Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008
гр.Варна, 08.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.След влизане в сила на определение
№260078/11.02.2021г., постановено по в.гр.д.№53/21г. по описа на ВАпС, гр.о.,
за частично прекратяване на делото /в частта му по подадената от К.П.Г.
въззивна жалба, която е била депозирана след изтичане на преклузивния срок за
обжалване/ въззивното производство има за предмет само подадената от М.Т.Т.,
чрез процесуалния й представител адв.Д.П., въззивна жалба против решение
№260027/14.10.2020г., постановено по гр.д.№233/19г. по описа на РОС, в частите му, с които се отнема в полза на Държавата по исковете с пр.осн. чл.153,
ал.1, вр. §5, ал.2 ЗПКОНПИ, предявени от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, от М.Т. Г./след прекратяване на
брака Т./, на основание чл.151, във връзка с чл.142, ал.2, т.2 и т.4, във вр.
с чл.141 от ЗПКОНПИ, следното имущество:
1/ сумата в размер на 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен
превод по картова сметка в лева BG97 PIRB 9170 1604
8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, в клон Разград,
с титуляр М.Т. Г.;
2/ ½
от сумата в размер на 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. № РР3463ВК, рама № WBANM71070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005г.;
3/ ½ от сумата в размер на 14 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, per. № РР1600ВК, рама № WP1ZZZ9PZ4LA51530, двигател № М480081420717, дата на първа регистрация
26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018г.,
както и в частта му, с която М.Т.Т. е осъдена да
заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата в размер на 1 870лв., представляваща разноски по делото пред
Окръжен съд-Разград, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, както и е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
Разград 1/3
от сумата от 5 182, 72 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса, на
основание чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр.78, ал.6 от ГПК,
във вр. с чл.84, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, както и
1/3 от сумата от 5лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист на осн. чл.405, ал.6 от ГПК, вр. чл.11 от ТДТКССГПК.
К.П.Г. е бил конституиран от ВАпС като въззивник само
в качеството му на проверявано лице по въззивната жалба на М.Т.Т. против
горепосочените части от решението на РОС.
В жалбата се твърди,
че решението в обжалваните му от М.Т. части е постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против същата искове
бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, представлявана от Г.Г. - държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ Варна, в
депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му
части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
Производството е образувано по предявени от
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество против К.П.Г., Я. Р. Г. и М.Т. Г. /с фамилия Т. след прекратяване на
брака с К.Г. на 09.07.2019г./ искове за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество.В исковата молба, подадена в изпълнение на
взетото от Комисията решение №1718/31.07.2019г. по чл.13, ал.1, т.7 от ЗПКОНПИ,
се излага, че ответникът К.П.Г. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП
№1873 ЗМ-601/17г. по описа на РУ МВР гр.Разград за извършено престъпление по
чл.159а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.155, ал.5, т.2, пр.1,
вр. ал.3, вр. ал.1, пр.2 от НК, попадащи в обхвата, съответно на чл.108, ал.1,
т.5 и т.4 от ЗПКОНПИ.Уведомлението за привличане на К.П.Г. като обвиняем за
посочените престъпления е постъпило в ТД на КОНПИ гр.Варна на 22.11.2017г.С
протокол от 29.11.2017г. е образувана проверка за установяване значително
несъответствие в имуществото му.Проверяваният 10 годишен период е от
29.11.2007г. до 29.11.2017г.В този период К.П.Г. е бил в брак с Я. Р. Г. от
24.04.2009г. до 28.02.2014г., когато бракът им е прекратен чрез развод, и в брак
с М.Т. Г. от 20.01.2017г. до края на проверявания период.За двете ответници
проверявани периоди са само тези, през които те са били в граждански брак с
ответника.Обобщено, според твърденията в исковата молба и уточняващата молба от
19.11.2021г., депозирана пред настоящата инстанция, ответниците са придобили
следното имущество:
- Я. Р. Г. е придобила при учредяването на
„Рашева-78“ЕООД, гр.Разград, вписано в ТР на 20.04.2012г., 50 дружествени дяла
от капитала на същото, всеки на стойност от по 100лв.
- преди проверяваните за всеки от ответниците
периоди те не са притежавали недвижимо имущество, както и не са придобивали
недвижимо имущество през проверяваните за всеки периоди.
-
преди проверяваните за всеки от ответниците периоди те не са притежавали МПС.
- през проверяваните за всеки от ответниците
периоди те са придобили възмездно следните МПС, които са отчуждили, отчасти
извън проверяваните периоди: 1/ л.а.“Мерцедес С 320 ЦДИ“, рег.№РР 1514 ВС,
закупен от К.Г. на 18.01.2016г., продаден на 23.11.2016г., с пазарна стойност
към датата на отчуждаване 15 600лв.; 2/ л.а. „Порше Кайен“, рег.№РР 1600 ВК,
закупен на 30.10.2017г. от К.Г. и М.Г. в условия на СИО, продаден на
12.01.2018г./след проверявания период/, с пазарна стойност към датата на
отчуждаване 14 000лв.;
-
ответниците са придобили възмездно през проверявания период МПС, тяхна
собственост понастоящем, както следва: 1/ л.а. „Опел Тигра 1, 4“ с рег.№РР 3395
АТ, закупен от К.Г. и Я.Г. в условия на СИО с договор от 18.07.2011г. за сумата
от 391, 17лв./приемана за действителна стойност от ищеца/, който двамата са
заменили с договор от 12.12.2011г., като им е прехвърлена собствеността върху
л.а. „Опел Астра“, рег.№ РР 0125 АН, който е с пазарна стойност понастоящем
500лв.; 2/ л.а. „Алфа Ромео 156“ с рег.№РР 4770 АТ, закупен от К.Г. и Я.Г. в
условия на СИО с договор от 10.09.2011г. за сумата от 1 075,
71лв./приемана за действителна стойност от ищеца/, който двамата са заменили с
договор от 15.12.2011г., като им е прехвърлена собствеността върху л.а. „Ауди С
8“, рег.№ РР 6155 АТ, който л.а. е с прекратена регистрация на 30.03.2012г.,
като негоден за употреба, с пазарна стойност към датата на бракуване 300лв.; 3/
л.а. „Ауди А4“, рег.№РР 6506 АТ, закупен от Я.Г. в Германия /в условия на СИО с
К.Г./ с договор от 23.02.2012г. за 1 075, 71лв. /приемана за действителна
стойност от ищеца/, който л.а. Я.Г. е прехвърлила на К.Г. с декларация на
22.08.2012г. и който е с пазарна стойност понастоящем 1 500лв.; 4/ л.а. „Ауди
А6“, рег.№РР 3904 АХ, закупен от К.Г. с договор от 13.02.2015г. с пазарна
стойност към датата на придобиване 13 500лв. и пазарна стойност
понастоящем 8 000лв.; 5/ л.а. „БМВ 530 ХД“, рег.№ РР 3463 ВК, закупен с
договор за продажба от 17.10.2017г. в условия на СИО от К.Г. и М.Г. за сумата
от 7 500лв. /приемана за действителна стойност от ищеца/, с пазарна
стойност понастоящем 7 400лв.
- преди проверяваните периоди ответниците не
са имали суми по банкови сметки, налични към началото на периодите.
- през проверявания за нея период Янка Г. има
внесени по нейни банкови сметки лично от нея и от трети лица парични суми без
установен законен източник /като сумите не са налични по тези сметки към края
на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба/: 1/
непреобразувани /под преобразувани ищецът има предвид суми, които са били
теглени на ПОС терминал за закупуване на стоки и услуги или са превеждани за
заплащане на наказателни глоби и фишове, поради което са отнасяни към графата
разходи/ вноски по банкова сметка *** „Интернешънъл Асет банк“АД за погасяване
на кредит - 10 428лв.; 2/ вноски по сметка за погасяване на кредит в „Ти
Би Ай Банк“ЕАД - 5 897лв.; 3/ непреобразувана част от вноски от трети лица
- 33 095, 96лв.
- през проверявания за него период К.Г. има
внесени по негови банкови сметки лично от него и от трети лица парични суми без
установен законен източник /като сумите не са налични по тези сметки към края
на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба/: 1/
непреобразувана част от внесени в сметка в „УниКредит Булбанк“АД - 5 374,
47лв.; 2/ непреобразувана част от внесени в сметка в „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД - 500, 05лв.
- през проверявания за нея период М. Г. има
внесени по нейни банкови сметки лично от нея и от трети лица парични суми без
установен законен източник /като сумите не са налични по тези сметки към края
на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба/: 1/
непреобразувана част от вноски по сметка и получен превод в „Банка Пиреос“АД -
472, 52лв.
В същия период издръжката на проверяваното
лице и семейството му/при съобразяване на периодите за всяка от ответниците/
възлиза на 62 415, 14лв., разходите за задгранични пътувания на
22 306, 24лв., данъци и такси в размер на 2 441, 69лв., други
извънредни разходи: а/ разходи на Я.Г. за банкови такси-6, 74лв.; б/ разходи на
ПОС терминал от К.Г. в „Райфайзенбанк /България/“ЕАД - 299, 04лв.; в/ разходи
на ПОС терминал от К.Г. в „УниКредит Булбанк“АД - 3 993, 51лв.; г/ разходи на
ПОС терминал от М.Г. в „Банка Пиреос“АД - 147, 48лв.; д/ разходи за наказателни
постановления, глоби и фишове - 1 030лв. или общо обичайните и извънредни
разходи възлизат на 92 639, 84лв.Доходите, приходите и източниците им на
финансиране възлизат на сумата от 11 679, 31лв./сбор от осигурителен
доход на Я.Г. и М.Г., и усвоени кредити от Я.Г. от „Ти Би Ай Кредит“/.Нетният доход е с
отрицателен размер и възлиза на минус 80 960, 53лв.Придобито е имущество
на обща стойност от 114 610, 59 лв./сбор от стойностите на придобитите
през периода дружествени дялове-5000лв., МПС-54 042, 59лв., погасителни
вноски за погасяване на кредити, лични вноски по банкови сметки и вноски от
трети лица по сметки, общо 55 568лв./, като несъответствието е значително
- в размер на 195 571, 12лв.Предвид гореизложеното се претендира да бъде
отнето от ответниците в полза на държавата следното имущество, което първоначално
по исковата молба е на обща стойност 107 868лв., а след допуснатите изменения
на исковете по реда на чл.214 от ГПК от първоинстанционния съд с протоколно
определение от 12.08.2020г./касаещо пазарните отчуждителни стойности, които се
претендират за л.а. „Ауди С8“, л.а.“Мерцедес С 320“ и л.а. „Порше Кайен“/ и
протоколно определение от 16.09.2020г./касаещо изменение на петитума за л.а.
„БМВ 530 ХД“, който първоначално се е претендирал за отнемане, а след
установяване в производството, че е бил продаден от ответника на 03.11.2017г.,
т.е. преди налагане от КПКОНПИ на обезпечителна мярка запор през 2019г., се
претендира за отнемане на неговата пазарна стойност към 03.11.2017г., а именно
сумата от 7 400лв./, е на стойност 129 568лв., както следва:
I/ От К.П.Г., на осн. чл.142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
II/ От К.П.Г. и Янка Рашева Г.
на основание чл. 149 във връзка с
чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
III/ От К.П.Г.
и М.Т. Г. на
основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
IV/ От Я. Р. Г. на основание чл.
142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
V/ От К.П.Г. на основание чл.
151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 5 174,47
лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили парични средства по сметка с дебитна карта в лева BG74 UNCR 7000 1523 0303 67, открита
на 04.08.2017 г. в „УниКредит Булбанк” АД.
VI/ От К.П.Г. и Янка Рашева Г. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
VII/ От К.П.Г. и М.Т. Г. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
VIII/ От Янка Рашева Г. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
IX/ От М.Т. Г. на основание чл.
151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
Ответниците К.П.Г. и Я. Р. Г., редовно
уведомени, не са депозирали отговори по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Ответницата
М.Т.Т. в депозирания отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК оспорва
предявените против нея искове и моли да бъдат отхвърлени.Излага, че през 2014г.
с преводно нареждане от 19.12.2014г. е получила застрахователно обезщетение от
„Армеец“АД за търпени неимуществени вреди в размер на 33 014лв., което е
използвала и към проверявания за нея период.
С
влезлите в сила в тези му части от решението на РОС /за Я. Г. поради
необжалване на решението, а за К.Г. отчасти поради необжалване на определени
части от него и отчасти за други части след частичното прекратяване на
настоящото производство с влязло в сила определение поради подаване на
въззивната жалба на К.Г. след изтичане на срока за обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК/ са уважени всички искове за отнемане на имущество против Я. Г. и от К.Г.,
т.е. по горепосочените пункт I, II, IV, V, VI
и VIII, както и за
пунктове III
и VII до размера от
1/2, собственост на К.Г..
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.153 от ЗПКОНПИ.
С постановление от 07.11.2017г. по ДП №1873
ЗМ-601/17г. по описа на РУ МВР
гр.Разград К.П.Г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.159а, ал.2,
т.1, вр. ал.1 и по чл.155, ал.5, т.2, пр.1, вр. ал.3, вр.ал.1, пр.2 от НК,
попадащи в предметния обхват съответно на чл.108, ал.1, т.5 и т.4 от ЗПКОНПИ,
т.е. налице е изискуемата предпоставка за установяване на незаконно придобито
имущество.След привличането му като обвиняем, против същият е внесен
обвинителен акт в РС-Разград за престъплението по чл.159а от НК, като е
образувано НОХД №263/18г. по описа на РРС, приключило със споразумение от
16.04.2018г.За образуваното против въззивника наказателно производство
Комисията е била уведомена на 22.11.2017г. от РП-Разград и с протокол от
29.11.2017г е образувала проверка.С решение №716/08.05.2019г. по чл.13, ал.1,
т.7 ЗПКОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито
имущество, а с решение №1718/31.07.2019г. е взела решение за внасяне на искане
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Комисията поддържа, че е налице значително
несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно над
150 000лв., между имуществото и нетния доход на ответниците за
проверявания период, предвид което това имущество следва да се счете за
незаконно придобито и да бъде отнето в полза на държавата.
Съгласно преобладаваща понастоящем съдебна
практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV
гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г.,
ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV
гр.о.; решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV
гр.о., решение №191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV
гр.о. и др., формирана основно по приложението на ЗОПДНПИ/обн.2012г.,
отм.2018г.//чийто разпоредби обаче, уреждащи материята, са аналогични на тези
от приложимия за настоящото производство ЗПКОНПИ, обн.2018г./, както и по
ЗПКОНПИ, основната предпоставка за отнемането е установяване дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя.Отнемането може да
бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на
ЗПКОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в
началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер.Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден
доход има законен характер.Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи на
получен през проверявания период законен доход.Съгласно §1, т.2 от ДР на
ЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено
от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с
личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи от
селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и
спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от
продажба на имущество, за придобиването, на които е установен законен източник,
от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически
лица.Липсва посочването за това, че за доход се считат и всякакви други доходи,
приходи и източници от финансиране, но това не означава, че такива са
изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно.От текста на разпоредбите
следва, че акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите, т.е.
те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена
от закона дейност.Начинът на получаването на парични средства-в брой, превод по
сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали
същите представляват законен доход.Законността на доходите се определя от
основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им.На отнемане обаче
подлежи имущество-чл.141 от ЗПКОНПИ, а не доход /доход може да бъде отнет само
на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК/.За да е възможно отнемането на някакво
имущество, то: 1/ трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на
приключването на проверката, като част от патримониума на проверяваното или 2/
да е във владение на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ /защото
разпорежданията, които са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на
държавата/, а само 3/ в случаите, когато с него е сключена възмездна
разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка
отнемането е невъзможно/защото разпореждането е противопоставимо на държавата/,
се присъжда паричната равностойност.В случаите, когато чрез получените парични
средства, които не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити
имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества.Паричните средства, които
са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани
в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата
по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в
предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не
подлежат на отнемане.Тези парични средства могат да бъдат третирани като
преминали през имуществото на проверяваното лице, но не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период,
тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през
изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до
изтичането на този период.Постъпилите суми по банкови сметки стават част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни
вземания от съответната банка.С изтеглянето на суми и с извършването на
преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица.Част от имуществото на проверяваното
или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако
такива са възникнали в резултат на извършените преводи.Ако те са налице в края
на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при
наличие на съответните законови предпоставки.В тежест на ищеца е да докаже,
какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на
проверявания период.Не е в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените
суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или
погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено,
изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или
погинало.В случая разпоредбите на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно чл.151 от ЗПКОНПИ не могат да намерят приложение.Парите могат да бъдат предмет на
отнемане в качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат,
когато са налице съответните парични знаци.Посочените по-горе разпоредби имат
предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им
равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе
си.Освен това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на
проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи на
отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на
предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено
чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или не е било
прехвърляно, но липсва в патримониума на проверяваното лице и тази липса се
дължи на причини, за които лицето отговаря.Ако обаче липсата на имуществото се
дължи на обстоятелства, които са от такова естество, че не могат да ангажират
отговорността на проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната
равностойност на имуществото.
По въпросите: 1/ Представляват ли
„имущество" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при
определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.З от ДР на
ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период; 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е
постановено решение.
Настоящият състав на ВАпС споделя
горепосочената преобладаваща понастоящем съдебна практика, предвид което и при
определяне на имуществото на проверяваното лице и свързаните му лица и
съответно извършване на икономическия анализ по делото се съобразява с
разрешенията, дадени в нея.
I/
Имущество:
1/ през проверявания за нея период
ответницата Я.Г. е придобила следните дружествени дялове: 50 дяла, всеки на
стойност 100лв., от „Рашева-78“ЕООД, гр.Разград, учредено от нея, с регистрация
в ТР от 20.04.2012г.
Сумата от 5 000лв., представляваща
равностойността на придобитите дружествени дяла в „Рашева-78“ЕООД от Я.Г. като
имущество/дружествени дялове/, което е налично се включва в графата
имущество.
2/ Към началото на проверяваните за всеки от
ответниците периоди никой от тях /вкл. и според техните твърдения/ не е
притежавал недвижимо имущество, като такова не е придобито от тях и през
проверяваните за всеки периоди.
3/ а/ Към началото на проверяваните периоди
ответници не са притежавали МПС.
б/ ответниците са придобили възмездно през
проверяваните период МПС, тяхна собственост понастоящем:
1/
л.а. „Опел Тигра 1, 4“ с рег.№РР 3395 АТ, закупен от К.Г. и Я.Г. в условия на
СИО с договор от 18.07.2011г. за сумата от 391, 17лв./приемана за действителна
стойност от КПКОНПИ, изрично така за всички 4 посочени от ищеца като приемани
за действителни стойности на МПС в исковата молба и съгласно изявленията на
процесуалния му представител в о.с.з. на 03.06.2020г./, който двамата са
заменили с договор от 12.12.2011г., като им е прехвърлена собствеността върху
л.а. „Опел Астра“, рег.№ РР 0125 АН.Придобивната стойност за л.а. „Опел Астра“
за ответниците, доколкото той е получен в замяна на л.а. „Опел Тигра 1, 4“/без
твърдения за доплащане на суми/, следва да бъде сумата, за която е закупен този
л.а., т.к. такава част от имуществото си те фактически са престирали в замяна
на получения л.а. „Опел Астра“ или това е сумата от 391, 17лв.
2/
л.а. „Ауди А4“, рег.№РР 6506 АТ, закупен от Я.Г. в Германия /в условия на СИО с
К.Г./ с договор от 23.02.2012г. за 1 075, 71лв. /приемана за действителна
стойност от ищеца/, който л.а. Я.Г. е прехвърлила на К.Г. с декларация на
22.08.2012г.
3/
л.а. „Ауди А6“, рег.№РР 3904 АХ, закупен от К.Г. с договор от 13.02.2015г. с
пазарна стойност към датата на придобиване 14 600лв. съгласно САвТЕ от
24.02.2020г. на в.л. В.Н., която и
пазарна стойност следва да се вземе предвид на осн. чл.148, ал.2, т.4 от ЗПКОНПИ;
Сборът
на сумите - 16 066, 88 лв. се отнася към графата имущество.
в/ ответниците са придобили възмездно през
проверявания период и отчуждили по противопоставим на държавата начин/в полза
на трети добросъвестни лица/ в същия период следните МПС: 1/ л.а.“Мерцедес С
320ЦДИ“, рег.№РР 1514 ВС, закупен от К.Г. на 18.01.2016г., продаден на
23.11.2016г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 24 600лв. съгласно
цитираната САвТЕ; 2/ л.а. „Порше Кайен“, рег.№РР 1600 ВК, закупен на
30.10.2017г. от К.Г. и М.Г. в условия на СИО, продаден на 12.01.2018г./след
проверявания период/, с пазарна стойност към датата на отчуждаване 14 500лв.
съгласно цитираната САвТЕ; 3/ л.а. „БМВ 530 ХД“, рег.№ РР 3463 ВК, закупен с
договор за продажба от 17.10.2017г. в условия на СИО от К.Г. и М.Г., продаден
на 03.11.2017г. за пазарна стойност 7 400лв. съгласно САвТЕ от
31.08.2020г.
Сборът от горепосочените суми, а именно
сумата от 46 500лв., се отнася към графата имущество, защото се касае за
придобито в проверявания период имущество, с което са сключени възмездни
разпоредителни сделки с трети добросъвестни лица, поради които сделки
отнемането на имуществото е невъзможно.
г/
ответниците К.Г. и Я.Г. са закупили в условия на СИО с договор от 10.09.2011г.
л.а. „Алфа Ромео 156“ с рег.№РР 4770 АТ за сумата от 1 075, 71лв./приемана
за действителна стойност от ищеца/, който двамата са заменили с договор от
15.12.2011г., с който им е прехвърлена собствеността върху л.а. „Ауди С 8“,
рег.№ РР 6155 АТ и който л.а. е с прекратена регистрация на 30.03.2012г., като
негоден за употреба/бракуван/.Съгласно САвТЕ от 24.02.2020г. на в.л.В.Н.,
пазарната стойност към 30.03.2012г. л.а. „Ауди С 8“ възлиза на 12 500
лв.Заключението обаче не сочи пазарна стойност на негоден за употреба л.а.
„Ауди С 8“, какъвто е бил процесният, поради което и не би могло да се
съобразява посочената от в.л. стойност.По същия начин придобивната стойност за
л.а. „Ауди С 8“ за ответниците е имущественото благо, излязло от техния
патримониум, срещу което те фактически са го получили в замяна, а това е
действителната стойност на л.а. „Алфа Ромео 156“ или сумата от 1 075,
71лв., поради което и същата следва да участва в имуществения анализ.
Общо
стойностите за МПС възлизат на 63 642, 59лв.
Съдът не включва в графата имущество по
изложените по-горе съображения внесените от ответниците и от трети лица по
банковите им сметки през проверявания период парични суми - същите, съгласно
заключението на СИЕ от 28.07.2020г. на в.л.И.А./от т.18 до т.23, като
заключението, без подробна обосновка с посочване на конкретни вноски по
размери, дати и вносители, преповтаря сумите, посочени от ищеца в исковата
молба/, възлизат за Я. Г. за проверявания за нея период на: 1/ вноски по
банкови сметки в „Интернешънъл Асет Банк“ - 10 428лв.; 2/ вноски по сметка
за погасяване на кредит в „Ти Би Ай Банк“ЕАД - 5 897лв.; 3/
непреобразувана част от вноски от трети лица - 33 095, 96лв.; за К.Г.: 1/
непреобразувана част от внесени в сметка в „УниКредит Булбанк“АД - 5 374,
47лв.; 2/ непреобразувана част от внесени в сметка в „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД - 500, 05лв.; за проверявания за М. Г. период: 1/
непреобразувана част от внесени в сметка в „Банка Пиреос“АД - 272, 52лв.Няма
твърдения и няма данни тези суми да са налични към края на проверяваните за
всеки от ответниците периоди, по твърдения в исковата молба сметките са закрити
или с нулево салдо, или това са само суми, преминали през сметките на
ответниците, които не са налични.
Общо имуществото, придобито през
проверяваните за всеки от ответниците периоди, възлиза на сумата от
68 642, 59лв.
ІІ/ Доходите, приходите и източниците на
финансиране за въззивниците за проверявания период/определени по стойности,
посочени в заключението на цитираната СИЕ, т.1-4/, са както следва:
1/ осигурителен доход за М.Г. - 379,
27лв.,
2/ осигурителен доход за Я.Г. - 2 461,
91лв.,
3/ усвоени кредити, вкл. по кредитни карти от
Я.Г. - 8 838, 13лв.
Съдът не включва в доходите сумата от
33 014лв., получени от М.Г. на 19.12.2014г., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение.Същата е получена 2 години и 1 месец преди началото на проверявания
за нея период - 20.01.2017г., като по твърдения на ответницата тя се е
издържала с тази сума.Наличната суми към 20.01.2017г. по банковата сметка на М.Г.,
по която е била преведена сумата в „Банка Пиреос“АД, е в размер на 2, 47лв.За
сумата от 100 евро, получена чрез система за бързо разплащане на 14.11.2017г.
от Ивелин Илиев Мирчев не сочи основание за получаването й.
Общо приходите възлизат на 11 679, 31лв.
ІІ/
Извършените разходи са както следва:
1/ разходи за издръжка/при съобразяване на
проверяваните за всеки от ответниците периоди/ - 62 415, 14лв./т.6 от
СИЕ/.
2/ разходи за пътувания и пребиваване в
чужбина-22 306, 24лв./т.7 от СИЕ/.
3/ разходи за данъци-2 441, 69лв./т.8 от
СИЕ/.
4/ разходи за наказателни постановления,
фишове и глоби-1 030лв./т.13 от СИЕ/.
Не се включат в графата разходи изтеглените
суми на ПОС терминал, вкл. с банкова такса - 299, 04лв.+3 993, 51лв.+147,
48лв.+6, 74лв./т.9 до 12 от СИЕ/.Това са суми, разходвани от ответниците в
рамките на издръжката им през проверяваните периоди и не представляват
извънредни разходи.
Общо разходите възлизат на 88 193, 07лв.
Видно от гореустановеното, ответниците нямат
положителен нетен доход за обобщено за проверявания период.Имуществото, което
се придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на
държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, възлиза на
68 642, 59лв. лв.Тъй като размерът
на несъответствието между имуществото-68 642, 59лв. и нетния
доход-0лв./доходът не следва да се
пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се
увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би
следвало да се залага като положителна величина, която да се сумира със сумата
на имуществото/, не надвишава посоченият в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от
150 000 лв. за целия проверяван период, следва да се приеме, че не е налице значително несъответствие по
смисъла на цитираната разпоредба.Поради липсата на значително несъответствие и
не може да се направи обосновано предположението, че имуществото на ответницата
М.Т. е незаконно придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени
в ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.
По изложените съображения съдът приема, че
предявените искове, в частите им, разглеждани от настоящата инстанция/т.е. за
имуществото, претендирано от М.Т./, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата се следват сторените от
нея разноски.Пред първа инстанция не е представила доказателства за направени
разноски.Пред настоящата инстанция са представени доказателства за сторени
разноски в размер на 100лв., представляващи адв.възнаграждение съгласно договор
за правна защита и съдействие от 17.12.2020г., които следва да й се присъдят
предвид основателността на въззивната й жалба.Сторените от К.Г. разноски, също
в размер на 100лв. за адв.възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 17.12.2020г., не се присъждат, т.к. производството по неговата
въззивна жалба е прекратено.
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според
изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса за първа и въззивна инстанция. Според цената на исковете, разглеждани от
настоящата инстанция/11 422, 52лв./ държавната такса за първа инстанция в
размер на 4% възлиза на 456, 90лв., а за настоящата инстанция в размер на 2%
възлиза на 228, 45лв. или общо сумата от 685, 35лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№260027/14.10.2020г., постановено по гр.д.№233/19г. по описа на РОС, в частите му, с които се отнема в полза на Държавата по исковете с пр.осн. чл.153,
ал.1 от ЗПКОНПИ, предявени от Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, от М.Т. Г./след прекратяване на брака Т./, на основание
чл.151, във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във вр. с
чл.141 от ЗПКОНПИ, следното имущество:
1/ сумата в размер на 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен
превод по картова сметка в лева BG97 PIRB 9170 1604
8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, в клон Разград,
с титуляр М.Т. Г.;
2/ ½
от сумата в размер на 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. № РР3463ВК, рама № WBANM71 070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005г.;
3/ ½ от сумата в размер на 14 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, per. № РР1600ВК, рама № WP1ZZZ9PZ4LA51530, двигател № М480081420717, дата на първа регистрация
26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018г.,
както и в частта му, с която М.Т.Т. е осъдена да
заплати на КПКОНПИ 1/3 от сумата в размер на 1 870лв., представляваща разноски по делото пред
Окръжен съд-Разград, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, както и е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
Разград 1/3
от сумата от 5 182, 72 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса, на
основание чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр.78, ал.6 от ГПК,
във вр. с чл.84, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, както и
1/3 от сумата от 5лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист на осн. чл.405, ал.6 от ГПК, вр. чл.11 от ТДТКССГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество против М.Т.Т., ЕГН **********, искове с пр.осн.
чл.153 от ЗПКОНПИ, за отнемане от ответницата в полза на държавата на следното
имущество:
1/ сумата в размер на 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен
превод по картова сметка в лева BG97 PIRB 9170 1604
8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, в клон Разград,
с титуляр М.Т. Г.;
2/ ½
от сумата в размер на 7 400 лв., представляваща паричната равностойност на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, per. № РР3463ВК, рама № WBANM71 070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005г.;
3/ ½ от сумата в размер на 14 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка „Порше“, модел „Кайен“, per. № РР1600ВК, рама № WP1ZZZ9PZ4LA51530, двигател № М480081420717, дата на първа регистрация
26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018г.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на М.Т.Т.,
ЕГН **********, сумата от 100лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 685, 35лв., представляваща държавна
такса, на осн. чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ