Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83
09.02.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно
дело №761 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
чл. 1, ал.1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***, подадена
чрез пълномощника му адв.Б.,***, с претенция за изплащане на обезщетение в
размер на 24.24 лева- имуществени вреди.
Ищецът твърди, че за незастроено дворно място в с.Б.,
апартамент в гр.Д. и къща с дворно място в с.Б. заплатил общо 24.24 лева,
представляващи данък недвижими имоти и лихви за забава, за 2018г., които му били начислени
съгласно определения размер на данък недвижими имоти в промили по чл.21 от
Наредба №12 за определяне на размера за местните данъци на територията на община
Димитровград. Сочи, че по протест на Окръжна прокуратура – Хасково и негова
жалба, било постановено решение на АдмС
- Хасково по адм. д. №32 по описа на
съда за 2020г., оставено в сила от ВАС, с което бил отменен чл.21 от посочената наредба. Въпреки задължението по
чл.195, ал.2 от АПК обаче, Общински съвет – Димитровград не предприел служебно
уреждане на правните последици, възникнали по времето, в което действала
отменена нормативна разпоредба. Счита, че претенцията му в размер на платените
данъци представлява пряка непосредствена вреда от действието на нормата. Поради
това ответникът му дължал обезвреда.
Предвид изложеното се претендира Община Димитровград да
бъде осъдена за сумата от 24.24 лева и да се присъдят деловодни разноски.
Ответникът – Община Димитровград, чрез пълномощника си
в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковата молба. Навежда доводи относно това, че няма как данъкът за недвижимите
имоти да е недължим, поради което да възниквало и право на ищеца за
обезщетяване по реда на ЗОДОВ, заради платения от него размер на местния налог.
Не била налице вреда. Подробно обосновава искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер под нормативно установения минимум, в случай на
уважаване на исковата претенция, или алтернативно - редуциране до минималния
размер. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че искът следва да се остави без уважение, поради неприложимост на ЗОДОВ, тъй
като бил налице специален ред по Закона за местните данъци и такси и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за удовлетворяване на недължимо
платени суми.
В писмени бележки, ищецът възразява срещу доводите на
ответника, изложени в отговора на исковата молба, като и срещу претенцията му
за присъждане на разноски по делото.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорен е факта, а и се установява от
доказателствата по делото (л.8-10), че ищецът П.Т.З. притежава дава недвижими
имота в с.Б. и един в гр.Д.
Безспорно ищецът, с приходни квитанции №№ 495, 496 и
497 от 04.01.2019г., по партидни №№ 001, 002 и 006 (л.73), е заплатил в полза
на Община Димитровград данък върху недвижимите имоти за минал период - 2018г.,
в общ размер на 24.24 лева (2.91 + 13.65 + 7.68) - л.73-75.
Не се спори, а и на съда е служебно
известно, че с Решение №291/29.06.2020г., постановено по адм. д. №32/2020г.
Административен съд – Хасково е отменил разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
Видно е, че П.Т.З., с молба
рег.индекс ОбС-07-83 и рег.индекс ОК-09-145 от 29.03.2021г. (л.62), е поискал
Общински съвет – Димитровград и Община Димитровград да му възстановят сумата от
123.99 лева, недължимо платен данък недвижими имоти (ДНИ) и лихва за тригодишен
период от 2018г. до 2020г. по партидни номера №№01, 02 и 06, като в молбата е
посочил, че разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 на Общински съвет –
Димитровград била отменена.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид цитираните текстове отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия.
В случая е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за
имуществени вреди, представляващи платените от ищеца ДНИ за 2018г., който се
претендира да са настъпили, като пряка последица от действието на отменената
разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Димитровград.
С оглед определение № 460/19.01.2022г. по АД
12486/2021г. по описа на ВАС и предвид претендираното от ищеца настъпване на
вреди, независимо от наличието на специален ред по чл. 128 и сл. от ДОПК за
възстановяване на недължимо платени данъци, настоящият състав намира исковата претенция за допустима. Същата
е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по
иска – Община Димитровград, която е юридическо лице, поради което е пасивно
легитимирана да отговаря по така предявения иск и следва да бъде разгледана по
същество.
С оглед събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира исковата претенция за неоснователна и недоказана.
За да бъде изпълнен фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, като основание за уважаване на иска, следва кумулативно в
производството да се установи наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, респ.
незаконосъобразна или обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен
акт; 2. вреда от такъв административен акт, респ. от такава разпоредба и 3.
пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен нормативен
акт, респ. разпоредба от такъв, и настъпилата вреда. При липсата на който и да
е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или съответната община по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като доказателствената тежест за установяване всеки един от тези
елементи тежи върху ищцовата страна. Тази доказателствена тежест съдът е
указал, както с определение за насрочване от 05.08.2021г., така и по реда на
чл. 171, ал.5 от АПК с протоколно определение от 02.11.2021г.
В случая между страните не е спорен фактът, че
разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Димитровград (Наредбата) е отменена с влязло в сила
съдебно решение на АдмС – Хасково. Съгласно текста на отменената рапоредба на
чл. 21 от Наредбата „размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията
на община Димитровград е както следва: 1. за недвижимите имоти на гражданите и
жилищните имоти на предприятията на територията на гр.Димитровград данъкът е в
размер на 2.0 на хиляда върху
данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от
ЗМДТ; 2. за недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията
в останалите населени места на общината: гр.Меричлери, с.Ябълково, с.Горски
извор, с.Добрич, с.Крепост, с.Черногорово, с.Радиево, с.Крум, с.Върбица, с.Б.,
с.Сталево, с.Скобелево, с.Каснаково, с.Воден, с.Брод, с.Злато поле, с.Долно
Белево, с.Голямо Асеново, с.Малко Асеново, с.Бряст, с.Здравец, с.Странско, с.Длъгнево
с.Великан, с.Светлина и с.Райново, данъкът е в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на имота, определена съгласно
нормите по приложение №2 от ЗМДТ; 3.за нежилищните имоти на предприятията на
територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0
на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ“.
Не са спорни и обстоятелствата, че ищеца притежава
посочените в исковата молба недвижими имоти на територията на Община
Димитровград, както и че с посочените квитанция е внесъл в полза на Община
Димитровград сумата от 24.24 лева (2.91 + 13.65 + 7.68) по партидата на
посочените имоти с посочено от същия основание за плащането ДНИ за 2018г.
Спорни според настоящият състав са обстоятелствата,
дали именно внесената от ищеца сума в размер на 24, 24 лв. е била определена от
Общинската администрация, като дължим данък за притежаваните от ищеца недвижими
имоти за 2018г. имено съгласно заложените ставки на този данък с отменената
разпоредба на чл. 21 от Наредбата и дали ако това е така заплащането на този
данък може да се определи като настъпила в имуществената сфера на жалбоподателя
вреда, предвид последващата отмяна на посочената подзаконова разпоредба.
В отговор на горните въпроси, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Съгласно чл.60 от Конституцията на Република България,
„гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно
техните доходи и имущество.“ Посочената разпоредба регулира задължението на
гражданите да заплащат данъци за притежаваните от тях недвижими имоти и това
задължение не произтича от отменената разпоредба на Наредбата, а е
конституционно закрепено.
Според чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания,
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
Така изложеното води на извод за дължимост от страна
на жалбоподтаеля на данък невижим имот. Какъв следва да е размера на този данък
съгласно действалата през 2018г.
редакция на разпоредбата на чл.22 от Закона за местните данъци и такси /изм. -
ДВ, бр. 98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г./, се определя от общинският съвет с
наредбата по чл.1, ал.2 в граници от 0,1
до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Предвид цитираните текстове, към 2018г., за която ищецът е заплатил ДНИ в общ
размер на 24.24 лева, задължението за заплащане на данък недвижими имоти е било
установено в закона - ЗМДТ, като е важно да се подчертае, че размерът на
дължимия по силата на отменения чл.21 от Наредбата данък е бил определен в границите на ставките, установени в
закона - от 0,1 до 4,5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ, в редакцията ѝ от
ДВ бр. 98 от 2010г., в сила от 1.01.2011г., не е обявена за противоконституционна,
за разлика от редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр. 98 от 2018г., в
сила от 1.01.2019г. - обявена за противоконституционна с
Решение № 4 на КС на РБ - бр. 32 от 2019г. Идентична с редакцията от ДВ бр. 98
от 2010г., в сила от 1.01.2011г. е и тази, действаща от 20.04.2019г. (датата на
обнародване на решението на КС) до този момент, като последната редакция е
приета и обнародвана в ДВ, бр. 14/2021г. с § 15 и § 16 на ЗИД на Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, в ЗМДТ. Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), обратна сила на нормативен акт може да се даде само
по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая е налице именно тази
хипотеза – поради обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.22
от ЗМДТ в редакцията ѝ от ДВ, бр. 98/2018г., в сила от 01.01.2019г., като
така законодателят е запълнил празнината в нормативната регламентация след
решението на КС, приемайки редакцията на чл.22, действала до 31.12.2018г., като е предвидено редакцията да действа
от датата 20.04.2019г.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че от страна на ищеца не се докзва наличието на настъпила вреда, която да е
пряка и непосредствена последица от отменената подзаконова разпоредба.
Последната определя единствено размера на конституционно и законово установения,
като дължим данък недвижими имоти. Задължението за заплащане на данък недвижими
имоти не зависи от каквато и да било насрещна претсация от страна на Общината и
същото произтича директно по силата на закона. Ето защо възраженията на ищеца
за пълна недължимост на ДНИ не се споделят от настоящия съдебен състав.
Жалбоподателят дължи данък за притежаваните от него недвижими имоти на
територията на страната и макар заплащането на този данък да е свързано с
намалявне патримониума на ищеца, последното не представлява вреда, доколкото
последната последица винаги е неправомерна. В случая задължението за заплащане
данък върху недвижимите имоти е не само законово, но и конституционно
регламентирано, предвид което се явява правомерно.
Действително
отмяната на чл.21 от Наредбата за определен времеви период е предизвикала
нормативна празнота, що се отнася до детайлното (точно) уреждане на въпроса за
размера на дължимия от гражданите и организациите на територията на община
Димитровград данък за недвижими имоти и по-конкретно на точни параметри на
данъчната ставка. Тази празнота обаче, не е довела до отпадане задължението за заплащане
на ДНИ, което задължение към 2018г., а и към момента, е законоустановено в ЗМДТ.
В тази връзка и тъй като платеното от ищеца е било определено по силата на
разпоредбата на чл.21 от Наредбата, в която са били заложени ставки в границите
по чл.22 от ЗМДТ, действаща през 2018г. (ред. ДВ бр. 98 от 2010г., в сила от
1.01.2011г.), следва да се приеме, че претенцията за недължимост на ДНИ за
2018г. от страна на ищеца се явява
неоснователена.
На следващо
място исковата претенция е недоказана в
предявения й размер. При разпределената между страните доказателствена
тежест, ищеца не представи доказателства, че платената от същия сума в размер
на 24.24 лева (2.91 + 13.65 + 7.68) - л.73-75 е именно
определения му от общинската администрация данък недвижими имоти за 2018г., по
отношение на притежаваните от него недвижими имоти на територията на Община
Димитровград. Представените от ищеца доказателства удостоверяват единствено и
само факта, че същият е заплатил тази сума по сметка на Община Димитровград,
като сам е посочил като основание за заплащането ДНИ за 2018г по посочените
партиди. Последното обстоятелство обаче, не доказва че точно този размер е бил
определен въз основа на отменената разпоредба на чл. 21 от Наредбата, предвид
което не се установява пряката и непосредствената последица на заплащане точно
на тази сума въз основа на отменения подзаконов норамтивен акт.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай не се установява да са налице две от
предпоставките за реализиране на отговорността на Община Димитровград, а именно
вреда и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразната разпоредба и
вредата. След като фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не е осъществен,
за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение,
така и на акцесорните задължения - лихви върху главното задължение.
По изложените съображения исковата молба следва да се
отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и с оглед
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. *** иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
насочен срещу Община Димитровград, с който се претендира обезщетение в размер
на 24.24 лева, представляващи вреди от заплатен данък недвижими имоти за 2018г.
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,***, да
заплати на Община
Димитровград разноски по делото в размер на 100 лева (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
страните.
СЪДИЯ: