№ 6698
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110157192 по описа за 2023 година
Предявени са по рена на чл. 422 ГПК установителни искове от Т. С. ЕАД
с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ.Я. ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), с правно основание с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД против П. М. С. с ЕГН: **********, за сумата 2 773,99 лева (двe хиляди
седемстотин седемдесет и три лева и 99 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в
гр. С., ЖК Р. К., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 322,97 лева (триста двадесет и два лева и 97
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за период от
15.09.2021 г. до 11.05.2023 г. , 49,99 лева (четиридесет и девет лева и 99
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,83 лева
(девет лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва върху дяловото
разпределение за период от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение от 20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 30304/2023 г., по описа на
СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите
през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се
намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение,
стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №
13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот
са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът
чрез назначения особен представител оспорва исковете изцяло. Оспорва да е
налице облигационно отношение между ответника и ищцовото дружество.
Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на
вземанията на ищеца. оспорва дължимостта на сумите за лихви.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Д.” ООД не изразява
становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е
предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на
клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи
условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет
продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г.
от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
2
По делото е приет като доказателство нотариален акт за собственост
върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „К.“, бл. **, ж.к. „Р.-
К.“, гр. С., № ***, том XIX, дело 3411/1991 г., от 28.03.1991 г., с който В. А. Т.
придобива собствеността върху апартамент № 50, находящ се на 7-ми етаж,
вход Б, в сградата на ЖСК „К.“, бл. **, „Р.-К.“, гр. С., на ул. „П.“.
Приет е и договор за наем от 21.03.2017 г., сключен между В. А. Т., като
наемодател, и П. М. С., като наемател, по силата на който договор
наемодателят отдава под наем на наемателя ап. № 5, находящ се в гр. С., жк
„Р.“, бл. **, вх. *, ет. *.
Приета е декларация от Виктор Танев, с която последният дава съгласие
да бъде открита партида при ищцовото дружество на името на П. С. за
описания в настоящата искова молба имот.
Представена е и е прието заявление-декларация от П. М. С. от
07.12.2017, с което деклараторът отправя до ищцовото дружество искане за
промяна на негово име на партидата за топлоснабден имот на адрес: жк „“Р.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** .
От представените от третото лице – помагач документи за дялово
разпределение за процесния период за абонатен № 225217 се установява, че за
процесния имот, до който ищецът е доставял топлинна енергия е открита
партида на името на ответника, в който смисъл е и заключението на съдебно –
техническата експертиза, приета по делото.
При съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът прави
извод, че с откриването на индивидуална партида на името на ответника при
топлопреносното дружество е налице сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи
условия в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което
обстоятелство не е оборено по никакъв начин в настоящото производство.
Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
по силата на което за ищеца "Т. С." ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката,
противно на възраженията на ответната страна. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 г. от КЕВР и Решение
№ОУ-1/27.06.2016 г. от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са
влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество.
Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна
на потребителите, противно на твърденията на ответника. Общите условия
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се установява изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ - няма доказателства, а и не се твърди ответникът да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно
3
същото за периода 2020/2021 г. поради изтощена батерия на разпределителите
а за сезон 2021/2022 г. поради неосигурен достъп ТЕ за отопление имот е
начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата. Топлата вода е изчислявана за сезон 2020/2021г. по реален отчет, а за
сезон 2021/2022г. поради неосигурен достъп топлата вода е изчислявана
прогнозно. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към
пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през
процесния период. Според заключението показанията на измервателните
уреди и определеното количество топлинна енергия съответстват на
действащата нормативна уредба. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г. е в размер на 2802,67 лева.
Не се твърди и не се доказва от ответника да са извършвани плащания за
погасяване на процесните задължения, поради което настоящият състав
намира, че С. като потребител на ТЕ през процесния период и за описания в
исковата молба имот дължи заплащането на стойността на доставената ТЕ –
2802,67 лева.
Ищецът претенира по-нисък размер - 2 773,99 лева, поради което и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се
произнесе в рамките на исковата претенция.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за
доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на
ответната страна за погасяване по давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. "В" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на
ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на
падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия
е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен
от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
4
фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление най-малко веднъж годишно, но това не променя
падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са
месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на
давността, съдът приема, че няма погасени погасени по давност месечни
вземания. Най-старото вземате е за м. 05.2020 г. Станало е изискуемо на
15.07.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е подадено на 02.06.2023 г., т.е. преди изтичане на законоустановения 3-
годишен период.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи
общо на 49,99 лева, чиито размер се установява от съда по реда на чл. 162
ГПК. От представените писмени доказателства е видно, че процесния имот се
намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с "Д." ООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения
между „Т. С.“ ЕАД като възложител и "Д." ООД като изпълнител, договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя,
който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от
крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е
без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в
случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Възражението за давност по отношение на такси за извършваната услуга
за дялово разпределение е частично основателно.
Най-старото процесно вземане за м. 05.2020 г. е възникнало на
01.06.2020 г. /тук 45-дневкият срок за плащане не се прилага/ и давността за
него е изтеклa на 01.06.2023 г., т. е. дължима е цената за такси на ФДР за м.
06.2020 г. – 30.04.2022 г., която съдът определя в размер на 47,10 лева, поради
което искът следва да се уважи за 47,10 лв. до този размер исковете следва да
се уважат, а за разликата над 47,10 лв. до 49,99 лв., както и за периода
01.05.2020 г. – 31.05.2020 г. – да се отхвърли.
Относно претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за топлинна енергия следва да се
съобрази, че според общите условия към договорите за продажба на топлинна
5
енергия вземанията стават изискуеми на 46-тия ден след изтичане на периода,
за който се отнасят, и от този ден ответниците са изпаднали в забава – арг. чл.
84, ал. 1 ЗЗД. Доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са
налице основанията да бъде уважена и тази искова претенция на ищеца в
претендирания размер, който съдът намира за доказан, изчислявайки го по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 9,83 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в
производството, но такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани за двете производства разноски съобразно размера на
уважените претенции, от които 692,83 / от общо претендирани 699,82 лева/ за
платена държавна такса, депозити за вещи лица и за особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 112,01
лева / от общо претендирани 113,14 лева/ за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове, че П. М. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК Р. К., бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, дължи на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С., УЛ.Я. ** *,
общ. Столична, обл. С. (столица), на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149
ЗЕ сумите, както следва:
2 773,99 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., ЖК Р. К.,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.06.2023 г. до
изплащане на вземането;
сумата 322,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за период от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г.;
47,10 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 02.06.2023 г. до изплащане на
6
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 47,10 лева до
предявения размер от 49,99 лева, както и за периода 01.05.2020 г. –
31.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 30304/2023 г. по описа на СРС, 178
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от Т. С. ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. С., УЛ.Я. ** *, общ. Столична, обл. С. (столица), срещу
П. М. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, иск чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата 9,83 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дяловото разпределение за период от 16.07.2020 г.
до 11.05.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 30304/2023 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА П. М. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК Р. К., бл. **, вх.
*, ет. *, ап. **, да заплати на Т. С. ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. С.,
УЛ.Я. ** *, общ. Столична, обл. С. (столица), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 692,83 лева – разноски в настоящото производство и сумата 112,01
лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Д.“ ООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7