Решение по дело №1625/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1275
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Владимир Вълков
Дело: 20241100901625
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в заседание при закрити врати
на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20241100901625 по описа за 2024 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а,
ал. 1 ТЗ.
Производството е инициирано от „С.Ф.**“ ЕООД. Молителят твърди, че е в
невъзможност да погаси своите парични задължения към НАП, свързани с упражняваната от
него търговска дейност. Сочи плащанията към този кредитор да са спряни, както и да се
намира в трайна невъзможност да преодолее това си състояние. Иска се да бъде обявена
неплатежоспособността, а при условията на евентуалност – свръхзадължеността на
дружеството, да бъде прекратена дейността и дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност при спиране на производството.
В съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Ч. от САК,
поддържа молбата, която смята за доказана и от заключението на финансово-икономическата
експертиза.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По делото са приобщени като доказателства служебно събрани постановления за
налагане на обезпечителни мерки за изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
*********/2022 г. по описа на ТД на НАП-Пловдив съответно към 24.02.2022 г., 02.06.2022
г., 20.03.2023 г. и 08.06.2023 г. Видно от постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С230016-022-0040110/08.06.2023 г. дългът възлиза на 101661,20 лв. – главница и
7153,37 лв. лихва. Постановленията са издавани съответно на
Вещото лице констатира, че счетоводството на молителя е водено съобразно
1
установените правила. От счетоводните записвания на молителя вещото лице П. установява,
че за отчетните 2021 – 2022 г. молителят отчита активи, позволяващи покриване стойността
на паричните му задължения, формирани изцяло от парични средства в брой. Към 31.12.2023
г. преимущественият дял от активите е отчетен като материални запаси – продукция и стоки,
съответстващ на стойностното изражение и към 31.05.2024 г. от 104 хил.лв. През 2023 г.
обаче търговецът отчита превишаващи по размер задължения преимуществено
осигурителни и данъчни задължения при нарастване на повече от два пъти, обуславящо и
показатели за ликвидност съответно
Коефициенткъм 31.12.2021към 31.12.2022към 31.12.2023към 31.05.2024
г.г.г.г.
Обща ликвидност1,07411,43930,65640,5707
Бърза ликвидност1,07411,43930,19820,0054
Незабавна
1,07411,43930,19820
ликвидност
Абсолютна
1,07411,43930,19820
ликвидност
Анализът сочи и на декапитализация на дружеството към 31.12.2023 г., незначително
подобрено към 31.05.2024 г. Посочено е, че това състояние поставя търговеца в пълна
зависимост от неговите кредитори, а такава зависимост се установява и за предподния
изследван период..Вещото лице формира извод, че затрудненията на молителя са с
необратим характер, а и към 31.05.2024 г. отчита продукция на стойност 84314,48 лв.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Способността на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския оборот
произтича от притежание на активи, позволяващи регулярната им трансформация в пари без
да се обезценява видимо тяхната стойност и своевременно посрещане на изискуемите
парични задължения. Търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно публичноправно
задължение към държавата или общините, произтичащо от търговската дейност, дължи да
огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от закона значение на съдебния акт съдът е
ангажиран да се увери, че твърдяното влошено състояние действително съществува (арг. от
чл. 621а ТЗ) и е трайно (чл. 631 ТЗ).
Организационната структура на молителя го определя като търговец.
Доверието в търговския оборот се основава на уеднаквени правила за осчетоводяване
на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази
информация, както и периодично да огласява обобщената информация. В този смисъл
счетоводно отразените данни са и основа за преценка дали и доколко дейността се
осъществява в съответствие с разумната търговска практика или при поддържане на
2
адекватно съотношение между активи и пасиви. Доказателствената сила на счетоводната
документация произтича от редовното водене на търговските книги – чл. 55 ал. 1 ТЗ. При
тези съображения съдът приема за меродавни данните, отразени в счетоводните книжа на
молителя.
В случая прави впечатление рязкото увеличаване на публичните задължения на
дружеството, платими периодично. Тенденцията на увеличение на това задължение е видна
и от приобщените по делото постановление за налагане на обезпечителни мерки, а
стойностната разлика може да бъде разумно обяснена с различния момент на обобщаване на
задълженията. Отчетеният резултат към 31.05.2023 г. сочи на невъзможност молителят да
посрещне краткосрочните си парични задължения, чието основание подкрепя твърдението
му да произтичат от търговската му дейност. Нарастващите публични задължения в рамките
към месец юни спрямо месец февруари сочат на финансово затруднение, което и отчетеният
резултат още към 31.12.2023 г. определя като непреодоляно. Наличните материални запаси и
към 31.05.2024 г. сочат на неликвидност на този актив. При тези съображения настоящият
състав приема установеното състояние за трайно, обуславящо и предписаното от закона
основание за откриване на производство по несъстоятелност при начална дата 31.12.2023 г.
Неизпълнение на парично задължение към един кредитор, каквото в случая се
установява към НАП, не е достатъчно за извод, че длъжникът е неплатежоспособен. Това
състояние е обективно и произтича от невъзможността да погаси задълженията си към
всички свои кредитори, поради което и погасяването към един или част от тях не препятства
приложението на презумпцията по чл. 608 ал. 3 ТЗ. Наличните данни позволяват
съпоставяне на активите и пасива към предписания от закона момент за обобщаване на
счетоводната информация – 31.12.2023 г. Затова и към този момент единствено е възможен
еднозначен извод, че молителят не е бил в състояние да погасява изискуемите си парични
задължения.
Понеже производството по несъстоятелност засяга и кредиторите, обвързвайки ги с
постановеното решение (арг. от чл. 630 ал. 3 ТЗ) с произтичаща от това промяна или
възможност за настъпването й в рамките на правоотношенията им с длъжника, а и
възможностите за удовлетворяване на вземанията, съдът е призван да определи конкретното
основание за въздействие върху търговеца – неплатежоспособност или свръхзадълженост. С
тази специфика именно може да бъде обяснено и утвърденото засилено служебно начало
във фазата по откриване на производството – в отклонение от диспозитивното начало по чл.
6 ал. 2 ГПК. От данните по делото обаче не се установява към предходен момент молителят
да е изпаднал в състояние на свръхзадълженост, поради което производството следва да
бъде открито при хипотезата на неплатежоспособност с указаната начална дата.
Развитието на производството по несъстоятелност предпоставя възможност за
посрещане на съпътстващите го разноски. Молителят твърди, че не разполага с парични
средства, а събраната от вещото лице информация не разкрива налично имущество, годно да
осигури посрещане на началните разноски в производството.. Не се установява да е
осигурена и определената сума за посрещане на първоначалните разноски въпреки даденото
3
указание към кредиторите, обявено по предвидения ред в чл. 629б ТЗ на 12.19.2024 г. При
тези обстоятелства дейността на търговското предприятие следва да бъде прекратена,
търговецът да бъде обявен в несъстоятелност, а производството да бъде спряно.
По разноските
Молителят е освободен от задължението да предплати следващата се за
производството държавна такса, но не и от тази финансова тежест. Ето защо таксата следва
да бъде възложена в тежест на масата на несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.Ф.**“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2023 г.
ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „С.Ф.**“ ЕООД, ЕИК *******..
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА на търговското предприятие.
ОБЯВЯВА „С.Ф.**“ ЕООД, ЕИК ******* в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 20241100901625 по описа на Софийски градски
съд, VІ-13 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „С.Ф.**“ ЕООД, ЕИК *******, че при непоискано
възобновяване на производството в едногодишен срок, считано от датата на обявяване на
решението в търговския регистър и недоказано имущество, годно да осигури посрещане на
началните разноски, определени на 5000 лв., производството ще бъде прекратено, а
търговецът – заличен от регистъра.

Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4