Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П. 15.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл. с. СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Петър Петров, като разгледа докладваното от мл.
съдия Иванова в.гр.д. №509 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение №638 от 08.05.2018г.,
постановено по гр.дело №8995/2017г. по описа на Районен съд – П., на основание
чл.422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД съдът е признал за установено, че Д.Л.Б., ЕГН **********,***, дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., „***“ №***, представлявано от законния си представител Й.В.,
сумата от 149,78лв. - главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.01.2016-30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 24.10.2017г., до окончателното й
изплащане, за която суми има издадена заповед за изпълнение №***., по ч. гр.д.№
8314/2017г. по описа на Районен съд - П., като за разликата до пълния
предявен размер от 157,07лв., искът е отхвърлен
като неоснователен.
Със същото решение Районен съд
– П. е отхвърлил като неоснователен
предявеният от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., „***“
№***, представлявано от законния си представител Й.В., иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено,
че Д.Л.Б., ЕГН **********,***, дължи сумата от 12,84лв.- лихва за забава, за
периода 02.03.2016-19.10.2017г., върху главницата от 157,07лв.
Със същото решение Районен съд – П.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, е осъдил Д.Л.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на „***” ЕАД гр. П., ЕИК ***, представлявано от Й.В., със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.”***” №***,
сумата от 365,83лв.- разноски по исковото производство и в размер на
66,11лв.-разноски- по ч. гр.д. №8314/2017г. на Районен съд – П..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца „Х****” ЕООД гр. В..
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.Л.Б., в която са изложени доводи, че същото е неправилно и постановено при
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е
взел под внимание важни обстоятелства и представени доказателства. Посочва се, че неправилно е направен извод за валидно облигационно
отношение между Д.Б. *** ЕАД. Развити са доводи, че ищецът е добавил текст в
исковата си молба, който не отговаря на действителното съдържание на чл. 150,
ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и това твърдение на ищеца противоречало на
изискването за наличие на облигационни отношения. Посочено е, че няма договор
за продажба, съответно не е възникнало
качеството „клиент“ за Д.Б.. Въззивният жалбоподател развива съображения, че
няма значение каква е топлинната енергия и дали е отдадена от
сградна инсталация, тъй като щом няма договор
за продажба, за него не е възникнало качеството „клиент“. Заявил е също,
че доставчикът доставя топлинна енергия на себе си, но я отчита на
клиентите, поради поставяне в абонатната станция на уредът за търговско
измерване не на границата на собствеността. Въззивникът твърди, че по делото
няма представени доказателства, че е консумирал или потребил отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. В тази връзка релевира
доводи, че начисляването не е реално потребление. Въззивната жалба съдържа
оплакване и за липса на обективно и безпристрастно заключение от вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза Й. Й. поради предходната му трудова
ангажираност като бивш представител на „Х****” ЕООД, гр. В. и бивш началник на „***“ в „***“ ЕАД. Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени във въззивната жалба и в депозираната от Д.Б. писмена защита. Направено е искане за отмяна изцяло на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодно разноски
за въззивната инстанция.
В документ, наименован
„Искания“, въззивникът Д.Б. моли да му бъде възстановена сума от 1350 лева,
ведно със законна лихва, поради несъществуващи договорни отношения, която сума счита, че неправомерно бил
заплатил. Със същия документ иска да му бъде заплатена от въззиваемата страна „*******“ ЕАД сумата от
170 лв. за достъп по чл. 138, ал.3 ЗЕ. Моли да бъде освободен от заплащане на разноски за първоинстанционното
и въззивното производство.
В съдебно заседание на
19.09.2018г. въззивникът Д.Б. се яви и поддържа въззивната си жалба и
направените искания, описани в предходния параграф.
Въззиваемото дружество „*******“ ЕАД чрез своя процесуален представител –
юрисконсулт В. В. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, в
който взема становище,че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд - П. като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Изложени са съображения за неоснователност на
направените твърдения, че Д.Б. няма качеството „клиент“ и „потребител“ по
смисъла на Закона за енергетиката. Акцентирано е, че Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „*******“ ЕАД на потребители за битови нужди са публично известни. Развиват
се доводи, че Д.Б. е собственик на процесното жилище. Изложени са съображения
относно начина на избор на фирма за дялово разпределение и уведомяване на
топлопреносното предприятие. Посочено е също, че взетите решения на общото
събрание на етажните собственици се оспорват по определен ред и не са предмет на настоящия спор. В съдебното заседание на 19.09.2018г. не се е явил
представител на дружеството, като от юрисконсулт В. В. е депозирана молба за
разглеждане на делото в нейно отсъствие. С тази молба се претендират сторените
разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, в случай, че въззивникът претендира заплащане
на такъв.
Третото лице-помагач „Х****“ ЕООД гр.В. не е
депозирало писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е взело становище по
жалбата. В съдебно заседание на 19.09.2018г.
не се е явил представител на дружеството.
П.ски окръжен
съд, след
като прецени посочените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
производството са искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от
релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно
наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-П. е правилно
и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд, след пълен и законосъобразен доказателствен анализ,
поради което въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
им част, по реда на чл.272 ГПК.
От приложеното ч.гр.д.№8314/2017г. по
описа на РС-П. безспорно се установява, че
същото е образувано на основание подадено от въззиваeмото дружество „***.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено, като РС-П. е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***., с която е разпоредено длъжникът Д.Л.Б.
*** да заплати на кредитора „*******“ ЕАД
гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.”***” №***, представлявано от Й.В., сумата 157,07
лева главница за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г. и лихва върху главницата
в размер на 12,84 лева за периода от 02.03.2016г. до 19.10.2017г. и законна
лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25 лева деловодни разноски и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. В самата заповед е отразено, че вземането на кредитора
произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г. Срещу така издадената заповед
длъжникът Д.Б. е подал
възражение в срока по чл. 414 ГПК. В съответствие с нормата на чл.415, ал.1 ГПК, РС-П. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. На това основание кредиторът-„*******“ ЕАД гр.П. е предявил иск с
правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си в същия размер и за същия период. Така предявеният установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Между страните не се спори,
че въззивникът Д.Б. е собственик на
апартамент №***, находящ се гр.П., ул. “***“ №***, както и че е титуляр
на партида абонатен №***. Няма спор, че това жилище се намира в сграда, етажна собственост, която е
топлофицирана, като в процесното жилище радиаторите са демонтирани и няма
монтирани отоплителни тела с монтиран
индивидуален топломер, също така няма водомер и няма щранг-лира.
Безспорно е също така, че
третото лице помагач „Х****“ ЕООД гр.В. е изготвяло дяловото разпределение за
сградата, в която се намира жилището на въззивника с аб.№*** за процесния
период.
Спорни
в настоящото производство, а и пред РС-П., са въпросите Д.Б. има ли качеството „потребител“
при липсата на изрично сключен между
него и „*******“ ЕАД договор, дължи ли ответникът претендираните с исковата
молба суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №8314/2017г. по описа на РС-П..
Основното възражение на
въззивника Д.Б., направено във въззивната жалба, а и в производството пред първата инстанция е, че
той няма сключен индивидуален договор с „*******“ ЕАД,че преди години се е отказал от услугите на дружеството, не ползва
топлинна енергия, поради което той не е
абонат и счита, че не дължи суми
за топлинна енергия.
Правилни и обосновани са
изводите на РС-П., че за да възникне правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона. В този смисъл е разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти
се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ клиент
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на
имота, до който се доставя топлинната енергия. Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите
на сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части
на сградата. В този смисъл неоснователни са изложените от въззивника възражения, че след като е преустановил
топлодаването към собственото си жилище, същият не е потребител на топлинна
енергия и не дължи плащане, тъй като по силата на изричната законова разпоредба
на чл.153, ал.6 от ЗЕ същият продължават да бъде клиент на дружеството за
отдадената топлинна енергия от сградната инсталация. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по
предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си
частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Възможно е
част от собствениците да не желаят и да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти. Качеството на клиенти може
да се изгуби, когато се прекрати топлоподаването в цялата сграда, а такива
данни по делото няма. При доставка на централно отопление в сградите под режим етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща
част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата. В тази насока са подробните и аргументирани
разяснения, дадени Тълкувателно решение № 2 от 25. 05.2017 год. по тълкувателно
дело №2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Възраженията на въззивника относно
възникването на облигационна връзка са
неоснователни.
Приложените по делото Общи условия на „*******“
са одобрени от КЕВР и след това публикувани от въззиваемото дружество в
съответствие с разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Същите са влезли в сила 30
дни след първото им публикуване. Нормата на чл.150 ЗЕ не предвижда възможност
така публикуваните Общи условия да бъдат изрично писмено приети от потребителите, но съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях да имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. В случая нито се твърди от въззивника, нито са
представени доказателства последният да
е внасял подобно заявление при въззиваемото дружество, с което да е изразил
несъгласие с така публикуваните Общи
условия.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. В този смисъл е
постановеното Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013г.,
ІІІ г.о. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. В
случая нито се твърди от въззивника, нито са представени доказателства да са постигани уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Възраженията
на въззивника във връзка със запознаването му, одобряването от негова страна
на общите условия и обвързващият им
ефект също са неоснователни.
Разпоредбата на чл.139б ЗЕ
регламентира по какъв начин и с какъв кворум клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл.
139а, за извършване на услугата
дялово разпределение, като според ал.2 изборът
по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, а съгласно ал.3 за
резултатите от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. При предявен установителен иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже,че вземането му, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в случая по чл.410 ГПК съществува по основание
и размер. Неотносими към предмета на спора са въпросите как и с какво решение
етажните собственици са избрали съответния топлинен счетоводител, респективно
дали тези решения са законосъобразни, поради което и тези решения не са
приложени по делото. В Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) е
регламентиран редът и сроковете за
обжалване пред съда на решенията на Общото събрание на етажните собственици,
какъвто иск не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Същевременно не са представени
доказателства да е водено съдебно дело във връзка с оспорване на решенията на
Общото събрание на етажните собственици. Д.Б. не е оспорил пред първата инстанция факта, че сградата,
където се намира недвижимият имот е топлофицирана, че е налице етажна собственост, че етажната
собственост е сключила договор с третото лице-помагач „Х****“ ООД гр. В. за извършване на дяловото разпределение. При
липса на оспорване съдът не е имал задължение да събира доказателства в тази
насока.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Въззивникът Д.Б. оспорва назначената
и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице Й. Й.. Пред въззивния съд излага същите съображения, както и пред
първоинстанционния - че предвид предходната трудова ангажираност на вещото лице
като управител на „***“ ЕООД, представител на „Х****“ ЕООД В. и бивш служител на „***.“
ЕАД същият не е бил обективен при изготвяне на заключението си. Настоящият
съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд не е уважил така
направеното искане. В протокола от открито съдебно заседание, проведено на
06.03.2018г. на Районен съд-П. е отразено, че за вещо лице
е назначен Й.Й.. Към онзи момент Д.Б. не е направил възражение, въпреки,
че е присъствал в съдебното заседание. Настоящият въззивен състав счита, че не
е допуснато нарушение при назначаването на това вещо лице, като аргументите за
това са следните: Й. В. Й. е вписан в Списъка
на специалистите, утвърдени за вещи лица
за съдебен район на Окръжен съд П. и Административен съд-П. в „5.Клас
Съдебно-инженерно технически експертизи, 5.1. Съдебно-инженерно техническа
експертиза“, с посочване „машинен инженер, обследване за енергийна ефективност на промишлени
системи и сертифициране на сгради“. Експертизата е изготвена от вещо лице в
кръга на неговата компетентност и специални знания. Както правилно е отбелязал
и първоинстанционният съд, предходни трудови и служебни правоотношения на
вещото лице Й. не се явяват основание за отвод, тъй като нямат отношение към
техническата му грамотност. Освен това, видно от материалите по делото, Й.Й. не
е бил в личен конфликт с Д.Б., а кореспонденцията и комуникацията
между тях е била служебна такава, по повод депозирани искания от Д.Б., а не от
личен характер. Депозираното заключение е обективно, отговаря изчерпателно на
всички зададени въпроси. Вещото лице е установило, че живущите в сграда етажна собственост на
адрес: гр.П., обл.П., ул.“***“ №*** имат
сключен договор за доставка на топлинна енергия с „*******“ ЕАД при пускане
на абонатната станция в експлоатация,
избрана е фирма за топлинно счетоводство и е сключен договор за доставка на
топлоразпределители и разпределение на
топлинна енергия в имотите. При лично посещение на имота, вещото лице Й.е
установило, че в жилището са
демонтирани всички отоплителни тела, те
са отделени от вътрешната топлинна инсталация, демонтиран е водомера за топлата
вода и топла вода не се използва, в
банята няма отоплително тяло. В заключението е посочено, че липсват отоплителни
тела в общите части на сградата. Вещото лице е установило, че фирмата за дялово разпределение е начислявала на Д.Б. единствено топлинна
енергия като дял на апартамента от
сградната инсталация. Изложени са подробни съображения по какъв начин вещото
лице е достигнало до изчисляване на дела от сградната инсталация, отчетено е
също така и обединяване на тераса към стая (кухня), с което се увеличава
отопляемия обем на жилището. Вещото лице е изчислило, че с включването на
терасата от 8,68 куб.м. към кухнята, обемът
става в размер на 202, 92 куб.м. и при изчисляване на дела от сградната
инсталация е използван именно този обем. Вещото лице е уточнило също, че апартаменти
под този са с обем 194 куб.м. Изчерпателно са обяснени разликите между
действителна и проектна мощност. Вещото лице се е обосновало, че във формулата, заложена в т.6.1. от
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост
е заложена действително инсталираната мощност.
В назначената и приета от
първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза е уточнено, че
начислените суми общо за главница включват
единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, услуга
дялово разпределение, че в жилището няма
водомери и уреди, че абонатът не се е отоплявал и не е ползвал топла вода. Вещото
лице Т. И. е посочило, че начисляването на сумите за процесния период е
извършено от „*******“ ЕАД по изготвени отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база отчет на уредите за дялово
разпределение и при ползване на топла вода – на база показанията на водомерите,
като в апартамента на Д.Б. не е имало
налични уреди, нито водомер през процесния период. Отчетено е плащане от страна
на Д.Б. на сумата от петдесет лева на 23 август 2017г. - преди образуване на
заповедното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с тази сума следва да бъде
погасена дължимата лихва за забава –
изцяло, и съответната част от главницата
– до размера на сумата 149, 78 лева, с което се считат погасени изцяло
задълженията за месец януари 2016г. и месец февруари 2016г. и частично за месец
март 2016г.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело
№2/2017г. на ОСГК на ВКС, при
неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал.1 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинна енергия за сградна
инсталация.
Следва
да бъде отбелязано, че с Решение №4777 от 13.04.2018г., постановено по адм.
дело №1372/2016г., тричленен състав на ВАС е отменил зависимостта (формулата),
приета в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ бр.94 от
2013г., представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и
доп. ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на
икономиката и енергетиката. Тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената
част (приетата зависимост) от разпоредбата на т.6.1.1. от Методиката е приета в резултат на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, не е ясна по отношение на част от
параметрите в нея и не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 от
Закона за енергетиката, според който на потребителите да се фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното им
потребление. С решението са отменени правилата, определящи формулата за изчисление на
количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. Това решение обаче не е окончателно, като
същото подлежи на обжалване пред 5-членен състав на ВАС. Решението на ВАС няма
обратно действие по силата на чл.195, ал.1 от АПК, поради което до отмяната му
подзаконовия нормативен акт поражда правни последици и следва да бъде прилаган.
Съдът е длъжен да се съобрази и приложи действащата към процесния период на
доставка на топлинна енергия нормативна уредба. Поради изложените съображения,
такава се явява Методиката - Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Настоящият съдебен състав не е
надлежно сезиран и не следва да се произнесе по искането на Д.Б. за възстановяване на сума от 1350 лева, която
твърди да е платил неправомерно, както и разноски в размер на 170 лева за предоставен достъп по
чл. 138, ал.3 ЗЕ, тъй като тези искания не са предмет на настоящия спор, нито
са били предмет на доказване пред първоинстанционния съд. Същите са наведени
едва пред въззивната инстанция, с документ, наименован „искания“.
Искането на въззивника за
освобождаване от плащането на разноски за първоинстанционното и въззивното
производство е следвало да бъде направено още с предявяване на исковата молба
пред първоинстанционния съд, като е трябвало да бъдат представени и доказателства, посочени в чл. 83, ал.2 ГПК,
свързани с доходите на лицето и
семейството му; с имущественото състояние, удостоверено с декларация; със семейното положение; със здравословното
състояние; с трудовата заетост; с
възрастта; други констатирани обстоятелства. Първоинстанционният съд не е
освободил Д.Б. от внасяне на такси и разноски по производството, поради липса
на средства, защото не е бил сезиран с
такава молба. Искането пред въззивния
съд е направено несвоевременно и не следва да бъде уважено.
Молбата на Д.Б. съдът да сезира
Прокуратурата на Република България за „съставомерните спрямо Наказателния кодекс действия на
ответника“ следва да бъде оставена без
уважение. Съгласно чл.46 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер. Настоящият
въззивен състав няма компетентност да преценява тези обстоятелства. В тази
връзка на Д.Б. следва да бъде указано, че има възможност да сезира
Прокуратурата на Република България, като подаде сигнал и изложи в него
известните му обстоятелствата, като
преценката за законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно
производство ще бъде направена от компетентен за това орган – прокурор.
Поради изложените съображения,
за въззивника Д.Б. е възникнало, предвиденото в чл.31, ал.1 от Общите условия
на топлофикационното дружество задължение за заплащане на начислените им суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както бе
обсъдено и в предходен параграф, от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза се установява плащане от
страна на Д.Б. на сумата от петдесет лева през месец август 2017г.- преди
образуване на заповедното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с тази сума следва да бъде
погасена дължимата лихва за забава –
изцяло, и съответната част от главницата
– до размера на сумата 149, 78 лева, с което се считат погасени изцяло
задълженията за месец януари 2016г. и
месец февруари 2016г. и частично за месец март 2016г.
След
като е стигнал до същите правни изводи, РС-П. е постановил едно правилно и
законосъобразно решение, което на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.
При
този изход на процеса и на осн. чл.78, ал.8 ГПК (изм.ДВ бр.8/2017г.) във вр.с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, въззивника Д.Б. следва да заплати на въззиваемото дружество „*******“
ЕАД направени разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв. (минимален
размер) за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че претендираното
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева е прекомерно, с оглед на
обстоятелството, че въззивното гражданско дело е разгледано в негово отсъствие,
като в случая участието на юрисконсулта
се свежда до изготвянето на отговора на въззивната жалба.
Цената на иска е под 5 000лв. и съгласно чл.280,
ал.3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №638 от 08.05.2018г., постановено по гр.дело №8995/2017г. по
описа на Районен съд – П., като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК Д.Л.Б., ЕГН **********,*** да заплати
на „*******“ ЕАД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „***“ №***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата
от 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.