***** от гр.Русе
сумата в размер на 2200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7