М О Т И В И

       към присъда № 192 от 01.11.2017 год. по НОХД № 1029/2017 год. на СлРС

     РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.С.Д. за престъпление по чл. 128, ал.1, вр. ал.2 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години.   

В първото с.з. подсъдимият, нередовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. И двамата изразяват съгласие да се даде ход на делото, въпреки нередовното му призоваване, тъй като са запознати с обвинителния акт. Не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че не е нанасял удар на постр. В., напротив, той е пострадал от нападението на групата на постр. В.. Защитникът му оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт, като счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Пострадалият от деянието – Х.Х.В., чрез повереник  предявява гр.иск за причинените му от подсъдимия неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде конституиран и като частен обвинител. Съдът след като прецени, че гр.иск е своевременно предявен от лице претърпяло неимуществени вреди от деянието, го прие за съвместно разглеждане и конституира Х.Х.В. в качеството му на гр.ищец и частен обвинител.

  От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. е български гражданин, с основно образование, работи, женен, неосъждан.

Подсъдимият С.Д., както и пострадалия Х.В. *** и се познавали, като до датата на инцидента не са имали конфликти помежду си.

На 28.03.2017 г. към 20,30 часа св. В.С. – един от синовете на подсъдимия, се намирал в централната част на с. Гавраилово. Същият, заедно със св. Б.К., влезли в магазин за хранителни стоки, където по това време се намирали свидетелите И.П. - племенник на постр. Х.В. и П.В. - брат на пострадалия. По незначителен повод възникнал конфликт между П.В. и В.С., като двамата си разменили реплики на висок тон. При възникналия словесен конфликт св. П.В. посегнал и ритнал по крака св. В.С..  Двамата излезли извън магазина, а св. Б.К. излязъл след тях и се намесил, за да ги раздели и да предотврати евентуален побой между тях.

Свидетелите И.П. и П.В. тръгнали в посока към махалата, в която живеят, а св. В.С. отишъл в близко заведение, където се намирал брат му П.С., като обяснил какво се е случило. В отговор св. П.С. решил да потърси сметка от П.В.. Св. П.С., заедно с брат си В., тръгнали към посоката, в която се отдалечавали И.П. и П.В.. След като ги застигнали, между тях възникнал нов конфликт, прераснал в размяна на удари. Св. Б.К. от своя страна отишъл в същото заведение, за да извика другия брат на П.С. и В.С., а именно св. Д.С., на когото казал да отиде при другите, за да не се сбият. Св. Д.С. се насочил към мястото на сбиването, при което заедно с братята си подгонили свидетелите И.П. и П.В.. Последните двама избягали към „махалата”, в която живеели.

След като свидетелите П.В. и И.П. отишли в махалата, в която живеели, те разказали на свои близки, какво се е случило. Двамата и други техни близки и познати решили да се върнат в центъра на селото, за да потърсят сметка от свидетелите В.С., П.С. и Д.С.. Преди да тръгнат св. П.В. взел със себе си брадва, а св. И.П. взел дървен кол. Част от останалите придружаващи ги лица също взели различни дървени предмети, а именно колове и сапове, след което всички се насочили към централната част на селото.

В това време в центъра на селото се намирали свидетелите В.С. и Д.С., заедно със свои познати. Междувременно св. П.С. се прибрал в дома им и обяснил на баща им, а именно подс. С.Д., какво се е случило и че брат му В.С. е бил ударен от св. П.В.. Подс. Д. се ядосал и решил също да отиде в центъра на селото, за да разбере какво се случва. Качил се в семейния автомобил и заедно със сина си, св. П.С. отишли на мястото където се намирали В. и Д.. По същото време на това място дошли свидетелите И.П. и П.В. и придружаващите ги техни близки, а именно свидетелите П.П., В.В., И.Г., Д.В. и Х.В..

Обособили се две групи, а именно от една страна подс. С.Д. и свидетелите В.С., П.С. и Д.С., а от друга - свидетелите П.В., И.П., П.П., В.В., И.Г., Д.В. и пострадалия Х.В.. Между двете групи започнала размяна на обиди, закани и подканяния за бой. Малко след това словесния конфликт прераснал във физически сблъсък. Св. П.В. се насочил към св. В.С. и замахнал с брадвата към долната част на тялото му. В.С. се отместил, при което П.В. го ударил с брадвата в областта на глезенната става на левия крак. Св. В.С. почувствал болка и т.к. видял, че започнала да тече кръв, напуснал мястото на инцидента.

В това време подс. С.Д. държейки в ръце дървен предмет, наподобяващ бухалка, се насочил към св. Х.В.. С.Д. замахнал с дървения предмет и нанесъл силен удар по главата на Х.В., който попаднал в теменната област. В резултат на този удар пострадалият паднал на земята и останал там, т.к. не бил в състояние да се движи.

Веднага след това подс. С.Д. бил ударен в областта на дясното му рамо с дървени колове от свидетелите П.П. и И.П., при което той се обърнал. В това време св. И.П. замахнал отново с дървения кол към главата на подсъдимия, който опитал да се предпази вдигайки дясната си ръка. Ударът попаднал в областта на лъчевата кост на предмишницата на вдигнатата ръка, при което подсъдимият  почувствал силна болка. Междувременно същият бил ударен и по главата от св. Пeтър П. и св. И.П., в резултат на което паднал на земята. Докато бил на земята подс. Д. бил ударен отново, като междувременно синът му, а именно св. П.С., опитвал да го издърпа от мястото на което се намирал. Виждайки случващото се св. Д.С. се качил в семейният им автомобил и с него се насочил към биещите се, за да ги разпръсне. Това довело до преустановяване на размяната на удари.

Свидетелите П.В., И.П. и придружаващите ги лица се оттеглили към махала, в която живеели. На мястото на сбиването останали свидетелите Д.С., П.С. и подс. Д., като последния бил качен в автомобила от своите синове и откаран в ЦСМП - Сливен, за оказване на медицинска помощ.

Междувременно постр. Х.В. бил отведен в дома си от свидетелите Д.В. и И.Г.. Т.к. здравословното му състояние бързо и видимо се влошавало, същият започнал да повръща кръв, бил подаден сигнал чрез обаждане на телефонен номер „112” и на място пристигнал медицински екип, който откарал В. за лечение в МБАЛ „Д-р И.Селимински” АД - Сливен. Там на същия била извършена спешна оперативна интервенция (по Оперативен протокол № 44/29.03.2017 г.), т.к. било констатирано наличие на епидурален хематом. В следващите дни на постр. В. била извършена и втора операция, за евакуиране на рецидивен епидурален хематом (по Оперативен протокол № 52/04.04.2017г.).

В хода на досъдебното разследване е била назначена съдебно­медицинска експертиза за определяне характера на телесните увреждания получени от Х.В. и механизма на причиняването им.

Видно от СМЕ № 69/2017 г. в резултат на удара нанесен с дървения предмет от подс. С.Д. по главата на св. Х.В., на последния са били причинени следните увреждания: контузия в областта на главата с данни за сътресение на мозъка довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му; разкъсно-контузна рана с дължина 7-8 см през цялата дебелина на меките черепни обвивки и подлежащо линеарно счупване на костите на черепния свод, продължаващо напред, наляво и надолу до лявата половина на предната черепна ямка, чрез което се е създала пряка комуникация между външната среда и черепната кухина (т.е. причинено е нараняване проникващо в черепната кухина); масивен епидурален хематом в лявата челно-слепоочна област (кръвоизлив между костите на черепния покрив и твърдата мозъчна обвивка) с данни за мозъчна компресия, наложил извършването на спешна оперативна интервенция.

Описания по-горе масивен епидурален хематом е довел до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на Х.В. и има характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 от НК.

Отделно от така посочената тежка телесна повреда, в резултат на удара нанесен от подсъдимия на постр. В., на последния е било причинено нараняване което прониква в черепната кухина и следователно има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В резултат от същия удар, на В. е било причинено и временно разстройство на здравето му, неопасно за живота (визираното по-горе сътресение на мозъка) имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

             Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. По делото бяха разпитани две групи свидетели, показанията на които, особено по отношение на основния въпрос по делото, са коренно противоречиви. Въпреки констатираните противоречия, безспорно беше установено, че между сина на подсъдимия – В.С. и св. П.В. – брат на пострадалия е възникнал конфликт същата вечер, както и че в последствие е възникнал конфликт между брата на св. В.С. – П.С. от една страна и свидетелите И.П. и П.В. от друга страна. Беше установено и че между роднините на подсъдимия и тези на пострадалия е възникнало сбиване, поводът за което са били именно предходните два конфликта. Безспорно е установено и че при това сбиване, на Х.Х.В. е била причинена тежка телесна повреда. Именно по отношение на това кой е причинил телесното увреждане на постр. В. двете групи свидетели дават коренно противоположни показания.

    По отношение на конфликта между свидетелите П.В. и В.С. показания дават тези двама свидетели, както и свидетелите И.П. и Б.К.. В показанията си св. В.С. поддържа факта, че е бил ритнат от св. П.В.. Св. И.П. е възприел само обстоятелството, че са се скарали, а св. Б.К. заявява, че П. е бутнал с крака си крака на В.. Самият П.В. признава, че е ритнал св. В.С. – „….и аз му викам „дърпай се”, даже го ритнах малко.” По-надолу в показанията си  заявява, че е посегнал да го ритне, но не го е ритал, но първоначално признава този факт, поради което съдът прие, че при възникналия конфликт между свидетелите В.С. и П.В., последният е ритнал В.С. по крака. По отношение на последвалия конфликт между П.В. и И.П. от една страна и братята на св. В.С. от друга страна, съдът прие, че е имало размяна на удари, тъй като едната група свидетели твърдят, че П.С. е бил ударен от И.П., а другата, че П.С. е ударил П.В.. Единственият „по-незаинтересован” свидетел – Б.К. не е възприел удари, доколкото докато е търсил другия брат на В. и П. – Д., свидетелите П.В. и И.П. вече са се били отдалечили нанякъде. Така или иначе, както беше отбелязано по-горе, тези два конфликта са възникнали и това е безспорно установено и те са били причината за възникналото по-късно сбиване, при което пострадалият е получил телесното увреждане, за което е образувано настоящото производство, а подс. С. и синът му В.С. са получили други съставомерни увреждания, за които е било образувано друго производство и внесен обвинителен акт против И.П. и П.В.. По отношение на тези два конфликта съдът кредитира показанията на свидетелите: В.С., П.С., Д.С., П.В., И.П. и Б.К.. Това са от една страна лицата, които са участвали в двата конфликта и от друга страна по отношение на тези два конфликта, съдът не констатира сериозни противоречия в показанията на тези свидетели, въпреки че част от тях са свидетелите от едната група, а останалите са свидетелите от другата група. Всички те преразказват почти по идентичен начин възникналия спор между В.С. и П.В., както и впоследствие между П.С., от една страна и П.В. и И.П. от друга страна. По отношение на първия конфликт дори не са налице разминавания, доколкото както беше отбелязано по-горе и В.С. и самия П.В. заявяват, че последният е ритнал В. по крака. По отношение на втория конфликт е налице противоречие в показанията на П.С. и на П.В. и И.П., тъй като всеки един твърди, че другия е нанесъл удари, поради което съдът прие за достоверно и твърдяното от единия и другия и за това във фактическата обстановка изложено по-горе посочва, че е имало размяна на удари.

    По отношение на главният факт, подлежащ на доказване по настоящото дело, а именно кой е причинил увреждането на постр. В., подсъдимият и неговите синове отричат това да е бил той. В същото време самия пострадал и неговите роднини са категорични, че увреждането на В. е било причинено именно от подсъдимия. По отношение на този факт съдът кредитира показанията на пострадалия В., на неговите братя – П.В. и Д.В., както и на П.П., И.П., В.В. и И.Г.. Съдът не констатира съществени противоречия между показанията на тези свидетели. Действително са налице такива по отношение на дължината на предмета, с който е бил нанесен удара, но съдът намира, че тези противоречия от една страна не са съществени и от друга е възможно да се дължат, както на объркване и стрес от страна на тези свидетели, така и от опит за леко „преувеличаване” размерите на предмета, имайки предвид сериозното увреждане, което е причинено на постр. В.. По отношение на останалите факти и обстоятелства тези свидетели дават аналогични, едни на други показания, които се подкрепят и от заключението на вещото лице. Част от тях дори признават неизгодни за себе си факти, а именно свидетелите П.В. и И.П. признават за нанесени от тях увреждания по отношение на подсъдимия и неговия син В., за които увреждания те са подсъдими по друго производство. Така например, свидетеля И.П. признава, че е ударил С. един път. По надолу в показанията си още веднъж заявява, че е намерил един кол и е ударил подсъдимия в ръката. Свидетелят П.В. признава, че е носил брадва, като първоначално в показанията си отрича да е посягал на някого с тази брадва, нито пък да е удрял някого. По надолу в показанията си обаче заявява „не знам дали аз съм го ударил”, като това се отнася за свид. В.С., т.е. с изявлението си свид. П.В. на практика допуска, че е възможно и той да е ударил този свидетел. Няма налице противоречие и относно това кой от тях какъв предмет е носил, кого и как е ударил, как е бил прекратен боя, кой е отвел пострадалия до дома му и най-вече кой, как и с какво е нанесъл удара на пострадалия. Именно в това отношение, както беше посочено по-горе, техните показания кореспондират със заключението на вещото лице, което посочва, че удара е нанесен с достатъчна сила, отгоре, с посока напред.

    В същото време съдът констатира множество и то съществени противоречия в показанията на другата група свидетели. Така от тези показания за съда не стана ясно как и с кого свид. П.С. е отишъл до центъра на селото. Свидетелят В.С. заявява, че брат му П. е дошъл пеша, самият П.С. заявява, че двамата с баща си излезли с неговата кола, като самия той я е управлявал. По надолу в показанията си променя това свое твърдение и заявява, че всъщност не той, а баща му е карал колата до центъра. Другият брат – Д.С. заявява, че баща му е дошъл заедно с П., а свидетелката Виктория Костадинова заявява, че С. е дошъл сам. От своя страна, самия подсъдим твърди, че е тръгнал сам с автомобила, а сина му П. бягал след него, а преди да спре се качил в автомобила. Свид. П.С. заявява също, че не си спомня баща му да е местил колата, а баща му – подс. Д. е категоричен, че е преместил автомобила от първоначалното му място, тъй като там където бил спрял, мястото било неосветено. Свид. П.С. твърди също, че не е виждал П., когато са отишли на центъра с баща си, а от своя страна подсъдимия заявява, че П. е попитал П. къде е брат му. Съдът констатира противоречия и по отношение на причината, поради която според тези свидетели подсъдимия е слязъл от автомобила си. Свид. П.С. твърди, че баща му е видял, че удрят В. от колата и е слязъл за да му помага, а брат му Д.С. заявява, че подсъдимия се е намесил за да защитава С.. В.С. твърди, че баща му вече е бил излязъл от автомобила и е бил до него, когато са го ударили с брадвата, т.е. няма как според този свидетел това да е бил повода баща му да слезе от автомобила, тъй като той твърди, че е бил до него в момента, в който е бил ударен с брадвата. Част от свидетелите от тази група се опитваха дори да отрекат обстоятелството, че пострадалия е бил на мястото на инцидента. В този смисъл свидетелстват и свид. Д.С., свид. П.С., свид. Б.К., свид. С.П. и свид. М.Р.. Свид. В.С. обаче, както и самия подсъдим са категорични, че пострадалия е бил на мястото на инцидента, дори подсъдимия на два пъти в обясненията си заявява, че е възприел пострадалия, като първия път е бил на два метра от него, а след това, след като е паднал, го е възприел, също паднал на земята. Съдът констатира противоречия и в показанията на свидетелите К. и Д.С. по отношение на възникналия преди побоя конфликт, като свид. К. заявява, че е извикал Д. от заведението, където се е намирал, но докато той излезе и отиде, циганите вече са си били тръгнали. От своя страна свид. Д.С. потвърждава, че е бил извикан от Б., но твърди, че когато са отишли циганите все още са били там и тъй като го видели са избягали.

    Показанията на свид. Д.С., както и заявеното от баща му – подс. С. при личната си защита, а именно, че ударът в главата на пострадалия е бил нанесен най-вероятно от неговите хора, които в стремежа си да ударят подсъдимия, неволно са ударили пострадалия, противоречат на заключението на вещото лице по отношение на силата и посоката на получения от пострадалия удар. Вещото лице е категорично, че за да се получи такова счупване на черепа е необходимо да е бил нанесен удар с достатъчна сила. Освен това заявява, че удара е попаднал странично, в лявата половина,  бил  е  нанесен отпред, в посока отгоре - надолу и отзад- напред. Този механизъм на получаване на удара категорично изключва механизма описан от подсъдимия и от един от синовете му, а именно чрез случайно попаднал удар, който е бил предназначен за подсъдимия. На първо място: нито подсъдимия, нито някой от свидетелите застъпващи неговата теория твърдят пострадалия да се е намирал на такова разстояние от подсъдимия, че в главата му да попадне удар от предмет, държан от някой от неговите роднини и насочен към подсъдимия.  На второ място: дори да се приеме, че в един момент пострадалия се е намирал в близост до подсъдимия и в този момент е бил нападнат от роднините на пострадалия, тъй като безспорно беше установено, че подсъдимия е бил нападнат от тези хора и е получил съставомерно увреждане, то при попадането на случаен удар върху главата на пострадалия, този удар нито ще бъде с достатъчна сила, нито ще бъде с посоченото от вещото лице направление, доколкото същото говори за силен целенасочен удар.

    Поради изложените по-горе множество противоречия съдът не кредитира показанията на свидетелите П.С., В.С., Д.С., Б.К. и С.П., по отношение на обстоятелството кой е причинил съставомерното увреждане на пострадалия В.. По делото бяха разпитани още двама свидетели – М.Р. и И.К., които са се намирали в близост до инцидента на разстояние около 50 метра, възприели са сбиването, но тъй като е било далеч и е било тъмно, не са възприели кой, кого и с какво удря. Възприели са нараняванията на подсъдимия и сина му В., когато вече боя е бил преустановен. В този смисъл доколкото по никакъв начин тези показания не допринасят за установяване на фактическата обстановка и най-вече на обстоятелството кой е причинил на пострадалия тежката телесна повреда, съдът също не кредитира тези показания и ги изключи от доказателствения материал по делото. По делото беше разпитана като свидетелка и Виктория Костадинова, която не фигурира в списъка на РП – Сливен, доколкото същата твърди, че е наблюдавала инцидента и възприела случващото се. Съдът цитира по-горе противоречията, което беше констатирано в нейните показания, а именно обстоятелството кога и как е дошъл подсъдимия, съответно кога и как е дошъл сина му П.. Други противоречия в нейните показания не констатира, но те също както и показанията на свидетелите Р. и К. не допринасят за установяване на фактическата обстановка по делото и в частност за установяване на обстоятелството, кой е нанесъл телесното увреждане на пострадалия. Показанията на тези трима свидетели по скоро биха имали значение за установяване на фактическата обстановка по образуваното производство срещу П.В. и И.П..

            Съдът не кредитира обясненията на подс. Д., тъй като констатира множество противоречия, както между тях и кредитираните от съда показания, така и между тях и показанията на свидетелите, които са негови роднини, близки и познати. Тъй като съдът подробно съпостави по-горе показанията на свидетелите с обясненията на подсъдимия, тук няма да се спира още веднъж на констатираните противоречия. Съдът възприе обясненията на подсъдимия като негова защитна теза.

  Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, а съдът няма основания да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

  Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

  Съдът на осн. чл. 284 от НПК не е предявявал на страните веществени доказателства, тъй като видно от приложеното по делото писмо на РП – Сливен същите са приложени по НОХД № 1030/2017 г. по описа на СлРС и доколкото не са приложени по това НОХД за съда не възниква задължение за изискването им и предявяването им на страните.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :

  С деянието си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 128 ал. 1, във вр. ал. 2 от НК, тъй като: На 28.03.2017 г. в с. Гавраилово, общ. Сливен, причинил на Х.Х.В. тежка телесна повреда изразяваща се в масивен епидурален хематом, довел до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

         Безспорно беше установено, че причиненото на пострадалия увреждане представлява тежка телесна повреда, тъй като вследствие на удара се е получило счупване на черепа, от което пък се е появил епидурален хематом – набиране на кръвна колекция между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа, което води до притискане на подлежащия мозък, притискане което ако не бъде преустановено се застрашава неминуемо живота на пострадалия. Безспорно беше установено въз основа на направения по-горе анализ на всички гласни доказателства, че счупването на черепа е причинено именно от подсъдимия, чрез нанасяне на удар с твърд тъп предмет с цилиндрична форма, с достатъчна сила и с посока отгоре – надолу и отзад – напред. Съдът прецени, че в случая не са налице условия за отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия на осн. чл. 12 ал. 4 от НК. На първо място, по делото беше установено, че нападението над пострадалия предхожда нападението над самия подсъдими и неговия син В., поради което изобщо не може да става въпрос за неизбежна отбрана. На второ място, дори да се приеме обратното, по делото не са събрани каквито и да е доказателства, че подсъдимият е бил в състояние на стрес, което състояние да изключва наказуемостта на извършеното от него деяние.

 Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото семейно положение – същия заедно със съпругата си имат общо 5 деца, за които полагат грижи, както и обстоятелството, че е бил предизвикан от два предхождащи сбиването конфликта, при които са пострадали синовете му В. и П..   

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

    Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо му наложи наказание под минималния размер предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА. Доколкото подс. Д. е неосъждан и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието не е необходимо ефективното изтърпяване на така определеното наказание, на основание чл.66 от НК ОТЛОЖИ изпълнението му за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

    Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

    ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

         Съдът намира, че предявения от пострадалия В. чрез повереника му гр. иск против подс. Д. за причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е основателен и доказан и то в пълния му размер. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че постр. В. е претърпял неимуществени вреди от увреждането причинено му от страна на подсъдимия. Най-напред същият е бил в състояние застрашаващо живота му, което състояние е било преодоляно благодарение на бързата и навременна лекарска намеса и извършването на две оперативни интервенции. На следващо място, след оперативните интервенции, пострадалия е продължил престоя си в лечебното заведение до отшумяване на съответните симптоми. След изписването му от болничното заведение и към настоящия момент, видно от свидетелските показания постр. В. има здравословни проблеми, приема лекарства, забранено му е да стои на слънце, да работи, като по думите на неговите близки вече е „половин човек”. Поради изложеното и след като съдът прие, че увреждането и последиците от него са изключително тежки намери, че справедлив еквивалент на причинените му болки и страдания ще бъде именно сумата от 20 000 лв., така както е предявен гр. иск от пострадалия чрез неговия повереник.

         По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия Д. да заплати и законната лихва върху присъдената сума от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, държавна такса върху уважения гр. иск в размер на 800 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както и разноски по делото, от които 169.00 лв. по бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен и 30.00 лв. по сметка на СлРС.

    Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

28.11.2017 г.