Присъда по дело №374/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	44
Дата:	11 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия:	Силвия Александрова Цанкова

Дело:	20225300200374
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 44
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниВасилка Благоева Симеонова

заседатели:Георги Иванов Христозов
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Борис Каменов Мендев /ОП-Пловдив/
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20225300200374 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. ХР. М. - роден на ** г. в гр. П., б.,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен,
ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 01.01.2015 г. –
14.10.2015 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и
чрез посредствено извършителство /чрез използване на лицето Г.Т.А.-***/
като ** на „**“ ЕООД, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения за седем данъчни периода за дружество „**“ ЕООД в особено
големи размери– 22841,15 лв., представляващи дължим данък върху
добавената стойност, като е потвърдил неистина в подадени декларации пред
ТД на НАП-Пловдив, които се изискват по силата на закон и правилник за
приложението му (чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) и при
водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание-
отчетни регистри-дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и
1

чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Консулт Дизайн 77“
ЕООД , „КМ Билдинг“ ЕООД, и „Стройком БМ“ ЕООД и ги е използвал при
представяне на информация пред органите по приходите на ТД на НАП
Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на
22 841,15лв., както следва:
1.През месец януари 2015г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „** ” ЕООД и на
14.01.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП Пловдив, като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/19.12.2014 г., сочена за издадена от „Стройком БМ” ЕООД с
данъчна основа на стойност 2280.00 лв. и с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 456,00 лв. за доставка на метални
планки, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на стока по
посочената фактура
и на 14.01.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 456,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2628724/14.01.2015г. за данъчен период м.декември 2014г., подадена в ТД на
НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
6981.95 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
4701.95 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 72.60 лв., вместо действително
установеният ДДС за внасяне в размер на 528.60 лв. и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 456,00 лв.;
2.През м. февруари 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „** ” ЕООД и на
16.02.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП Пловдив, като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/30.01.2015 г., сочена за издадена от „Стройком БМ”ЕООД с
данъчна основа на стойност 4316, 00 лв. и с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 863,20 лв. за доставка на
2

топлоизолация 100/50/6, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от
ЗДДС на стока
и на 16.02.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 863.20 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2652115/16.02.2015г. за данъчен период м.януари 2015 г., подадена в ТД на
НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
7841.33 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
3525.33 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 165.88 лв., при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 1029.08 лв., и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 863.20 лв.;
3.През м. март 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.04.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП Пловдив, като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/25.03.2015 г., сочена за издадена от „КМ Билдинг“ ЕООД с
данъчна основа на стойност 4600,00 лв. и с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 920,00 лв, без да е налице
доставка на услуга СМР по договор по смисъла на чл. 9 от ЗДДС
и на 14.04.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 920,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№1600-2696420/ 14.04.2015 г. за данъчен период м.март 2015 г., подадена в
ТД на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 9588.41 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 4988.41 лева и е променил резултата за периода като в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 37.67 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 957,67 лв. и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 920,00 лв.;
4.През м. май 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
15.06.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
3

приходите на ТД на НАП Пловдив, като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-фактура с № **********/11.05.2015 г., сочена за издадена от „КМ
Билдинг ”ЕООД с данъчна основа на стойност 11000,00 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200,00 лв.
с предмет на доставката-частично плащане за СМР по сметка 22/7.5.2015г.-
доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/19.05.2015 г., сочена за издадена от „КМ
Билдинг”ЕООД с данъчна основа на стойност 11411,27 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 282.25
лв.с предмет на доставката–доплащане за СМР по сметка №22/7.5.2015г.-
доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/14.05.2015 г., сочена за издадена от „Консулт
Дизайн 77“ЕООД с данъчна основа на стойност 10 000,00 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 000,00 лв.
с предмет на доставката-строително ремонтни работи-аванс по договор за
такива от 11.5.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/26.05.2015 г., сочена за издадена от „Консулт
дизайн 77“ ”ЕООД с данъчна основа на стойност 11 808,50 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2361.70лв. с
предмет на доставката-строително-ремонтни работи и заплащането им по
сметка №22 от 24.5.2015г. в размер на 21 808,50 лв. /от които се приспада
приетия аванс по предходната фактура от 10 000 лв./-доставка на услуга по
чл.9 от ЗДДС,
и на 15.06.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери–8843.95 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№16002744340/15.06.2015 г. за данъчен период м. май 2015 г., подадена в ТД
на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 53577.29 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 9357,52 лева и е променил резултата за периода, като в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 57,38 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 8901.33 лв., и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 8843.95 лв.;
4

5.През м. юни 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.07.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП Пловдив, като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/24.06.2015 г., сочена за издадена от „Консулт Дизайн 77“ЕООД с
данъчна основа на стойност 1100,00 лв. и с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 220,00 лв. с предмет на
доставката обмазване на хидроизолация –доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.07.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 220,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2765610/14.07.2015 г. за данъчен период м.юни 2015 г., подадена в ТД на
НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
1744.16лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
644.16 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 86.82 лв. при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 306.82 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 220,00 лв.;
6.През м. юли 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.08.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП Пловдив като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-фактура с № **********/02.07.2015г., сочена за издадена от „КМ
Билдинг“ ЕООД с данъчна основа на стойност 6 000,00 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 200,00 лв.
с предмет на доставката строително-ремонтни работи по договор от
03.06.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/06.07.2015 г., сочена за издадена от „КМ
Билдинг”ООД с данъчна основа на стойност 6 200,00 лв. и с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 240,00 лв. с
предмет на доставката заплащане на строително-ремонтни работи по договор
от 03.06.2015г.-доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
5

-фактура с № **********/17.07.2015 г., сочена за издадена от „Консулт
Дизайн 77“ ЕООД с данъчна основа на стойност 8 290,00 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 658,00 лв.
с предмет на доставката-плащане на строително-ремонтни работи по договор
от 1.7.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № 10000000131/20.07.2015 г., сочена за издадена от
„Консулт Дизайн 77“ ЕООД с данъчна основа на стойност 7 550,00 лв. и с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
1 510,00 лв. с предмет на доставката-заплащане на строително-ремонтни
работи по договор от 01.07.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.08.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери–5608,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2790963/14.08.2015 г. за данъчен период м.юли 2015 г., подадена в ТД на
НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 79185.38 лева в раздел „Б” от декларацията при действително
установен такъв от 51 145.38 лева и е променил резултата за периода като в
раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1275,79 лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 6883.79 лв., и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5608,00 лв.
7. През м.септември 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.10.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП Пловдив като в същия е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-фактура с № **********/16.09.2015г., сочена за издадена от „Консулт
дизайн 77“ ЕООД с данъчна основа на стойност 12 083.33 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 416.67 лв.
с предмет на доставката-плащане по договор от 02.09.2015г. за сторително-
монтажни работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/17.09.2015 г., сочена за издадена от „Консулт
дизайн 77”ЕООД с данъчна основа на стойност 6 216.67 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 243,33 лв.
с предмет на доставката-плащане по договор от 02.09.2015г. за строително-
6

монтажни работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/25.09.2015 г., сочена за издадена от „Консулт
Дизайн 77“ ЕООД с данъчна основа на стойност 11 350,00 лв. и с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 270.00 лв.
с предмет на доставката окончателно плащане по договор от 02.09.2015г. след
приспадане на аванс по фактури №№274/16.09.2015г. и 285/17.09.2015г. за
строително-монтажни работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.10.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 5930,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2838375/14.10.2015 г. за данъчен период м.септември 2015 г., подадена в ТД
на НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 41 302.95 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 11652.95 лева и е променил резултата за периода като в
раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 71.24 лв. при
действително установен ДДС за внасяне в размер на 6001.24 лв. и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5930,00 лв., като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявените
и неплатени данъчни задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите,
поради което и на основание чл. 255 ал. 4 пр. 2 вр. чл. 255 ал.3 във вр. с ал.1,
т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 вр. чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като го ПРИЗНАВА за
НЕВИНЕН в това избегнатите за установяване и плащане данъчни
задължения поотделно за всеки един от данъчните периоди, да са били в
особено големи размери, както и в това избегнатите за установяване и
плащане данъчни задължения на 14.01.2015г., 16.02.2015г., 14.04.2015г. и
14.07.2015г. да са били и в големи размери, поради което на основание чл. 304
от НПК го ОПРАВДАВА в тези части по първоначално повдигнатото му
обвинение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия СТ. ХР. М.,
със снета по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
Пловдив сумата от 993,63 /деветстотин деветдесет и три лева и шестдесет и
три стотинки/ лева, представляващи направени разноски за експертизи в хода
на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд-Пловдив в полза
7

на бюджета на съдебната власт сумата от 1235,40 /хиляда двеста тридесет и
пет лева и четиридесет стотинки/ лева за експертизи.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 44/11.07.2022г. по НОХД № 374 по описа на
П.ския окръжен съд за 2022 година

Окръжна прокуратура - гр. П. е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия С. Х. М. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по престъпление по чл.255 ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6, и т.7,
във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че l периода 01.01.2015 г. – 14.10.2015 г., в
гр. П., при условията на продължавано престъпление, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за седем данъчни
периода, като ** на „**" ЕООД с ЕИК ***, чрез посредственото
извършителство на ***я- чрез използване на лицето Г.Т.А.,ЕГН:**********,
на когото не може да бъде търсена наказателна отговорност поради
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението - грешка съгласно чл.14 ал.1 от НК, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения за дружество "**" ЕООД
в особено големи размери – 22841,15 лв. представляващи дължим данък
върху добавената стойност, като е потвърдил неистина в подадени
декларации пред ТД на НАП-П., които се изискват по силата на закон и
правилник за приложението му (чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от
ППЗДДС) и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно
съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1
от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури по
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „***“
ЕООД , „ *** ” ЕООД, и „****“ ЕООД и ги е използвал при представяне на
информация пред органите по приходите на ТД на НАП П. и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в общ размер на 22 841,15лв., както следва:
1.През месец Януари 2015г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „** ” ЕООД и на
14.01.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П.,като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № **********/19.12.2014
г., сочена за издадена от „****”ЕООД с данъчна основа на стойност 2280.00
лв. и с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 456,00 лв. за доставка на метални планки, без да е налице доставка
по смисъла на чл. 6 от ЗДДС-стока по посочената фактура,
и на 14.01.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери –456,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№1600-2628724/14.01.2015г. за данъчен период м.декември 2014г., подадена
в ТД на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6981.95 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 4701.95 лева и е променила резултата за периода като в раздел
1

„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 72.60 лв. вместо действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 528.60 лв. и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 456,00 лв.;
2.През м. февруари 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
16.02.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П.,като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с
№**********/30.01.2015 г., сочена за издадена от „***”ЕООД с данъчна
основа на стойност 4316,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 863,20 лв. за доставка на топлоизолация
100/50/6, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на стока,
а на 16.02.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 863.20 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№1600-2652115/16.02.2015г. за данъчен период м.януари 2015 г., подадена в
ТД на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7841.33 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 3525.33 лева и е променила резултата за периода като в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 165.88 лв., при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 1029.08 лв., и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 863.20 лв.;
3.През м. март 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.04.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П.,като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с
№**********/25.03.2015 г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 4600,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 920,00 лв, без да е налице доставка на
услуга СМР по договор по смисъла на чл. 9 от ЗДДС
и на 14.04.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 920,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№1600-2696420/ 14.04.2015 г. за данъчен период м.март 2015 г., подадена в
ТД на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 9588.41 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 4988.41 лева и е променил резултата за периода като в раздел
„В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 37.67 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 957,67 лв. и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 920,00 лв.;
4.През м. май 2015 г., при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
2

15.6.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П.,като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
**********/11.05.2015 г., сочена за издадена от „*** ”ЕООД с данъчна
основа на стойност 11000,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2 200,00 лв. с предмет на доставката-
частично плащане по сметка 22/7.5.2015г.по извършени СМР-доставка на
услуга по чл.9 от ЗДДС,
**********/19.05.2015 г., сочена за издадена от „***”ЕООД с данъчна
основа на стойност 11411,27 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2 282.25 лв.с предмет на доставката –
доплащане по сметка №22/7.5.2015г. за извършени СМР доставка н услуга по
чл.9 от ЗДДС,
**********/14.05.2015 г., сочена за издадена от „***“ЕООД с данъчна
основа на стойност 10 000,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2 000,00 лв. с предмет на доставката-
строително ремонтни работи-аванс по договор за такива от 11.5.2015г.-
доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
**********/26.05.2015г., сочена за издадена от „***“ ”ЕООД с данъчна
основа на стойност 11 808,50 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2361.70лв. с предмет на доставката
извършване на строително ремонтни работи и заплащането им по сметка №22
от 24.5.2015г. в размер на 21 808,50 лв. /от които се приспада приетия аванс
по предходната фактура от 10 000 лв./-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 15.06.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 8843.95 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№16002744340/15.06.2015 г. за данъчен период м. май 2015 г., подадена в ТД
на НАП – П., е потвърдила неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
53577.29 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
9357,52 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 57,38 лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 8901.33 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 8843.95 лв.;
5.През м. юни 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.07.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П. , като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с
№**********/24.06.2015г., сочена за издадена от „***„ЕООД с данъчна
основа на стойност 1100,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 220,00 лв. с предмет на доставката
обмазване на хидроизолация –доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
3

и на 14.07.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 220,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№1600-2765610/14.07.2015 г. за данъчен период м.юни 2015 г., подадена в ТД
на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
1744.16лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
644.16 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 86.82 лв. при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 306.82 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 220,00 лв.;
6.През м. юли 2015г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.8.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П. като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
**********/02.07.2015г., сочена за издадена от „ ***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 6 000,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 200,00 лв. с предмет на доставката
плащане на осъществени строително ремонтни работи по договор от
3.6.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
**********/06.07.2015 г., сочена за издадена от „***”ООД с данъчна
основа на стойност 6 200,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 240,00 лв. с предмет на доставката
заплащане на строително ремонтни работи по договор от 3.6.2015г.-доставка
на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
**********/17.07.2015г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 8 290,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 658,00 лв. с предмет на доставката
плащане на строително ремонтни работи по договор от 1.7.2015г.-доставка на
услуга по чл.9 от ЗДДС,
10000000131/20.07.2015г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 7 550,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 510,00 лв.с предмет на доставката-
заплащане на осъществени строително ремонтни работи по договор от
1.7.2015г. -доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.08.2015г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 5608,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№1600-2790963/14.08.2015 г. за данъчен период м.юли 2015 г., подадена в ТД
на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
79185.38 лева в раздел „Б” от декларацията при действително установен
такъв от 51 145.38 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В”
е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1275,79 лв. при действително
4

установен ДДС за внасяне в размер на 6883.79 лв., и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 5608,00 лв.
7. През м.септември 2015г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.10.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П. като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№:
**********/16.09.2015г., сочена за издадена от „ ***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 12 083.33 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2 416.67 лв. с предмет на доставката
плащане по договор от 2.9.2015г. за осъществени строително-монтажни
работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
**********/17.09.2015г., сочена за издадена от „***”ЕООД с данъчна
основа на стойност 6 216.67 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 243,33 лв. с предмет на доставката
плащане по договор от 2.9.2015г. за осъществени строително монтажни
работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС ,
**********/25.09.2015г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 11 350,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 2 270.00 лв. с предмет на доставката
окончателно плащане по договор от 2.9.2015г. след приспадане на аванс по
фактури №№274/16.9.2015г. и 285/17.9.2015г. за извършени строително
монтажни работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.10.2015г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери – 5930,00 лв., като в СД по
ЗДДС, вх. №1600-2838375/14.10.2015 г. за данъчен период м.септември 2015
г., подадена в ТД на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 41 302.95 лева в раздел „Б” от декларацията, а
действително установеният е 11652.95 лева и е променил резултата за
периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 71.24 лв.
при действително установен ДДС за внасяне в размер на 6001.24 лв. и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5930,00 лв.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и
същата правна квалификация на стореното. По отношение реализиране
наказателната отговорност на подсъдимия аргументира наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
обосноваващи индивидуализиране на наказанието при условията на чл.55 от
НК. Пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер
значително под предвидения в закона специален минимум на наказанието
лишаване от свобода за съответното престъпление при приложение
разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Излага становище, че
5

не следва да се налага предвиденото в закона кумулативното наказание
„конфискация” на основание чл.55, ал.3 от НК. По отношение наказанието
„лишаване от свобода” държавното обвинение предлага изпълнението на
същото да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
По делото не бе предявяван за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански иск срещу подсъдимия от Министъра на финансите, в
качеството на представляващ държавата.
При пренията адв.Д. изложи подробни съображения в подкрепа на
тезата за приложение на привилегированата норма на чл. 255, ал.4 вр. чл. 255
ал.3, аргументирайки същата с внасянето от страна на подсъдимия в бюджета
до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
необявените и неплатени данъчни задължения, както и лихвите, които могат
да му бъдат вменени от наказателноправна гледна точка. В този ред на мисли,
пледира за прилагане на чл.78 а от НК с освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на минимална глоба.
Подсъдимият М. се присъедини към изложените от защитника му
доводи, без да предложи собствени съображения в подкрепа на направените
искания. При дадената му възможност да изрази последната си дума заяви, че
моли да му бъде наложена „глоба“.
Пред първоинстанционния съд се разви съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимият се съгласи да бъдат използвани
протоколите за разпит на свидетели от ДП, както и експертното заключение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, по време на развилото се съдебно
следствие по общия ред и обсъди доводите и съображенията на страните, прие
за установено следното:
Подсъдимият С. Х. М. е роден на ** г. в гр. П.. Той е ***, български
гражданин е, безработен, женен, има висше образование. Не е осъждан, има
ЕГН: **********.
Търговското дружество „**“ ЕООД със седалище в гр.П., ул.
„Дръзки"№ **, било създадено през месец октомври 2011г., като негов ** и
едноличен собственик на капитала била свид. С. М. Формалният предмет на
дейността му бил производство и търговия с медицинско облекло,
ортопедични стоки, а през 2014г. е извършвало консултации и
специализирани строителни ремонти /ремонти на покриви/.
Към инкриминирания период подсъдимият С.М. осъществявал
самостоятелно цялата дейност на дружеството, в това число се занимавал и с
всички въпроси, свързани с данъчното му разчитане чрез осигуряване и
предоставяне на необходимите документи на ***я Г. А., на когото било
издадено изрично пълномощно от подс. М., включващо и правомощията да
подава справки – декларации по ЗДДС, заедно с придружаващите ги
дневници за покупки и продажби.
Дружеството получило регистрация по Закона за данък върху
6

добавената стойност (ЗДДС) на 24.06.2014г. и осъществявало реална
търговска дейност, имащо действителни покупки и продажби.
Като регистриран по ЗДДС субект /от 24.06.2014г./ за „**“ ЕООД
съществувало задължение по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки
данъчен период /който съгласно чл.87 ал.2 от Закона е едномесечен и съвпада
с календарния месец/ да подава справка декларация, съставена въз основа на
съответните отчетни регистри - дневника за покупките и дневника за
продажбите (явяващи се задължителни регистри съгласно изискванията на
чл.124 ал.1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички
издадени и получени данъчни документи и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС).
Съобразно чл.125 ал.5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат
подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят.
Още от създаването му „**“ ЕООД било счетоводно обслужвано от
свид. Г. А., който се занимавал с обработката на документите, свързани с
търговските операции на дружеството и осчетоводяването им, изготвял
справките декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като
в тях, използвайки счетоводна програма, включвала сведенията, произтичащи
от съдържанието на фактурите, предоставяни му от фактическия ** С.М..
След оформянето на справката декларация за съответния период свид. А.
докладвал на работодателя си за получилия се резултат и при липса на
корекции, произтичащи от допълнително предоставени от подсъдимия
документи, я подавал пред органите на НАП, заедно с дневниците за покупки
и продажби за периода по електронен път, за което също бил упълномощен от
фактическия ** на „**“ ЕООД-подсъдимия М..
Свид. А. не познавал и не контактувал с клиентите и с доставчиците на
стоки/услуги на „**“ ЕООД, респ. не участвал в договарянето им, като
информация за параметрите на сделките черпел единствено от съдържанието
на предоставяните му от подсъдимия фактури, поради което не бил запознат
дали първичните счетоводни документи отразяват реални търговски
отношения.
През месец януари 2015 г. у подс. М. се формирало намерението да
избегне установяването и плащането на данъчни задължения за
управляваното и представлявано от него дружество за няколко данъчни
периоди, като за целта решил да използва неистински фактури,
удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „**“ ЕООД се
водело като получател на стоки и услуги, които не били извършени реално.
Идеята на подсъдимия била чрез отчитането на облагаеми доставки, по които
реално доставка не била извършена, да ползва неправомерно данъчен кредит
по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗДДС, а именно да приспадне сумата на
начисления ДДС по повод доставката от размера на данъчните задължения.
Глобалната последица била по този начин да се преобразува финансовият
резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на
7

изчисления по тези сделки данъчен кредит се намали размерът на данъка
върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за
посочения период.

1. В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец
декември 2014 г. подс. М. се снабдил по неустановен начин с фактура – под №
**********/19.12.2014г., оформена като издадена от дружеството „****“
ЕООД гр.П., макар управляваното от него дружество да не е имало каквито и
да било търговски отношения с въпросното юридическо лице. Въпросната
фактура документирала плащане от купувача на обща сума 2 736 лв., от които
2280 лв. данъчна основа и начислен ДДС в размер на 456 лева. Отразената
чрез фактурата сделка всъщност била симулативна, тъй като в действителност
подобна доставка не била осъществена реално, като подсъдимият М. бил с
ясното съзнание за действителното фактическо положение, тъй като, бидейки
** на „**“ ЕООД, ръководещ стопанската му дейност, му било добре
известно, че не е осъществявал контакти с привидния документиран
контрагент и че дружеството му реално не е получило посочената във
фактурата стока. В приложената към фактурата експедиционна бележка №
142 от 19.12.2014г. като лице получило материалите бил посочен А. М., а като
такова предало материалите бил посочен Т. И.. В същата бележка било
вписано МПС с рег. № ****. Свид. И. никога не е имал трудово
правоотношение със „****“ ЕООД, а нито едно от двете дружества по
инкриминираната фактура няма регистрирано МПС с посочения номер.
Технически ръководител при възложителя „*****“ в обект *****,
обл.П., в който топло-и хидроизолация и мазилка се осъществявала от „**“
ЕООД, бил свид. А. М.. Последният не е чувал за фирмата „****“ ЕООД, не
познавал и лицата А. М. и Т. И..
Свид. К. Г., посочен като собственик на лек автомобил с рег.№ ****,
който бил ползван привидно от „****“ ЕООД, никога не е бил собственик на
въпросното МПС и не му е познато дружеството „****“ ЕООД, както и
лицата, сочени за нейни представители. Свид. А. М.-реален собственик на
горния автомобил, също не е имал каквито и да било отношения с
дружеството „****“ ЕООД, не познавал и нейни представители.
Всъщност дружеството „****“ ЕООД се отличава с типичните
характертики на фирма „фантом“ - формално съществуваща по документи, но
в действителност, неизвършваща никаква търговска дейност, с липсващ
материален, технически и човешки ресурс за осъществяване на някаква
стопанска активност.
Независимо от ясното съзнание, че между управляваното от
подсъдимия дружество „**“ ЕООД и „****“ ЕООД нямало каквито и да било
реални доставки, преди подаване на 14.01.2015г. на СД за периода м.декември
2014г. подс. М. представил фактурата с № **********/19.12.2014г. на свид.
А. за нейното осчетоводяване. ***ят, съобразявайки донесените му от неговия
8

ръководител документи и предвид установения механизъм на работа,
невключващ познание за истинския характер на търговските отношения, я
включил в дневника за покупки на „**“ ЕООД за месец декември 2014г. С
това си поведение, използвайки като „инструмент“ свид.А., несъзнаващ
ролята и естеството на предоставения му първичен счетоводен документ като
описващ несъществуваща стопанска операция - подс. М. повлиял за
оформянето на дневника за покупки като документ, удостоверяващ неверни
обстоятелства, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, т.е. при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка последица от горната деятелност било и формулирането в
справката декларация за периода посредствено от подсъдимия /използвайки
невиновно действащия свид.А., попълнил нейното съдържание/ на редица,
несъответстващи на истината обстоятелства. Така в раздел „Б“ на
декларацията бил посочен размер на данъчната основа от 6 981,95 лв., вместо
действително установения размер 4 701,95лв., а в раздел „В“ на декларацията,
подсъдимият М. чрез свидетеля А. посочил ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 72.60 лв-при действителен в размер на 528,60 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с
посочен издател „****“ ЕООД автоматично довело до преобразуване размера
на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 456 лева.
На 14.01.2015г. свид. А. подал справката декларация за периода в ТД
на НАП гр.П., заведена с вх.№ 1600-2628724/14.01.2015г., с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени от подсъдимия М. посредствено пред органите на приходната
администрация, използвайки ***я като „оръдие“ за постигане на целите си с
оглед незнанието на последния за фактите от действителността. Описаната
деятелност на подсъдимия довела до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за „**“ ЕООД за
коментирания период в размер на 456 лева, поради неправомерно приспадане
на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация, съобразно изискванията на чл.125
ал.3 от ЗДДС, на 14.01.2016г. от свид. А. в ТД на НАП гр.П. били подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода. Така
пред органите по приходите подсъдимият М., посредством ***я си, използвал
при представянето на произтичащата от подадените документи информация
въпросния дневник за покупки за периода в качеството му на документ с
невярно съдържание с оглед отразената в него фактура, издадена от името на
„****“ ЕООД, по която липсвала всъщност реална доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС.
2. Започнатият механизъм за ощетяване на фиска чрез манипулиране на
данните за установяване на данъчните задължения, включващ използване на
фактури, удостоверяващи неосъществени реално сделки, подс. М. продължил
9

и през данъчния период по ЗДДС месец януари 2015г. Тогава се сдобил
отново по неустановен начин с фактура, издадена от името на „****“ ЕООД -
под № **********/30.01.2015г. Според инкриминираната фактура „**“ ЕООД
закупило топлоизолация 100/50/6, като начисленият ДДС възлизал на 863, 20
лева, но реална доставка не била осъществена. Видно от приложените към
фактурата експедиционни бележки №158 от 30.01.2015г., № 161/02.02.2015г.
и № 174/17.02.2015г., като лице, получило материалите в първите две
бележки бил посочен А. М., а като такова, предало материалите, бил
документиран Т. И.. На третата бележка като лице, получило материалите,
бил посочен Т. Д. и било вписано МПС с рег. № **** за използвано за
доставката.
Както вече бе посочено за предходната фактура, свид. Т. И. никога не е
имал трудово правоотношение със „****“ ЕООД, както и нито едно от двете
дружества /„****“ ЕООД и „**“ ЕООД/ не е имало регистрирано МПС с
посочения номер. Същото се отнася и за свид. К. Г., посочен като собственик
на лек автомобил с рег.№ ****, вписан документално като използван от
„****“ ЕООД за инкриминиранат доставка, който никога не е бил собственик
на такова МПС, не познава името на въпросната фирма, както и лицата,
сочени за нейни представители.
Дружеството „****“ ЕООД не е имало каквито и да било отношения и
със свид. А. М.-собственик на въпросното превозно средство-микробус
„Ситроен Ц“ с рег.№ ****.
Въпреки отсъствието на реални доставки по въпросната фактура, подс.
М. отчел отразената в нея стопанска дейност с цел да приспадне сумата на
начисления данък по документираната доставка от размера на данъчните си
задължения за периода. В изпълнение на замисъла си, преди подаване на
16.02.2015г. на СД за периода м.януари 2015г. подсъдимият предоставил
инкриминираната фактура на ***я си свид.А., който, отново намирайки се в
неведение за истинския характер на търговската операция, я описал в
дневника за покупки на „**“ ЕООД за месец януари 2015г. Така и този
регистър придобил визията на документ с невярно съдържание, бидейки
носител на сведения за привидна търговска дейност. Същевременно с факта
на предаване на инкриминираната фактура на ***я, довел до отразяването й в
дневника за покупки, подсъдимият, знаейки, че не отразява реално
осъществена сделка /понеже нито познавал представителя на фиктивния
доставчик, нито контактувал с него, нито пък получил някакви доставки по
въпросния първичен счетоводен документ/, предопределил посредством ***я
А. съдържанието на дневника за покупки за периода, който придобил визията
на документ с невярно съдържание.
Отразяването на фактурата с № **********/30.01.2015г. в дневника за
покупки повлияло и върху съдържанието на справката декларация по ЗДДС
за периода. Така във въпросната справка декларация подсъдимият, използващ
посредствено като инструмент свид. А. за попълване реквизитите на
10

документа, удостоверил следните неверни обстоятелства: посочен бил ДДС с
право на пълен данъчен кредит в размер на 7 841,33 лева, при действителен в
размер на 3525, 33 лева, както и ДДС за внасяне в размер на 165,88 лева, при
действителен в размер на 1 029,08 лева. Увеличаването по този начин размера
на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните
отчети на инкриминираната фактура довело до трансформация на размера на
дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 863,20 лева.
Справката декларация за данъчния период по ЗДДС месец януари
2015г., била подадена от свид. А. на 16.02.2015 г. в ТД на НАП гр.П. , където
била заведена с вх.№ 16002652115. С това и посочените по-горе неистински
сведения били потвърдени посредствено от подс. М. пред органите по
приходите чрез използване на лице (свид. Г.А.), незнаещо за неверността на
предоставената му от подсъдимия информация, произтичаща от фактура с №
**********/30.01.2015г. Като пряка последица от поведението на подсъдимия
възникнала ситуация на избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „**“ ЕООД за периода, възлизащи на
863,20 лева, дължащо се на неправомерното приспадане на неследващ се
данъчен кредит за периода в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от
ЗДДС, на същата дата (16.02.2015г.) свид.А. подал и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.П. при представянето
на произтичащата от подадените документи информация въпросният дневник
бил използван от подсъдимия - посредствено чрез ***я А. - в качеството му
на документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв поради
отразяването в него на фактурата, издадена от името на „****“ ЕООД,
документираща неосъществена реално сделка без действителна доставка (по
смисъла на чл.6 от ЗДДС) на стоки по тях.

3. По описания по-горе начин подсъдимият продължил да процедира
и през данъчния период по ЗДДС месец март 2015г., когато придобил отново
по неустановен начин нова фактура под № **********/25.03.2015г.,
оформена като издадена от дружеството „***“ ЕООД с.С., представлявано от
свид. Л. К., като доставчик на посочената в нея услуга (СМР по договор) и
посочен като съставител. Тя документирала плащане от купувача на обща
сума 5 520 лв., от които 4 600 лв. данъчна основа и начислен ДДС в размер на
920 лева, без в действителност да е била осъществена доставка на услуга по
посочената фактура .
Съгласно договор от 09.03.2015г., в който било отразено, че е
сключен между „**“ ЕООД /възложител/ и „***“ ЕООД /изпълнител/,
първото дружество възлагало на изпълнителя да извърши строително-
ремонтни работи /СРР/ на обект: офис сграда на дружеството „***, срещу
посочено в договора възнаграждение, в съответствие с одобрени строителни
11

книжа и съгласно клаузите на двустранната сделка. Независимо, че
строително-ремонтни работи от „***“ не били изпълнени от посочения
доставчик, същите били документирани с издадената на дружеството „**“
ЕООД фактура.
Към този момент „***“ ЕООД имало всички характеристики на т.нар.
„кухи“ фирми, доколкото съществувала в правния мир само по документи, но
без да участва в стопанския оборот с реална дейност. Доставките,
документирани от нейно име били фиктивни и служили единствено за
предоставяне възможност на „фантомните“ й „контрагенти“ /дружествата,
вписвани във фактурите като получатели на доставки/ да влияят
неправомерно върху размера на данъчните си задължения по ЗДДС. **ят й
свид.Л. К. към момента на документалното му конституиране като такъв
(март 2015г.) работил в гр. София, като общ работник по строежите, и
дружеството „***“ ЕООД нищо не му говорело, като дори не знаел, че има
такава фирма, регистрирана на негово име, респ. не извършвал никаква
дейност от името на въпросното дружество. Показателно за истинския статус
на „***“ ЕООД като „фантомен“ участник в търговския оборот е и
обстоятелството, че свид.Г. М., фигуриращ като работник в инструктажните
книги от името на дружеството „***“ ЕООД, никога не е участвал в дейности
на тази фирма, не му е известна, както и не познава фирмата „**“ ЕООД.
След снабдяването си с инкриминираната фактура подсъдимият М. я
предал на ***я на А. за осчетоводяването й, което вторият сторил, отново
бидейки в неизвестност за фиктивния характер на описаните в нея доставки.
Така подсъдимият отново при условията на посредствено извършителство
чрез свидетеля А. съставил при водене на счетоводството за данъчния период
м.март 2015г. дневника за покупки за периода, който, след като бил носител
на информация за сделка, неизвършена в действителност, придобил визията
на документ с невярно съдържание.
Данните от процесната фактура намерили отражение и върху
съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода, в която чрез
действията на М., използващ посредствено като „оръдие“ свидетеля А. за
попълване реквизитите на документа, залегнали редица несъответстващи на
истината обстоятелства. Така в кл.31 от документа бил посочен ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 9 588,41 лева, при действителен в
размер на 4 988,41 лева и ДДС за внасяне в размер на 37,67лева, при
действителен в размер на 957,67лева. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез включването в
счетоводните отчети на коментираната фактура - под №
**********/25.03.2015г. с посочен издател „***“ ЕООД, довело до
преобразуване размера на дължимия към фиска данък за периода,
занижавайки го с 920 лева.
След оформяне на съдържанието й, свид.А. подал справката декларация
за данъчния период на 14.04.2015 г. в ТД на НАП гр.П., където били заведена
12

с вх.№16002696420. Последица от това било потвърждаването пред органите
на НАП на горепосочените неистински сведения, произтичащи от документа,
посредствено от **я на „**“ ЕООД М., използвайки ***я А. /намиращ се в
неведение за релевантните факти от обективната действителност/. Съответно
това довело чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за
коментирания период за представляваното от него юридическо лице в размер
на 920 лева, дължащо се на неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от
ЗДДС, свид.А. на същата дата (14.04.2015г.) подал и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода. По този
начин пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.П. при
представянето на произтичащата от подадените документи информация
въпросният дневник бил фактически използван от подсъдимия - посредствено
чрез ***я А. /в качеството му на документ с невярно съдържание,
идентифициран като такъв поради отразяването в него на фактура, издадена
от името на „***“ ЕООД, документираща фиктивна сделка без действителна
доставка на услуга СМР по договор по нея по смисъла на чл.9 от ЗДДС/.
4.Деятелността на подсъдимия, насочена срещу правилното
функциониране на данъчната система, продължила и през данъчния период
по ЗДДС месец май 2015г., когато се снабдил на неустановена да по
неустановен по делото начин с поредните фактури, отразяващи доставки на
„**“ ЕООД, които реално не били получени , както следва:
-фактура под №**********/11.05.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД, като чрез нея се симулирала доставка – частично плащане за СМР по
сметка № 22/07.05.2015г. с получател „**“ ЕООД на обща стойност 13 200
лева, от които 11 000 лева- данъчна основа и ДДС в размер на 2 200 лева,
-фактура под № **********/19.05.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД на обща стойност 13 693,52 лева, от които 11 411,27 лева–данъчна
основа и ДДС в размер на 2 282.25 лева, с предмет на доставката–доплащане
по сметка №22/07.05.2015г. за извършени СМР, доставка на услуга по чл.9 от
ЗДДС,
-фактура под № **********/14.05.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД с ** по документи С. И. К. на обща стойност 12 000 лева, от които 10
000 лева–данъчна основа и ДДС в размер на 2 000 лева, с предмет на
доставката–аванс по договор за СМР от 11.05.2015г., доставка на услуга по
чл.9 от ЗДДС,
-фактура под № **********/26.05.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД на обща стойност 14 170,20 лева, от които 11 808, 50–данъчна основа и
ДДС в размер на 2 361.70 лева с предмет на доставката–строително-ремонтни
работи и заплащането им по сметка № 22 от 24.05.2015г. в размер на 21 808,
50 лв. /от които се приспада приетия аванс по предходната фактура от 10 000
13

лв./ доставка по чл.9 от ЗДДС.
Както и в предишните случаи, доставка на услуги по посочените
фактури не били осъществени.
С Възлагателно писмо от 10.04.2015 г., **** АД възложил на „**”
ЕООД да извърши ремонт на сграда: Ел.трафопост №3, съгласно
предоставена количествено-стойностна сметка.
Съгласно чл. 1 на договор от 23.04.2015 г., според чиито клаузи бил
сключен между страните „**” ЕООД /възложител/ и „***” ЕООД
/изпълнител/, първото дружество възлагало извършване на строително-
ремонтни работи по покрив на ел.трафопост №3 на ****, съгласно
Приложение 1 към договора. Макар въпросните дейности да не били
изпълнени реално от „***“ ЕООД, същите били документирани с издадените
фактури на „**” ЕООД, посочени по-горе.
С Възлагателно писмо от 30.04.2015 г., **** АД възложил на „**”
ЕООД да извърши ремонт на покрив на сграда: асансьорно помещение,
съгласно предоставена количествено-стойностна сметка.
Съгласно чл. 1 на договор от 11.05.2015 г., документално оформен
като сключен между „**” ЕООД и „***” ЕООД, първото дружество възлагало
на второто да реализира строително-ремонтни работи по покрив на
асансьорното помещение на ****, съгласно Приложение 1 към въпросния
договор. И тези дейности не били изпълнени от „***“ ЕООД, но били
документирани като извършени от въпросния документален изпълнител с
гореописаните фактури, издадени на „**” ЕООД като получател на услугите.
Така, макар строително-ремонтните дейности, представляващи
доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС по горепосочения договор от 23.04.2015
г., да не били извършени реално от „***“ ЕООД, същите били документирани
с издадените фактури на „**” ЕООД, описани по-горе. Същото се отнасяло и
за строително-ремонтните работи от „***“ ЕООД, които също не били
изпълнени от посочения доставчик, но въпреки това били документирани с
издадените фактури на „**” ЕООД, описани по- горе.
Междувпрочем търговското дружество „***” ЕООД, също като
другите две дружества, от които изхождали инкриминираните фактури, които
подсъдимият М. набавял през процесните периоди, притежавало
характеристики на т.нар. „кухи“ фирми, доколкото съществувало в правния
мир само по документи, но без да участва в стопанския оборот с реална
дейност.
След снабдяването си с инкриминираните фактури за периода,
посочени по-горе, подсъдимият М. предал на ***я на „**“ ЕООД свид.А.
същите за осчетоводяването им, което било направено от втория, отново
бидейки в неизвестност за фиктивния характер на описаните в тях доставки.
По този начин подсъдимият и за данъчния период месец май 2015 г.
подсъдимият, който единствено бил наясно с действителния характер на
въпросните първични счетоводни документи, предопределил финансовия
14

резултат за периода. Самото отразяване на фактурите - посредством свид. А. -
в дневника за покупки за периода месец май 2015 г. окачествило въпросния
счетоводен регистър като документ с невярно съдържание, след като бил
носител на информация за сделки, неизвършени в действителност.
Данните от процесните фактури намерили своето отражение и върху
съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода, в която чрез
действията на М., използващ посредствено като „оръдие“ свидетеля А. за
попълване реквизитите на документа, залегнали редица несъответстващи на
истината обстоятелства. Така в кл.31 от документа бил посочен ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 53577,29 лева, при действителен в
размер на 9 357,52 лева и ДДС за внасяне в размер на 57,38 лева, при
действителен в размер на 8 901,33 лева. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез включването в
счетоводните отчети на коментираните фактури-под №
**********/11.05.2015г.;№**********/19.05.2015г.;№**********/14.05.2015;
№**********/26.05.2015г., довело до преобразуване на размера на дължимия
към фиска данък за периода, занижавайки го с 8 843,95 лева.
След оформяне на съдържанието й, свид.А. подал справката
декларация за данъчния период на 15.06.2015 г. в ТД на НАП гр.П., където
били заведена с вх.№ 16002744340. Последица от това било потвърждаването
пред органите на НАП на горепосочените неистински сведения, произтичащи
от документа, посредствено от **я на „**“ ЕООД М., използвайки ***я А.
/намиращ се в неведение за релевантните факти от обективната
действителност/. Съответно това довело чрез действията на подсъдимия до
избягване едновременно на установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС за коментирания период за представляваното от него
юридическо лице в размер на 8 843,95 лева, дължащо се на неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от
ЗДДС, свид.А. на същата дата (15.06.2015г.) подал и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.П. при представянето
на произтичащата от подадените документи информация въпросният дневник
бил фактически използван от подсъдимия - посредствено чрез ***я А. /в
качеството му на документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв
поради отразените в него на фактури, издадена от името на „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, документиращи фиктивни сделки без действителни доставка на
услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС/.

5. Механизмът за ощетяване на фиска чрез манипулиране на данните за
установяване на данъчните задължения, включващ използване на фактури,
удостоверяващи неосъществени реално сделки, подс. М. продължил и през
данъчния период по ЗДДС юни 2015 г., като отново по неустановен по делото
15

начин се снабдил с фактура, издадена от името на „***“ ЕООД-под №
**********/24.06.2015г. с получател „**“ ЕООД на обща стойност 1 320 лева,
от които 1 100 лева – данъчна основа и ДДС в размер на 220 лева с предмет на
доставката обмазване на хидроизолация /доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС/.
Реална доставка по посочената фактура не била осъществена.
С Възлагателно писмо от 30.04.2015 г., от страна на **** АД било
възложено на „**” ЕООД да извърши ремонт на покрив на сграда:
Асансьорно помещение, съгласно предоставената количествено-стойностна
сметка.
Съгласно чл. 1 на договор от 11.05.2015 г., на който бил придаден вид,
че е сключен между „**” ЕООД /възложител/ и „***” ЕООД /изпълнител/,
второто дружество се задължавало да реализира строително-ремонтни работи
по покрив на асансьорно на ****, съгласно Приложение 1 към процесния
договор. Строително-ремонтните работи по посочения договор от 11.05.2015
г. били документирани с издадена фактура № **********/24.06.2015г. в полза
на „**” ЕООД, включваща част от дейностите по договора, а именно
обмазване на хидроизолация, макар въпросната услуга по смисъла на чл. 9 от
ЗДДС да не била изпълнена от посочения доставчик.
Въпреки отсъствието на реална доставка по въпросната фактура, подс.
М. решил да отчете отразената в нея стопанска дейност с цел да приспадне
сумата на начисления данък по документираната доставка от размера на
данъчните си задължения за периода. Затова отново я предоставил на ***я си
свид.А., който, отново намирайки се в неведение за истинския характер на
търговските операции, я описал в дневника за покупки на „**“ ЕООД за
месец юни 2015г.
По този начин данните от процесната фактура намерили своето
отражение и върху съдържанието на справката декларация по ЗДДС за
периода, в която, чрез действията на М., използващ посредствено като
„оръдие“ свидетеля А. за попълване реквизитите на документа, залегнали
редица несъответстващи на истината обстоятелства. Така в кл.31 от
документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 1
744,16 лева, при действителен в размер на 644,16 лева и ДДС за внасяне в
размер на 86,52 лева, при действителен в размер на 306,82лева.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез включването в счетоводните отчети на коментираната фактура №
**********/24.06.2015г. с посочен издател „***“ ЕООД, довело до
преобразуване на размера на дължимия към фиска данък за периода,
занижавайки го с 220 лева.
След оформяне на съдържанието й, което на практика отново било
предопределено от подс.М., свид.А. подал справката декларация за данъчния
период на 14.07.2015 г. в ТД на НАП гр.П., където били заведена с вх.№
16002765610. Последица от това било потвърждаването пред органите на
НАП на горепосочените неверни сведения, произтичащи от документа,
16

посредствено от **я на „**“ ЕООД М., използвайки ***я А. /намиращ се в
неведение за релевантните факти от обективната действителност/. Съответно
това довело чрез действията на подсъдимия до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за
коментирания период за представляваното от него юридическо лице в размер
на 220 лева, дължащо се на неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от
ЗДДС, свид.А. на същата дата (14.07.2015г.) подал и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.П. при представянето
на произтичащата от подадените документи информация въпросният дневник
бил фактически използван от подсъдимия - посредствено чрез ***я А. /в
качеството му на документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв
поради отразяването в него на фактура, издадена от името на „***“ ЕООД,
документираща фиктивни сделки без действителна доставка на услуга –
обмазване на хидроизолация по нея по смисъла на чл.9 от ЗДДС/.

6. По описания по-горе начин подсъдимият продължил да процедира и
през данъчния период по ЗДДС месец юли 2015г., когато придобил отново по
неустановен начин нови четири фактури с предмет доставки на услуги по чл.9
от ЗДДС, по които реални доставки не били осъществени, както следва:
-фактура с № **********/02.07.2015г. с посочен издател „***“ ЕООД
(с предмет плащане за строително-ремонтни работи по договор от 03.06.2015
на обща стойност 7 392 лева, от които 6 160 лева данъчна основа и ДДС в
размер на 1 200 лева),
-фактура с № **********/06.07.2015г., отново с документиран издател
„***“ ЕООД (с предмет плащане на строително-ремонтни работи по договор
от 03.06.2015г. на обща стойност 7 440 лева, от които 6 200 лева данъчна
основа и ДДС в размер на 1 240 лева),
-фактура с № **********/17.07.2015г. с посочен издател от „***“
ЕООД (с предмет плащане на строително-ремонтни работи по договор от
01.07.2015г. на обща стойност 9 948 лева, от които 8 290 лева данъчна основа
и ДДС в размер на 1 658 лева.),
-фактура с № 10000000131/20.07.2015г., на която бил придаден вид, че
е издадена „***“ ЕООД (с предмет заплащане на строително-ремонтни
работи по договор от 01.07.2015г. на обща стойност 9 060 лева, от които 7 550
лева данъчна основа и ДДС в размер на 1 510 лева.)
Съгласно чл. 1 на договор, сключен между „****” ЕАД, като
възложител и „**” ЕООД-изпълнител първото дружество възлагало на
второто да изпълни срещу уговорената между страните цена със свои ресурси
строително–монтажни работи на обект: Демонтаж на стара топлоизолация,
доставка и монтаж на нова топлоизолация на издухвателен и осреднителен
17

резервоар в Главен корпус, подробно описани в Приложение №1, неразделна
част от договора.
Отново, по описаната в предходните данъчни периоди схема,
подсъдимият документално оформил използването на подизпълнител, като
съгласно договор от 03.06.2015 г., оформен като сключен между „**” ЕООД и
„***” ЕООД първото дружество възлагало на второто да извърши
строително–монтажни работи /СМР/ на горниа обект: „****” ЕАД–
топлоизолации резервоари Главен корпус, подобект издухвателен и
осреднителен резервоар и тръбопровод между издухвателен резервоар и
маслоуловушка–град С., в съответствие с одобрени строителни книжа и
съгласно клаузите на договора.
Макар СМР по горепосочения договор от 03.06.2015 г. да не били
осъществени в действителност, били документирани с издадените от името на
„***“ ЕООД на „**” ЕООД фактури, посочени по-горе.
С Възлагателно писмо от 25.06.2015 г., **** АД възложило на „**”
ЕООД да извърши ремонт на сграда: Покрив на тяло Б на ***.–частично,
съгласно предоставената количествено -стойностна сметка.
Отново бил оформен договор от 01.07.2015г., документално сключен
между страните „**” ЕООД /Възложител/ и „***” ЕООД /Изпълнител/, при
който второто дружество поемало ангажимент да извърши строително–
монтажни работи /СМР/ на обект: Покрив на тяло Б на **** АД – град П.,
срещу възнаграждение, в съответствие с одобрени строителни книжа и
съгласно условията, уговорени в договора.
СМР по горепосочения договор от 01.07.2015 г. не били реализирани от
„***“ ЕООД, което също като останалите процесни дружества нямало
каквито и да било търговски отношения с „**” ЕООД, но били издадени
фактурите, описани по-горе, които удостоверявали извършена доставка на
услуга и плащане на същата, макар да не били осъществени реално.
Въпреки отсъствието на реални доставки по описаните по-горе четири
инкриминирани фактури, подс.М., който бил наясно с това обстоятелство,
решил да отчете отразените в тях стопански дейности с цел да приспадне
сумите на начисления данък по документираните доставки от размера на
данъчните си задължения за периода. Затова предоставил инкриминираните
фактури на ***я си свид.А., който, бидейки в неведение относно фиктивния
характер на описаните в тях стопански операции, ги отразил в дневника за
покупки за данъчния период. По този начин, подсъдимият чрез невиновно
действащия *** А., допринесъл за оформянето на дневника за покупки като
документ с невярно съдържание, понеже в същия била инкорпорирана
информация за неосъществени реално сделки при липса на истинска доставка
на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Отразяването на горевизираните инкриминиран фактури в дневника за
покупки повлияло и върху съдържанието на справката декларация по ЗДДС
за периода, в която чрез поведението на подсъдимия, използващ посредствено
18

като „инструмент“ свид. А. за попълване на параметрите й, залегнали
следните неверни обстоятелства: така в кл. 31 от документа бил посочен ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 79 185,38 лева, при действителен
в размер на 51 145,38 лева, а в кл. 50 - ДДС за внасяне в размер на 1275,79
лева, при действителен ДДС за внасяне в размер на 6 883,79 лева.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданата фактура
довело до трансформация на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 5 608 лева.
Коментираната справка декларация, отнасяща се за данъчния период
по ЗДДС месец юли 2012г., била подадена от свид. А. на 14.08.2015г. в ТД на
НАП гр.П., където била заведена с вх.№ 16002790963. С това и посочените
по-горе неистински сведения били потвърдени посредствено от **я на „**“
ЕООД, М. пред органите по приходите чрез използване на лице (свид.Г.А.),
незнаещо неверността на предоставената му от подсъдимия информация,
произтичаща от посочените по-горе фактури. Така вследствие поведението на
подс. М. се стигнало до избягване едновременно на установяването и
плащането на данъчни задължения за „**“ ЕООД за периода, възлизащи на 5
608 лева, поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен кредит
в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от
ЗДДС, свид. А. на същата дата (14.08.2015г.) подал и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр. П. при представянето
на произтичащата от подадените документи информация въпросният дневник
бил използван от подсъдимия - посредствено чрез ***я А. /в качеството му на
документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв поради
отразяването в него на фактури, документиращи нереални сделки без
действителна доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС/.

7. Деятелността на подсъдимия, насочена срещу правилното
функциониране на данъчната система, продължила и през данъчния период
по ЗДДС месец септември 2015г., когато се снабдил с поредните фактури,
документиращи доставки на „**“ ЕООД, които не били неизвършени в
действителност, както следва:
-фактура под № **********/16.09.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД, като чрез нея се симулирала доставка на услуга – плащане по договор
от 02.09.2015г. за осъществени СМР с получател „**“ ЕООД на обща
стойност 14 500 лева, от които 12 083,33 лева- данъчна основа и ДДС в
размер на 2 416,67 лева.
-фактура под № **********/17.09.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД на обща стойност 7 460 лева, от които 6 216,67 лева – данъчна основа
и ДДС в размер на 1 243,33 лева с предмет доставка на услуга – плащане по
19

договор от 02.09.2015г. за извършени СМР с получател „**“ ЕООД,
-фактура под № **********/25.09.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД на обща стойност 13 620 лева, от които 11 350 лева – данъчна основа и
ДДС в размер на 2 270 лева с предмет доставка на услуга – окончателно
плащане по договор от 02.09.2015г., след приспадане на аванс по фактури №
274/16.09.2015г. и № 285/17.09.2015г. за извършени строително-монтажни
работи.
Както и в предишните случаи доставки на услуги по посочените
фактури не били осъществени.
С Възлагателно писмо от 27.08.2015 г., **** АД възложил на „**”
ЕООД да извърши ремонт на сграда: Покрив Стерилизация на ***.–частично,
съгласно предоставената Количествено-стойностна сметка.
Съгласно чл. 1.1. на договор от 02.09.2015 г., сключен между страните
„**” ЕООД /Възложител/ и „***” ЕООД /Изпълнител/, първото дружество
възлагало на второто да извърши строително–монтажни работи /СМР/ на
обект: Покрив на тяло Стерилизация на **** АД – град П., срещу
възнаграждение, в съответствие с одобрени строителни книжа и съгласно
условията, уговорени в процесния договор.
Строително-ремонтните работи от „***“ ЕООД представляващи
доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС по горепосочения договор от 02.09.2015
г. не били изпълнени от посочения доставчик, но въпреки това били
документирани с издадените фактури на „**” ЕООД, описани по- горе.
Посочените фактури подс. М. отново предоставил на ***я си свид.А.,
който, незнаейки за фиктивния характер на описаните в тях престация и
плащане, ги отразил в дневника за покупки за данъчния период. По този
начин, подсъдимият посредством свидетеля А., възползвайки се от грешните
му представи за фактите от обективната действителност, допринесъл за
оформянето на дневника за покупки като документ с невярно съдържание,
понеже съдържал информация за неосъществени реално сделки, т.е. при
липса на истинска доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС.
Отразяването на фактурите с №№ **********/16.09.2015г.,
**********/17.09.2015г., фактура под № **********/25.09.2015г. в дневника
за покупки повлияло и върху съдържанието на справката декларация по
ЗДДС за периода, в която чрез поведението на подсъдимия, използващ
посредствено като „инструмент“ свид. А. за попълване на параметрите й,
залегнали следните неверни обстоятелства: така в кл. 31 от документа бил
посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 41 302,95 лева, при
действителен в размер на 11 652,95 лева, а в кл. 50 - ДДС за внасяне в размер
на 71,24 лева, при действителен ДДС за внасяне в размер на 6 001,24 лева.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданите фактури
довело до трансформация на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 5 930 лева.
20

Коментираната справка декларация, отнасяща се за данъчния период
по ЗДДС месец септември 2015г., била подадена от свид. А. на 14.10.2015г. в
ТД на НАП гр.П., където била заведена с вх.№ 16002838375. С това и
посочените по-горе неистински сведения били потвърдени посредствено от
**я на „**“ ЕООД, подс.М. пред органите по приходите чрез използване на
лице (свид. А.), незнаещо за неверността на предоставената му от подсъдимия
информация, произтичаща от посочените по-горе фактури. Така вследствие
поведението на подс. М. се стигнало до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за „**“ ЕООД за
периода, възлизащи на 5 930 лева, поради неправомерното приспадане на
неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от
ЗДДС, свид. А. на същата дата (14.10.2015г.) подал и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което
пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр. П. при представянето
на произтичащата от подадените документи информация въпросният дневник
бил използван от подсъдимия- посредствено чрез ***я А. /в качеството му на
документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв поради
отразяването в него на фактури, документиращи нереални сделки без
действителна доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС/.

Така чрез гореописаната деятелност като физическо лице,
представляващо по закон данъчнозадължения субект („**“ ЕООД), бидейки
негов фактически **, подсъдимият С.М. осъществил поредица от еднородни
прояви през непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен
резултат - избягване на установяването и плащането на дължими данъчни
задължения за „**“ ЕООД - чийто общ размер възлизал на 22 841,15 лева.
Впоследствие периодът 24.06.2015г. - 30.09.2015г. бил обхванат от
ревизионно производство, което трябвало да изследва данъчните задължения,
вкл. и тези по ЗДДС, дължими от „**“ ЕООД. Неговото начало било
поставено със заповед за възлагане на ревизия от 28.10.2015г., като тя била
извършена от служители на ТД на НАП гр.П., свидетелите Д. Д. и З. Д.. В
хода й обект на изследване станали и фактурите, издадени от дружествата
(подробно описани по-горе на съответните систематически места). В резултат
на осъществената аналитична дейност, включваща и резултатите от
направени насрещни проверки на доставчиците, ревизиращият екип на ТД на
НАП гр.П. изготвил ревизионен доклад № 16001615008654-092-
001/12.04.2016г., оспорващ реалността на доставките, описани във фактурите
с горепосочените издатели. Неговите мотиви били изцяло възприети в
последвалия Ревизионен акт под № 16001615008654-091-001/12.05.2016г., с
който били установени дължими суми към бюджета по ЗДДС в размер на 22
912,39 лева ДДС и 1 885,50 лева лихви за просрочие. Ревизионният акт бил
връчен на 25.05.2016г. по електронен път на ревизираното дружество, като не
21

бил обжалван и съответно влязъл в законна сила.
Междувременно на 14.04.2016г., свид.С. М..а прехвърлила на свид. С.
З. процесното дружество „**“ ЕООД и след този момент подс.М. нямал
никакво отношение към дейността му.
Поради необоснованост на експертното изследване на назначената в
хода на досъдебното производството ССчЕ, чието заключение не се
кредитира от съда /поради причините, наложили изготвяне на повторна
такава/, в първата фаза на процеса била назначена и изготвена повторна
съдебно-счетоводна експертиза (том 1, л, 261-278 от ДП), изследвала размера
на укритите задължения по ЗДДС на процесното дружество за периодите по
ЗДДС, разгледани по-горе, която констатирала следното: за месец декември
2014г.-укритите данъчни задължения /ДДС/ възлизат в размер на 456 лева, за
месец януари 2015г.-в размер на 863,20 лева, за месец март 2015г. - в размер
на 920 лева, за месец май 2015г. - в размер на 8 843,95 лева, за месец юни
2015г. - в размер на 220 лева, за месец юли 2015г. - в размер на 5608 лева, за
месец септември 2015г. - в размер на 5 930 лева.
Във връзка с представено в началото на съдебното следствие платежно
нареждане за заплатена в полза на фиска от подсъдимия сума в размер на
25 834, 47 лева, с оглед погасяване на главницата и лихви по процесните
данъчни задължения, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да
изследва каква част от задължението за лихви е погасена от подсъдимия,
както и допълнителна ССчЕ.
Така с протоколно определение от 15.04.2022г., постановено по НОХД
№ 374/2022г. по описа на Окръжен съд П., бе назначена съдебно-счетоводна
експертиза със задача да се изследва дали от страна на подсъдимия е
заплатено цялото дължимо данъчно задължение, предмет на обвинителния
акт–главница, съответстваща на сумата, инкриминирана в обвинителния акт,
както и дължимите лихви. В случай, че има непогасени суми във връзка с
процесното данъчно задължение, е указано вещото лице да посочи дали
въпросната непогасена част е част от главницата и/или лихви към нея, като в
случай, че се касае за задължение за лихви е указано да се конкретизира какъв
е размерът на съответната лихва и за кой данъчен период се отнася, като се
отрази и съответният падеж на вземането, ако се касае за лихва.
В хода на експертното изследване е установено, че е заплатена в цялост
дължимата главница на данъчното задължение, предмет на обвинителния акт–
в общ размер на 22 841.15 лв., представляващо дължим данък върху
добавената стойност, както и част от дължимите лихви, като е представено в
табличен вид наличието на незаплатени лихви, разпределени по данъчни
периоди към 19.05.2022г. в общ размер на 11 625.96 лв.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
със задача, да изследва дали заплатената от подс.М. сума, надхвърляща
главницата по данъчното задължение, е ползвана за погасяване и на други
22

публичноправни задължения на дружеството, респ. кога са възникнали
същите и как точно е извършено разпределението на въпросната сума.
В експертното заключение е направен разчет на разпределението на сума
в размер на 4 040.92 лв., постъпила от запор на банковите сметки на „**“
ЕООД с вальор от 15.11.2019г. Направен е и разчет на изплатената от М. сума
в размер на 25 834.47 лв., като е уточнено, че с двете суми са погасени
задължения на дружеството, надхвърлящи главницата по обвинителния акт в
общ размер на 7 034.24 лв., като разпределението е представено в табличен
вид. Установено е, че, ако двете суми са ползвани единствено за погасяване
на данъчното задължение (главници и лихви), предмет на обвинителния акт,
би останало задължение за лихви в общ размер на 7 484. 52 лв.
Експертизата в рамките на своя предмет, очертан от съда, е разгледала и
хипотеза в която извършеното плащане от подсъдимия М. на 18.03.2022г. в
размер на 25 834.47 лв., би било използвано, за да бъде покрита главницата по
данъчните задължения на „**“ ЕООД, предмет на делото, както и лихвата към
12.05.2016г. /датата на издаване на Ревизионен акт № Р-16001615008654-091-
001/12.05.2016г., при все, че на 14.04.2016г. процесното дружество вече има
нов **-свид.С. З./. В този случай е установено, че само платената от М. на
18.03.22г. сума е достатъчна и за покриване на данъчните задължения на
дружеството, предмет на настоящия обвинителен акт, в общ размер на
22 841,15 лв., както и за начислените лихви за периода до 12.05.2016г.
(издаването на Ревизионния акт) в общ размер на 1 881, 32 лв.

Горевизираните експертни заключения /с изключение на
първоначалната ССчЕ от ДП/ съдът кредитира при формиране на вътрешното
си убеждение, като компетентно изготвени, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област.

Изведените безспорни и категорични фактически констатации се
базират на необходимите и достатъчни доказателствени източници, които
са взаимно допълващи и кореспондиращи помежду си. В този смисъл
съдът отчете приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - фактури /том 4, л.124-206, 81-87 от ДП/, справки
декларации за ДДС / том 5, л.1-13 от ДП/, извлечения от дневници за покупки
и продажби на „**“ ЕООД / том 5, л.2, 4, 6, 8, 10,12, 13 от ДП/, справка за
общите задължения на „**“ЕООД, както и за задълженията, плащанията по
които подлежат на разпределение от публичния изпълнител, изготвена от ТД
на НАП-М. на 19.05.2022г. / том 1, л.54 от СП/, удостоверения за актуално
състояние на търговски дружества, издадени от Агенция по вписванията
Служба по Регистрация П. / том 1 от ДП, л.164-174, том 1, л.79-80 от СП/,
справки от ТД на НАП във връзка с извършени плащания от името на
„**“ЕООД по РА № 16001615008-654-091-001/12.05.16г. /том 1 от СП, л.75,
81, 83/, заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на
23

електронните услуги, предоставяни от НАП с квалифициран електронен
подпис на упълномощено лице /том 1 от ДП, л.324-329/, годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО /том 4, л.15-18 от ДП/, РА № 16001615008654-
091-001/12.05.16г. /том 5 от ДП, л.14-22/, справки за начислени лихви /том 5
от ДП-л.21/, Ревизионен доклад № Р-16001615008654-092-001/12.04.16г. /том
5 от ДП, л.32-47/, справка за всички подадени уведомления от работодател по
чл.62 от КТ /том 4 от ДП, л.20-28, л. 36-37, л.48-68, л.77-78/, справка
съдимост /том 1 от ДП, л.303/ и др., приобщени от съда по надлежния ред,
заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи /том
1 от ДП, л.261-274, том 1 от СП, л.58-59, том 1 от СП, л.85-95/, както и от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите: А. М., З. Д., Д. Д., Г. З., С. П., К.П., Г. А.,
К. Г., А. М., М. Ю., А. Д., М. И., А. М., Т. Д., П. Ц., Г. М., Л. П., Г. В., Д. Ц., С.
М., Р. С., С. Г., С. З., Л. К..
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприе и кредитира при постановяване на присъдата си в
пълнота показанията на посочените свидетели, като обективно, логично и
последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и
приложени по делото, писмени доказателства и експертни заключения.
Така от показанията на свид.А., на който е било възложено
счетоводното обслужване на процесното дружество, се установява, че той се
занимавал с изготвянето на справките декларации по ЗДДС и
придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, включвал именно
сведенията, произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни му от
фактическия ** М.. Подсъдимият междувременно бил запознаван от свид.А.
след оформянето на справката декларация за съответния период за получилия
се резултат, като едва след това СД била подавана пред органите на НАП
заедно с дневниците за покупки и продажби за периода по електронен път. От
показанията на въпросния свидетел се установява, че същият не познавал и не
контактувал с клиентите и с доставчиците на стоки/услуги на процесното
дружество, като информацията му за параметрите на сделките, които
включвал в дневниците за покупките и продажбите на търговския субект,
била опосредена от предоставяните му от подсъдимия фактури. От
изложеното се установява, че в съзнанието на свид.А. не съществувала яснота
относно „фиктивния“ характер на процесните фактури, респ., че същите не
отразяват реални търговски отношения.
От показанията на свид. А. се установява и че именно фактическият
**ят М., който предавал фактурите на ***я си, бил лицето, което и
фактически ръководело стопанската дейност на дружеството. Ето защо
същият бил наясно, че не е осъществявал контакти с привидните контрагенти
24

и че дружеството му реално не е получило посочените в процесните фактури
доставки на стоки и услуги. С други думи, подсъдимият съзнавал и
действителния характер на въпросните първични счетоводни документи
/неотразяващи реални търговски сделки/, като въпреки това и именно поради
това ги използвал - посредством свид.А. при воденето на счетоводството за
инкриминираните данъчни периоди.
От показанията на свид.А., както и приложените по делото писмени
документи, е изводима тезата, че процесните справките-декларации по ЗДДС
за инкриминираните данъчни периоди са били изготвени и подадени от
подсъдимия М., посредствено чрез ***я А.. Показанията на последния
корелират със събраните по делото писмени доказателства, касателни
дейността на „**“ ЕООД, осъществяващо и реални сделки през периода,
извън инкриминираните фиктивни такива. Факт е, че подсъдимият е набавил
и предал /по описаните по-горе начини/ инкриминираните фактури на ***я А.
за осчетоводяване.
Изложеното от свид.А. кореспондира и с изложеното от свид.С. М..а,
която заявява, че именно подс.М. се е занимавал с търсене и сключване на
договори със съконтрагенти, издаване на фактури и пр.
Нещо повече, именно подсъдимият М., бидейки фактически ** на
търговското дружество, е физическото лице, имащо материален интерес от
преобразуването на финансовия резултат на дружеството за съответните
данъчни периоди. Как се е снабдил с инкриминираните фактури е без
значение за делото, тъй като категорично е установено, че визираните в тях
доставки на стоки и услуги никога не са били реализирани, доколкото
фигуриращите във фактурите доставчици никога не са имали договорни
отношения с „**“ ЕООД.
Показателно относно симулативния характер на “сделките“ с
документирани доставчици „***“ ЕООД, „***“ЕООД и „****“ ЕООД е
действителният статут на тези дружества и техните **и към момента на
издаване на инкриминираните фактури.
Всъщност дружеството „****“ ЕООД се отличава с типичните
характертики на фирма „фантом“ - формално съществуваща по документи, но
в действителност, неизвършваща никаква търговска дейност, с липсващ
материален, технически и човешки ресурс за осъществяване на някаква
стопанска активност.
Подобно на „****“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ЕООД също имали
всички характеристики на т.нар. „кухи“ фирми, доколкото съществували в
правния мир само по документи, но без да участват в стопанския оборот с
реална дейност. Доставките, документирани от тяхно име били фиктивни и
служили единствено за предоставяне възможност на „фантомните“ им
„контрагенти“ /дружествата, вписвани във фактурите като получатели на
доставки/ да влияят неправомерно върху размера на данъчните си задължения
по ЗДДС.
25

Така например **ят на „***“ ЕООД свид.Л. К. към момента на
документалното му конституиране като такъв (март 2015г.) работил в гр.
София, като общ работник по строежите и дружеството „***“ ЕООД нищо не
му говорело, като дори не знаел, че има такава фирма, регистрирана на негово
име, респ. не извършвал никаква дейност от името на въпросното дружество.
Показателно за истинския статус на „***“ ЕООД като „фантомен“ участник в
търговския оборот са и показанията на свид.Г. М., фигуриращ като работник
в инструктажните книги от името на дружеството „***“ ЕООД, който отрича
да е участвал в дейности на тази фирма, не му е известна същата, както и не
познава фирмата „**“ ЕООД.
В подобна насока са и показанията на свидетелите, които документално
са управлявали дружеството „***“ЕООД, вкл. и по силата на пълномощие.
Информация относно фиктивния характер на документираните с
инкриминираните фактури доставки, се извлича и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които само документално са свързани по
един или друг начин с въпросните фактури. Така една част от въпросните
свидетели или изобщо отричат да познават протичащите по делото търговски
дружества, или пък посочват, че не са причастни по никакъв начин към
документираните с процесните фактури доставки.
Така например Свид. К. Г., посочен като собственик на лек автомобил с
рег.№ ****, който бил ползван привидно от „****“ ЕООД по една от
инкриминираните доставки, твърди, че никога не е бил собственик на
въпросното МПС и не му е познато дружеството „****“ ЕООД, както и
лицата, сочени за нейни представители през различните периоди. В подобна
насока са и показанията на свид.А. М.-реален собственик на въпросния
автомобил, на когото също не му е известна фирма с име „****“ ЕООД, както
и нейни представители.
Свид.Г. М.-фигуриращ като работник в инструктажни книги от името
на „***“ ЕООД отрича да е участвал в дейности на тази фирма, не я познавал,
както и не му е известно дружеството „**“ ЕООД.
От показанията на представляващите възложителите на различни
поръчки на „**“ ЕООД е видно, че не са им известни имената на дружествата
„**” ЕООД, „****“ ЕООД и „***” ЕООД, както и въобще не разполагали с
информация дружеството изпълнител /„**” ЕООД/, с което имали договорни
отношения, да е ползвало подизпълнители на обектите.
Така свид. А. М. – технически ръководител при „*****“ в обект *****,
обл.П., в който топло-и хидроизолация и мазилка се осъществявала от „**“
ЕООД, предполага, че материалите и превозните средства на обекта били на
„**“ ЕООД и заявява категорично, че не му е позната фирмата „****“ ЕООД,
както и имената на свързаните с нея лица А. М. и Т. И..
Свид. Р. С.-технически изпълнител в дружеството „Унитемп“ ЕООД,
сочи, че, когато „**“ работило на обект в с.Войводиново-изолации на покриви
и вътрешни преустройства, цялата дейност била осъществявана от
26

дружеството „**“ ЕООД, като не били наемани други подизпълнители. Не му
била позната фирмата „***“ ЕООД, както и другите протичащи по делото
дружества и управляващите ги документално лица.
Свид. Г. З. - началник на „Техническа служба“ при ***** е
категоричен, че през инкриминирания период били използвани единствено
услугите на фирма „**“ ЕООД П. за възлаганите от болничното заведение
обект. Свидетелят не познава лицата, документално представляващи фирмите
„***“ ЕООД и „***“ ЕООД-****., нито пък е чувал за въпросните дружества.
В подобна насока са и показанията на свид.Г. В.-прокурист на
„****“ЕАД, която в разпита си е категорична, че при осъществяване
реализацията на обекта в гр. С не е била уведомявана изпълнителят „**“
ЕООД да е наемал подизпълнители, както и не й е известно дружеството
„***“ ЕООД.
Свид.М. Д.-строителен работник участвал в извършването на
топлоизолация в обекта на „****“ЕАД като работник във фирма „**“ ЕООД,
заявява, че не му е позната фирмата ***“ ЕООД /а така също и „***“ ЕООД,
и „****" ЕООД фактури, от името на които също са ползвани от подс.М. през
инкриминираните данъчни периоди/. Свидетелят отрича да познава и лицата,
сочени като представляващи мнимите съконтрагентни дружества на „**“
ЕООД. Същите обстоятелства сочи и свид.А. Д., също служител на „**“
ЕООД през инкриминирания период.
Подс. М. бил наясно, че инкриминираните фактури не отразявали
реални сделки, занимавайки се фактически с ръководството на управляваното
от него дружество, знаейки, че не е имал каквито и да било отношения с
представители на коментираните четири дружества.
За яснота е необходимо да се обобщят безспорно установените въз
основа на коментираните по-горе доказателствени източници основни
фактически положения, относими за общо четирите инкриминирани данъчни
периоди по ЗДДС. Безспорно е, че подсъдимият М., който като фактически **
на „**“ ЕООД реално ръководел дейността на дружеството, вкл. контактувал
със съконтрагентите на търговския субект, получил по неустановен начин
описаните по-горе инкриминирани фактури, документално издадени от името
на посочените дружества. Въпросните първични счетоводни документи
описвали неосъществени реално стопански операции, като симулативността
на отразените във въпросните фактури сделки, е изводима и от действителния
статут на трите търговски дружества /вписани във фактурите като
доставчици/, липсата на каквито и да било контакти и познанства между
представителите на фиктивните „доставчици“ и подсъдимия. Изложеното пък
формира извода за знанието на М. относно характера на фактурите.
Показателен за горното е и самият факт на упоритото използване от страна на
подсъдимия през инкриминираните данъчни периоди на няколко фактури
/отразяващи неосъществени реално доставки/, издадени от името на три
дружества със специфичен статут, които не са имали каквато и да било
27

дейност.
Безспорно установено по делото е и че въпреки знанието си относно
действителния характер на обсъдените по-горе фактури, подсъдимият решил
да се възползва от тях с цел манипулиране на сведенията, влияещи върху
финансови резултат, а оттам и върху установяването на данъчните
задължения на представляваното от него дружество. Затова и представил тези
документи на занимаващия се със счетоводното обслужване на юридическото
лице свид.А., а вторият от своя страна, незнаейки за фиктивния характер на
описаните в тях престации и плащане, ги отразявал в дневника за покупки за
данъчния период. ***ят А. нямал принос към търговските операции на
дружеството и бил в неведение дали е имало такива сделки или не, тъй като
подсъдимият бил единственият ръководещ дружеството и знаещ неговата
търговска дейност. Ето защо и със съзнателното предоставяне на тези
документи на ***я А., подсъдимият М. използвал свидетеля като оръдие за
постигане на желания ефект, а именно избягване установяването и плащането
на инкриминираните данъчни задължения.
***
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият С. Х. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.4 , вр. чл. 255 ал.3
във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което го призна
за виновен и осъди по посочената правна квалификация, както следва:
в това, че в периода 01.01.2015 г.–14.10.2015 г., в гр. П., при условията
на продължавано престъпление и чрез посредствено извършителство /чрез
използване на лицето Г.Т.А.-***/ като ** на „**“ ЕООД, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за седем данъчни
периода за дружество „**“ ЕООД в особено големи размери– 22841,15 лв.,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е потвърдил
неистина в подадени декларации пред ТД на НАП-П., които се изискват по
силата на закон и правилник за приложението му (чл.125, ал.1 от ЗДДС и
чл.116, ал.1 от ППЗДДС) и при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки по
смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, отразявайки
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит,
издадени от „***“ ЕООД , „***“ ЕООД, и „****“ ЕООД и ги е използвал при
представяне на информация пред органите по приходите на ТД на НАП П. и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 22 841,15лв., както
следва:
1.През месец януари 2015г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „** ” ЕООД и на
14.01.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П., като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
28

**********/19.12.2014 г., сочена за издадена от „****” ЕООД с данъчна
основа на стойност 2280.00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 456,00 лв. за доставка на метални планки,
без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на стока по
посочената фактура
и на 14.01.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 456,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2628724/14.01.2015г. за данъчен период м.декември 2014г., подадена в ТД на
НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
6981.95 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
4701.95 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 72.60 лв., вместо действително
установеният ДДС за внасяне в размер на 528.60 лв. и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 456,00 лв.;
2.През м. февруари 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „** ” ЕООД и на
16.02.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П., като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/30.01.2015 г., сочена за издадена от „***”ЕООД с данъчна
основа на стойност 4316, 00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 863,20 лв. за доставка на топлоизолация
100/50/6, без да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на стока
и на 16.02.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 863.20 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2652115/16.02.2015г. за данъчен период м.януари 2015 г., подадена в ТД на
НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
7841.33 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
3525.33 лева и е променила резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 165.88 лв., при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 1029.08 лв., и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 863.20 лв.;
3.През м. март 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.04.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П., като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/25.03.2015 г., сочена за издадена от „***“ ЕООД с данъчна
основа на стойност 4600,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 920,00 лв, без да е налице доставка на
услуга СМР по договор по смисъла на чл. 9 от ЗДДС
29

и на 14.04.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 920,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2696420/ 14.04.2015 г. за данъчен период м.март 2015 г., подадена в ТД на
НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
9588.41 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
4988.41 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 37.67 лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 957,67 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 920,00 лв.;
4.През м. май 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
15.06.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П., като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-фактура с № **********/11.05.2015 г., сочена за издадена от „***
”ЕООД с данъчна основа на стойност 11000,00 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 200,00 лв. с предмет
на доставката-частично плащане за СМР по сметка 22/7.5.2015г.-доставка на
услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/19.05.2015 г., сочена за издадена от
„***”ЕООД с данъчна основа на стойност 11411,27 лв. и с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 282.25 лв.с
предмет на доставката–доплащане за СМР по сметка №22/7.5.2015г.-доставка
на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/14.05.2015 г., сочена за издадена от
„***“ЕООД с данъчна основа на стойност 10 000,00 лв. и с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 000,00 лв. с
предмет на доставката-строително ремонтни работи-аванс по договор за
такива от 11.5.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/26.05.2015 г., сочена за издадена от „***“
”ЕООД с данъчна основа на стойност 11 808,50 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2361.70лв. с предмет на
доставката-строително-ремонтни работи и заплащането им по сметка №22 от
24.5.2015г. в размер на 21 808,50 лв. /от които се приспада приетия аванс по
предходната фактура от 10 000 лв./-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 15.06.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери–8843.95 лв., като в СД по ЗДДС, вх.
№16002744340/15.06.2015 г. за данъчен период м. май 2015 г., подадена в ТД
на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
53577.29 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
9357,52 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е
30

декларирал ДДС за внасяне в размер на 57,38 лв. при действително установен
ДДС за внасяне в размер на 8901.33 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 8843.95 лв.;
5.През м. юни 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.07.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П., като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура с №
**********/24.06.2015 г., сочена за издадена от „***“ЕООД с данъчна
основа на стойност 1100,00 лв. и с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 220,00 лв. с предмет на доставката
обмазване на хидроизолация –доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.07.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения-ДДС в размер на 220,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2765610/14.07.2015 г. за данъчен период м.юни 2015 г., подадена в ТД на
НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
1744.16лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
644.16 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал
ДДС за внасяне в размер на 86.82 лв. при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 306.82 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 220,00 лв.;
6.През м. юли 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.08.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П. като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-фактура с № **********/02.07.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД с данъчна основа на стойност 6 000,00 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 200,00 лв. с предмет
на доставката строително-ремонтни работи по договор от 03.06.2015г.-
доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/06.07.2015 г., сочена за издадена от
„***”ООД с данъчна основа на стойност 6 200,00 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 240,00 лв. с предмет
на доставката заплащане на строително-ремонтни работи по договор от
03.06.2015г.-доставка на услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/17.07.2015 г., сочена за издадена от „***“
ЕООД с данъчна основа на стойност 8 290,00 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 658,00 лв. с предмет
на доставката-плащане на строително-ремонтни работи по договор от
1.7.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № 10000000131/20.07.2015 г., сочена за издадена от „***“
31

ЕООД с данъчна основа на стойност 7 550,00 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 510,00 лв. с предмет
на доставката-заплащане на строително-ремонтни работи по договор от
01.07.2015г.-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.08.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери–5608,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2790963/14.08.2015 г. за данъчен период м.юли 2015 г., подадена в ТД на
НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
79185.38 лева в раздел „Б” от декларацията при действително установен
такъв от 51 145.38 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В”
е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1275,79 лв. при действително
установен ДДС за внасяне в размер на 6883.79 лв., и е приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 5608,00 лв.
7. През м.септември 2015 г., при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „**” ЕООД и на
14.10.2015г. го е използвал при представяне на информация пред органите по
приходите на ТД на НАП П. като в същия е отразил неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-фактура с № **********/16.09.2015г., сочена за издадена от „***“
ЕООД с данъчна основа на стойност 12 083.33 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 416.67 лв. с предмет
на доставката-плащане по договор от 02.09.2015г. за сторително-монтажни
работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/17.09.2015 г., сочена за издадена от
„***”ЕООД с данъчна основа на стойност 6 216.67 лв. и с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1 243,33 лв. с
предмет на доставката-плащане по договор от 02.09.2015г. за строително-
монтажни работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
-фактура с № **********/25.09.2015 г., сочена за издадена от „***“
ЕООД с данъчна основа на стойност 11 350,00 лв. и с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 270.00 лв. с предмет
на доставката окончателно плащане по договор от 02.09.2015г. след
приспадане на аванс по фактури №№274/16.09.2015г. и 285/17.09.2015г. за
строително-монтажни работи-доставка на услуга по чл.9 от ЗДДС,
и на 14.10.2015 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери – 5930,00 лв., като в СД по ЗДДС, вх. №1600-
2838375/14.10.2015 г. за данъчен период м.септември 2015 г., подадена в ТД
на НАП – П., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на
41 302.95 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е
11652.95 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 71.24 лв. при действително установен
32

ДДС за внасяне в размер на 6001.24 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит в размер на 5930,00 лв.,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд необявените и неплатени данъчни задължения са внесени в бюджета,
заедно с лихвите.
Съдът произнесе и оправдателен диспозитив, признавайки подсъдимия
М. за невинен в това избегнатите за установяване и плащане данъчни
задължения поотделно за всеки един от данъчните периоди, да са били в
особено големи размери, както и в това избегнатите за установяване и
плащане данъчни задължения на 14.01.2015г., 16.02.2015г., 14.04.2015г. и
14.07.2015г. да са били и в големи размери, поради което на основание чл. 304
от НПК го оправда в тези части по първоначално повдигнатото му обвинение.

Същевременно подсъдимият и като физическо лице, фактически
управляващо и представляващо по закон данъчнозадължения субект „**“
ЕООД), бидейки негов **, при това и фактически ръководейки дейността му,
се явява годен субект на престъпление по чл.255 от НК.
От обективна страна–засегнати са обществените отношения,
осигуряващи нормалното функциониране на данъчната система.
Налице са всички обективни и субективни съставомерни елементи на
процесното престъпление.
Съставът на престъплението по чл. 255, ал.1, респ. неговият
квалифициран състав по ал.3 от НК инкриминира избягване установяването и
плащането на данъчни задължение в големи размери, което се осъществява,
както чрез бездействие - неподаване на декларация, така и чрез действие -
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация. В
конкретния случай изпълнителното деяние е извършено чрез действие –
подаване на „лъжлива“ данъчна декларация и неплащане на дължимия данък
в „особено големи размери“. В тази му форма престъплението е нетипично
двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно, съставлява
престъпление по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, а вторият акт от изпълнителното
деяние - неплащане на дължимия данък в особено големи размери, не е
престъпление.
Престъпното поведение е реализирано от подсъдимия М. при условията
на посредствено извършителство - чрез използване като оръдие на свид.А.,
несъзнаващ от субективна страна съставомерните признаци на деянието и
поради това явяващ се наказателно неотговорен за процесната деятелност. По
описания по-горе начин, от една страна, подсъдимият посредством свидетеля
А., възползвайки се от грешните му представи за фактите от обективната
действителност, използвал инкриминираните фактури при воденето на
счетоводството за съответните данъчни периоди, а от друга-пак чрез
невиновно действащия ***, допринесъл за оформянето на дневника за
покупки като документ с невярно съдържание, понеже съдържал информация
33

за нереално осъществени сделки, т.е. при липса на истинска доставка на стока
или услуга по чл.6 от ЗДДС /отм./.
Според ЗДДС и ППЗДДС, регистрираните лица водят задължително
отчетни регистри-дневници за покупките и продажбите, независимо от
формата и вида на счетоводството. Информацията от регистрите се използва
за попълване на СД. В този смисъл, справките декларации по ЗДДС, са
официалния удостоверителен документ по смисъла на ЗДДС, въз основа на
който за съответния данъчен период се установяват за данъчно задълженото
лице определени права и задължения. Впрочем третирането на справките
декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС като документи е
безспорно в практиката на съдилищата. Категорична е и правната доктрина в
становището, че електронният документ е документ на общо основание, при
това годен за различни неправомерни манипулации. СД инкорпорира
обобщена информация, основана на първичните и вторични счетоводни
документи. Отразяването на въпросните фактури в дневниците за покупки
повлияло и върху съдържанието на справките декларации по ЗДДС за
съответните периоди, в които чрез поведението на подсъдимия, използващ
посредствено като инструмент свид. А. за попълване на параметрите на
декларациите, залегнали отразените по-горе неверни обстоятелства.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданите фактури
водело до трансформация /занижаване/ размера на дължимия към държавата
данък за съответните инкриминирани периоди. Процесните справки
декларации, отнасящи се за всеки от процесните данъчни периоди по ЗДДС,
били подавани по електронен път от свид. А. на съответните инкриминирани
дати в ТД на НАП гр.П.. С това и посочените по-горе неверни сведения били
потвърдени посредствено от фактическия ** на „**“ ЕООД подс.М. пред
органите по приходите чрез използване на лице (свид. А.), незнаещо
неверността на предоставената му от подсъдимия информация, произтичаща
от съответните фактури, коментирани подробно по-горе. Респективно
вследствие от поведението на М. се стигнало до избягване едновременно на
установяването и на плащането на данъчни задължения за „**“ ЕООД за
всеки от седемте периода, поради неправомерното приспадане на неследващ
се данъчен кредит в същия размер. Наред със справката декларация,
спазвайки правилото на чл.125 ал.3 от ЗДДС, ***ят А. на посочените дати
подавал и съпровождащите справките декларации отчетни регистри. Сред тях
бил и дневникът за покупки за всеки период, с което пред органите по
приходите в лицето на ТД на НАП гр. П. при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически
използван от подсъдимия-посредствено чрез ***я А.-в качеството му на
документ с невярно съдържание, идентифициран като такъв поради
отразяването в него на фактурите, издадени от името на коментираните по-
горе дружества, документиращи неосъществени реално сделки т.е. без
действителна доставка на стока и услуга (по смисъла на чл.6 от ЗДДС).
34

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че подсъдимият е
извършвал и реални сделки - продажби с други съконтрагенти, по които се
дължи внасяне на ДДС. В тази насока са и констатациите на ревизионното
производство, приключило с процесния РА. Декларираните фиктивни сделки,
предмет на обвинението, и приспаднатият неследващ се данъчен кредит,
целят единствено да се избегне установяването и плащането на
действителните данъчни задължения на дружеството, посредством
коригиране на финансовия му резултат.
Обвинението обхваща общо седем деяния, извършени за седем данъчни
периоди, като същите са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Ето защо седемте деяния следва да се квалифицират като
едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, като
подсъдимият следва да бъде наказан съобразно причинения общ престъпен
резултат. Тава е така, понеже с оглед спецификите на гореописаното му
поведение подс.М. осъществил поредица от еднородни прояви през
непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен резултат-
избягване на установяването и плащането на данъци за „**“ ЕООД - чийто
общ размер възлизал на 22 841,15лв., представляващи такива в „особено
големи размери“ по смисъла на чл.255, ал.3 от НК (като надвишаващи 12 000
лева съгласно минималния праг, въведен с дефинитивната разпоредба на
чл.93 т. 14 пр.2 от НК). Няма значение, че в случая за някой от данъчните
периоди данъчните задължения са под установения в чл.93 т. 14 пр.2 от НК
размер, тъй като според Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по н. д.
№ 1/2009 г. ОСНК на ВКС „обективната даденост на единното продължавано
престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава, когато някои или всички от
отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК
размери. Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни
задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК
действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление,
което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат,
както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК”.
Престъплението е извършено от подсъдимия М. виновно, при пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
на тези последици. От горевизираните, събрани по делото доказателства -
гласни и писмени, се установява, че организацията по ползването на
инкриминираните фактури и последващото им обобщено отразяване в СД и
представяне пред ТД на НАП, е било ръководено лично от подс.М..
Последният, предвид липсата на каквито и да било търговски отношения с
вписаните в инкриминираните фактури „доставчици“, е знаел, че първичните
счетоводни документи /коментираните по-горе фактури/, които е представял
за осчетоводяване, отразяват неверни обстоятелства и че възпроизвеждането
35

им в счетоводните регистри ще инкорпорира неверни стойности, а оттам ще
доведе и до неверни стойности относно декларираната в СД данъчна основа
на извършените покупки, както и до промяна на данъчния резултат за
периода. Предвид липсата на реални търговски отношения с посочените във
въпросните фактури „доставчици“, подсъдимият М. е съзнавал, че, като
включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата за
съответните данъчни периоди по справките декларации, упражнява правото
си на приспадане на данъчен кредит, какъвто не му се следва по
инкриминираните фактури. Съзнавал е, че по описания начин избягва
установяването и плащането на данъчните си задължения по ЗДДС, чийто
общ размер възлиза на 22 841,15лв. общо за седемте инкриминирани периода.
При това подсъдимият е предвиждал и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Съдът прие, че в случая е приложима именно разпоредбата на чл.255,
ал.4, вр. ал.3 от НК, доколкото, данъчните задължения, чието установяване и
плащане подсъдимият е избегнал са в „особено големи размери“ по смисъла
на ал.3 на чл.255 от НК, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно задължение е
внесено от подсъдимия в бюджета, заедно с лихвите, които могат да му се
вменят във вина. Това е така, понеже, според съда с оглед личния характер на
наказателната отговорност, на подс.М. не могат да бъдат вменени във вина
онези лихви, натрупани по данъчното задължение, след прехвърлянето на
процесното дружество на друго лице, което встъпва в активите и пасивите на
дружеството.

На последния етап от разглеждане на делото следва да се обсъди
въпросът относно санкционирането на подсъдимия за осъществената от него
процесна деятелност.
При определяне наказанието на подсъдимия М. съдът изходи от общите
разпоредби на закона, като взе предвид, че за процесното престъпление по
чл.255, ал.4, пр.2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до
три години и глоба до 1000 лева.
Предвид изложеното, налице са положителните предпоставките за
освобождаване на подсъдимия М. от наказателна отговорност с приложение
на чл. 78а от НК, а именно: предвиденото в закона наказание за това
умишлено престъпление е “лишаване от свобода” до три години, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието няма невъзстановени
имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки,
препятстващи приложението на посочената разпоредба, изчерпателно
изброени в чл.78а, ал.7 от НК.
При преценката си относно коректната санкция на М. по чл.78а от НК
съдът съобрази специфичните особености на конкретния случай, вземайки
36

предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на
извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. В
случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.М.
обстоятелства много добрата му личностна характеристика, както и
значителния период от време от извършване на престъплението до
постановяване на крайния съдебен акт /близо 7 години/. Отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство е упорството, което същият е
проявил, ощетявайки фиска през общо седем данъчни периода.
Предвидените в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК санкционни рамки
на административното наказание глоба са в параметрите от 1000 до 5000
лева. При съвкупната преценка на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и всички други, противоположни по насоченост
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, налични по делото,
справедлива се явява глоба в размер близък до законовия минимум тоест
1500 /хиляда и петстотин/ лева, която следва да се наложи на подс. М..
С оглед постановената присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК осъди подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на МВР – П. сумата
от 993,63 /деветстотин деветдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/
лева, представляващи направени разноски за експертизи в хода на
досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд-П. в полза на
бюджета на съдебната власт-1235,40 лева-за изготвените в хода на съдебното
следствие експертизи.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
37

Съобщи за изтекли лични данни