Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9623 по описа за 2015 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от К.К.К. против „З. “Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм/. Ищцата твърди, че пострадала на 16.03.2015г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Шкода Фабия“ с рег. № ******. Твърди, че
по силата на договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът
„З. “Б.и.“ АД отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила телесни повреди, от
които претъпялала неимуществени вреди. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 25 500 лв., представляващи част от общо дължими 50 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 25 500 лв., представляващи част от 50 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2015 г./датата на деликта/ до окончателното
изплащане. Претендира разноски. Ответникът оспорва исковете, като
прави следните възражения: оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“; оспорва механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; твърди, че ищцата с поведението
си причинила настъпването на произшествието – пресичала пътното платно, без да
съобрази разстоянието на приближаващото се МПС и неговата скорост – нарушение
на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/: За да бъде уважен този иск ищцата следва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Спорен
въпрос по делото е дали е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесното моторно превозно средство. Видно от справка от
официалния сайт на Гаранционен фонд към датата на ПТП - 16.03.2015г. за
процесния автомобил с рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02114001548536.
От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява
следният механизъм на настъпване на произшествието: На участък от пътя с
двупосочно движение, с по една лента за движение в едно направление, в светлата
част на денонощието ищцата е предприела пресичане на пътното платно отдясно
наляво по пешеходна пътека тип „Зебра“. Видимостта на водача на автомобила към
тротоара е била ограничена от дърво, намиращо се преди пешеходната пътека, и от
електрически стълб. Автомобилът е ударил пешеходката, след което я е отхвърлил напред
в ляво и е спрял на няколко метра след удара. Скоростта на автомобила преди
удара е била 50 км/час, а по време на удара – 36 - 40 км/час. Опасната зона за
спиране е била 29.70 метра. Скоростта на автомобила, при която пътно-транспортното
произшествие е било предотвратимо е 40 км/час. Причина за пътно-транспортното
произшествие, според вещото лице, е както поведението на водача на автомобила,
така и поведението на пешеходката. Водачът на атомобила се е движел с по-висока
скорост при наличие на пътен знак Д 17 и късно е възприел пешеходката, поради
което не е могъл своевременно да намали скоростта на движение до 40 км./час и
да предотврати удара, а ищцата е навлязла на пешеходната пътека със спокоен ход
отдясно наляво, без да се увери, че водачът
на автомобила, отстоящ на 24 м. от местоудара, я е възприел като опасност и е
започнал да намалява. Видно от представеното
по делото Наказателно постановление от 08.04.2015г. на В.Б.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ за това, че на
16.03.2015 г. в 17.00 часа в гр.Стара Загора на бул.“Славянски“, като водач на
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ******, не е осигурила предимство на пресичащата
по пешеходна пътека К.К.К., в резултат на което я е блъснала
с предна лява част на лекия автомобил и е причинила на пешеходката охлузна рана
на главата, с което е допуснала нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е влязло в сила на 19.06.2015 г.
За
установяване механизма на настъпване на произшествието по делото е разпитана и
св.Г. – водач на процесния автомолбил. Същата заявява, че познавала отпреди мястото
на катастрофата, знаела, че там има пешеходна пътека, поради което в деня на
произшествието намалила скоростта на автомобила, но ищцата изведнъж изскочила на
пътя. Свидетелката не успяла да спре навреме автомобила и ударила пешеходката. Непосредствено
след удара говорила с пострадалата, обадили
се на „Бърза помощ“ и в полицията. Счита, че се е движела със скорост в рамките
на ограниченията – не повече от 50 км/час, но не си спомня точната скорост. Видимостта
към мястото, от което тръгвали да пресичат пешеходците, била „донякъде“
ограничена, тъй като имало дървета от двете страни на улицата, които вече се
били разлистили.
С оглед заключението на
автотехническата експертиза, представеното по делото влязло в сила наказателно
постановление и показанията на св.Г., съдът приема, че поведението на водача на
автомобила е било противоправно и виновно, тъй като се е движела със скорост, несъобразена
с обстоятелството, че приближава пешеходна пътека, нито с факта, че видимостта
към тротоара, от който тръгват пешеходците, е била ограничена от разлистени
дървета и наличието на електрически стълб, в резултат на което не е успяла да
спре и да пропусне преминаващата по пешеходната пътека пешеходка К.К.. С поведението си водачът на автомобила – В.Г., е допуснала
нарушение на чл.119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че при произшествието ищцата е получила следните телесни повреди: контузия на главата в дясната челно-слепоочна
област; охлузване на лявото бедро; охлузвания на кожата в областта на левия
лакът и по долната трета на лявата предмишница; контузия с подкожно
кръвонасядане по външно страничната повърхност в горната трета на лявото бедро. Непосредствено след пътно-транспортното произшествие е откарана в Център за спешна медицинска помощ. Във фиша за спешна медицинска помощ от 16.03.2015 г. е посочено, че не е губила съзнание, нормален неврологичен статус по ГКС – 15 точки/норма/. След инцидента са извършени
медицински прегледи от гастроентеролог, очен лекар, неврохирург, личен лекар -
за периода от 21.03.2015г. до 28.04.2015 г. Поставени са диагнози: „Диспепсия.
Мозъчно сътресение“. Описани са оплаквания от виене на свят, гадене и
главоболие. Не е установена огнищна неврологична симптоматика. Назначено е
лечение и е предоставен отпуск за временна неработоспособност. Първият болничен
лист за 8 дни е издаден на 17.03.2015 г. от общопрактикуващ
лекар д-р М.М.с
диагноза: „мозъчно сътресение“, причина: „злополука - не трудова“. Вторият болничен
лист за 6 дни е издаден от същия лекар със същата диагноза. Следващият болничен
лист за 14 дни е от 20.04.2015 г. от същия лекар с диагноза: „увреждания на
лумбо-сакралния плексус (поясно-кръстов нервен сплит).“ Следва болничен лист за
30 дни, издаден на 07.05.2015г., от ЛКК с диагноза: „последици от други
уточнени травми на главата“. Въз основа на тези медицински документи вещото
лице е приело, че при процесното пътно-транспортно
произшествие ищцата е получила и лекостепенна черепномозъчна травма. Характерът
на тази травма не е изяснен. Не е извършено компютъртомографско /КТ/ изследване
на главен мозък, електроенцефалография /ЕЕГ/. В условия на извънболнична помощ
е поставена диагноза „мозъчно сътресение“ - първоначално от личен лекар,
потвърдена в последствие и от специалист неврохирург. Настъпилите след
инцидента оплаквания се намират във връзка с получените при пътно-транспортното
произшествие телесни повреди. Не е представена медицинска документация за наличие
на усложнения от получените травми.
В
съдебно заседание вещото лице заявява, че не е нормално оток в челната област
на главата да продължи месец и половина. В амбулаторните листове текстът за
оток в челната област е „копи - пейст“.
Мекотъканен оток може да има за 10-14
дни, но не и за по-дълъг срок. Във фиша за спешна помощ е отбелязано, че ищцата
не е губила съзнание.
За установяване на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди по делото е разпитан и св.К.– нейн
съпруг. Свидетелят заявява, че посетил пострадалата непосредствено след
катастрофата в болницата – тя лежала на една кушетка и плачела. Имало 3-4
медицински лица, които били около нея. Дънките й били скъсани, имала кръв по
крака, на главата имала рана. Лекарите направили рентген и установили, че има
мозъчна травма. Имала и „някаква загуба на съзнание“, хора от местопроизшествието/минувачи/
му казали, че след ПТП лежала на пътеката. След рентгена и прегледа при
невролога лекарите предложили ищцата да остане в болницата, но свидетелят отказал.
Лекарят му казал, че пострадалата трябва да почива, да избягва всичко, свързано с натоварване на очите и
главата. Вкъщи К. веднага си легнала да почива - без телевизор, книги и
компютър. Спазването на тези предписания продължило около месец и половина –
два. На другия ден след катастрофата цялото лице на ищцата било подпухнало,
очите й били затворени. В рамките на 2-3 седмици не можела сама да отиде до
тоалетна, губела равновесие, подпирала се на стените, свидетелят я придружавал
и й помагал за всичко, вкл. за хигиенно обслужване, за къпане. Боляла я
главата, повръщала често, погледът й бил премрежен. Болките в главата продължавали
и към деня, в който свидетелят дава показания. Когато пострадалата решела
косата си, избягвала всякакъв допир с главата. Произшествието се отразило
неблагоприятно на психиката й. Преди катастрофата постоянно пътували заедно по същия маршрут, сега вече не
минавали по него. Ищцата често се стряскала насън и плачела. Когато се налагало
да пресича пешеходна пътека, изпадала в паника и стискала ръката на свидетеля.
След третия месец започнала сама да се грижи за себе си. Преди инцидента работела
в БДЖ – „Товарни превози“. Работата й била пред компютър, обработвала пътни
листове и скоростомерни ленти. След катастрофата изпълнявала задълженията си
по-бавно.
С оглед
заключението на медицинската експертиза и показанията на св. К.съдът приема, че
ищцата е получила телесни повреди при произшествието, от които е претърпяла
неимуществени вреди. Макар в Центъра за спешна медицинска помощ да не е
установено мозъчно сътресение, такава диагноза е поставена от неврохирург на 24.03.2015
г./осем дни след катастрофата/, което се установява от Амбулаторните листове от
24.03.2015 г. и от 08.04.2015 г., както и от заключението на вещото лице-неврохирург
по делото, според което е налице причинно-следствена връзка между катастрофата
и мозъчното сътресение.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства –
възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното произшествие – 39 г., вида
на травматичните увреждания – леки телесни повреди, които са се
изразили в мозъчно сътресение без загуба
на съзнание, контузия на главата в
дясната челно-слепоочна област; охлузване на лявото бедро; охлузвания на кожата
в областта на левия лакът и по долната трета на лявата предмишница; контузия с
подкожно кръвонасядане по външно страничната повърхност в горната трета на
лявото бедро/медицинска експертиза, фиш за спешна медицинска помощ от
16.03.2015г./. Съдът съобрази продължителността на възстановителния
период - около месец и половина, съгласно издадените болнични листове за
лечение на „мозъчно сътресение“, наред с това отчете преживеният от пострадалата при
катастрофата стрес и съпроводените с него негативни преживявания, които са се
отразили на последващото й поведение – след
произшествието се стряскала насън и плачела;
когато се налагало да пресича пешеходна пътека се притеснявала и силно стискала ръката на съпруга си, избягвала
да се прибира по същия маршрут, по който се прибирала в деня на катастрофата. От друга страна съдът отчете обстоятелството, че ищцата е възстановена от
телесните повреди, не е представена медицинска документация
за наличие на усложнения от получените травми./медицинска
експертиза/. Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2015 г., съдът определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
на основание чл.52 от ЗЗД, на 10 000 лв. По възражението за съпричиняване: Ответникът
направи възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, пресичала пътното
платно, без да съобрази разстоянието на приближаващото се МПС и неговата
скорост – нарушение на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП Възражението
е основателно. Съгласно чл.113, ал.1, т.1 и т.2
от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение. От заключението на
автотехническата експертиза се установи, че причина за настъпване на
произшествието е както поведението на водача на автомобила, така и поведението
на пешеходката. Водачът на автомобила се е движел със скорост от 50 км/час и не е съобразил поведението си с
обстоятелството, че наближава пешеходна пътека, видимостта към която е
ограничена от разлистили се край пътя дървета и електрически стълб, а
пешеходката е навлязла внезапно на пешеходната пътека, без да се увери, че
водачът я е възприел като опасност, и е намалил скоростта си на движение. Като отчете спецификите на конкретния механизъм
на настъпилото пътно-транспортно произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, съдът прие, че
приносът на водача на автомобила е значително по-голям от приноса
на пешеходката, като определи процент
на съпричиняване на вредите – 5%.
Тъй като
съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лв.,
при прилагане на процент на съпричиняване от 5 %, общият размер на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение възлиза на 9 500 лв./ 10 000 лв. – 500
лв./, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 25 500 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
разноските: Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3219.20 лв., съобразно
отхвърлената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. ***, с адрес: гр. **********, офис №10,
на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 578.94 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер
на 380 лв., а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 111.76 лв., съобразно уважената част от предявения иск. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.К.К., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, офис 10, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 9 500
лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните леки телесни повреди: мозъчно сътресение
без загуба на съзнание, контузия на
главата в дясната челно-слепоочна област; охлузване на лявото бедро; охлузвания
на кожата в областта на левия лакът и по долната трета на лявата предмишница;
контузия с подкожно кръвонасядане по външно страничната повърхност в горната
трета на лявото бедро, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 16.03.2015 г. по вина на водача на л.а „Шкода Фабия“ с рег. № ******
– В.Б.Г., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 25 500 лв., представляваща
част от 50 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К.К.К. да заплати на „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 3219.20 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД, ЕИК **********, да заплати на адвокат
П.К. ***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*********, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 578.94 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
ДТ върху уважените искове в размер на 380 лв., а на
СГС разноски за вещи лица в размер на 111.76 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :