О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 706 21.02.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На двадесет и първи февруари, две хиляди и двадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Гражданско дело №360 по описа за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, входирана в Окръжен съд – Бургас на 07.03.2018 г. чрез председателя Пламен Г. Димитров против И.Г.П.,*** , Г.В.П.,*** , „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“ №14, ет.7, представлявано от прокуриста Иван Денчев Ненков, ЕГН **********, „Соларпро Холдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж-к „София парк“, Търговска зона, бл.16, вх.Е, представлявано от Константин Василев Ненов и „Алфа Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район Витоша, Търговска зона бл.16 вх.Е, представлявано от Г. Стефанов Пулев с правно основание: чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и цена на иска: 198 927 389,22 лева.
Твърди
се в исковата молба, че с решение №
515/15.11.2017 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – София
на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) уведомление от Софийска градска
прокуратура за привличане по пр.пр.№ 8529/2013 г. по описа на СГП, ДП №115/2014
г. по описа на СО-СГП в качеството на обвиняем лицето И.Г.П., ЕГН **********,
за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. с чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК по описа на Териториална дирекция – София на
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Образувана е проверка с
Протокол вътр. № ТД02Бл/УВ520/16.01.2017 г. за установяване на значително
несъответствие в имуществото на лицето И.Г.П., ЕГН **********. Посочват се в
исковата молба данни от Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.12.2016 г., от
които се установява, защо И.Г.П. е привлечен в качеството на обвиняем. Излагат
се, факти за семейното положение на ответника И.П., юридическите лица,
регистрирани на територията на Република България, контролирани от него.
Посочва се още, всяко от тези дружества кои
други дружества контролира или участва в управлението на собствеността.
Посочени са и чуждестранни юридически лица, контролирани от И.П. със седалища в
Малта , САЩ , Република Кипър , Великобритания, Швейцария, Нидерландия, Дания,
Португалия, остров Ман, Швеция и др. Излагат се твърдения и за недвижимите
имоти, придобити от ответника И.П. не
територията на страната. По-нататък в исковата молба се излагат фактите и обстоятелствата,
установени в проверката и изложени в Решение №123 от 01.03.2018 г. на КПКОНПИ,
подписано с особено мнение от члена на
комисията Лилиана Терзиева (която е изложила подробни мотиви за него). Заявява се от ищеца, че е налице значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла чл. 21, ал. 2 от
ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.).- налице са
предпоставките, визирани в чл. 62 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4,
чл. 65, чл. 66, ал. 1, ал. 2, чл. 67, чл. 68, чл. 70 и чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.),
поради което на основание чл. 74, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал. 1 от
ПЗР на ЗПКОНПИ и Решение № 123/01.03.2018 г. на КПКОНПИ претендира да се
постанови решение, с което да се
отнеме в полза на държавата, описаното в исковата молба имущество от
посочените в нея лица.
В законоустановения срок по делото е
депозиран отговор на исковата молба от страна на ответниците И.Г.П. и Г.В.П.
чрез процесуалния им представител – адвокат Г.А. с вх.№ 2265 от 04.02.2020 г.
ОИМ се систематизира от самите ответници
в осем части: І.Общи положения , ІІ.Недопустими фактически и правни
твърдения, ІІІ.Невъзможни логически конструкции, ІV.Недопустимост на
производството по допустимите фактически
и правни твърдения, V. Неоснователност на съединените искове, VІ.Някои
процесуални аспекти на съдебното производство, VІІ. Доказателства и
доказателствени искания и VІІІ. Предварителни въпроси по чл.143 – 145 от ГПК. В част V „Неоснователност на съединените
искове“, ответниците Прокопиеви излагат
съображенията си по правните аспекти на спора, като правят оплаквания, че са сериозно
затруднени в защитата си, като в тази връзка излагат доводи относно приложимото материално право на
ЕС - Директива 2014/42/ЕС и
цитираните в нея Рамкови решения, като считат същите за неадекватното транспонирани в ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ. Ответниците правят възражение
относно наличието на
противоречие между право на ЕС и националното право
при осъществяване на конфискационното право на държавата по ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ:
оспорва се тезата на Комисията за материалноправната и процесуална
неприложимост на Директива 2014/42/ЕС и Съвета(Директивата). В резюме – според
ответниците конфискацията по ЗПКОНПИ не е гражданска санкция, а представлява по
своето правно естество и съдържание „наказателна мярка". Излагат се и
съображения по конкуренцията между национално право - право на ЕС. В тази връзка като несъстоятелно
се оспорва тълкуването на Комисията, че конфискацията по ЗПКОНПИ е гражданска мярка по смисъла на правото на
ЕС, а не е наказателна мярка (санкционна) по смисъла на това понятие, което
правото на ЕС и съдебната практика(на ЕСПЧ и СЕС) употребяват. Сочи се, че гражданският или наказателен характер на
мярката се определя от вида, характера и интензитета на санкционните последици.
Доколкото санкционните последици по ЗПКОНПИ представляват по правното си
естество наказателна мярка, която е по-тежка по: (1) интензитет от наказанието „конфискация" по НК
(комплекс от всички имуществени права, вкл. подлежащи на реституция или служещи
за обезпечение на кредиторите - чл.133 ЗЗД, включително за обезщетение за
непозволено увреждане; (2) процесуален ред на налагане (презумпция за
виновност) и (3) ограничения за гарантиране правото на защита и за ефективни
средства за защита (законови ограничения за проверяваното и третите лица) няма
логическа или юридическа причина конфискацията да бъде призната за гражданска
мярка. Твърди се, че
транспонирането на Директивата
е задължително за всички процедури, по които се налагат наказателните мерки със
съдържание на наказание „конфискация". Националното право следва да
установява точно и ясно приложение на материалноправните разпоредби на
Директивата. Според ответниците
цялостната конструкция на възможността да се създаде правен институт и правен
инструмент за конфискация на имущество, което не е облага от престъпление или
административно нарушение, противоречи в принципите си на Конституцията на РБ,
съответно законодателство, противоречащо на правилата на ЗНА и законите по
приложение на КРБ в частта относно защитата на основните права на човека (вкл.
правото на собственост). В тази насока страната
прави изрично възражение
срещу реда за разглеждане на спора пред Бургаски окръжен съд, като заявява
изрично, че настоява той да бъде разглеждан при спазване на материалноправните
разпоредби на Директивата и по ред, който обезпечава изцяло гаранциите за
защита на правата й, които Директивата предвижда, а
националният правен ред отказва. Поддържа се и
възражението, че процесът се развива по закон, независимо дали по
ЗПКОНПИ или по ЗОПДНПИ (отм.), който пряко противоречи на Директива
2014/42/ЕС(Директивата) и Рамково решение 2005/212/ПВР, съответно на цитираните
в тях актове от вторичното право на ЕС и поради това е и противоконституционен
.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил и отговор на исковата молба с вх. № 3132/31.01.2020 г. от
конституирания като ответник по делото „Алфа Финанс Холдинг“ АД, ЕИК *********,
представляван от изпълнителния директор
Юри Катанов, чрез процесуалните му представители. Изразено е становище по
допустимостта и основателността на претенциите, като са направени редица възражения
за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Изложени са съображения, относно
разпределянето на доказателствената тежест в производството като ответника счита, че доказателствената тежест за
установяване на фактите по отношение на него,
които се твърдят в исковата молба, трябва да бъде възложена на КПКОНПИ. Ищецът
следва да проведе пълното и главно доказване, без използване на установените в
ЗПКОНПИ и в ЗОПДНПИ (отм.) презумпции, които противоречат на правото на
Европейския съюз. В тази връзка се позовава
на Директива 2014/42/ЕС, която счита за приложима, и която изисква
осигуряването на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за
защита. Ответникът сочи, че съгласно чл. 8, пap. 1 от Директива
2014/42/ЕС държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират,
че лицата, засегнати от предвидените в директивата мерки, имат право на
ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, за да защитават
правата си. Свободата на държавата членка да установи процесуалните правила,
предназначени да гарантират защитата на правата, които произтичат от правото на
ЕС, не е абсолютна, тъй като държавата е обвързана от принципите на
равностойност и ефективност, изведени от Съда на ЕС. Според тези принципи
процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на
Съюза, не трябва да бъдат по- неблагоприятни от тези, които уреждат подобни
вътрешноправни съдебни производства. В тази връзка сочи, че разпоредбите на ЗПКОНПИ и ЗОПДНПИ (отм.), с които
се създава презумпция за незаконен
характер на имущество с неустановен или недоказан източник (чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ и чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.),
презумпцията за наличие на обосновано предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ и чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.),
разместване на доказателствената тежест за доказване на произхода на
имуществото и средствата за неговото придобиване; въвеждат „имущественото
несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на
незаконно придобито имущество, противоречат на правото на Съюза и следва да
бъдат оставени без приложение, а
горепосочените закони трябва да бъдат тълкувани в светлината на
приложимия чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС.
С оглед на изложеното, доказателствената тежест за установяване на
фактите по отношение на „Алфа финанс холдинг“ АД, трябва да бъде възложена на Комисията без да се използват
установените в ЗПКОНПИ и в ЗОПДНПИ (отм.) презумпции, които противоречат на
правото на Съюза.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба с вх.
№ 1738/28.01.2020 г. от конституирания като ответник по делото „Соларпро
Холдинг“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат. Изложени са доводи, както по отношение на
допустимостта на предявените искове против този ответник, така и по тяхната
основателност. Едно
от основанията за недопустимост на иска, които се сочат от ответника е липсата на
влязла в сила осъдителна
присъда по отношение на проверяваното лице И.П.. В тази връзка прави преглед на
приложимата в случая национална нормативна уредба и се позовава на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и Съвета от 03.04.2014 г., която счита за неадекватно транспонирана в ЗОПДНПИ (отм.)
и ЗПКОНПИ. Сочи, че нормите на Директивата изискват като условие за конфискация
да е налице влязла в сила осъдителна присъда за извършено
престъпление, което обуславя недопустимост на производството, поради което е
налице основание за прекратяването му. Счита,
освен, че ЗПКОНПИ не транспонира правилно Директива 2014/42/ ЕС, не съответства и на
духа, принципите и минималните стандарти, заложени в същата. Позовава се на чл. 4, ал.1 от същата, съгласно който ,,Държавите-членки предприемат необходимите
мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства
на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на
тези средства на престъпление или облаги, при условие че има
влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в
резултат на неприсъствено производство.“ Изтъква
обстоятелството, че Директивата предвижда
конфискация на средства и облаги, но само
при извършено престъпление. Позовава се на директният ефект на Директивата, който представлява признатата от правото възможност
физическите и юридическите лица да се позоват пред националните съдилища на
субективните права, които им предоставя общностното право, поради което счита, че
разпоредбите на чл. 2, т. 4,
чл. 3, чл. 4, чл. 5 от Директива 2014/42/ЕС следва да намерят
пряко приложение. Сочи, че
дори да се приеме, че конфискацията по настоящото производство не е наказателна
конфискация по смисъла на Директивата, то минимално заложените стандарти в нея
следва да се прилагат и по отношение на лица, срещу които се води иск за
гражданска конфискация, тъй като е недопустимо за лица, осъдени с влязла в сила
присъда, да се прилагат по - благоприятни условия, отколкото за лица, по
отношение на които не е налице осъдителна присъда.
Конституираният в
производството ответник „Алфа
Енерджи Холдинг“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника
адвокат в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба с вх. № 1739/28.01.2020 г. Излага абсолютно идентични доводи с тези на ответника
„Соларпро Холдинг“ ЕАД, по отношение на допустимостта, редовността и основателността
на предявените искове. Едно от основанията за
недопустимост на иска, които се сочат от ответника е липсата на влязла в сила осъдителна присъда по
отношение на проверяваното лице. В тази връзка прави преглед на приложимата в случая национална нормативна
уредба и се позовава на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 г., която счита за неадекватнотранспонирана
в ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ.
Сочи, че нормите на Директивата изискват като условие за конфискация да е налице влязла в сила осъдителна присъда за извършено
престъпление, което обуславя недопустимост на производството, поради което е
налице основание за прекратяването му. Счита,
че ЗПКОНПИ не транспонира правилно Директива 2014/42/ ЕС, нито съответства на
духа, принципите и минималните стандарти, заложени в същата. Позовава се на чл. 4, ал.1 от същата, съгласно който ,,Държавите-членки предприемат необходимите
мерки, за да може да се извърши конфискацията, изцяло или частично, на средства
на престъпление и на облаги или на имущество, чиято стойност съответства на
тези средства на престъпление или облаги, при условие че има
влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, включително в
резултат на неприсъствено производство.“ Изтъква
обстоятелството, че Директивата предвижда
конфискация на средства и облаги, но само
при извършено престъпление. Позовава се на директният ефект на Директивата, който представлява признатата от правото възможност
физическите и юридическите лица да се позоват пред националните съдилища на
субективните права, които им предоставя общностното право, поради което счита, че
разпоредбите на чл. 2, т. 4,
чл. 3, чл. 4, чл. 5 от Директива 2014/42/ЕС следва да намерят
пряко приложение. Сочи, че
дори да се приеме, че конфискацията по настоящото производство не е наказателна
конфискация по смисъла на Директивата, то минимално заложените стандарти в нея
следва да се прилагат и по отношение на лица, срещу които се води иск за
гражданска конфискация, тъй като е недопустимо за лица, осъдени с влязла в сила
присъда, да се прилагат по - благоприятни условия, отколкото за лица, по
отношение на които не е налице осъдителна присъда.
По направените от
ответниците възражения, свързани с приложението на на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз,
съдът намира следното:
На настоящия съдебен състав е
служебно известно, че с определение по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския
градски съд (СГС) е отправено преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз,
по повод на което е образувано
дело С-234/18
по тълкуване на Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. Въпросите, включени в преюдициалното запитване, са следните: 1) следва
ли чл. 1 (1) от
Директива 2014/42/ЕС, предвиждащ установяване "на минимални
правила за обезпечаване на имущество с оглед евентуална последваща
конфискация... ", да се тълкува в смисъл, че дава право на
държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на
присъда; 2) следва ли от нормата на чл. 1 (1), като се има предвид и нормата на
чл. 4 (1) от
Директива 2014/42/ЕС, че е достатъчно единствено образуване на
наказателно производство срещу лицето, чието имущество е предмет на
конфискацията, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация;
3) допустимо ли е разширително тълкуване на основанията по чл. 4 (2) от
Директива 2014/42/ЕС, при които е допустима гражданска конфискация,
неоснована на присъда; 4) следва ли чл. 5 (1) от
Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на
несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на
лицето, може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от
престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е
извършило престъплението; 5) следва ли правилото на чл. 6 (1) от
Директива 2014/42/ЕС да се тълкува, като уреждащо конфискация от
трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация, или
като допълнителна мярка на разширената конфискация; и 6) следва ли правилото на
чл. 8 (1) от
Директива 2014/42/ЕС да се разбира като гарантиращо прилагане на
презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда.
Служебно известно е на съда и определение от 02.04.2019 г. по гр. дело №
704/2017 г. на СГС,
с което е отправено друго
преюдициално запитване до СЕС по тълкуване на Директива
2014/42/ЕС и Хартата на
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), по повод на което е образувано дело С-319/19. Въпросите, включени в преюдициалното запитване, са следните: 1) Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация
на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или
гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако: А) обявената от националния закон цел на отнемане на
имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се
поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго
правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между
правонарушението и придобитото имущество; В) от
отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1)цялото имущество на
проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и
юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице и (III)
имуществени права на съконтрахените на проверяваното и третите лица; С) единствено условие за отнемане е въвеждането на
необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е
установен законен източник (без предварителна регулация на значението на
„законен/незаконен източник“); D) преурежда
законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано,
трети лица и техните съконтрахенти в миналото) е обратна сила за 10 години
назад като резултат на не доказване на източници на придобиване на имуществото
на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение
към момента на придобиването на конкретното имуществено право? 2) Следва ли установените в чл. 8 от Директива
2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите
лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика,
които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и
член 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното
производство срещу съответнотолице е прекратено поради липса на престъпление
(потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление? 3) По-специално,
следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите,
които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество
подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в
производство, което протича паралелно и независимо
от наказателното производство? 4) Следва ли презумпцията
за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните
права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която: създава презумпция за престъпен характер на
имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); създава презумпция за наличие на
основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ
отм.); размества доказателствената тежест за
доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не
само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват
произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато
придобиването е възмездно; въвежда
„имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за
наличие на незаконно придобито имущество; размества доказателствената тежест за всички засегнати
лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото
осъждане; допуска прилагането на
методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се
установява предположението за незаконен характер на съответното имущество,
както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия
съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху
съдържането и прилагането на методиката? 5) Следва
ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска
националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните
по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез
престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на
източника на забогатяване, която се основава единствено на установено
обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност
(например 75 000 евро в продължение на 10 години)? 6) Следва ли
правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба
като тази по главното производство, която: въвежда
необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото
имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); въвежда необорима презумпция за недействителност
на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или ограничава правата на третите лица,
притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на
отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал.
1 ЗОПДНПИ (отм.)? 7)
Пораждат ли директен ефект
разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграф 1-10 от Директива
2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за
засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Видно от изложеното по-горе,
тези правни въпроси, включени в двете преюдициални запитвания до СЕС, са от
значение за допустимостта на исковото
производство по настоящото дело, както и за правилното му решаване. Настоящият състав намира, че
Директивата се прилага за ЗОПДНПИ
(отм.) и ЗПКОНПИ, поради което е възможно
противоречието на закона с Директивата по горепосочените в преюдициалните
запитвания въпроси, за част от които и ответниците са навели възражения.
Разпоредбата на чл. 628 ГПК
задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато
тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване
на делото. В
настоящия случай обаче отправянето на преюдициално запитване е безпредметно,
тъй като както бе посочено по – горе, СЕС е сезиран и ще се произнесе по
релевираните от СГС по двете дела въпроси, които са от значение и за настоящото
производство. Доколкото се касае до отправени преюдициални тълкувателни запитвания, те
имат за цел да се установи точното значение на посочените в тях общностноправни
норми. Постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със
задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и
мотивите им. При това задължителната сила не се отнася само до националния съд,
отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или
биха били сезирани със същото дело. Хипотезата по настоящето дело е идентична с
тази, по делата, по които са отправени запитванията, тъй като е налице
необходимост от тълкуване на един и същ общностен акт /Директива
2014/42/ЕС. Съгласно чл. 633 от ГПК, решението
на СЕС е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. Ето защо, когато е
отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред
друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 633
вр. чл. 631, ал.
1 изр. 1 ГПК, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр. д. № 360/2018 по описа на Окръжен
съд Бургас до произнасянето от Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело
№ 3406/2016 г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-234/18,
и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр.
дело № 704/2017 г. на Софийския градски съд, по
което е образувано С -319/19.
Определението
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Окр. съдия: