Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15141/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.Ф.Ф., с която са
предявени срещу ЗАД „ОЗКЗ.“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 1069.39
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 27.03.2017 г.
Претендира законната лихва за неимуществените вреди от 09.08.2017 г., за
имуществените вреди от 11.04.2017г. и разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 27.03.2017 г. г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира
обезщетение за понесените неимуществени вреди – болки и страдания и
имуществените вреди – разходи за лечение.
Ответникът
оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, но оспорва застрахованият водач да е
извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.432, ал.1 КЗ:
С влязла в
сила присъда от 10.10.2018 г. на СРС по НОХД №9302/2017 г. А.Л.М. е призната за
виновна в това, че на 27.03.2017 г. в гр. София, по ул. „А. К.“, при извършване
на ляв завой по бул. „Никола Габровски“, на пешеходна пътека, при управление на
лек автомобил „Сузики“, модел „Лиана“, ДК № ******нарушила
правилата за движение - чл.119, ал.4, вр. ал.1 ЗДвП – не пропусналa пресичащата
по пешеходна пътека при зелен сигнал на светофара пешеходка А.Ф.Ф., като реализирал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
големия пищял на левия крак в областта на външно-страничния кондил.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради
което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, приет
от наказателния съд, авторството на деянието и причинените съставомерни
последици, настоящият състав е обвързан от присъдата.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получил следните
травматични увреждания: закрито счупване на горновъншната
част на лявата голямопищялна кост - външен кондил и постфлебитен синдром на
лявата подбедрица. След оказана спешна медицинска помощ пострадалата е
настанена за лечение в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“. Счупването на големия пищял на
левия крак наложило извършване на оперативна намеса за репозиция
и фиксация на счупените фрагменти посредством 3 броя канюлирани
винтове. Болничното лечение е продължило общо 6 дни – за периода 27.03.2017 г.-
02.04.2017 г. Два месеца след претърпяното ПТП е настъпило усложнение в
състоянието на ищцата -възпаление и образуване на тромби във вените на левия
крак, което е наложило продължително лечение, започнало от месец май 2017 г.,
което към приемане на експертизата (13.11.2019 г.) все още не е завършило. В
период от 6 месеца ищцата е имала трайно затруднение на движенията на долния
крайник. Лечебният и възстановителен период е продължил не по-малко от 6
месеца, в който ищцата е изпитвала болки, по-интензивни - през първите 2
месеца. Наред с претърпените болки ищцата е изпитвала затруднение на движенията
на левия долен крайник и се е придвижвала с помощта на патерици. В период от 2
месеца ищцата е имала и затруднения да се самообслужва в ежедневието си.
Установява
се от показанията на свидетелката Е.Х., приятелка на ищцата, че след
произшествието пострадалата била в много тежко състояние, със силни болки. През
първите 2-3 месеца пострадалата е била обездвижена на легло, обгружвана от свои близки. В момента ищцата се движи без
помощно средство, но много трудно, тъй като изпитва болка и страх да пресича
улици.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил марка „Сузики“, модел „Лиана“, с ДК № ******което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.119, ал.4, вр. ал.1 ЗДвП, в причинна връзка с
който са настъпили увреждания на ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП на автомобил марка „Сузики“, модел „Лиана“, с рег.№*******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
деликвента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания и разходи за лечение.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупване на левия голям пищял в
горния му край-външен кондил, наложило извършване на
операция, както и настъпилото усложнение - постфлебитен
синдром на лявата подбедрица; интензитет и продължителност на болката -
интензивна за период от 2 месеца, възстановителен период, надхвърлящ 6 месеца,
обездвижване в период от повече от 2 месеца. При така установените факти и
преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки се към
възрастта и начина на настъпване на произшествието и неиминуемо
настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания,намира, че
справедливото обезщетение възлиза на сумата от 60000 лв.
От писмените
доказателства и медицинската експертиза се установява, че ищцата е извършила
разходи за лечение в размер на 1069.39 лв., които са пряко свързани с травмите,
причинени от процесното произшествие. Ето защо съдът приема, че в нейна полза е възникнало вземане за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1069.39 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От приетата по делото
авто-техническа експертиза се установява, че автомобилът е навлязъл в района на
кръстовището между двете улици със скорост не по-висока от 12 км/ч, като водачът
М. е възприела със закъснение намиращата се на пешеходната пътека А.Ф..
Кръстовището, образувано между ул. „А. К.“ и бул. „Никола Габровски“ е
регулирано с работеща в нормален режим светофарна уредба с трисекционни
светофари за движещите се по бул. „Никола Габровски“ автомобили и пресичащите
същата улица пешеходци. За посоката на движение на управлявания от А.М.
автомобил няма светофар, преди кръстовището на ул. „А. К.“ има поставен знак
„Б-1-пропусни движещите се по пътя с предимство“. В мястото на събитието има и
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М 8.2“. Събитието е настъпило
в работен ден и на място и в час с висока интензивност на пътните потоци, без
ограничения във видимостта за водача. Ответникът се позовава на неправомерно
поведение на пешеходеца, която е имала възможност да забележи приближаващия
автомобил и въпреки това не е предприел действия за предотвратяване на произшествието.
Съдът приема, че ищцата не е била длъжна да съобразява поведението си,
изхождайки от предположението, че водачът няма да изпълни задължението си да я
пропусне при пресичане върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно
разясненията, дадени в т.6 на ТР №2/2016г. на ОСНК на ВКС, наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, подари което,
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. При
наличието на място регулирано и със светофарна уредба правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен
за него сигнал на светофарната уредба. При използване на своето право за преминаване
през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място, като това право се упражнява при спазване
на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. По делото не се установи пешеходката
да е пресичала в нарушение на посочените разпоредби. По изложените съображения
възражението за съпричиняване не е основателно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По
делото е приложена молба с Вх.№ на ответника от 25.05.2017 г., с която ищцата
го в уведомила за претенция за плащане на обезщетение, поради което претенцията
за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 09.08.2017 г.
е основателна, а лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
следва да се присъди от 25.05.2017 г.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят разноските за
държавна такса и експертизи за сумата от 800 лв.
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2362,08 лв. за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ОЗКЗ. АД, ЕИК:*******, да заплати на А.Ф.Ф., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 60000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 27.03.2017 г., заедно със законната лихва от 09.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 1069.39 лв.,
представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 27.03.2017 г., заедно със законната лихва от 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 800 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗКЗ. АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Я.Д.Д.,
ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 2363,08 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: