РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Горна Оряховица, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200236 по описа за 2022 година
Производството е по жалба на Г. Н. Г. против Наказателно постановление
/НП/№ 373/2021г. от 09.03.2022 г.на Началник отдел „МРР ” в ТД Митница
Русе при Агенция „Митници” Д. И.Т.
С горното наказателно постановление на основание чл.126 ал.1 от
ЗАДС/Закон за акцизите и данъчните складове/, на Г. е наложена санкция
глоба в размер на 1095,24лева /хиляда деветдесет и пет и 0,24ст./ и е отнет в
полза на държавата предмета на твърдяното нарушение, описан в НП.
В законоустановения срок жалбоподателят обжалва пред ГОРС
горепосоченото наказателно постановление/НП е връчено на 19.04.22г.-
разписка л.14, а жалбата е депозирана на 03.05.22г./л.7/.Моли да се отмени
наказателното постановление.Изтъкват се подробни аргументи в тази насока.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
жалбоподателят се представлява, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата заема становище, че жалбата е неоснователна.
Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в
1
жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема
за установено следното:
На 19.10.2021 г. в 15:15 часа служители на Районно управление Горна
Оряховица Н.К. и Д.Д./разпитани като свидетели- СЗ 26.09.2022г.-л.87/, ведно
със свидетелката М. Д./СЗ-л.80/ извършили проверка в частен дом, находящ
се в гр. ********, обитаван от жалбоподателя Г. Н. Г.. При извършената
проверка за съхранение на акцизни стоки без бандерол било установено, че Г.
държи в различни съдове наливна течност с мирис на ракия без документ за
заплатен акциз.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол, в който е
записано общото количество течност, но неясно колко литра, тъй като
използваните цифрови знаци са с поправка, като във вторите два символа е
толкова съществена, че цифрата би могла да се чете като „102“ литра, „112“
литра, „117“ литра, а последният символ освен „2“ би могъл да бъде и „7“.
Посочено е в протокола, също така с поправка, че предприетите действия са
завършили на същата дата/19.10.2021г./, но в неясен час, както и че са са
иззети установени количества наливна течност с мирис на ракия с опис към
протокола за извършена проверка, който е приложен на л.41. Там е описано,
че в съд с вместимост 50л. е имало течност 45л., втори съд със седем литра
течност, трети съд с вместимост 50л. , в който се посочва да е имало течност
25л./тоест дотук общо 77 литра/ и последен съд с вместимост 25 литра, в
който не се сочи колко литра са се съдържали. Записано е, че съдържа
„бистра течност“, но не и колко от целия обем е зает. Предвид
констатираната по-горе поправка в протокола за извършена проверка и с
оглед последно посоченото, трудно е да се направи еднозначен извод от двата
документа за иззетото количество течност. Ако последният съд е с изцяло
заета вместимост от 25л./по предположение!/, общото количество би било
102л., което отговаря на един от вариантите при разчитане на поправената
цифра с три символа, но не обяснява възможните останали интерпретации.
От Г. Н. Г. са снети сведения, в които същият е посочил, че установеното в
домът му количество ракия/като и той не посочва точни литри/ е сварено за
лични нужди и по-късно ще представи документ за заплатен акциз/л.42/.
За извършената проверка е съставен констативен протокол от 27.10.2021
г./л.49/, в който е посочено, че Г. е следвало и е поканен да се яви на
2
21.10.2020г. за измерване на иззетото количество течност и вземане на проби,
докато в края на протокола за извършена проверка, който той е подписал, е
видно, че е бил поканен за дата 21.10.21г/л.39/.
За установяване вида на стоката митническите служители са пристъпили към
вземане на проба в отсъствие на жалбоподателя/протоколи за вземане на
проба-л.52-55/, като е посочено, че пробата е взета въз основа на Констативен
протокол от 27.10.21г.
Пробите са изпратени за анализ със заявка за анализ/листи 56-59 от делото/.
Резултатите от извършения анализ са предоставени от митническа
лаборатория с експертизи/л.60-67/.
Съгласно определените физико-химични показатели и експертна оценка,
изпитаните проби представляват дестилатен алкохолен продукт, с
действително алкохолно съдържание по обем съответно 58,9/л.61/, 41,1/л.63/,
40,6/л.65/ и 43,1/л.67/ %vol.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат алкохолът и
алкохолните напитки.
Към момента на проверката и впоследствие при съставянето на АУАН №
340/14.12.2021г./л.28 от делото/ Г. Н. Г. не е представил документи, от които
да е видно, че намерените стоки са освободени за потребление и за тях е
заплатен дължимият акциз.АУАН е съставен в присъствие на Г. и му е
връчен на 14.12.21г., като същият не е направил възражения.
Наказателно постановление /НП/№ 373/2021г. на Началник отдел „МРР ” в
ТД Митница Русе при Агенция „Митници” Д. И. Т. е издадено на 09.03.2022
г./л.15-24 от делото/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Акцизни са стоките посочени в чл. 2 от ЗАДС.
За класифицирането на определена субстанция като акцизна стока следва да
се установи по безспорен и несъмнен начин, че тя отговаря на качествените
показатели за съответния вид акцизна стока. Определянето на конкретния
вид акцизна стока е пряко свързано с определяне размера на дължимия
3
акциз, а оттук и на евентуалната санкция свързана с нарушения от
категорията на процесното.
Установяване параметрите на откритите количества течност и тяхното точно
класифициране като определен вид акцизна стока е възможно единствено
след извършване на съответните експертизи.
Съгласно чл.126 от ЗАДС, в сила към момента на посочената дата на
нарушението, предвидена е санкция по отношение на лице, което държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този
закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ 1.плащането, 2.начисляването или
3.обезпечаването на акциза.
На първо място, е видно, че чл. 126 от ЗАНН съдържа множество различни,
но напълно самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно
нарушение и налага конкретизиране при изписване на нарушената норма- със
съответното предложение в НП. От съдържанието на мотивната част на НП и
изложените в него обстоятелства се установява, че се претендира нарушение,
свързано с това, че жалбоподателят държи акцизни стоки, без да притежава
документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза. По същество предметьт на доказване и на спора по същество е
концентриран изцяло върху държането на същите- без документите,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза/данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС/.
Текстът на чл. 126 от ЗАДС установява, най-общо казано, задължението за
надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз
— т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти, и то от
правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Т.е. чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна
документация, която да удостоверява начисляването, плащането и
обезпечаване на акциза. Задължени да водят (и съответно да разполагат с)
такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така,
защото ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и
сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават
4
документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата,
разполагащи с тях. Съответно ЗАДС определя кой може да плати акциза,
като състави редовни документи за това и отново са посочени само
регистрирани лица. Следователно, идеята на законодателя е да санкционира
по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона
(като производители или складодържатели) не изпълняват задължението си
да сьставят редовни документи, които удостоверяват начисляването,
плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които
изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели.
Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не
може да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива
документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи,
удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тьй като именно то
като производител или складодържател би следвало да ги сьставя и държи.
Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото
сьщото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за
това. Същото не е задължено лице по ЗАДС и не може да се санкционира за
това, че не е изпълнило задължение, което няма. Това лице може да е
задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на документи,
които да установяват такова плащане. В този смисъл чл. 126 от ЗАДС има
различна цел и обхват — да защитава обществените отношения вьв връзка с
правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на
акциза, но такива задължения — да съставят книжа, имат само задължените
по ЗАДС лица -регистрираните по този закон като производители или
складодържатели, защото само те принципно биха могли да съставят редовни
документи и да разполагат с тях (като производители или сьхранители на
акцизните стоки). Самото неначисляване и неплащане на акциз са нарушения,
различни от недокументиране на сьщите (нарушенията по чл. 126 от ЗАДС) и
за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче не се
твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят произвежда и съхранява, без да
е регистрирано лице по ЗАДС. Ето защо по отношение на същия не може да
се вмени задължението, нито възможността да състави и да разполага с
документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на
акциза за процесните стоки (които иначе би бил задължен да съставя, ако
беше регистриран производител или склад) и за това не може да носи
5
отговорност по чл. 126 от ЗАДС/ в този см. произнасянето по КНАХД №
10324/11г. , решение от 13.01.2014г. по КНАХД № 10460/13г. , КНАХД №
10096/14г. от 14.04.14г., всички по описа на Адм.съд-В.Търново/.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание-в частта относно наложената глоба.
Независимо от допуснатите в хода на административнонаказателното
производство нарушения и неправилната квалификация на деянието,
обуславящи незаконосъбразност на наложената глоба, наличието на
въпросните стоки е безспорно установено, при липса на категорични
доказателства за тях да е заплащан дължимият акциз. При това положение
независимо от административнонаказателната отговорност правилно са
отнети в полза на държавата вещите, като предмет на нарушение по ЗАДС.
Неправилно възприетата от АНО правна квалификация, не променя
обстоятелството, че е налице противоправно поведение на субекта, във
фактическо владение са установени въпросните стоки, като не е било спорно,
че същите са негова собственост и такова поведение представлява
административно нарушение по чл. 123а ЗАДС, което по смисъла на чл. 107е,
ал. 1 от ЗАДС и чл. 20, ал. 3 от ЗАНН, съставлява основание същите да се
отнемат в полза на държавата/ в този смисъл КАНД 10090/2020г. на Адм.съд-
В.Търново/.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
300 лв./л.56 от делото/, претендирано с молба от адв.П. и невъзразено от
въззиваемата страна като размер.
Водим от изложеното и на осн чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 373/2021г. от 09.03.2022
г. на Началник отдел „МРР ” в ТД Митница Русе при Агенция „Митници” Д.
И. Т., издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 340 от 14.12.2021г., в частта, с която е наложена глоба за
извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/№ 373/2021г. от
09.03.2022 г. на Началник отдел „МРР ” в ТД Митница Русе при Агенция
6
„Митници” Д. И. Т., издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 340 от 14.12.2021г. - В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА ТД Митница Русе при Агенция „Митници” ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Н. Г., с ЕГН ********** направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение- СУМА в размер от 300 лв./триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-
дн.срок.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7